Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260010
17.01.2022
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на шестнадесети декември през две
хиляди двадесет и първа година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 225 по описа за 2021г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищците
твърдят, че са съсобственици по наследство и давност, при квоти по ½
ид.ч. за всеки от тях, на следния недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 77195.729.190 по КК и КР на гр.Хасково, одобрени със заповед
№РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АГКК-София, с адрес на имота **********, целия
с площ 1187кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия, с начин на
трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, с номер по предходен план –
8605, в кв.70, парцел Х, одобрен със заповед №РД-02-14-369/1987г. и
№1046/1997г., при съседи: 77195.729.192; 77195.729.191; 77195.729.188;
77195.729.189; 77195.729.579; 77195.729.194.
Ищците
твърдят, че собствеността придобили по следния начин: 650/1187 ид.ч.от
гореописания имот двамата ищци придобили поравно, по наследство от техния
наследодател баща им П. И. Н., починал на 17.04.2020г. От своя страна техния
наследодател придобил тази част от имота по силата на дарение, извършено на
21.12.1972г. от дядото на ищците по б.л. И. А. Н., която сделка била
обективирана в нотариален акт №67, том IV, дело №1568/1972г. на съдия от ХРС.
537/1187
ид.ч. от гореописания имот двамата ищци придобили поравно по давност, като
присъединили и периода на владеенето на поземления имот на техния наследодател П.
И. Н. и на неговите възходящи и братя.
Този
имот бил придобит възмездно /нотариален акт №21, том 2, дело №580/1950г./ от А.
А. Н. /неженен, без деца/, починал на 16.01.1970г., брат на дядото на ищците И.
А. Н.. От тогава имота, който бил с площ 1,650дка, се владеел от рода на бащата
на ищците и от него самия.
На
10.12.1970г. дядото на ищците И. А. Н. бил надарен от брат си В. Д. ВА. с неговата ½ ид.ч. от лозе от 650кв.м.
в м.“**********“, Хасковско землище, останало в наследство от починалия им брат
А. А. Н..
През
2016г. и 2020г. именно ответникът снабдил ищците с удостоверения за идентичност
на този имот с имоти с други планоснимачни номера по предходни планове. Поради
липса на документ за собственост за 537/1187 ид.ч. от имота подали
молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по силата на обстоятелствена
проверка. С акт за общинска собственост от 11.06.2020г. тази част от имота била
актувана като общинска без правно основание. Този акт на общината обуславял
правния интерес на ищците от завеждане на настоящия иск. Предвид гореизложеното
се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено по
отношение на Община Хасково, че ищците са собственици по наследство и давност
на 537/1187 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 77195.729.190 по КК и КР на
гр.Хасково, одобрени със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АГКК-София, с
адрес на имота **********, целия с площ 1187кв.м., с трайно предназначение –
урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до
10м./, с номер по предходен план – 8605, в кв.70, парцел Х, одобрен със заповед
№РД-02-14-369/1987г. и №1046/1997г., при съседи : 77195.729.192; 77195.729.191;
77195.729.188; 77195.729.189; 77195.729.579; 77195.729.194, като им се присъдят
и направените по делото разноски.
Ответникът
Община Хасково депозира отговор на исковата молба в предвидения законов срок по
чл.131 от ГПК, като оспорва предявения иск като недопустим, поради това, че се
претендирали идеални части от УПИ на основание давностно владение, а същите не
можели да се индивидуализират по граници и местоположение. Ответникът оспорва
иска и като неоснователен и недоказан. Твърди, че досежно ищците не са се
осъществили всички елементи от фактическия състав на давностното владение.
Липсвал обективния елемент на давността, а именно необезпокояваното и
непрекъснато владение върху спорните идеални части от процесния имот.
Владението освен това не било афиширано пред общината, тъй като наследодателят
на ищците декларирал само 650 кв.м. От имота и сграда от 20кв.м., т.е. нямал
намерение да свои всичките 1187кв.м. от процесния имот. Предвид гореизложеното
се иска отхвърляне на предявения иск.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 21, том.ІІ, дело №
580/1950г. на Хасковски околийски съдия, А. А. Н. - брат на дядото на ищците
/починал на 16.01.1970г/. е придобил възмездно недвижим поземлен имот – лозе
с площ от 1,650 дка, находящо се в
местността „**********“ в землището на град Хасково, при граници П. З., Д. Ч. и А. А. И.. Видно от приложеното
удостоверение за наследници на А. А. Н., същият е бил неженен и без деца, като след смъртата си е
оставил за наследници двама братя - И. А. Н. и В. А. Н.. С нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 78, том V, дело №1433/1970г. на съдия при ХРС, В. А.
Н. е дарил на своя брат И.Н. своята ½ ид.част от придобития по
наследство на брат им недвижими имот, а именно 650 кв. м., находящо се в
местността „*********“ в землището на град Хасково, при граници: П. З., дере, Й.
Т. Т., З. П., сега Х. К. Т., представляващо част от цяло лозе от 1,650 дка,
находящо се в същата местност и землище при граници: П. З., път, дере и З. п.,
сега Х. К. Т.. От своя страна, И.Н. е дарил на своя син и наследодател на
ищците П. И. получения като дарение от брат си В. Н. гореописан недвижим имот,
което се установява от представения по делото Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 67, том ІV, дело 1568/1972г. на Хасковски районен съдия. Видно
от представеното по делото удостоверение изх.№ТС-237/12.05.2016г., издадено от
Община Хасково, процесният
ПИ с идентификатор 77195.729.190 по действащата кадастрална карта на гр.
Хасково, представлява имот пл.№ 8605, кв. 70 в УПИ X Резервен терен
по плана на гр. Хасково, одобрен със Заповеди № РД - 02 - 14 – 369/87г, и №
1046/97г., а със Заповед 1046/97г. е одобрено попълване на кадастралната основа
с имот пл.№ 8605 с площ 1200 кв.м. и като собственик в разписен лист е записан П.
И. Н. с н.а.№ 67, том IV, дело № 1568/ 72г. За построена в имота сграда за
сезонно ползване е било издадено Строително разрешение №262 от 09.05.1979г., а
впоследствие от главния архитект на Община Хасково е било издадено
удостоверение за търпимост № 57/05.08.2016г., с което се урежда статута на
сграда - едноетажна постройка за сезонно ползване със застроена площ от 20
кв.м., разположена във вътрешността на ПИ №77195.729.190. Видно от
удостоверение рег. индекс ТС-113 от 07.02.2020г., издадено от Община Хасково
имота, който е описан в НА № 67, том ІV,
дело №1568/1972г. е идентичен със следните имоти: имот с пл.№ 8605, кв.70, част от УПИ Х-резервен
терен, по плана на гр. Хасково, одобрен със заповеди РД 02-14-369/1987г.
и №1146/1997г.; имот с пл. № 190, кв.836 по плана на гр. Хасково, одобрен със Заповед
№ 114/2012г. и ПИ 77195.729.190 по действащата кадастрална карта на гр.Хасково,
като от своя страна ПИ 77195.729.190 не
попада в обхвата на План за новообразувани имоти за м. "*******",
одобрен със Заповед №РД-11-384/22.11.2006г. на Областен управител. Видно от
приложената по делото Скица на ПИ с №15-250528 от 12.03.2020г. на поземлен имот
с идентификатор по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на
АК, същият е с площ от 1187 кв.м. с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване /до 10 м./ и адрес на
ПИ ************. От представеното по делото удостоверение за данъчна оценка по
чл.264 ал.1 от ДОПК изх. № **********/22.03.2021г., издадено на С.П.Н. ***, се
установява че същата е вписана като
собственик на 325/1187 ид.ч. на ПИ с
идентификатор 77195.729.190 с площ от 1187 кв.м., а от Извлечение от Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти на П. И. Н. с №
26573/02.10.2020г. от Община Хасково; Извлечение от Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти на П. И. Н. с №
**********/02.10.2020г. от Община Хасково и Данъчна декларация за притежаваните
недвижими имоти на територията на Република България по чл. 26 от ЗМДТ с вх. №
26573/11.05.1998г. на П. И. Н., наследодател на ищците, се установява, че
същият е декларирал право на собственост върху дарения с му нотариален акт №
67,том ІV, дело № 1568/1972г. от 21.12.1972г. НИ с площ 650 кв.м.
За процесния имот от 537 кв.м., представляващи
537/1187 ид.ч. от ПИ с идентификатор 77195.729.190 е издаден акт за частна
общинска собственост с № 11556 на 03.06.2020г. на основание §42 от ПЗР на
ЗИДЗОС и чл.58 от ЗОС.
От
показанията на свидетелите Х. Н. Н. и В. М. Н. /съпруга на ищеца И.П.Н./ се
установява, че ищците посещават имота от време на време, като преди това
техният баща го е ползвал и обработвал, като е отлеждал зеленчуци и овощни
дръвчета в него. И двете свидетелки сочат, че имотът е ползван в цялост, че
откакто познават имота, същият не е бил променян, не са променяни границите му,
както и че не им е известно трети лица да са имали претенции към него.
Свид.
Несторова сочи, че познава процесния имот откакто се помни, тъй като притежава наследствен имот, граничещ с
процесния. Сочи, че между двата имота няма граница, няма ограда и така е било
винаги. По нейни възприятия, процесният имот бил с площ около декар и двеста и винаги е бил в
тези граници. Имотът на ищците имал изградена телена ограда с колове, като от
север граничел с имота на свидетелката, а от източната страна преди време било
дере, което впоследствие било зарито. В процесния имот имало малка виличка, в
която тя била влизала, но преди много време. Споменът на свидетелката за този
имот датирал откакто тя била 7-8 годишна, може би от 1990г. Тя познавала П. Н.,
който тя виждала да идва на местото всеки ден. Помнела имота такъв, както бил в
момента, като не помнела някой да го е
приделял и друг да се настанявал в него. Помни оградите на имота по същия
начин, с изключене на това че преди зариването му, оградата свършвала в дерето.
Сочи, че семейството й живеело много близо и тъй като дядо й си гледал животни там, общо взето всеки ден били в съседното място. Нямала наблюдение за
по-продължителни периоди, в които имотът не е ползван. Ползвал си го П. Н., а
след неговата смърт ищците идвали от време на време, но по-рядко, както и тя
самата ходела там рядко. Сочи, че П. Н. обработвал целия имот, като там, където
не го засявал си косил тревата, тъй като имало дръвчета.
Свид.
Н. е снаха в семейство от месец май 1989 г. Още през месец май 1989 г.,тя
ходила за първи път на процесното място. Сочи, че то било собственост на
семейството още от майката на свекъра – баба С. и имота се ползвал със същите
граници така, както са в момента и не били правени никакви подобрения в него,
както и по оградата на имота. Откакто
станала снаха в семейството, свидетелката посочва, че няма промяна в границите,
нито имало периоди, в които друг да е владял имота. Първо в имота ходела баба
Стойка, свекър й ходел да й помага. По-активно той започал да ходи, след като се пенсионирал и почти
по цял ден бил там. Сочи, че тя и съпругът
й /ищеца/ в началото ходели редовно, помагали на свекър й, като самата тя била
копала, поливала домати, брала плодове от овошките. Когато свекър й се разболял,
имота останал на тях. Твърди, че нямало участъци от имота, които да не са били
ползвани. След смъртта на свекър й, те ходели от време на време, тъй като лятно
време ходела при дъщеря си за по-дълго време в чужбина, като от време на време
и съседи й помагали да чистят треви и да оправят пътечки. Съпругът й и неговата
сестра също посещавали имота от време на време. Според нея, този имот бил
закупен от бащата на свекъра ѝ и били намерили нотариални актове на
покупките, а негов брат му дарил част от този имот. Последната година се опитвали
да направят една пътечка, да почистват треви и други неща. Сочи, че покривът на
постройката бил паднал, но докато не се установят тези неща, не искала да влага
пари и да прави ремонт, иначе ходели и даже скоро засадили две рози там.
За
изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и
изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно
и обективно дадено. Вещото лице в заключението си сочи, че на КиРП, одобрен със Заповед № 853/1957
година, процесният имот се намира извън строителните граници на населеното
място и е нанесен като „лозе“, а на КиРП, одобрен със заповед
№РД-02-14-369/1987г. е нанесен като „двор“ в регулационните граници, попада в
парцел Х на квартал 70. В разписния списък към плана от 1957г. за дворното
място, същият е вписан като „лозе“, като собственици на имота са вписани имената
А. А. и Л. И., второто – зачертано, записано е че имотът попада в квартал „75“,
а в графата „От имота е образуван парцел №" е вписано
"V". По този план дворното място е извън регулационните граници на
града. На КиРП, одобрен със Заповед № РД-02-14-369/1987 г. и Заповед No. 1046/1997 г., е нанесено дворно място с планоснимачен номер 8605 с площ
1200 кв.м, (изчислена чрез компютърна обработка на информацията, предоставена
на вещото лице от Община Хасково ). В разписния списък към този план за
дворното място е вписано вид и назначение на имота – двор, като собственик на
имота са вписани имената П. И. Н., а в графата за документ за собственост е
вписано „н.а. 67/1972 г." Дворното място попада в парцел X, отреден за
резервен терен, квартал 70. По отношение на границите на имота вещото лице
сочи, че ПИ с идентификатор 77195.729.190 по КККР на град Хасково е напълно
идентичен с дворно място с пл.номер 8605 по КиРП, одобрен със Заповед No. РД-02-14-369 /1987 г. и Заповед No. 1046/1997 г., а дворно място с
пл.номер 8605 по КиРП, е напълно идентично с източната част на дворно място с
пл.номер 1620 по КиРП одобрен със Заповед No. 853/1957 г. УПИ №X, отреден
за резервен терен, попада в квартал 70 по КиРП на град Хасково, одобрен със
Заповед № РД-02-14-369/1987 г. С Решение №114/24.02.2012г. на Общински съвет град Хасково е образуван нов квартал с
номер 836 в който попада процесния имот. За имота няма отреден самостоятелен
УПИ и няма УПИ което да е отредено за него заедно с други поземлени имоти.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи относно
допустимостта и основателността на предявения установителен иск за собственост:
Съдът намира предявения установителен иск за допустим,
тъй като ответникът оспорва претендираното от ищците право на собственост върху
процесния недвижим имот, което сочи на наличието на правен интерес от
предявяване на иска за установяване на твърдяното от ищците право на
собственост върху имота.
Разгледан
по същество предявения установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК се
явява основателен. Ищците основават правото си на собственост върху процесния
имот по силата на наследствено правоприемство и на изтекла в тяхна полза
придобивна давност по отношение на процесния имот, като в тази насока ангажират
и гласни доказателства. Безспорно е установено по делото, че праводателят на наследодателя
на ищците е придобил ПИ чрез възмездна сделка, а именно - договор за
покупко-продажба, обективиран с НА № 21, том ІІ, дело № 580/1950 от
02.11.1950г., с обща площ на
имота от 1,650 дка. От този момент именно е започнало владението и върху
процесния имот, който момент следва да се счита за начален момент на придобивната
давност. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че през
целия период имотът е бил във фактическата власт на семейството на ищците.
Първоначално – от приобритателя на имота, а впоследствие неговите наследници –
братя, след което и ищците по делото. С разпита на свид. Н., се установи, че
имотът се владее от семейството на ищците от момента на закупуването му от
бащата на нейния свекър, за което били налице нотариални актове, а негов брат
му дарил част от този имот. Същата излага преките си впечатления от владението,
които датират от м. май 1989г. и които установяват фактическа власт и своене на
имота в неговата цялост, първоначално от майката на нейния свекър, впоследствие
от самия него, а след неговата смърт от нея, съпругът й и неговата сестра. Свид
Несторова също има преки впечатления от процесния имот, датиращи от 1990г. От
нейните показания, отразяващи преките й впечатления, също се установява, че
имотът е бил обработван от бащата на ищците, същият го е посещавал всеки ден
или през ден. И двете свидетелки са категорични в своите показания, че не е
имало промени в границите на имота и че фактическо владение е упражнявано върху
целия имот, включително процесния, като част от него. От показанията им се
установи, че съществуващите в имота огради не били премествани. На следващо
място, по делото не се установиха продължителни прекъсвания на упражнявяната
фактическа власт върху имота или нейното загубване от семейството на ищците. В
същото време, от писмените доказателства по делото и от заключението на
изготвената съдебно-техническа експертиза се установи, че имотът описан в НА 67
том.ІV, дело № 1568/1972г. е идентичен с ПИ с идентификатор 77195.729.190 по
действащата КК на гр.Хасково и с имот с пл.№8605, кв.70, част от УПИ Х и имот с
пл. № 190 кв.836 по плана на гр.Хасково, одобрен със заповед № 114/2012г. с площ от 1200 кв.м, за който в разписния лист
е отразено, че е собственост на П. И. Н. по силата на н.а.№ 67, том.ІV, дело
1568/1972г. Наред с това, от заключението на назначената съдебно-техническа
експертиза и изготвената от вещото лице към него като Приложение № 5
комбинирана скица М1:1000, се установява, че имотът не е претърпял промени в
своите граници, в каквато насока са и коментираните по-горе свидетелски
показания по делото. Ето защо, съдът
намира, че следва да се приеме, че упражняваната от ищците и техните
праводатели фактическа власт се е разпростирала върху целия ПИ с идентификатор
77195.729.190, част от който са и процесните 537/1187 ид. ч.
На следващо място, от
представения по делото Акт за частна общинска собственост №11556 от 03.06.2020г.
се установява, че като правно основание за актуване на имота като частна
общинска собственост са посочени §42 от ПЗР на ЗИДЗОС и чл.58 от ЗОС. Според
§42 от ПЗР на ЗИДЗОС застроените и незастроените парцели и имоти-частна
държавна собственост,отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините,съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове,преминават в собственост на общините. Така издаденият
на посоченото основание Акт за частна общинска собственост обаче няма
правопораждащо действие и не установява правото на собственост на общината
върху процесния имот. В тази връзка
цитираните в Акта за частна общинска собственост
като основание законови разпоредби на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС и чл.58 от ЗОС не
установяват фактическия състав на придобито право на собственост. Това се
подкрепя и от обстоятелството, че самият Акт за частна общинска собственост №11556
е издаден едва на 03.06.2020г., като липсват каквито и да било доказателства
датиращи отпреди датата на издаването му, че процесният имот е бил държавна или
общинска собственост. Тук следва да се посочи, че съобразно разпределената
тежест на доказване в настоящото производство, в тежест на ответника бе да
докаже основанието, на което е приел че процесният имот представлява общинска
собственост, което не бе сторено. Поради горното, съдът намира, че не
съществуват законови пречки за придобиване на процесния имот по давност. На
следващо място, не са налице и законовите основания по ЗС и §1 от ЗИДЗС /ДВ
бр.7/2018г./, даващи основание да се приеме, че придобивната давност е била
спирана или прекъсвана.
Съгласно чл. 79 от ЗС, правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години, а за времето от 1950 г. до датата на издаване на акта са изминали
повече от 10 години. Дори да се приеме, че началото на придобивната давност
следва да бъде момента на установяване на фактическата власт върху процесния
имот от наследодателя на ищците - П. И. Н., за който са налице свидетелски
показания основани на личните възприятия на разпитаните по делото свидетели, то
от този момент отново е налице изтекъл давностен срок, по-голям от 10
години.
Ето
защо съдът счита, че към момента на предявяване на иска в полза на ищците е
налице изтекъл давностен срок, по-голям от 10 години, който ги легитимира като собственици по
давност на процесния недвижим имот.
Предвид гореизложените съображения съдът намира
предявения иск за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. Предвид
основателността на исковата претенция, в полза на ищците по делото ще следва да
се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 1739,43лв., съгласно
приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК .
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Хасково, че И.П.Н.
с ЕГН:********** и С.П.Н. с ЕГН:**********,***, са собственици по наследство и
давност на 537/1187ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор 77195.729.190
по КК и КР на гр.Хасково, одобрени със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на
АГКК-София, с адрес на имота **********, целия с площ 1187кв.м., с трайно
предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско
застрояване /до 10м./, с номер по предходен план – 8605, в кв.70, парцел Х,
одобрен със заповед №РД-02-14-369/1987г. и №1046/1997г., при съседи:
77195.729.192; 77195.729.191; 77195.729.188; 77195.729.189; 77195.729.579;
77195.729.194.
ОСЪЖДА Община Хасково, ЕИК по БУЛСТАТ *********, гр.Хасково пл. „Общински“ №1,
представлявана от кмета Станислав Насков Дечев, да заплати на И.П.Н. с ЕГН:**********
и С.П.Н. с ЕГН:**********,***, направените по делото разноски в общ размер на 1739,43лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/П/
НЕ СЕ ЧЕТЕ
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.