Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260037, 21 октомври 2021г, град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на двадесет и първи септември през
две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание, в следния
състав :
СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар Йордан Кръстев, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 477 по описа за 2017г, за да се произнесе, съобрази
следното:
Ищец е
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, а ответник К.А.К.. Предявени по процесуалния ред на чл.422 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК вр. чл.213, ал.1 от КЗ (обн, ДВ, бр.
103 от
23.12.2005г, в сила от 01.01.2006г, отм, бр.102 от 29.12.2015г, в сила от 01.01.2016г) и чл.86 от ЗЗД. Твърди се, че 29.11.2012г ответникът, при управление
на лек автомобил „Опел вектра“ рег. № ********, нарушил
правилата за движение по пътищата и причинил ПТП, при което били нанесени
увреждания по лек автомобил „Скания“ с рег. № ************** За увредения автомобил била сключена застраховка „Каско+“ №
440211213005514 и било изплатено застрахователно обезщетение в размер на
9711.89 лева. Към момента на ПТП ответникът нямал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, поради което ищецът, след плащане на застрахователното
обезщетение, встъпил по реда на чл.213, ал.1 от КЗ (отм) в правата на
застрахования срещу прекия причинител на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Ответникът
бил поканен да плати дължимата суми, но плащане не било извършено.
Твърди се, че в полза на ищеца била
издадена заповед за изпълнение № 252 / 10.08.2017г по
частно гражданско дело № 302 / 2017г на РС Котел за сумите: 97111.89 лева,
представляваща задължение по щета № 44011511209664; 2605.18 лева,
представляващи мораторна лихва за периода от 05.12.2014г до датата на подаване
на заявлението; законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изпълнение на задължението; 697.00 лева, представляващи разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение била
оспорена от ответника, поради ищецът предявявал установителни искове по реда на чл.422 от ГПК.
С определението по чл.140 от ГПК съдът е разрешил предварителните въпроси
по допустимостта на предявените искове и по редовността на исковата молба и е
указал на страните, че приема да
разгледа два установителни иска – за главницата и за мораторната лихва, тъй като
направените в хода на заповедното производство разноски не могат да са предмет
на установителен иск по чл.422 от ГПК.
В срока на по чл.131 от ГПК
ответникът, чрез пълномощник, е подал отговор срещу исковата молба, в който
предявените искове се оспорват. Твърди се съществуващо към датата на ПТП
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и „ЗАД Армеец“ АД във връзка с
лек автомобил „Орел вектра“, тъй като ответникът бил платил три вноски по
застрахователната полица № 11112000514664, съгласно плана за разсрочено
плащане. Счита, че съгласно чл.226 от КЗ (отм) материално легитимиран да
отговаря е застрахователят по застраховката „Гражданска отговорност“ –„ЗАД Армеец“ АД – по същество
се противопоставя възражение за поредност по смисъла на чл.213, ал.1, изр.4 от КЗ (отм), което съдът е приел да разгледа. Прави се общо оспорване на всички
твърдения относно механизма на ПТП, причините за настъпването му, размера на
причинените вреди и причинно-следствената връзка.
С определение от 12.01.2018г съдът е
конституирал на основание чл.219, ал.1 от ГПК „ЗАД Армеец“ АД като трето лице
помагач на страната на ищеца по всички предявени от него искове.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от адв. М.В. ***, която поддържа предявените искове, както и
претенцията за разноски, съобразно представен списък.
Ответникът се явява лично и се
представлява по пълномощие адв. И.М. от САК, която поддържа отговора и
направените с него възражения и оспорвания. Разноските се претендират по
списък.
Третото лице – помагач се представлява от юрисконсулт В.Р., който пледира
за прекратяване на производството спрямо помагача поради недопустимост, тъй
като давността била изтекла. Заявява се и алтернативна позиция за основателност
на исковете. Оспорва се процесуалната възможност да се разгледа възражението на
ответника за поредност, тъй като липсата на застрахователно правоотношение към
датата на ПТП по застраховка „Гражданска
отговорност“ на
автомобилистите била установена по други дела и било недопустимо този въпрос да
се поставя за разрешаване по настоящото дело, а оттам извежда и липсата на
правен интерес „ЗАД Армеец“ АД да бъде привлечен като трето лице – помагач.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
С присъда № 60/09.07.2013г, постановена по НОХД № 133/2013г на ОС
Търговище, в сила от 25.07.2013г, ответникът в настоящото производство – тогава
подсъдим, бил признат за виновен, затова че на 29.11.2012г по първокласен път
ПП-1-4 в участъка на км.218+350 в прохода Боаза в близост до град Търговище,
като управлявал МПС от категория В – лек автомобил марка Опел, модел Вектра, с
рег. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.2 от ЗДП,
като се движил със скорост над максимално разрешените 60 км/ч за този участък
от пътя (указана с пътен знак В26), а именно движил се със скорост 77 км/ч,
поради което предизвикал пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост
причинил смъртта на Димка Тодорова В. ***, поради което и на основание чл.343,
ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.54 и чл.58а от от НК му е наложено
наказание една години и шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което
е отложено за три години изпитателен срок. В мотивите към присъдата е прието,
че ответникът управлявайки лекия автомобил Опел със скорост над максимално
разрешената изгубил управление над автомобила и се блъснал в насрещно движещия
се товарен автомобил Скания с рег. № ************** с прикачено на него ремарке
с рег. № ************, собственост на „Хъс транс“ ЕООД, управлявано от Т.О..
В деня на ПТП св. С.В. – младши автоконтрольор при ОД на МВР Търговище,
съставил констативен протокол, в който посочил участниците и изготвил работна
схема на ПТП. За участник 1 посочил ответника, управлявал лекия автомобил Опел.
Описано е в протокола, че за автомобила е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в „ЗАД Армеец“ АД с валидност от 30.01.2012г до
29.01.2013г.
За товарния автомобил била сключена застраховка Каско+, оформена в
застрахователна полица № 440211213005514. Страни по договора били ищецът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД и собственикът на автомобила „Райфайзен лизинг България“
ООД. Посочено е, че лизингополучател на автомобила е „Хъс транс“ ЕООД.
Валидността на договора е за една година – от 03.12.2011г до 02.12.2012г.
По повод приченените на товарния автомобил повреди, в „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД била заведена щета № 20700660147 по преписка №
44011511209664/30.11.2012г. Щетите по автомобила са изброени в опис. Ремонтите
били извършени от „Агри-М“ ООД град Пловдив, който издал на 03.12.2012г
проформа фактура за плащане на обща стойност 14976.52 лв.
На 14.12.2012г експерт на „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД съставил
калкулация, в която изчислил застрахователното обещетение на 9696.89 лева, след
което „Агри-М“ ООД издало на „Хъс транс“ ЕООД окончателна фактура за 11636.27
лева, от които 9696.89 лева данъчна основа и 1939.38 лева ДДС.
На 18.12.2012г бил съставен ликвидационен акт, в който окончателно е
определен размера на обезщетението, възлизащо на 9696.89 лева, които били
наредени на 21.12.2012г по банков път на лизингополучателя „Хъс транс“ ЕООД.
След плащането „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД изпратило до „ЗАД
Армеец“ АД – като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, по която била застрахована гражданската
отговорност на водача на лекия автомобил Опел, регресна покана за плащане на
9711.89 лева, от които 9696.89 лева изплатено застрахователно обезщетение и
15.00 лева ликвидационни разходи.
„ЗАД Армеец“ АД изпратило до „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД отговор, в който
отказал търсеното плащане, по причина че към 29.11.2012г полицата по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лекия автомобил Опел била
прекратена, поради неплащане на вноска. Приложена е справка от електронния
регистър, поддържан от Гаранционния фонд -http://eisoukr.guaranteefund.org,
според която полицата била прекратена на 22.11.2012г.
Предвид отказаното плащане от „ЗАД Армеец“ АД, „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД изпратило до ответника четири регресни покани за плащане
на сумата 9711.89 лева, от които 9696.89 лева изплатено застрахователно
обезщетение и 15.00 лева ликвидационни разходи. Поканите били получени от
ответника съответно на 06.03.2014г, 02.04.2014г, 23.07.2014г и 05.12.2014г.
От назначената съдебна автотехническа експертиза, изготвена от доц. д-р
инж. Х.У., се установява, че повредите по товарния автомобил са причинени от
удара между него и лекия автомобил Опел, управляван от ответника. Размерът на
щетите по товарния автомобил възлизат на 9687.39 лева.
На 30.01.2012г между „ЗАД Армеец“ АД и ответника К. бил сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, оформена в комбинирана
застрахователна полица № 11112000514664, с който била застрахована
отговорността на водача на лек автомобил Опел с рег. № ***********. Общата сума
за плащане по полицата е 198.08 лева с възможност за плащане на четири вноски,
първата от които в размер на 58.07 лева, а останалите три – по 46.67 лева, с
падежи съответно 30.01.2012г, 30.04.2012г, 31.07.2012г и 30.10.2012г.
Валидносттта на полицата била от 30.01.2012г до 29.01.2013г. Последното изречение
от полицата съдържа изявление на застрахования, че при неплащане на разсрочена
вноска от застрахователната премия договорът се прекратява в 24:00 часа на 15-я
ден от датата на падежа на неплатената разсрочена вноска и са посочени
разпоредите на чл.202, ал.2 вр. чл.260, ал.2 от КЗ (отм).
Представени са три вносни бележки за плащане на разсрочените вноски : със
сметка серия В, № 130761/04.5.2012г ответникът платил втората вноска; със
сметка серия В, № 006994/28.07.2012г ответникът платил третата вноска; със
сметка серия В, № 190934/08.11.2012г ответникът платил четвъртата вноска.
На основание чл.193 от ГПК съдът откри производство по оспорване на сметка
серия В, № 190934/08.11.2012г. Оспорването е предприето от представителя на
ищеца, който оспорва плащането на четвъртата вноска, както и подписа, поставен
под сметката за застрахователя.
Оспореният документ бил част от кочан, разпределен на 08.06.2011г на
Агенция Бургас при „ЗАД Армеец“ АД. За предаването на кочана бил съставен
приемно-предавателен протокол № 9727. Кочанът бил разпределен впоследствие на
23.06.2011г на Офис Бургас 121 и предоставен на брокера „Смарт Брокърс енд
Пъртнърс“ ЕООД.
На 14.06.2006г между „ЗАД Армеец“ АД и „Смарт Брокърс енд Пъртнърс“ ЕООД –
брокер, било сключено споразумение, по силата което страните уговорили помежду
си взаимоотношенията си по повод застрахователни договори, сключени с
посредничеството на брокера. В раздел ІІІ, т.1.5 брокерът поел задължение в
петдневен срок да предостави на застрахователя платежните документи за платени
от застрахования вноски по разсрочени премии, в случай че тези документи са му
били предоставени от застрахования. В раздел ІV, т.2.9 в тежест на брокера е
установено задължение да внася събраната застрахователна премия касово или да
прави банкови преводи не по-късно от 5 работни дни след началото на валидност
на полицата или падежа на дължимите вноски.
Последната вноска не постъпила по сметка на застрахователя и не е
осчетоводена като платена.
На 24.04.2014г договорът с брокера бил прекратен и от страна на
застрахователя било изискано връщане на всички предоставени бланки под строга
отчетност, документация, материали и пр.
По делото е невъзможно делото да се представи втория екземпляр от сметката,
тъй като приемно-предавателните протоколи, изготвени след прекратяване на
споразумението между „ЗАД Армеец“ АД и брокера, били предадени за съхранение в
архИ.на Агенция Бургас, който бил унищожен през 2014г при наводнение. Няма
данни дали вторият екземпляр бил върнат. В допълнителния отговор от страна на
„ЗАД Армеец“ АД се заявява, че въпросната сметка не е била сред предадените от
брокера документи, тъй като не е отчетена от брокера и осчетоводена от
застрахователя.
В хода на делото и въпреки положените усилия, съдът не установи седалище на
брокера „Смарт Брокърс енд Пъртнърс“ ЕООД, в тежест на когото беше възложено
задължение да представи определени документи от значение за спора. Всички
съобщения бяха върнати в цялост с обяснение, че на адресите, вкл. и тези,
посочени от Комисията по финансов надзор, не е намерен офис и представител,
който да получи съобщенията. С решение № 544-Зб от 29.03.2017г на
Заместник-председателя на КФН „Смарт Брокърс енд Пъртнърс“ ЕООД било заличено
от регистъра на застраховителните брокери. Не беше осъществена и връзка и на
телефонните номера, предоставени от КФН.
Твърдението на ответника е, че последната вноска била заплатена в офиса на
брокера в град Провадия, затова на 16.07.2018г ответникът подал жалба до
Районна прокуратура Провадия с оплакване за извършени престъпни действия по
повод извършеното от него плащане. По делото не са представени данни за хода на
проверката, респ. на наказателното производство, ако такова е било образувано.
От съдебносчетоводната екпертиза, изготвена от Б.Б., се установява следното
: първата вноска, описана по-горе, била заплатена при подписване на полицата на
каса на брокера, сключил договора, и впоследствие преведена на Агенция Стара
Загора 2. Втората и третата вноски също били заплатени при брокери, преведени
на застрахователя и осчетоводени като платени. Четвъртото плащане, отразено в
оспорената сметка, не било отразено в счетоводната система на застрахователя.
Не е отразена и датата, до която в „ЗАД Армеец“ АД са постъпвали отчети от
„Смарт Брокърс енд Пъртнърс“ ЕООД за сумите, събрани в офиса на брокера в град
Провадия.
С разпореждане от 14.09.2020г, постановено по гражданско дело № 1188/2020г
на РС Сливен, потвърдено с определение № 26212/24.11.2020г, постановено по ВЧГД
№ 721/2020г на ОС Сливен, е оставен без разглеждане иска, предявен от К.К.
срещу „ЗАД Армеец“ АД да се признае за установено в отношенията между тях, че е
съществувало застрахователно правоотношение по повод обсъдената застрахователна
полица. До приключване на посоченото дело настоящото беше спряно по реда на
чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Съдът е приел, че ищецът К. и ответникът „ЗАД Армеец“
АД са обвързани от задължителната сила на мотивите на решение № 108/06.07.2017г
на ВКС, постановено по касационно търговско дело № 436/2016г, І т.о., с което
частично е отменено решение № 1383/29.06.2015г, постановено по въззивно
гражданско дело № 781/2015г на Апелативен съд София, с което е отменено решение
от 26.11.2014г, постановено по гражданско дело № 1712/2014г на СГС, в които е
прието, че по време на процесното ПТП ответникът К. управлявал автомобила без
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Делото било
образувано от наследниците на починалата при ПТП Димка В. против Гаранционен
фонд за имуществени и неимуществени вреди. Постановените съдебни актове и от
трите инстанции са достъпни в електронните страници на съответния съд, в
ЦУБИПСА и в правноинформационната система Апис. По това дело настоящият
ответник К. е участвал като трето лице – помагач на страната на ответника. В полза на ищците е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди.
РС Сливен е коментирал още в мотивите си, че с решение № 5/13.02.2019г,
постановено по търговско дело № 99/2018г на ОС Сливен, К.К. е осъден да плати
на Гаранционен фонд сума в размер на 678208.94 лева, която е изплатена на
наследниците на Димка В.. В мотивите на решението на ОС Сливен било посочено,
че към датата на ПТП К.К. управлявал
автомобила, без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. По делото пред ОС Сливен „ЗАД Армеец“ АД участвал като трето
лице на страната на ответника К.К..*** било потвърдено с решение №
144/12.12.2019г, постановено по въззивно търговско дело № 305/2019г на
Апелативен съд Бургас.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена, след като обсъди
всички представени по делото писмени доказателства, съобразно доказателствената
сила, който им придава ГПК. Съдът кредитира показанията на свидетеля С.В.,
които прецени за обективни и невлизащи в противоречие с останалите
доказателствени източници. Към доказателствената съвкупност приобщи и двете
експертни заключения, които счете за компетентни и обективни. По делото не са
наведени възражения, а и съдът служебно не установи такИ., за заинтересованост
и пристрастност на вещите лица от изхода на спора.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Приложима към процесното правоотношение, с оглед момента на възникването му, е разпоредбата на
чл.213, ал.1 от КЗ (обн, ДВ, бр.103 от 23.12.2005г, в сила от 01.01.2006г,
отм, бр.102 от 29.12.2015г, в сила от 01.01.2016г), която предвижда, че с плащане
на застрахователно обезщетение застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, а когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност" - в правата на застрахования срещу причинителя или срещу
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност". Според последното изречение на ал.1, когато вредата е
причинена от водач на МПС със сключена валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят по имуществената
застраховка може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по
договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача
на МПС, за които застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ е отказал да плати обезщетение на основание чл.268 от КЗ (отм).
Следователно, за вредите, които са в границите на застрахователната сума по
договора за задължителната застраховка, отговорен е първо застрахователят по
задължителната застраховка, а при направен отказ за плащане на изчерпателно
посочените в чл.268 от КЗ (отм) основания, материалноправно легитимиран да
отговоря е деликвентът.
След като застрахователят по застраховката Каско е получил отказ от „ЗАД
Армеец“ АД за плащане на щетата, той насочил претенцията си срещу деликвента,
който противопоставя възражение за поредност, което съдът е длъжен да разгледа,
изследвайки инцидентно дали към 29.11.2012г между „ЗАД Армеец“ АД и ответника е
съществувало застрахователно правоотношение. В тази връзка е необходимо да се
подчертае, че силата на пресъденото нещо, формирана по описаните по - горе
решения не се разпростира между страните по настоящото. С решението си ОС
Сливен е приел, че ответникът К.К. не разполага с процесуална възможност да
противопоставя срещу ищеца Гаранционен фонд възражение за наличие на
застрахователно правоотношение, тъй като липсата на такова вече била установена
в мотивите на решението на ВКС, по което дело К.К. бил трето лице – помагач на
страната на Гаранционен фонд. Решението на ОС Сливен е постановено при участие
на „ЗАД Армеец“ АД като трето лице – помагач на страната на ответника, поради
което тези две лица се считат обвързани от задължителната сила на мотивите и по
тази причина последващ установителен иск, по който те са страни, е недопустим и
на това основание РС Сливен оставил без разглеждане иска, предявен от К.К..
Мотивите на посочените съдебни актове обаче не обвързват ответника К. по
създаденото по настоящото дело процесуално правоотношение с ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД и ответникът разполага с процесуалната възможност да
противопостави на ищеца всичките си възражения, вкл. и това за поредност. Тази
възможност не се изключва от участието по настоящото дело на „ЗАД Армеец“ АД,
което помага не на ответника К., а на ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД и няма как обвързващата сила на мотивите, разпростираща
се в отношенията между ответника К. и третото лице – помагач на страната на
ищеца „ЗАД Армеец“ АД, да се разпростре и в отношенията между ответника К. и
ищеца „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД. Аргумент в полза
на гореизложеното е възприетото в ТР № 1 от 07.03.2019г на ВКС по тълкувателно
дело № 1 от 2018г, ОСТК, т.4, за непротивопоставимост на трети по смисъла на
чл.477, ал.3 вр. ал.1 от КЗ лица на решение, с което е прогласена
недействителност на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Писмените доказателства установяват сключен между „ЗАД Армеец“ АД и ответника К. договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и спорният момент е дали е платена
и последната вноска, съгласно погасителния план и дали застрахователното
правоотношение е съществувало към 29.11.2012г. Безспорно е, че последната
вноска не е осчетоводена, поради което застрахователят е приел, че договорът е
прекратен при условията на т.нар. фингирано връчване на предупреждение в случаите на уговорено разсрочено
плащане, установено в чл.202, ал. 2 от КЗ (отм) и когато в
застрахователния договор изрично е посочено, че застрахователят ще прекрати договора след изтичането на 15-дневния срок от падежа на
задължението за заплащане на разсрочената вноска на премията.
Представя се сметка от
08.11.2012г за прието плащане от страна на представител на застрахователния
брокер, с когото „ЗАД Армеец“ АД
бил към този момент в договорни правоотношения. Сметката е оспорена от ищеца в
съдебното заседание, в което е представена от страна на ответника. Тъй като се
оспорва подписа на лицето, получило плащането на четвъртата вноска, се оспорва
автентичността на документа, поради което съдът откри производство по чл.193 от ГПК и указа на страните, че тежестта на доказване на автентичността на подписа
пада върху представилата документа страна, поради това че оспореният документ
не носи подписа на страната, която го оспорва. Съдът намира оспорването за
неуспешно по следните съображения : Оспореният документ е съставен от служител
на брокера, с когото „ЗАД Армеец“ АД бил в договорни взаимоотношения. Не се
установи по делото кой персонално е този служител, за да се извърши обичайната
графическа експертиза. Такава експертиза впрочем не би била от особена полза по
делото, тъй като липсва оспорване на автентичността на подписа на ответника К.,
който е платил сумата и се е подписал под сметката. Който и служител да се е
подписал под сметката, той е удостоверил приемането на парите, издавайки на
ответника документ, наречен „документ под строга отчетност“, който е бил част
от кочан с поредни фабрични номера и носещ логото на застрахователя. Под
сметката е поставен и печат на застрахователя, което е достатъчно условие съдът
да приеме, че документът се ползва с установената в чл.180 от ГПК
доказателствена сила – че изхожда от „ЗАД Армеец“ АД. Аргумент в полза на
гореизложените разсъждения са и останалите две сметки за плащане на втората и
третата вноски, плащанията по които акуратно са били осчетоводени от
застрахователя.
Съгласно чл.153 КЗ (отм),
застрахователният брокер извършва
посредничество при сключване на застрахователни договори по възлагане на
потребителя на застрахователната услуга. По силата на това възлагане брокерът има задължение към застрахования
да получи сумата и да я предаде на застрахователя. Подробна регламентация във връзка с предаване на
платените застрахователни премии се съдържа в споразумението. Брокерът е приел плащането в качеството си на лице, явяващо се според
недвусмислени обстоятелства овластено от застрахователя да приеме това плащане.
Тези обстоятелства са снабдяването на брокера
с бланки за сметки, издадени от застрахователя и подписани от него, в които
като един от възможните начини на плащане е посочено "в брой на застрахователния посредник, в деня на издаване на
сметката". Именно тази опция е чекната в процесната сметка. Ето защо плащането е извършено при условията на чл.75, ал.2 от ЗЗД, както правилно се поддържа в
писмената защита на ответника, и следователно
е с погасителен ефект, поради което не е налице неизпълнение на договора,
изразяващо с в незаплащане на последната дължима вноска. Дали по сметка на
застрахователя са постъпили плащания от страна на застрахователния брокер, е без значение за отношенията между застрахователя и
застрахованото лице. Неотчитането на събраните от брокера сума засяга единствено вътрешните отношения между
застрахователя и застрахователния брокер и в споразумението са уговорени клаузи, даващи възможност
на застрахователя да ангажира имуществената отговорност на брокера.
От изложеното дотук съдът направи
извод, че към 29.11.2012г между „ЗАД Армеец“ АД и
ответника е съществувало застрахователно правоотношение, възникнало от
сключения на 30.01.2012г договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Следователно, основателно се явява наведеното
в процеса от страна на ответника възражение за поредност. Наличието на
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите води до липса на пасивна материална
легитимация ответникът да отговаря по иск по чл.213 от КЗ (отм), което води до
неоснователност на предявения срещу него иск – така решение № 141 от 30.09.2010г на ВКС по търговско дело № 657/2009г,
II т. о.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен
се явява и акцесорният иск за лихви.
Претенцията на ищеца за разноски
в общ размер 985.68 лева следва да бъде отхвърлена.
Ответникът претендира разноски по
списък, представен преди спиране на делото : 920.00 лева без ДДС хонорар за
водене на делото на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА; 50.00 лева депозит за
свидетел; 300.00 лева депозит за счетоводна експертиза.
По същество искането е за
определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв, по причина че е оказала
безплатна правна помощ на ответника като материално затруднени. Според чл.38,
ал.2 от ЗАдв, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждение и осъжда другата
страна да го заплати. С оглед изхода от спора, приложим е чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, според който
минималното възнаграждение е 899.51 лв. Няма данни адв. М. да е регистрирана по
ДДС, поради което върху определеното възнаграждение не следва да се начислява
ДДС.
В полза на ответника следва да се присъдят разноските,
платени за изготвяне на счетоводна експертиза. Тъй като внесеният от ответника
депозит за свидетел не е изплатен, той подлежи на връщане на вносителя му и не
следва да се възлага в тежест на насрещната страна.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл.213, ал.1 от КЗ (отм) и чл.86 от ЗЗД, предявени по реда на чл.422 от ГПК, от
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище град София, район
Триадица, бул.Витоша 89Б, срещу ответника К.А.К., ЕГН **********,***, да се
признае за установено в отношенията между тях, че ответникът дължи на ищеца
сумите, за които в полза на ищеца била издадена по реда на чл.410 от ГПК
заповед за изпълнение № 252/10.08.2017г по ЧГД № 302/2017г на РС Котел, както
следва : 9711.89 лева, представляваща платено на 21.12.2012г от ищеца на трето
неучастващо в производството лице „Хъс транс“ ЕООД застрахователно обезщетение
на основание застраховка Каско+ №
440211213005514 за претърпени от
застрахованото лице вреди, причинени от настъпило на 29.11.2012г в близост до
град Търговище застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, за
което ответникът е признат за виновен за влязла в сила присъда, 2605.18 лева,
представляващи мораторна лихва за периода от 05.12.2014г до 03.08.2017г, както
и законната лихва върху главницата от 04.08.2017г до окончателното изпълнение
на задължението.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********,
седалище град София, район Средец, ул. Стефан Караджа 2, като трето лице –
помагач на страната на ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД по всички предявени
искове.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да се присъдят в негова полза разноски в общ размер
985.68 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с посочени данни, да заплати на К.А.К., с
посочени данни, сумата 300.00 (триста) лева разноски, като отхвърля претенцията
за сумата 50.00 лева.
УКАЗВА на К.А.К., че може да поиска
връщане на сумата 50.00 лева, внесена на 24.01.2019г по набирателната сметка на
РС Котел.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с
посочени данни, да заплати на И. С.М., ЕГН **********, адвокат от САК с №
**********, град София, ул. Ангел Кънчев 29А, ет.3, ап.12, сумата 899.51 лева
(осемстотин деветдесет и девет лева и петдесет и една стот), представляващо
определено от съда адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
ответника К.А.К..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
С
Ъ Д И Я :