Р Е Ш Е Н И Е
№ 1392/18.7.2022г.
гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд
– Пловдив, І-ви състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни, две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното
от съдия Юрукова административно дело № 3029 по описа на съда за 2021 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от АПК.
Образувано е по жалба на „ММ
Агрохолдинг“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление с.
Строево, община Марица, област Пловдив, ул. „Ангел Кънчев“ № 13, против
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за Развитие на селските райони 2014-2020
за кампания 2017г. с изх.№ 02-160-2600/1312-6/02.11.2021 г., издадено от ***на
ДФ“Земеделие“. С процесното писмо е оторизирана сума в
размер на 0 лева. С жалбата се представят съображения за неговата
незаконосъобразност. Посочва се, че неправилно за втори път се отказва 98920,61
лева на „ММ Агрохолдинг“ ООД , като
административният орган не се е съобразил с влязло в сила Решение №
8863/06.07.2021г. на Върховен административен съд. Посочва се, че за
дружеството остава неясно защо контролиращото лице е заявило, че парцелите са в
„преход“, липсват мотиви в тази насока. Иска се прогласяване на нищожност на
акта или неговата отмяна. Претендират се разноски по списък.
Ответникът по оспорването –
Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” гр.София – се
представлява от юрк. Н., която оспорва жалбата, представя административната
преписка Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от оспорващата страна.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от
лице с правен интерес, адресат на оспореното решение, чиито права и законни интереси
са засегнати неблагоприятно от него. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.
1 АПК. Видно от положения подпис при връчване на упълномощено лице,
уведомителното писмо му е съобщено на 09.11.2021г. Жалбата срещу него е
подадена пред Административен съд Пловдив на 22.11.2021г. Жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Предмет на оспорване е
Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от програмата за Развитие на селските райони 2014-2020 за кампания
2017 с изх.№ 02-160-2600/1312-6/02.11.2021 г., издадено от ***на ДФ“Земеделие“,
с което е оторизирана сума в размер на 0 лева. В мотивите органът е посочил, че
същото се издава във връзка с Решение 8863/06.07.2021г. по адм.д. № 864/2020г.
на Върховен административен съд, с което се отменя Решение № 2237/06.11.2019г.
по адм. д. № 909/2019г. на Административен съд Пловдив и се отменя Уведомително
писмо № 02-160-2600/1812 от 15.02.2019г. с връщане за разглеждане на
заявлението на дружеството за кампания 2017г.
В уведомителното писмо се посочва, че общата оторизирана сума за получаване
е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след
извършването на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно
чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от жалбоподателя заявление, като тези
данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се в регистрите
на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни
от контролиращите лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4/24.02.2015 г.
От л. 2 на процесното писмо се посочва, че се отказва финансово подпомагане
за описаните площи, като същите са посочени на шест страници в табличен вид, с
констатирани несъответствия по отношение на тяхната допустимост. Не са констатирани несъответствия като двойно заявени площи, площи,
недопустими за подпомагане, изключени от специализирания слой „Площи допустими
за подпомагане", одобрен със Заповед №РД-09-144/23.02.2017г на Министъра
на земеделието, храните и горите. Само парцел 03839-517-3-1 е с изключена от
допустимия слой 0,14ха и минимални площи /от 100 до 800 кв.м/, а от други
парцели - общата изключена площ е 0,28ха. Няма данни за извършена проверка на
място за кампания 2017г. На стр.9 от писмото в Колона 10 е посочено, че се
изключват всички заявени от дружеството парцели с обща площ 301,34 ха в
състояние „Биологично“ с код БР 10
съгласно приложение 1 от Наредба № 4/2015г. Контролиращото лице
„Институт за контрол на биологичните продукти АД с фирма БИО ЕЛЛАС“ е
представило посредством електронната система, че парцелите са „в преход“.
Констатира се размираване според административния орган между декларирано и
установено от контролиращото лице състояние на парцелите. Площта на парцелите
се счита за неизбираема, без да се наддекларира. Посочено е, че детайлно е
описано в таблица „Площи с неспазени изисквания за управления“, което не се
установява обаче от процесното писмо. На стр. 23 от същото са цитирани законови
текстове. Посочено е, че за стопанството на жалбоподателя са предоставени данни
от контролиращото лице, че не са спазени изискванията на Регламенти ЕО 834/2007
и 889/2008. Няма постъпило заявление от дружеството за редакция на постъпилите
данни в СВДВИ съгласно чл. 49, ал. 4 от Наредба № 4/2015г., а възможност за
проверка на данните е предоставена на бенефициентите на страницата на ДФЗ. На
основание раздел 5 от Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка
11 „Биологично земеделие“ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД
09-144/23.02.2017г. на министъра на земеделието, храните и горите при
неспазване изискванията на Регламенти ЕО
834/2007 и 889/2008, степен на нарушението 100 %, санкцията е 100% и
оторизираната сума е 0 лева.
Административната преписка, представена от административния орган по
настоящото производство, съдържа единствено заявлението за подпомагане на
жалбоподателя за 2017г., резултатите от автоматични проверки на въведените
данни в заявлението за подпомагане, цифрова ортофотокарта на заявените парцели.
Административната преписка съдържа и Договор на дружеството за
контрол и сертификация от 28.02.2015г в областта на биологичното земеделие с
контролиращо лице „Биоагрочерт Италия България" ЕООД.
Прието е към делото и адм.д. № 909/2019г. на Административен съд Пловдив,
ведно с адм. д № 864/2020г. на Върховен административен съд.
За изясняване на правния спор е допусната съдебно-техническа експертиза. С
помощта на вещото лице се обобщават данните по заявлението, земеделските
парцели, установеното по проверката от административния орган, съответно
заявлението и изпълнението по биологичното земеделие. Вещото лице посочва, че
със Заявление УИН №16/310517/75418 от 15.05.2017г. бенефициента "ММ
Агрохолдинг" ООД е заявил 209 бр. парцели, намиращи се в землищата на
с.Бенковски, с.Труд и с.Строево, с обща площ 324,90ха за кампания 2017г. за
финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие", направление
„Биологично растениевъдство" за кампания 2017г. След констатирани
несъответствия по площите са приети заявените в размер на 301,34ха, със заявен
код на биологична дейност БР 10. Контролиращото лице „Биоагрочерт Италия
България" ЕООД е съставил протокол №129 от дата 01.06.2017г, относно
установено несъответствие „4.9", съгласно Наредба №1/07.02.201 Зг. Несъответствието
се състои в употреба на неразрешени продукти за растителна защита, установено с
лабораторен анализ от дата 31.05.2017г. на лаборатория „Приморис България"
АД. На основание установеното несъответствие, контролиращото лице „Биоагрочерт
Италия България" ЕООД е наложил на стопанството на "ММ
Агрохолдинг" ООД санкция - мярка 5.4, съгласно Наредба №1/2013г. която
гласи: отнемане на сертификата по чл.29, параграф 1 от Регламент /ЕО/
№834/2007г и налагане на забрана на оператора да извършва търговия с биологични
продукти за определен период от време. На дружеството е наложено стартиране на
нов преходен период за всички парцели, които към момента на установяване на
нарушението са били в преход и елиминиране на биологично производство за
парцелите, преминали периода на преход в стопанството на "ММ
Агрохолдинг" ООД. Данните, въведени от контролиращо лице
„Институт за контрол на биологични продукти „БИО ЕЛЛАС „АД", са за
парцели, с обща площ 301,34ха, заявени от жалбоподателя в състояние
„биологично" - код на биологична дейност БР 10, контролиращото лице „БИО
ЕЛЛАС „АД" е подало информация че са „в преход". Вещото лице посочва, че в конкретния случай бенефициентът "ММ
Агрохолдинг" ООД декларира парцелите, че са биологични, а контролиращото
лице е предоставило информация, че са в „преход". Вследствие на
установените за бенефициента "ММ Агрохолдинг" ООД неспазване на
базовите изисквания и изискванията за управление за биологично производство по
Мярка 11 „Биологично земеделие", направление „Биологично
растениевъдство" за кампания 2017г. е наложена санкция в размер на 100% за
цялото направление.
Съдът кредитира експертизата на вещото лице като обективна, безпристрастна,
компетентна и изясняваща поставените въпроси.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Оспореното УП е издадено от материално компетентен орган. Със Заповед №
ОЗ-РД/2891 от 16.06.2021г. Изпълнителният директор /ИД/ на ДФЗ делегирал на П.С.–
***на ДФ „Земеделие“ правомощия, сред които в т. 1 и т. 2 уведомителни писма за
директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за по
схеми и мерки, включващи и мярка 11 „Биологичо земеделие“.
Първоначално по заявлението за подпомагане УИН №16/310517/75418 от
15.05.2017г. бенефициента "ММ Агрохолдинг" ООД за 209 бр. парцели,
намиращи се в землищата на с.Бенковски, с.Труд и с.Строево, с обща площ
324,90ха за кампания 2017г. е издадено УП с изх. № 02-160-2600/1812 от
15.02.2019 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ (ДФЗ), с което е постановен отказ за плащане по подаденото от дружеството
заявление за 2017 г., която е трета от заявения от него ангажимент по
посочената мярка. Уведомителното писмо е оспорено пред Административен съд
Пловдив, който е отхвърлил жалбата с Решение № 2237/06.11.2019г. по адм. д. №
909/2019г. След касационно обжалване с Решение 8863/06.07.2021г. по адм.д. №
864/2020г. на Върховен административен съд се отменя Решение №
2237/06.11.2019г. по адм. д. № 909/2019г. на Административен съд Пловдив и се
отменя Уведомително писмо № 02-160-2600/1812 от 15.02.2019г. с връщане за
разглеждане на заявлението на дружеството за кампания 2017г. при спазване на
указанията, дадени с решението.
Издадено е процесното уведомително писмо с изх.№ 02-160-2600/1312-6/02.11.2021
г. от заместник-изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, с което е оторизирана сума в размер на 0 лева. Фактическите и правни основания са
обсъдени в предходното изложение на настоящото решение.
Съгласно чл. 177, ал. 1 и 2 от АПК Решението има сила за
страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има
действие по отношение на всички. Актове и действия на административния орган,
извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки
заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да
я обяви.
Съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда,
който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република
България.
В случая административният орган е постановил процесното уведомително
писмо, въз основа на административната преписка, относима за издаване на
първото уведомително писмо. Няма представени други доказателства. Пред съда не
бяха ангажирани допълнителни такива. Основанията за издаването са същите, като
пълномощникът на ответника заяви в съдебно заседание, че няма да представя
други и това е пълната административна преписка. Органът е подвел вече
установените факти под правно основание, което счита, че е съобразил мотивите
на влязлото в сила съдебно Решение № 8863/06.07.2021г. по адм.д. № 864/2020г.
на Върховен административен съд, с което преписката е върната на
административния орган за ново произнасяне.
От съдържанието на приложените към Уведомително писмо с
изх.№ 02-160-2600/1312-6/02.11.2021 г. в табличен вид данни и
обясненията към тях се установява, че причина за отказа е въведени от контролиращо лице „Институт за контрол на биологични продукти
„БИО ЕЛЛАС „АД" данни за парцели, с обща площ 301,34ха, заявени от
жалбоподателя в състояние „биологично" - код на биологична дейност БР 10,
че са „в преход". Тоест получава се разминаване между декларираното и
установеното състояние на заявените парцели. Основание са предоставени данни
чрез електронната система, че не са спазени изискванията на Регламенти
/ЕО/834/2007 и 889/2008.
Съобразявайки разпоредбите на чл. 177 от АПК и чл. 297 от ГПК, релевантен
по делото е въпросът дали органът е доказал установено нарушение на дружеството
на изискванията на Регламенти /ЕО/834/2007 и 889/2008. В казуса това са
данните, въведени от контролиращото лице „БИО ЕЛЛАС „АД" на 04.12.2017 г.
В административната преписка липсва договор на жалбоподателя с контролиращото
лице „БИО ЕЛЛАС „АД". Липсват всякакви данни в какво качество това
контролиращо лице е подало данни. Изцяло остана недоказано обстоятелството за въведената
на 26.05.2017 г. информация в базата данни на производителите, преработвателите
и търговците на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин за
наложени на оператора „ММ Агрохолдинг“ ООД мерки: мярка 5.1 за нарушение с код
4.10 и мярка 5.2 за нарушение с код 4.2 от Приложение № 3 на Наредба № 1/2013
г. (отменена). Отново се налага изводът, направен с Решение № 8863/06.07.2021г.
по адм.д. № 864/2020г. на Върховен административен съд, че административният
орган не е доказал това фактическо основание, послужило за мотив на отказа.
Няма данни как се е формирал изводът при установяване на несъответствието, че
парцелите са декларирани като „биологично" - код на биологична дейност БР
10, а са в преход.
Доказателство е единствено съобщението от Комитета по сертифициране
Федерико ди Биазе на бланка на BioAgriCert с посочване „Протокол №129 от дата
01.06.2017 г.“ до „ММ Агрохолдинг“ ООД, с което се съобщава, че относно
несъответствие – „4.9“, съгласно Наредба №1/2013 – употреба на неразрешени продукти
за растителна защита, установено с лабораторен анализ от дата 31.05.2017 г. са
разпоредени санкции – мярка 5.4, съгласно Наредба №1/2013 г., с посочени мерки
за отстраняване на несъответствието, с даден срок от 15 работни дни. В писмото
е посочено, че евентуалното обжалване на наложените мерки трябва да бъде
представено в срок от 15 дни от получаване на това писмо (за което няма данни)
пред Комитет по жалбите (CRI). Видно е, че дружеството е несъгласно и е подало
възражение към контролиращото дружество. Същевременно компетентността на
контролиращото лице и наложените от него санкции, с оглед липсата на договор с
жалбоподателя, не се доказа от административния орган. Същото задължение е ясно
и несъмнено указано от касационата инстанция като указание към административния
орган при разглеждане на заявлението за подпомагане. По делото е отново не е
установено и съществуването и компетентността на органа, който е посочен като
възможна инстанция за оспорване на резултата.
В първоначалното уведомително писмо е посочено, че установено нарушение е
въз основа на цитирания в него лабораторен анализ от 31.05.2017 г. на
лаборатория „Приморис България“ АД с № 598388, при което е установено наличие
на вещества, приети за недопустими при биологичното земеделие от контролиращото
лице. Същевременно жалбоподателя е представил на административния орган, както
и в настоящото съдебно производство резултати от изследване, направено от „Агролаб“АД
на 10.08.2017г.11.08.2017г. от проба от 09.08.2017г. на клиент с №
001573230517РА07 (посоченият в протокола за вземане на пробите) и № на проба 2017-598383,
в която е открито наличие единствено на DEET(N.N – diethyl-M-toluamide) 0,674
mg/kg. Представени са доказателства за акредитация а лабораторията.
Административният орган не е обсъдил представените доказателства, съответно да
обоснове защо възприема данните от лаборатория, за която липсват данни за
сертификация, а не приема резултатите, дадени от контролната проба. При този
пропуск от страна на административния орган, отново се стига до извода, че постановяването
на акта е при допуснато нарушение на административно производствените правила
по чл. 35 и 36 от АПК.
Оспорването от страна на "ММ Агрохолдинг" ООД на констатациите
при осъществения контрол от страна контролиращата страна „Биоагричерт Италия
България“ ЕООД по реда на чл. 40, ал. 3 и ал. 5 и чл. 41 от Наредба № 1/2013г.
обосновава извод, че в случая е следвало да бъде осъществена контролна проверка
по реда на чл. 47, ал.7 и чл. 48 от цитираната Наредба № 1/2013 г. Това не е
направено. Липсват доказателства или данни за извършена проверка от
информацията при Технически инспекторат.
При така установеното съдът намира, че изводът в оспорения административен
акт за наличие на неспазени биологични изисквания на Регламент /ЕО/834/2007 и
Регламент /ЕО/889/2008 е необоснован и не се установява от доказателствата по
административната преписка.
С оглед гореизложеното съдът счита, че при постановяване на
административния акт са допуснати нарушения на изискванията за формата на акта,
на предвидените административнопроизводствени правила и при неправилно
приложение на закона. Уведомителното писмо следва бъде отменено, а преписката
върната на органа за ново разглеждане при условията
на чл.173 ал.2 от АПК, при спазване на
административнопроизводствените правила и изясняване на фактите и
обстоятелствата преди издаване на административния акт.
Предвид изхода по
спора и на основание чл.143 ал.1 от АПК
съдът присъжда деловодни разноски на жалбоподателя в размер на 3400 лв. –
държавна такса от 50 лева, 350 лева депозит за вещо лице и 3000 лева адвокатско
възнаграждение, платими от ДФ „Земеделие“. Съдът счита за неоснователно
възражението на пълномощника на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Последното съобразно чл.
8, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е прекомерен според съда
с оглед осъществената защита, поради което не следва да се намалява.
Воден от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за Развитие на
селските райони 2014-2020 за кампания 2017 с изх.№
02-160-2600/1312-6/02.11.2021 г., издадено от ***на ДФ“Земеделие“.
ИЗПРАЩА преписката по отмененото Уведомително писмо с изх.№
02-160-2600/1312-6/02.11.2021 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” гр.София за ново произнасяне по същество, съобразно указанията на
съда, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.
Осъжда Държавен фонд „Земеделие” гр.София да заплати на
„ММ Агрохолдинг“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление с.
Строево, община Марица, област Пловдив, ул. „Ангел Кънчев“ № 13, сумата от 3400 / три хиляди и четиристотин/ лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от неговото получаване.
СЪДИЯ: