Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Пирдоп, 15.08.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в публично съдебно заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя А., като
разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 110 по описа
на съда
за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.422 във вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба, предявена от „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД, гр. София чрез процесуалния
представител на дружеството юрк. Д.В.А. против И.К.И., с която се претендира заплащане
на следните суми: 737.19 лв.- главница по договор
за потребителски кредит, сключен на 15.04.2016 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и И.К.И., цедиран впоследствие на ищеца; 98.60 лв.- договорна лихва за периода
от 22.04.2016 г. до
11.06.2017 г.; 617.02 лв.- такси
и комисионни за допълнителни услуги, както и 126.13 лв.- мораторна лихва върху непогасената главница от 12.06.2017г. до 17.10.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от момента
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед №709 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 26.10.2018г. по ч.гр.д. №670/2018г. на РС-Пирдоп.
Твърди се в исковата молба, че на 15 април 2016г.
между „Провидент Файненшъл
България“ ООД като кредитор и И.К.И. като кредитополучател, е сключен Договор
за потребителски кредит №2944949 при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, като с подписа си заемателят е
удостоверил, че е получил Стандартен европейски формуляр и му е предоставен
целият обем преддоговорна и договорна информация
относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с
които кредитополучателят се е съгласил, подписвайки договора. Съгласно
сключения договор, Кредиторът се задължил да отпусне на кредитополучателя паричен
заем в общ размер на 1000 лв., а последният усвоил цялата сума веднага след
сключване на договора, с което Кредиторът изпълнил задължението си. Твърди се,
че И.К.И. се е задължил да ползва и върне заемната сума, ведно с начислената
договорна лихва посредством заплащане на 60 седмични погасителни вноски, всяка
в размер на 35.01 лв., с изключение на последната, която е в размер на 34.63
лв. Първата погасителна вноска била платима на 22 април 2016г., а последната
била с падеж 11 юни 2017г. По договора за потребителски кредит И.К.И. се сочи
да е извършил плащания в общ размер на 647.41 лв., като към настоящия момент
дължимата главница е в размер на 737.19 лв., а договорната лихва е в размер на
98.60 лв. за периода от 22 април 2016г. до датата на настъпване на падежа по
договора. Начислени били такса за оценка на кредитно досие и такса за услуга
„Кредит у дома“ в размер на общо 617.02 лв., които били включени в седмичните
погасителни вноски за улеснение на кредитополучателя. Ответникът трябвало да
изплати целия заем на 11 юни 2017г. – последната падежна дата, което той не
сторил и до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и на исковата молба впоследствие, като сроковете по всички падежи на
тези остатъчни вноски са отдавна изтекли. Начислена била мораторна
лихва върху непогасената главница в размер на 126.13 лв. от 12 юни 2017г. до 17
октомври 2018г. Сочи се, че на 01.07.2017г. е сключен Договор за продажба на
вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл
България“ ООД, с ново име „Файненшъл България“ ООД /цедент/ и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. По
силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017г. и Приложение №1 към него от 3 юли 2018г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД /цедент/ и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД /цесионер/, вземането било прехвърлено в полза
на дружеството-ищец с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Сочи се в исковата молба, че е било подадено
заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което РС-Пирдоп е издал заповед за
изпълнение, като длъжникът обаче не е намерен и заповедта за изпълнение му е
връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца от
подаване на исковата молба.
В срока по
чл. 131 ал.1 ГПК по делото не е постъпил
писмен отговор от ответника И.К.И. и същият не е
взела становище по исковете.
В
съдебното
заседание по разглеждане на делото ищецът и ответникът не изпращат представител
и не вземат становище.
Съдът, след като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните,
намира следното от фактическа страна:
От представените доказателства по ч.гр.дело № 670/2018
г.
по описа на РС-гр. Пирдоп, се установява, че на основание
чл.410 ГПК на 26.10.2018
г.
е разпоредено по искане на ищеца
издаване на заповед № 709 от
26.10.2018
г.
по ч.гр.д.№
670/2018
г.
по описа на РС- гр. Пирдоп за изпълнение на
парично задължение, както следва: 737.19 лв.- главница, 98.60 лв.- договорна лихва за периода от
24.04.2016 г. до 11.06.2017 г., 617.02 лв.- такси и комисионни за допълнителни
услуги, 126.13 лв. - мораторна
лихва за периода от 12.06.2017 г. до 17.10.2018 г. за задължение по Договор за
потребителски кредит №2944949/15.04.2016г.,
сключен между И.К.И. и „Провидент Файненшъл
България“ ООД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна
на „Провидент Файненшъл
България“ ООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания в
полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, което дружество от своя страна прехвърля вземането на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. С издадената заповед за изпълнение е
разпоредено длъжникът да заплати още законната лихва от 23.10.2018 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 231.58 лв.- разноски по делото, от
които 31.58 лв. държавна такса и 200.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което, на основание чл.415, ал.1 ГПК, на
заявителя е било указано да предяви иск относно вземането си и същият го е
предявил в законоустановния едномесечен срок.
Видно от приетия като писмено
доказателство договор за потребителски
паричен кредит № 593575516/15.04.2016г.,
между „Провидент Файненшъл България“ ООД, от една страна като
кредитор, и ответника И.К.И. е сключен индивидуализирания в исковата молба договор за предоставяне
на потребителски заем в размер на
1000 лева. В чл.27 от договора е посочено, че с подписването му клеинтът потвърждава,
че е получил от насрещната страна
по договора пълния размер на
кредита, както е посочено на първата
страница на договора, буква „А“. Страните са постигнали
съгласие задължението да бъде погасено
от заемателя на 60 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 35.01 лева, с изключение на последното, което е в размер на
34.63 лв. В размера на вноската са
включени: вноска по кредита, вноска
по такса за оценка на
досие и вноска по такса за
услуга „Кредит у дома“. В б.
„Б“, „В“ и „Г“ от договора е посочена такса за оценка
на досие в размер на 50.00 лева, общ размер
на фиксирана лихва в размер на 197.25 лв., представляваща
31,82 % годишно, общ
сбор на договорната лихва и таксата за оценка на досие – 247.25 лв., равняващи се на
48.00% ГПР. Допълнително е
уговорена услуга „Кредит у дома“, за която таксата
за управление на самата услуга е в размер на 852.97 лева.
Описана е същността на тази услуга, а именно:домашна доставка на заетата сума в
брой по местоживеене на клиента и седмично домашно събиране на вноските по
Кредита. В чл.25 от Договора е записано, че „Клиентът разбира и се съгласява,
че услугата Кредит у дома е допълнителна и по желание и се предоставя срещу
такса…Също така клиентът разбира, че 30% от тази такса е равна на разходите,
свързани с организирането на допълнителната услуга Кредит у дома и предоставяне
на Кредита в брой по местоживеене на клиента…Останалата част от услугата Кредит
у дома е свързана с разходите по събиране на седмичните вноски в дома на
Клиента и е дължима през срока на кредита, като също е включена в седмичните
вноски…“. Общият размер на дължимата сума е уговорен на 2100.22 лв. Договорът е
двустранно подписан.
Не е спорно, предвид изявлението на ищеца,
направено в исковата молба, че ответникът И.К.И. е погасил
по договора сума в размер 647.41 лв.
Установява се от представения по делото Рамков
договор за прехвърляне на вземания, сключен на 30.01.2017 г., че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД в
качеството на „продавач или цедент“ и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД в качеството на „купувач или цесионер“ е сключен на 30.01.2017 г. Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/, с предмет, посочен в §2 от същия, а именно: страните са се
споразумели, че продавачът ще прехвърля
на купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за заем
по смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредити по смисъла на ЗПК,
които същият е отпускал на свои клиенти, като вземанията ще се индивидуализират
в Приложение № 1. Упоменато е че това
приложение
ще бъде неразделна
част от този
договор, считано от датата на
неговото съставяне,
подписване и подпечатване и че приложението ще бъде съставено на хартиен
носител, подписано и подпечатано от двете страни. За
целите на рамковия договор е уговорено, че всяко
поредно Приложение № 1 ще има силата
и значението на допълнително споразумение към него, изменящо
го съответно; формата и съдържанието на документа се съгласува между
страните и е посочена във вид на
бланка на Приложение № 1 към рамковия договор.
Уговорено е, че към всяко отделно Приложение № 1
се съставя и подписва анекс, в който страните договарят покупната цена за
конкретните вземания, прехвърлени с приложение № 1. В
§2, т.2.3 е посочено какви следва да
бъдат реквизитите на всяко едно
последващо Приложение № 1, което страните съгласуват, и които реквизити са индивидуализиращи за прехвърлените вземания. Общият размер на вземанията,
подлежащи на прехвърляне, се посочва в съответното Приложение № 1 /§2, т.2.4/, като
купувачът приема вземанията да бъдат
прехвърлени срещу покупната цена, определена в съответното Приложение № 1 /§2, т.2.5/. В §3 е уговорена и покупната цена, която се
формира от размера на останалото
като дължимо вземане плюс процент,
който ще бъде конкретно определен пак в съответното Приложение № 1. Извадка от такова приложение
от 03.07.2018г. /само л.28/ към Рамковия договор от 30.01.2017г., е представено
като неразделна част от договора и отразява вземане срещу длъжника И.К.И., с
ЕГН:**********, с номер на кредита: 2944949 от 15.04.2016г. и задължения по
него, както следва: остатък от главница към 03.07.2018г. – 737.19 лв.; остатък
от договорната лихва към 03.07.2018г. – 98.60 лв.; остатък разходи към
03.07.2018г.- 617.02 лв.; лихва за забава към 03.07.2018г. – 105.52 лв.
Не е представен като доказателство договор за
продажба на вземания от 01.07.2017г. между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, на който ищецът се позовава в
исковата молба, нито уведомление за тази цесия, отправено до длъжника.
По делото е приобщено пълномощно, с което „Изи Асет
Мениджмънт“ АД упълномощава „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с
правото да уведоми от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД всички длъжници по
всички вземания на дружеството, които дружеството е цедирало,
съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения, сключен на
30.01.2017 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД като цедент и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД като цесионер, включени в
което и да е подписано приложение № 1 между страните, което е станало неразделна част
от рамковия договор за цесия.
С уведомително писмо, адресирано до И.К.И. от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, длъжникът И. е уведомен за
сключения Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г. и
приложение № 1 от 03.07.2018г., сключени
между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и за факта, че неговото
задължение, произтичащо от договор за потребителски кредит №2944949
от 15.04.2016г. е било изкупено от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“, което Дружество е новият му кредитор. Не са представени
доказателства уведомителното писмо да е било връчено на длъжника или да е било
изпращано до него в опит да му бъде връчено.
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира
за установено от правна страна
следното:
Предявени са искове
с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр.
с чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит – за главницата, договорната лихва и таксите и по чл.422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за претендираното
обезщетение за забава.
Исковете са допустими, но същите се явяват неоснователни.
По делото се доказа несъмнено от доказателствата, че „Провидент Файненшъл
България" ООД, като кредитор и И.К.И., като кредитополучател са сключили Договор за потребителски
кредит № *********/15.04.2016г., съгласно който кредиторът се задължил да
предостави на кредитополучателя под формата на заем парична сума в размер на
1000 лева, а на основание сключения между страните договор, Кредитополучателят
се задължил да върне сумата по кредита на 60 броя равни седмични погасителни
вноски, в които е включена възнаградителна лихва,
такса за оценка на кредитно досие и такса за услуга „Кредит у дома“.
По
делото не се доказа, обаче твърдението на ищеца, че на 01.07.2017 г. бил
сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) на основание чл.
99 ЗЗД между „Провидент Файненшъл
България" ООД и „Изи Асет
Мениджмънт" АД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № *********/15.04.2016г. между „Провидент
Файненшъл България" ООД и И.К.И. било прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и с всички лихви. Този договор не беше представен като доказателство по
делото, нито бяха представени други доказателства, въз основа на които съдът да
направи категоричен извод, че първата твърдяна цесия на процесното
вземане е била извършена, независимо че съдът в своето определение по чл. 140 ГПК изрично е указал на ищеца, че следва да докаже, че вземането му е
прехвърлено от правоимащо лице. По делото не беше
представено уведомление за първата извършена цесия изходящо от цедента на процесното вземане „Провидент Файненшъл
България" ООД или от изрично упълномощения от него цесионер
„Изи Асет Мениджмънт"
АД, което да е било връчено на длъжника.
Такова уведомление не беше приложено и към исковата молба. Тъй като
ищецът обляга притенцията си за притежание на вземане
от И.К.И. на сключен договор за цесия между него и „Изи
Асет Мениджмънт” АД, който се твърди да е придобил
задължението с договор за цесия от заемодателя „Провидент Файненшъл България" ООД, то той следваше да установи наличието на
всички факти от хипотезата на чл. 99 ЗЗД, пораждащи действие на прехвърлянето
спрямо третото лице.
С оглед на изложеното, съдът счита, че не се доказва прехвърлянето
на вземането между първоначалния кредитор Провидент
Файненшъл България" ООД и цесионера „Изи
Асет Мениджмънт" АД по
първата цесия от 01.07.2017 г. Такъв договор дори и да е бил сключен между
страните, не е представен по делото, поради което остава недоказано, че именно
дългът на ответника е прехвърлен с цесията. Представен е единствено договорът
за втората цесия, който е бил сключен между ищцовото
дружество и „Изи Асет Мениджмънт" АД и извлечение от приложение №1 към този договора
за цесия от 30.01.2017 г., в което е
записано, че вземане спрямо ответника е прехвърлено с този договор, като
посоченият номер на договора в приложението не съвпада с номера на договора,
сключен между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и И.К.И.. Това приложение не доказва по никакъв начин, че
вземането е прехвърлено с първата цесия, тъй като няма данни в тази насока. Ако
вземането не е прехвърлено от „Провидент Файненшъл
България" ООД на „Изи
Асет Мениджмънт" АД с първата цесия, нямало е как след това то валидно да бъде
продадено по втората цесия и съответно - да се закупи от ищеца. По тази причина
следва извод, че вземането не може да се счете за надлежно прехвърлено на
ищеца. Длъжникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия, ако
в получените книжа по делото е имало и уведомление от предишния му кредитор (в
случая - от двамата му предишни кредитори), който факт съдът е длъжен да вземе
предвид при постановяване на решението си, на основание чл.235, ал.3 ГПК. В
този смисъл е и постоянната практика на ВКС, като в случая обаче по делото
фигурира уведомление само за втората цесия, поради което първата не може да се
счете за редовно съобщена в хода на процеса. Съдът намира, че доколкото липсват
доказателства по делото цесионерът „Провидент Файненшъл
България" ООД да е уведомил длъжника за
прехвърлянето на неговото вземане на „Изи Асет Мениджмънт" АД, такова уведомяване съгласно изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД, не е извършено. Съответно, при това положение, по арг.
за противното от чл.99, ал.4 ЗЗД, прехвърлянето, осъществено с договора за
цесия от 01.07.2017 г., няма действие спрямо длъжника, тъй като не му е
съобщено от предишния кредитор. Поради това, независимо че второто уведомление
до ответника за извършената цесия от „Изи Асет Мениджмънт" АД на ищцовото дружество,
приложено към исковата молба, изхожда от цесионера
изрично упълномощен от цедента, в съоответствие
с чл.99, ал.3 ЗЗД, с това не може да се санира
неуведомяването на длъжника за предходната цесия от предишния му кредитор „Провидент Файненшъл
България" ООД. Ето защо, след като
първата цесия, която е легитимирала праводателя на
ищеца като кредитор на ответника не е противопоставима
на последния, такава се явява и последващата цесия между „Изи Асет Мениджмънт" АД и ищцовото
дружество.
Следователно,
налага се извод, че ищецът не е материалноправно
легитимиран по предявените искове, по арг. за противното
от чл.99, ал.4 ЗЗД, поради което и исковете му се явяват неоснователни.
На
следващо място, исковете са неоснователни, доколкото представеният рамков
договор за цесия по същността си не представлява договор за цесия, тъй като
само очертава /рамкира/ параметрите, при които ще се извършват последващи продажби на вземания между страните по него. В
конкретния казус цесията, на която се позовава ищецът като източник на своите
права, представлява договор за покупко-продажба на вземания, които с рамковия
договор не са определени /индивидуализирани по основание, размер и продажна
цена/, но са определяеми с оглед уговорките за необходимото допълнително
постигане на взаимно съгласие между цесионер
и цедент по предмета на
конкретната цесия. Тъй като съдът счита, че рамковият договор не представлява
договор за покупко-продажба на вземания, а обещание да се сключат поредица от
такива сделки при посочените в него условия, касаещи индивидуализацията на
вземанията и продажната цена, то следваше представеното Приложение № 1, имащо характера на допълнително споразумение, да позволява по
несъмнен начин установяване волята на страните, удостоверена в него и
индивидуализация на вземането. Представената извадка от Приложение № 1 обаче не съдържа подписи на двете страни. На представения л.28 от
приложението не фигурира нищо, освен един ред от таблица, в който е
индивидуализирано процесното вземане и то с номер,
различаващ се от действителния номер на договора за кредит /в приложението е
посочен номер на договор 2944949, а вписаният в самия договор номер е
*********/. Таблицата от приложението би могла да бъде изготвена в този си вид
от всяко лице и не става ясно, че описаното в нея е част от договор /в случая
допълнително споразумение за цесия/. Най-долу на представения л.28 от приложението
е оставено място за полагане на подписи за „продавач“ и „купувач“, каквито
обаче липсват, а на представения л.61, който се предполага да е последната
страница от приложението, има положени електронни подписи само на представители
на „купувача“, независимо че в рамковия договор е уговорено подписването на
хартиен носител. Липсват и поставени печати на приложението. Следователно
липсват доказателства за подписване и подпечатване на приложението, които
действия са задължителни, за да стане същото неразделна част от рамковия
договор за цесия. Липсва приложен и анекс, от който да е видна покупната цена
за вземанията по приложението, която цена е съществен реквизит на договора за
цесия и ако не фигурира, същият е нищожен. В този смисъл, не е доказано изпълнението
на уговорения между страните в рамковия договор фактически състав, при който
следва да се приеме, че цесията е породила действие, а приложението не обективира воля на двете страни и съдът не може да го цени като надлежно доказателство и на него да
обоснове правните си изводи.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че договорът за кредит,
от който произтича претенцията, съдържа нищожни поради противоречие с добрите
нрави клаузи /съобразно чл.26, ал.1 ЗЗД/, за каквато нищожност съдът следи
служебно. Такава нищожна клауза е уговорката за заплащане на такса за услугата
„Кредит у дома“. Трябва да се държи сметка за естеството на
конкретното вземане – то е именно такса, т.е. възнаграждение за извършена от
кредитора дейност или услуга, която се дължи отделно от главницата, възнаградителната и мораторната
лихви по договора. Таксата, за разлика от възнаградителната
лихва, не съставлява възнаграждение за кредитора и не следва да се превръща в
основен източник на печалба за него. Таксата за услугата „Кредит у дома” следва
да се намира във връзка на пропорционалност със сумата по кредита, за чието
обслужване тя се дължи, като се отчита и естеството на действията, в които тази
услуга се изразява фактически. В случая не се касае до дейност, която генерира
особено големи разходи за ищеца, като кредитор. Разходите за седмичните домашни
посещения от служители на ищеца в дома на ответника за целия период на кредита,
не биха могли да са на стойност, доближаваща се по размер до главницата на
задължението. На практика тази такса представлява втора, скрита възнаградителна лихва, която в нарушение на чл.19, ал.1 от ЗПК не е включена в годишния процент на разходите и в случай, че бе включена
той би надвишил по недопустим начин императивно въведения минимум в чл.19, ал.4 ЗПК и уговорката относно размера на ГПР би била изцяло нищожна, на основание
чл.19, ал.5 ЗПК. Освен това, ищецът не е ангажирал доказателства, че задълженията
на “Провидент
Файненшъл България” ООД, свързани с
уговорената услуга “Кредит у дома“, са реално и точно
изпълнявани, доколкото възнаграждение за дадена услуга се дължи единствено ако
услугата е предоставена.
При
гореизложените мотиви, предявените по реда на чл.422 ГПК претенции не могат да
бъдат уважени и следва да се постанови решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Акцесорният иск по
чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за мораторна
лихва е обусловен от основния, поради което също следва да бъде отхвърлен.
С оглед
изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има принципно право
на разноски, но такива не се претендират и не се доказва да е сторил.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Панайот Волов“
№29, ет.3, установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл.
9 ЗПК и чл.422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено
по отношение на ответника И.К.И., ЕГН: **********,
с адрес: ***, че
същият дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК:
*********, следните
суми: : 737.19 лв.- главница по договор
за потребителски кредит №2944949,
сключен на 15.04.2016 г.
между „Провидент Файненшъл България“ ООД и И.К.И.; 98.60 лв.- договорна лихва за периода от
22.04.2016 г. до 11.06.2017 г.; 617.02 лв.- такси и комисионни
за допълнителни услуги, както и 126.13 лв.- мораторна лихва върху непогасената
главница от 12.06.2017г. до 17.10.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от 23.10.2018г. до окончателното изплащане на сумите,
за които суми е издадена заповед за изпълнение
№709/26.10.2018г. по ч.гр.дело
№670/2018 г. на РС-Пирдоп.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба в
2-седмичен
срок от съобщаването му на страните пред Софийски окръжен
съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: