МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №26005 ОТ 14.10.2020
Г. ПО НЧХД №156/2020 Г. НА НПРС
Тъжителката Ф.Ю.Т.,*** е депозирала тъжба против
подсъдимия Н.М.Х. *** това, че на 24.12.2019 г. и на 13.01.2020 г., в с. Ц., обл. Ш.,
подсъдимият нанесъл лека телесна повереда на тъжителката, изразяваща се в
причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, като на
24.12.2019 г. - чрез нанасяне на удари в областта на главата и
шията, а на 13.01.2020 г. - чрез нанасяне на ритник в областта на тялото – престъпление по
чл.130, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Ведно с тъжбата са предявени за
разглеждане и граждански искове, съставляващи обезщетение за причинени на
ищцата неимуществени вреди, като от деянието, извършено на 24.12.2019 г. се
претендират неимуществени вреди с цена на иска от 1500 лв., а от соченото деяние на 13.01.2020 г. – вреди на
стойност 1000 лв.
По
предявеното му обвинение подсъдимият не се счита за виновен. Заявява, че
действително на 24.12.2019 г. между него и тъжителката възникнало спречкване,
което било по повод това, че тъжителката системно от продължително време
изхвърляла на улицата пред домовете на съседите си биологични отпадъци от
отглежданите от нея животни и други отпадъци. Твърди, че тогава двамата се
спречкали, тъжителката го бутнала, даже му скъсала дрехата, но той не ѝ
нанасял удари с юмруци, нито я хващал да я души. За твърдяния инцидент на
13.01.2020 г. заявява, че видял отново тъжителката да изхвърля опадъци на улицата
и от разстояние ѝ направил забележка, без да я доближаева и без да я
удря. Предвид това подсъдимият моли да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Защитникът
на подсъдимия адв. Д. М.от ШАК счита, че обвиненията срещу подсъдимия не са
доказани категорично. Смята, че няма доказателства на посочените в тъжбата дати
подсъдимият да е нанасял удари на тъжителката. За отразените в представеното по
делото съдебномедицинско удостоверение травматични увреждания, защитникът
счита, че е вероятно те да са от предишни дни, тъй като тъжителката често имала
агресивно поведение и би могла да предизвика спречкване с руго лице. Моли,
подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по обвиненията, а
гражданските искове да бъдат отхвърлени. В случай, че съдът счете подсъдимият
за виновен, то защитникът моли, спрямо него да се приложи разпоредбата на
чл.78а от НК, като той бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде
наложено наказание глоба в митимален размер, предвид наличието на смекчаващи
вината му обстоятелства. В този случай при произнасянето по гражданските
искове, защитникът моли съда да вземе предвид предизвикателното поведение на
тъжителката.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа страна следното: Тъжителката Ф.Ю.Т. и подсъдимият Н.М.Х.
*** и са съседи. Къщите им се намират на една улица през един имот. Тъжителката
живее с възрастната си майка и с по-големия от братята си и в двора си отглежда
животни – крави. Ф.Ю.Т. е пенсионер по болест, с определена инвалидност втора
група, с поставена диагноза ******. Подсъдимият живее със съпругата си и с
детето си, което е с тежко заболяване – ****, ***** в тежка степен, ***** Н.М.Х.
се грижи и за своята възрастна майка, която също е със заболяване – ****************.
Самият той бил познат сред жителите на селото като работлив човек, грижовен към
семейството си, отзивчив и безконфликтен.
От дълго време отношенията между
семействата на тъжителката и подсъдимия не били добри. Повод за това било
поведението на тъжителката, която отглеждайки животни в дома си, редовно
изхвърляла биологичните отпадъци от животните – животински боклуци, урина от
животните, както и битов отпадък, на улицата, пред домовете на съседите си,
включително и пред дома на подсъдимия. Това водело до неприятни миризми и
създавало проблеми от хигиенно, а и естетично естество. Многократно жителите на
селото се оплаквали от това поведение на тъжителката, като отнасяли жалби до
кмета на селото, до кмета на общината, както и до органите на полицията.
Многократно тъжителката била предупреждавана да преустанови тези свои действия,
но тя продължавала да изхвърля отпадъци на улицата. Щом някой от съседите
ѝ и привил забележка, тъжителката проявявала агресивно поведение – хвърляла
камъни, започвала да обижда и да кълне.
На 24.12.2019 г., около обед,
тъжителката отново изхвърлила на улицата отпадъци и тогава била видяна от
подсъдимия. Н.М.Х. се ядосал и започнал да ѝ се к., а тъжителката да му
отвръща. Между двама избухнал конфликт, в хода на който подсъдимият нанесъл
удари на тъжителката в областта на главата и шията. В резултат на тези удари на
тажителката били причинени следните травматични уврежадия: **************************************************************************
С това на тъжителката било причинено болка и страдание, без разстройство на
здравето.
След побоя тъжителката се
прибрала и два-три часа по-късно нейната майка се обадила на по-малкоя брат на
тъжителката – свидетеля Р.Х.Т., като му съобщила за инциданта и го помолила да
се прибере. Първоначално свидетелят помислил, че става въпрос за лек инцидент и
не тръднал венага, но половин час по-късно се обадила и тъжителката и поискала
той да я заведе на лекар. Свидетелят отишъл при сестра си, видял нараняванията
по лицето ѝ и я отвел при свидетеля д-р Е. М.К., който ѝ оказал
първа помощ. Лекарят забелязал, че тъжителката е уплашена, потисната и трудна
за контакт. След няколко дни тъжителката се снабдила с с медицинско
удостоверение за причинените ѝ наранявания.
След около месец, на 13.01.2020
г. подсъдимият отново видял тъжителката за изхвърля отпадъци на улицата, но
този път без да я доближава ѝ направил забележка да не върши повече това.
При този случай до конфликт не се стигнало.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена безспорно и по категоричен начин
от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Р.Х.Т., Е. М.К.,
Б.Е.Ю., Р.И.Х. и Ю.С.И.; от писмените доказателства по делото –
съдебномедицинско удостоверение №308/27.12.2019 г., експертно решение №0735 от
1984 г., социална оценка, постановление за отказ да се образува наказателно
производство от 13.03.2020 г. на ШРП, експертно решение №0213/23.01.2019 г.,
експертон решение №1964 от 2008 г., удостоверение №147/08.06.2020 г., жалба вх.
№94-00-718/18.04.2018 г., жалба вх. №94-00-2907/17.07.2020 г., жалба вх.
№09-00-29/24.11.2008 г., жалба вх. №1/19.03.2018 г.; от заключението по
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, както и частично от
обясненията на подсъдимия. Анализът на данните от тези доказателства сочи, че с
деянието си на 24.12.2019 г. подсъдимият Н.М.Х. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК.
На първо
място съдът приема за безспорен факта на причинените на тъжителката
наранявания, както и техните вид и характер. Причинените ѝ наранявания се
установяват от съдебномедицинското удостоверение и от заключението на
назначената съдебномедицинска ексертиза, като данните от тях се подкрепят
напълно от показанията на свидетелите Р.Х.Т. и Е. М.К.. Първият от тези
свидетели е брат на тъжителката и като такъв може се предполага, че е
пристарстен, но съдът счете, че следва да даде вяра на показанията му, тъй като
съобщените факти от него изцяло съвпадат с показаниятана на лекаря, който не
може да се счита за заинтересован от изхода на делото, а и изцяло съвпадат с
данните от медицинското удостоверение. Няма данни в този ден тъжителката да е
имала конфликт с дуго лице, освен с подсъдимия, нито в близките преди това дни
да е имала конфликт с друго лице, откъдето могат да бъдат получени
уврежданията. Също така и самият подсъдим потвърждава, че на 24.12.2019 г. е
имал спречкване с тъжителката.
По горепосочените мотиви на
базата на събраните доказателства съдът прие, че подсъдимият е осъществил
деянието по чл.130, ал.2 от НК, като е причинил на тъжителката болка и
страдание, без разстройство на здравето. Без съмнение подсъдимият е бил
провокиран от поведението на тъжителката, като по делото е доказано с
категоричност, че тя действително в продължителен период е изхвърляла на
улицата отпадъци, от което ѝ поведение всички живущи на улицата са били
ядосани. Това е безспорно доказано, както от показанията на посочените от
подсъдимия свидетели, така и от представените по делото горепосочени жалби. То,
обаче не може да оправдае подсъдимия за осъщественото от него деяние, а следва
да се отчита като смекчаващо в голяма степен вината му обстоятелство.
От субективна страна деянието на
подсъдимия на 24.12.2019 г. е извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е целял
настъпването на общественоопасните му последици.
Предвид
гореизложеното и като счете, че обвинението спрямо подсъдимия за извършено
престъпление по чл.130, ал.2 от НК на 24.12.2019 г. е доказано с категоричност,
съдът призна Н.М.Х. за виновен в
извършването на това престъпление.
Относно
обвинението за осъществено от подсъдимия престъпление по чл.130, ал.2 от НК
спрямо тъжителката на 13.01.2020 г., съдът прие, че същото не е доказано по
безспорен начин. Данни за подобно деяние не се съдържат в свидетелските
показания, нито в представените писмени доказателства. Твърденията на
тъжителката за нанесен ѝ от подсъдимия ритник в областта на тялото не се
подкрепят от никое от събраните доказателства. За такъв инцидент признава само
подсъдимия, но той твърди, че тогава само направил забележка на тъжителката,
без да я приближава. Предвид това, като прие, че второто от обвиненията,
предявени на подсъдимия, а именно за причинена на тъжителката на 13.01.2020 г.
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без
разстройство на здравето, е недоказано, призна подсъдимия за невиновен в
извършването на това престъпление и го оправда по това обвинение.
За да определи наказанието,
следващо се на подсъдимия за осъщественото престъпление по чл.130, ал.2 от НК
на 24.12.2019 г., съдът отчете обстоятелството, че за това престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба.
Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на Раздел ІV, Глава VІІІ от общата част на НК и от деянието му не са налице
съставомерни причинени и невъзстановени имуществени вреди. Поради това съдът,
като счете, че в случая са налице условията на чл.78а от НК, то освободи
подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева. Съдът наложи наказанието в
минимален размер като отчете обстоятелствата, че подсъдимият реализира трудови
доходи в минимален размер (съгласно представеното удостоверение№147/08.06.2020
г.); обстоятелството, че се грижи за болно дете и болен възрастен родител,
както и че е бил провокиран от страна тъжителката с поведение от нейна страна
продължаващо, което не е било еднократен акт, а поведение продължаващо от дълго
време.
Относно предявените граждански
искове: Искът, предявен във връзка с обвинението по чл.130, ал.2 от НК на
24.12.2019 г. за неимуществени вреди съдът прие, че е доказан по основание. На
първо място деянието на подсъдимия (причинената лека телесна повреда) е
доказано безспорно, по мотивите, изложени по-горе. От него неминуемо на ищцата
са били причинени щети, свързани с претърпяни болки и страдания по време на
самия инцидент, а и известно време след това. Като претърпяни страдания следва
да се отчетат причинените болки и страдания, уплаха, потиснатост. Също така при
определяне размера на обезщетението съдът отчете и провокативното поведение на
тъжителката. Отчитайки тези факти, съдът прие, че е справедливо тъжителката да
бъде обезщетена за претърпяните от нея неимуществени щети, поради което и
подсъдимият бе осъден да й заплати сумата
от 800 (осемстотин) лева. В останалата му част, до пълния му размер от 1500
лв., а именно за сумата от 700 лв., гражданският иск бе отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Доколкото
твърдяното от тъжителката деяние, извършено на 13.01.2020 г. съдът прие за
недоказано и оправда подсъдимия за престъпление по чл.130, ал.2 от НК,
осъществено на тази дата, то и предявеният във връзка с това обивение гражанси
иск, като неоснователен и недоказан, бе отхвърлен.
Подсъдимият бе осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск в размер на 50 (петдесет) лева.
Също
така подсъдимият бе осъден да заплати на тъжителката направените по делото
разноски в размер на 306 лв.
(триста и шест лева).
Съобразно отхвърлената част от
тъжбата и граждански иск, тъжителката бе осъдена да заплати на подсъдимия
направени разноски в размер на 125 лв. (сто двадесет и пет лева).
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
11.11.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: