Решение по дело №2250/2018 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1536
Дата: 14 август 2020 г. (в сила от 28 април 2021 г.)
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20187180702250
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1**6/14.8.2020г.

 

Град Пловдив, 14.08.2020 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ състав, в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                  Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар Севдалина Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2250 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Д.С.М. и Ц.С. ***, против заповед № 18-3791 от 14.05.2018 г. на началника на СГКК Пловдив, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на град Карлово, състоящо се в:

нанасяне на нови обекти в КККР: 1) поземлен имот с идентификатор ********, с площ 941 кв.м, собственост на община Карлово; 2) поземлен имот с идентификатор *******, с площ 5748 кв.м, собственост на С.П.К.; 3) поземлен имот с идентификатор ********, с площ 4127 кв.м, собственост на „Домостроител – Карлово“ АД; 4) сграда с идентификатор ******, с площ 30 кв.м, собственост на „Домостроител – Карлово“ АД; 5) сграда с идентификатор ********, с площ 404 кв.м, собственост на „Домостроител – Карлово“ АД; 6) сграда с идентификатор ********, с площ 57 кв.м, собственост на „Домостроител – Карлово“ АД; 7) сграда с идентификатор ********, с площ 46 кв.м, собственост на „Домостроител – Карлово“ АД;

промяна в границите на съществуващи обекти в КККР: поземлен имот с идентификатор ********с площ преди промяната 7207 кв.м и с площ след промяната 7114 кв.м;

заличаване на обекти от КККР: 1) поземлен имот с идентификатор ********, с площ 555 кв.м, собственост на община Карлово; 2) поземлен имот с идентификатор ********, с площ 10 168 кв.м, собственост на „Домостроител – Карлово“ АД; 3) сграда с идентификатор ********.1, с площ 404 кв.м, собственост на „Домостроител – Карлово“ АД; 4) сграда с идентификатор ********, с площ 30 кв.м, собственост на „Домостроител – Карлово“ АД; 5) сграда с идентификатор ********, с площ 57 кв.м, собственост на „Домостроител – Карлово“ АД; 6) сграда с идентификатор ********, с площ 46 кв.м, собственост на „Домостроител – Карлово“ АД.

Според жалбоподателките оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с административнопроизводствените правила и с материалноправните разпоредби, при несъобразяване с постановените през годините съдебни актове, с които е възстановено правото на собственост в стари реални граници и е разпоредено нанасянето на имотите. Извършеното изменение отнема от възстановените имоти 941 кв.м, за която земя се твърди, че се води съдебен спор – гр.д № 603/2017 г. на Карловския районен съд. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски.

Ответникът в писменото си становище (л.4-5 от делото) счита жалбата за неоснователна и моли тя се отхвърли, като се присъдят разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Заинтересованата страна община Карлово чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна.

Заинтересованата страна „Домостроител – Карлово“ АД не взема становище по жалбата.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лица с правен интерес, чийто наследодател е адресат на оспорената заповед и чиито права неблагоприятно са засегнати от нея с оглед намаляване на площта на собствения му поземлен имот, и в 14-дневния преклузивен срок от неговото съобщаване, извършено с препоръчани писма (известия за доставяне – л.102) на 09.06.2018 г. Жалбата е срещу заповед, която съгласно чл.54, ал.6 ЗКИР може да се обжалват по реда на АПК пред административния съд по местонахождение на имота. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че административното производство по издаване на оспорената заповед е започнало въз основа на заявление от 30.01.2018 г. (л.94) на пълномощника на „Домостроител – Карлово“ АД, с което е поискано изменение на кадастралната карта на град Карлово за поземлени имоти с идентификатори ********и ******** – отразяване на ПУП, поземлени имоти с проектни идентификатори ********, ********и ******** по КККР на град Карлово.

Заявителят на искането е собственик по силата на договор за покупко-продажба на обособена част от имуществото на ВМЗ ЕАД (земя с обща площ 69 103 кв.м, сгради и движими вещи, включително процесния имот, който към онзи момент съставлява парцел ІV, кв.15а по плана на град Карлово с площ 23 715 кв.м) на основание чл.3 ЗППДОП от 22.02.2000 г. (л.139-141), вписан на 08.08.2000 г., том І, стр.146 на Службата по вписванията Карлово. Жалбоподателките са наследници на С.П.К. (удостоверение за наследници – л.294), притежавал 1/3 идеална част от земя с площ 1,500 дка в индустриалната зона на град Карлово в местността „Бяла река”, представляващ имот пл.№ **** в кв.15а по кадастралния план на град Карлово (нотариален акт № ***, том V, дело № ***г. на Службата по вписванията Карлово – л.295), и 10 декара нива в землището на град Карлово в местността „Бяла река” (нотариален акт № **, том ІІІ, регистър ***, дело № ***/1940 г. на Карловския околийски съд).

От обяснителната записка към проекта за изменение на кадастралната карта (л.123-133) се установява, че изменението цели отстраняване на непълноти и грешки – отразяване на действащ ПУП за УПИ ХХІІ-Домостроител Карлово, имоти с идентификатори ********и ******** към момента на одобряване на КККР, който не е отразен на кадастралната карта като имотни граници, като поземлен имот с идентификатор ********се разделя на три нови имота, за които има предоставени от АГКК проектни идентификатори ********, ********и ******** (удостоверение – л.143).

С уведомление от 26.03.2018 г. (л.18) на началника на СГКК Пловдив жалбоподателките са били уведомени, че започва производство по изменение на КККР на град Карлово за поземлени имоти ********и ********, като имат възможност да се запознаят с проекта и да представят нови доказателства.

С възражение от 12.04.2018 г. (л.118) и молби от 12.04.2018 г. (л.111) и от 30.04.2018 г. (л.105) жалбоподателките са възразили срещу продължаването на процедурата по изменение на КККР, защото по предложения начин необосновано се променят границите, местонахождението и съседите на притежавания от тях имот, а предвиденият път между имоти № ** и № ** още повече ощетява имота на жалбоподателките.

Въпреки подаденото възражение е издадена оспорената заповед № 18-3791 от 14.05.2018 г. на началника на СГКК Пловдив – предмет на настоящото съдебно производство, като е прието, че с възражението не са представени документи, противоречащи на исканото изменение.

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателките е допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства, като се игнорират направените от вещото лице правни изводи.

Според вещото лице оспорената заповед касае нанасянето в КККР на УПИ ХХІІ от кв.15а, образуван с проект за частично изменение на ПУП – ПР, одобрен със заповед № 278 от 22.03.2010 г. на кмета на община Карлово, и улица тупик по КРП на град Карлово, одобрен със заповед № 938 от 1966 г. Проектен поземлен имот ******** с площ 941 кв.м е образуван от част от ПИ ********и представлява улица тупик, образувана с първоначалната регулация по КРП от 1966 г. и не засяга имот със стар идентификатор 36498.504.**. Проектен поземлен имот ********с площ 5 748 кв.м е образуван от част от ПИ ********, включващ УПИ V, УПИ VІ, УПИ ХVІ, УПИ ХХІ от кв.15а по действащия ПУП на град Карлово. Проектен поземлен имот ******** с площ 4 127 кв.м, отговарящ на УПИ ХХІІ, е образуван от ПИ ********, ПИ ******** и част от ПИ ********по КККР на град Карлово.

Относно наследствения имот на жалбоподателките с кадастрален № ****, кв.15а по КРП на град Карлово от 1966 г. вещото лице посочва, че той е с площ по документ от 1500 кв.м и попада в: ПИ ****(УПИ VІІ, кв.15а) с площ 224 кв.м, ПИ ********(улица тупик) с площ 251 кв.м, ПИ ********(УПИ ХVІ, кв.15а) с площ 431 кв.м, ПИ ********(УПИ V, кв.15а) с площ 319 кв.м, ПИ ********(УПИ ХVІ) с площ 39 кв.м и ПИ ********(УПИ VІ,кв.15а) с площ 236 кв.м – графично отразени в изготвената от вещото лице комбинирана скица (л.376).

Относно наследствения имот на жалбоподателките с кадастрален № ****, кв.15а по КРП на град Карлово от 1966 г. вещото лице посочва, че той е с площ по документ 660 кв.м, а по графика от 718 кв.м, и попада в ПИ ********(УПИ V, кв.15а). В изпълнение на решение № 13277 от 09.11.2010 г. по адм. дело № 10419/2009 г. на ВАС, V о., е издадена заповед № КД-14-13 от 25.08.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК (л.49 от делото), с която са нанесени имоти пл.№№ **** и ****. Вещото лице посочва също, че КККР на град Карлово са приети с протокол от 06.08.2010 г. и цитираната заповед № КД-14-13 от 25.08.2011 г. е издадена след сроковете по чл.46 и чл.48 ЗКИР.

При огледа на място вещото лице е установило, че съществуват сгради с идентификатори ********.3 и ********.4, но не може да оцени състоянието им.

Вещото лице е направило заключение, че наследствените имоти на жалбоподателките с пл.№№ **** и **** не попадат в УПИ ХХІІ, кв.15а и в ПИ ********, съответно отразяването на УПИ ХХІІ в КККР на град Карлово не ощетява жалбоподателките. Наследственият имот с пл.№ **** попада с площ от 251 кв.м в улица тупик (ПИ ********), образувана с КРП на град Карлово от 1966 г. и съществува на място, не обслужва имоти с пл.№№ **** и ****, а осигурява единствен достъп до УПИ ХХІІ, кв.15а.

Съдът намира, че със заключението на вещото лице не се установяват нови факти от значение за правния спор, доколкото спорът е чисто правен – за правилното приложение на материалния закон и законосъобразността на извършеното изменение в КККР на град Карлово. Без правно значение за законосъобразността на оспорената заповед е обстоятелството, че отразяването на УПИ ХХІІ, собственост на „Домостроител Карлово“ АД не засяга имота на жалбоподателките. Настоящото изменение в целия си обхват засяга наследствените имоти на жалбоподателките и за тях е налице правен интерес да го обжалват.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна.

Оспорената заповед е издадена на основание чл.54, ал.1 и 4 ЗКИР, съгласно които непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, а измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота, която заповед се придружава от скица-проект.

Съгласно § 1, т.16 ДР ЗКИР „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.

Съгласно чл.54, ал.2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.

В настоящия случай очевидно съществува спор за собственост, доколкото жалбоподателките са възразили против исканото изменение още на 12.04.2018 г. Вярно е, че към възражението им не са представени нови доказателства, че самото възражение не е достатъчно конкретизирано, но ясно е изразена волята на заинтересованите лица, че не са съгласни с предложеното изменение, което обезличава възстановените им имоти. Това, макар и общо възражение, както и съществуващите титули за собственост на заявителя и жалбоподателките, между които съществува колизия, е достатъчно основание за административния орган да приеме, че е налице спор за материално право и при тази хипотеза за него не съществува възможност да издаде заповед като процесната, тъй като нормата на чл.54, ал.2 ЗКИР е императивна. В този смисъл решение № 9887 от 20.07.2020 г. по адм. д. № 4704/2020 г. на ВАС, II о., решение № 7997 от 23.06.2020 г. по адм. д. № 823/2020 г. на ВАС, II о.

Отделно от това, с настоящото изменение на кадастралната карта отново се игнорира извършеното със заповед № КД-14-13 от 25.08.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК (л.49 от делото) изменение  на кадастралния план на град Карлово от 2004 г. и нанасяне на имоти пл.№№ **** и ****, собственост на жалбоподателките, в изпълнение на решение № 13277 от 09.11.2010 г. по адм. дело № 10419/2009 г. на ВАС, V о. Тази заповед е издадена преди приемане на КККР на град Карлово, одобрени със заповед № РД-18-52 от 16.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, следователно имотите на жалбоподателките е следвало да намерят графично отражение със самостоятелни идентификатори още в първоначално одобрената кадастрална карта. Макар формално съдебното решение да е изпълнено, извършеното изменение в отменения кадастралния план от 2004 г. не е намерило място в одобрената кадастрална карта от 2011 г., нито в настоящото изменение от 2018 г., което обосновава възраженията на жалбоподателките за наличие на спор за материално право и за несъобразяване с действителното състояние на имотите.

Недопустимо е с настоящото изменение да се прилага стария кадастрален план от 1966 г., след като за територията на град Карлово е имало одобрен нов кадастрален план от 2011 г., който е последната одобрена регулация преди одобряването на кадастралната карта и в който имотите на жалбоподателките са били нанесени. Т.е., не се доказва целта на настоящото изменение да е свързана с отстраняване на несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние, което изобщо не е преценено от административния орган.  

Съдът намира, че при издаване на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото не са изяснени всички правнорелевантни факти от значение за исканото изменение на кадастралната карта (административният орган изобщо не е съобразил настъпилите през годините изменения в кадастралния план) поради неизпълнение на задължението за служебно изясняване на всички факти и обстоятелства, имащи значение за правилното разрешаване на въпроса, с който е сезиран административния орган, което нарушение от своя страна се е отразило върху законосъобразността на самата заповед.

От друга страна, въпросът кому принадлежи правото на собственост не може да бъде решаван от административния орган, сезиран с искане за изменение на КККР, защото административният орган не разполага с правомощия да изследва валидността на титулите за собственост или конкуренцията на права, какъвто е настоящият случай. С такова правомощие разполага единствено гражданският съд. Затова нормата на чл.54, ал.2 ЗКИР императивно изисква непълнотата или грешката да се отстранява след решаване на спора за материално право по съдебен ред.

Съдът намира, че в случая не е спазена изискуемата от закона форма и липсват мотиви в оспорената заповед. Съгласно установената съдебна практика и разбирането на правната доктрина мотивите на административния акт може да се съдържат и в други документи, съставени в хода на производството по неговото издаване, но в настоящия случай това не е така, защото мотивите на оспорената заповед представляват изцяло мотивите от обяснителната записка към проекта за исканото изменение. Съдът намира, че административният орган е длъжен да изложи собствени мотиви относно съществуващото положение и допустимостта на исканото от заявителя изменение, защото проектът за изменение се изработва по задание на заявителя и дори само поради това обстоятелство всички факти, установени в процеса на изработване на проекта, трябва да бъдат преценени от административния орган преди издаване на крайния акт.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата е основателна и оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателките за присъждане на разноски същото като основателно и доказано следва да се уважи и да бъде осъдена СГКК Пловдив да заплати на жалбоподателките сумата 1 549 лева (20 лева за държавна такса, 929 лева за възнаграждения за вещи лица и 600 лева за адвокатско възнаграждение). Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е в предвидения от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждение минимален размер към датата на сключване на договора за правна защита (24.04.2019 г.).

Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Д.С.М., ЕГН **********,***, и Ц.С.Г., ЕГН **********,***, заповед № 18-3791 от 14.05.2018 г. на началника на СГКК Пловдив

ОСЪЖДА Службата по геодезия, картография и кадастър Пловдив към Агенция по геодезия, картография и кадастър да заплати на Д.С.М., ЕГН **********,***, и Ц.С.Г., ЕГН **********,***, сумата 1 549 (хиляда петстотин четиридесет и девет) лева, разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

Административен съдия: