№ 968
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично при закрити врати
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20221100900911 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „Т.Д.Е.А.“ ЕООД твърди, че с влязло в сила решение бил осъден да
заплати на „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД сумата от 61 324,18 лв., представляваща дължима на
отпаднало основание стойност на неизлъчени рекламни заставки, ведно със законна лихва и
5 378,29 лв. разноски. Наред с това с влязло в сила решение бил осъден да заплати на
Българска национална телевизия сумата от 86 291,78 лв., представляваща възнаграждение за
излъчване в периода 31.03.2020 г. – 30.10.2020 г. на търговски съобщения (реклами)
съгласно договор от 24.01.2020 г., ведно със законна лихва и 3 812 лв. разноски. Поддържа,
че имуществото му било недостатъчно да погаси горепосочените задължения, произтичащи
от търговската му дейност, в резултат от което към настоящия момент бил в състояние на
неплатежоспособност. Ето защо търговецът моли съда да открие спрямо него производство
по несъстоятелност на това основание.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Молителят е търговско дружество, което в съответствие с вписания в търговския
регистър предмет е осъществявало дейност в областта на рекламата (с код на икономическа
дейност 7311 – Дейност на рекламни агенции).
С влязло в сила на 27.04.2022 г. решение, постановено по т.д. № 899/2021 г. на СГС,
ТО, 17 състав, молителят е осъден да заплати на Българска национална телевизия сумата от
86 291,78 лв., представляваща неплатено възнаграждение за излъчване в периода 31.03.2020
г. – 30.10.2020 г. на търговски съобщения (реклами), дължимо по договор от 24.01.2020 г.,
1
ведно със законната лихва от 25.05.2021 г. до погасяването, както и 3 812 лв. разноски.
С влязло в сила на 05.03.2022 г. решение, постановено по т.д. І 254/2021 г. на СГС,
ТО, 8 състав, молителят е осъден да заплати на „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД сумата от 61 324,18
лв., представляваща платено на отпаднало основание възнаграждение за рекламни заставки
за периода октомври-декември 2020 г., ведно със законната лихва от 10.02.2021 г. до
погасяването, както и 5 378,29 лв. разноски.
Според заключението на СИЕ към 31.05.2022 г. молителят има и изискуеми
публичноправни задължения към държавата в размер от 5 292,72 лв., дължими съгласно
справки-декларации по ЗДДС за периода 01.05.2021 г. – 31.07.2021 г.
Налице са следователно задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2
ТЗ, които са изискуеми и към настоящия момент няма данни да са погасени. Следва да
се даде отговор на въпроса неплатежоспособен ли е молителят. За отговор на този въпрос
съдът съобрази следното:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
задължение от посочения в закона вид, като това състояние не е временно (арг. чл. 631 ТЗ) и
именно то е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе
си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се
дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се предполага,
когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В
настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е налице.
Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от служебно събраните писмени
доказателства и от заключението на приетата СИЕ. Установява се, че към настоящия
момент дружеството не притежава право на собственост върху дълготрайни материални
активи, както и че паричните средства по банкови сметки са в незначителен спрямо
задълженията му размер (около 46 лв. в две финансови институции). Коефициентите му за
ликвидност за изследвания период (от 2018 г. до 31.05.2022 г.) са значително под
референтните стойности и са с намаляваща тенденция (от 0,3294 през 2018 г. до 0,2093 през
2022 г.).
При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е налице
състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие, до какъвто извод е стигнало
и вещото лице. Съдът счита, че е осъществен и критерият за трайност на състоянието –
молителят не осъществява търговска дейност, която да е източник на доходи, нито има
активи, с които да възстанови осъществяването й. Тези факти дават основание на съда да
заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а необратимо, и поради
това спрямо молителя следва да се открие производство по несъстоятелност.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на
неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни
2
изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът
следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента
на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и
трайна финансова невъзможност за погасяването му.
В настоящия случай от заключението на СИЕ се установява, че молителят има
непогасени задължения към Българска национална телевизия, като най-ранното от тях е по
фактура № 16076/15.07.2020 г. Публичноправните задължения са с по-късен падеж
(съответно 14.06.2021 г. и 16.08.2021 г.), а задължението за връщане на недължимо
платеното възнаграждение, видно от съдебното решение, е за неизпълнение в периода
октомври-декември 2020 г., следователно е възникнало след този момент.
Съвременно вещото лице е установило, че още от 2018 г. молителят е имал
нереферентните коефициенти за обща ликвидност, но няма данни за наличие на конкретни
непогасени задължения, чиято изискуемост да е настъпила преди 2020 г. и чието
непогасяване да се дължи именно на влошеното финансово състояние на молителя. Ето
защо съдът счита, че началната дата на неплатежоспособността следва да бъде свързана със
спирането на плащанията през 2020 г. и в частност – с падежа на първата непогасена
фактура към Българска национална телевизия – 15.07.2020 г.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
Длъжникът не разполага с достатъчно налични парични средства за покриване
разноските в производството по несъстоятелност, което се установява от справката за
открити банкови сметки. Ето защо с определение от 06.07.2022 г. съдът е дал указания по
чл. 629б, ал. 1 ТЗ, но в определения за изпълнението им срок не е внесена необходимата
сума за покриване на началните разноски. Поради това съдът следва да приложи
разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Т.Д.Е.А.“ ЕООД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 15.07.2020 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Т.Д.Е.А.“ ЕООД ,
ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Т.Д.Е.А.“
ЕООД, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Т.Д.Е.А.“ ЕООД, ЕИК *******.
СПИРА производството по т.д. № 911/2022 г. по описа на СГС, ТО, 20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на решението
3
производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови
заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „Т.Д.Е.А.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати по сметка на съда сумата от
250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде събрана от
масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Апелативен съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4