Р Е Ш Е Н И Е
№ 168
15.03.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор: Павел Жеков
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1151 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.191, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Фондация „Гринберг“, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.***, представлявано от управителя Г. И.Й., подадена чрез пълномощник адвокат И.Г.Й., против чл.16 от Наредба №3 за организацията и безопасността на движението и безопасността на водачите на превозни средства и пешеходците в община Свиленград, приета от Общински съвет – Свиленград.
В жалбата се твърди, че оспорената разпоредба от Наредбата е незаконосъобразна, защо била приета при съществено нарушение на административнопроизводствените правила – основание за оспорване по чл.146, т.3 от АПК. Развиват се подробни съображения относно правния интерес у оспорващия, като се цитира и съдебна практика.
Излагат се съображения, че с чл.16 от Наредбата общинският съвет е създал правна регулация, отнасяща се до хората с увреждания. Нормата била приета с Решение №522 от 24.04.2013 г. на ОбС – Свиленград по Протокол №27/24.04.2013 г. Цитира се разпоредбата на чл.11, ал.3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и се сочи, че законосъобразното изменение и допълнение на общинска наредба се извършвало с приемането от Общинския съвет на съответната Наредба за изменение и допълнение на действащата такава. Тази изменяща и/или допълваща Наредба следвало да бъде приета при спазване изискванията на чл.26 и чл.28 от ЗНА. В случая обаче общинският съвет си спестил усилията за тези формалности и извършил допълнението с обикновено Решение, прието с явно гласуване. Проект на Наредба за изменение и допълнение на действащата наредба не бил изготвян и съответно не бил публикуван за обществени консултации по предвидения в чл.26, ал.4 от ЗНА ред и срок. Това било съществено нарушение на административнопроизводствените правила при приемането на оспорената разпоредба, което нарушение било самостоятелно основание за нейната отмяна като незаконосъобразна.
Освен това се твърди, че към момента на приемане на Решение №522 от 24.04.2013 г. на ОбС – Свиленград, бил в сила Закона за интеграция на хората с увреждания (обн.ДВ бр.81 от 17.09.2004 г., в сила от 01.01.2005 г.), отменен с §2 от ПЗР на Закона за хората с увреждания (обн.ДВ бр.105 от 18.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.). Член 8, т.4 от ЗИХУ предвиждал, че Агенцията за хората с увреждания осъществява изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с увреждания, като: участва и дава задължително становище при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с хората с увреждания. Такова становище обаче нито било търсено, нито било давано. Липсата на съгласуване с Агенцията за хората с увреждания било съществен пропуск в процедурата по приемане на оспорената норма и също самостоятелно основание за отмяната й като незаконосъобразна. Цитира се съдебна практика в тази насока.
Претендира се обжалваната разпоредба да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът, Общински съвет – Свиленград, представляван от председателя, излага в писмен отговор на жалбата становище за нейната недопустимост и неоснователност. Подробни съображения в същата насока са развити и в писмени бележки от процесуалния представител на ответника.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище за допустимост и основателност на жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение №78 от 21.04.2000 г. (л.130), взето с протокол №10 от 21.04.2000 г. на Общински съвет – Свиленград, при участвали в гласуването 19 общински съветници, от които „за“ – 19, е приета Наредба №3 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците в община Свиленград. Наредбата е многократно изменяна и допълвана.
По делото е представена (л.141-156) Наредбата, в действащата ѝ редакция, с наименование – Наредба №3 за организацията и безопасността на движението и безопасността на водачите на превозни средства и пешеходците в община Свиленград (по-нататък Наредба №3) от която е видно, че текста оспорената разпоредба на чл.16 е нов, приет с Решение №522/24.04.2013 г., като ал.7, ал.8 и ал.9 от същия са добавени с Решение №473/29.03.2017 г.
Видно от Решение №522 от 24.04.2013 г. на Общински съвет – Свиленград (л.76), същото е прието с явно гласуване на редовно заседание на общинския съвет, проведено на 24.04.2013 г., по Протокол №27, т.4 от дневния ред, участвали в гласуването 17 общински съветници, от които „за“ – 17, „против“ – 0 и „въздържал се“ – 0.
Представена е Докладна записка регистрационен индекс И-2963/04.04.2013 г. (л.77-80) на Кмета на Община Свиленград относно промяна в Наредба №3 чрез създаването на нов чл.16, състоящ се от шест алинеи.
Видно от Решение №473 от 29.03.2017 г. на Общински съвет – Свиленград (л.161-162), същото е прието с явно гласуване на редовно заседание на общинския съвет, проведено на 29.03.2017 г., по Протокол №20, т.1 от дневния ред, участвали в гласуването 16 общински съветници, от които „за“ – 15, „против“ – 0 и „въздържал се“ – 1.
Представена е Докладна записка регистрационен индекс И-967/14.02.2017 г. (л.163-166) на Кмета на Община Свиленград относно промяна в Наредба №3, включително чрез добавяне на нови алинеи – ал.7, ал.8 и ал.9 към досега съществуващите текстове на чл.16.
Видно от представената по делото разпечатка (л.167) с дата 08.03.2017 г., проекта за изменение и допълнение на Наредба №3 е публикуван в раздел Проекти на нормативни документи на интернет страницата на Общински съвет – Свиленград. Представен е и Протокол (л.168), с печат и подпис за Председател на Общински съвет – Свиленград, в който е посочено, че проектът е публикуван на 21.02.2017 г. заедно с мотивите, изтекъл е 30-дневния срок за подаване на предложения и становища по проекта и такива не са постъпили.
Разпоредбата на чл.16 от Наредба №3 има следното съдържание:
„Чл. 16. /нов Решение №522/24.04.2013г./ (1) Карта за паркиране на местата, определени за превозни средства, обслужващи хора с увреждания и използване на улеснения при паркиране, се издава от Кмета на Община Свиленград (Приложение №2).
(2) Картата за паркиране по ал. 1 трябва да отговаря на изискванията на стандартизиран модел на Общността от Приложението към Препоръка 98/376 /ЕО на Съвета от 04.06.1998 год., относно картата за паркиране на хора с увреждания.
(3) Картата за паркиране на местата, определени за превозни средства, обслужващи хора с увреждания и използване на улеснения при паркиране, издадено от друга държава членка на Европейския съюз, е валидна на територията на Република България, ако е издадена съгласно изискванията на препоръката по ал. 2.
(4) Издаването на Карта за паркиране на местата, определени за превозни средства, обслужващи хора с увреждания и използване на улеснения при паркиране е безплатно. Попълва се Заявление по образец (Приложение №3) с приложени документи:
1. копие от лична карта (сверява се при подаване на документите);
2. копие на експертно решение на ТЕЛК (сверява се при подаване на документите);
3. актуална снимка (паспортен формат);
4. копие от нотариално заверено пълномощно (оригиналът се представя за сверка) и лична карта на упълномощеното лице за сверка (когато документите се подават от пълномощник).
(5) Кметът или упълномощено от него лице поддържа регистър на издадените карти под номер и име на лицето, на което е издадена.
(6) Картата за паркиране на местата, определени за превозни средства, обслужващи хора с увреждания и използване на улеснения при паркиране, се издава в 14-дневен срок от датата на подаване на заявлението и е с валидност-срока на експертното решение от ТЕЛК."
(7) /Добавена с Р-е №473/29.03.2017г./ Непосредствено при паркирането на обозначеното за целта паркомясто , картата за паркиране на местата, определени за превозни средства, обслужващи хора с увреждания и използване на улеснения при паркиране, издадена от Кмета на Община Свиленград се поставя в долния ляв ъгъл на предното стъкло от вътрешната страна на автомобила, така, че лицевата и част с изображението на международния знак „Инвалид” да се вижда изцяло.
(8) /Добавена с Р-е №473/29.03.2017г./ При неизпълнение на посочените условия в чл.16, ал.7 МПС престояващо или паркирано върху специално обозначените места за преференциално паркиране на автомобили, превозващи хора с трайни увреждания, подлежат на преместване чрез принудителна административна мярка по реда на Раздел трети „Б” от тази наредба.
(9) /Добавена с Р-е №473/29.03.2017г./ При установено неправомерно ползване на карта за паркиране на МПС, превозващо хора с трайни увреждания, упълномощените длъжностни лица за контрол по тази наредба отнемат картата, която се връща на органа, издал същата.“
Оспорването е процесуално допустимо по следните съображения:
На
основание чл.187, ал.1, във вр. с чл.185 от АПК, подзаконовите нормативни
актове могат да бъдат оспорени пред съд, включително в отделни техни разпоредби,
без ограничение във времето.
Съгласно
чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат
гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси
са засегнати, или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда
задължения. В случая предмет на оспорване са отделни разпоредби от Наредба №3
за организацията и безопасността на движението и безопасността на водачите на
превозни средства и пешеходците в община Свиленград, които съдържат подзаконови
правни норми с многократно правно действие и отнасящи се за неопределен и
неограничен брой адресати, т.е. притежават характеристиките на нормативен
административен акт по смисъла на чл.75 от АПК.
Съгласно
Тълкувателно решение №2 от 12.02.2010 г. на ВАС по т.д. №4/2009 г., сдруженията
на юридически или физически лица, които са организационно обособени въз основа
на закон, имат качеството на „организация“ по смисъла на даденото с § 1, т.2 от
ДР на АПК определение. Като организации в хипотезата на чл.186 от АПК, които са
създадени по закон и устав да представляват и защитават общите интереси на
своите членове, съсловните (браншовите) организации и другите сдружения с
нестопанска цел имат право да участват в административното производство за
издаване на подзаконовия нормативен акт. Те могат да оспорват издадения
подзаконов нормативен акт в случаите, когато с него се засягат или могат да
бъдат засегнати общи права, свободи или законни интереси или се пораждат
задължения за членуващите в сдружението лица. Правният интерес на съсловните
(браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел е
обусловен от засягането на техни лични права или законни интереси,
непосредствено породени от предмета на дейност и целите на учредяването им.
Фондацията
жалбоподател е представила извадка от Търговския регистър и регистър на
юридически лица с нестопанска цел, видно от която Фондация „Гринберг“ е
регистрирана с цел: „Фондацията се създава и ще осъществява дейност като „Организация
за хора с увреждания“ по смисъла на §1, т.12 от ДР на Закона за хората с
увреждания, и целта й е да предоставя правна помощ на и за хора с увреждания, и
да поема застъпническа роля от тяхно име в защита на правата им“. Като средство
за постигане на целите е регистрирано: „1. мониторинг върху действащата
нормативна уредба – отнасяща се до хората с увреждания и застъпничество за
правата на хората с увреждания пред всички лица и административни органи и
служби; 2. съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове
или отделни норми в тях – отнасящи се до хората с увреждания, издавани от
Общинските съвети и органите на изпълнителната власт; 3. образуване и водене на
съдебни дела в защита на накърнени нормативно признати права на хора с
увреждания“.
Съгласно
т.12 от ДР на Закона за хората с увреждания, „организации за хора с увреждания“
са организации, създадени да предоставят услуги на и за хора с увреждания и
които поемат застъпническа роля от името на хора с увреждания. Достъпът до
правосъдие и правна защита на хората с увреждания изрично е регламентиран в
Раздел V към Глава четвърта, именувана „Подкрепа за социално приобщаване“ на
ЗХУ. От анализа на горните текстове е видно, че достъпът до правосъдие и правна
защита на хората с увреждания е възприет от законодателя като форма на подкрепа
за социално приобщаване. Регистрираните цели на фондацията жалбоподател водят
на извода, че за същата е налице правен интерес да оспорва нормата на чл.16 от
Наредба №3 на Общински съвет – Свиленград. Този правен интерес е обоснован от
целите, за които е създадено юридическото лице с нестопанска цел и конкретното
съдържание на оспорената разпоредба, пряко касаеща хората с увреждания. Въз
основа на задължителното за съдилищата на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ
тълкувателно решение, следва да се приеме, че фондацията жалбоподател се явява надлежно
легитимирана страна, разполагаща със законоустановена възможност и правен
интерес от обжалване на процесната разпоредба.
След
преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146, във вр.с чл.196 от АПК, съдът счита жалбата за
основателна.
С оглед разпоредбите на чл.76, ал.3 от АПК и чл.21, ал.2 от ЗМСМА Общинският съвет е компетентен да приема наредби за уреждане на обществени отношения с местно значение.
Съгласно §1 от ПЗР на Наредбата №3 на Общински съвет – Свиленград, същата се издава на основание чл.22 от ЗМСМА, а според чл.1 от Наредбата, тя урежда основните правила, правата и задълженията на Община Свиленград, на физическите и юридическите лица, свързани с организацията, управлението и безопасността на движението на водачите на МПС, водачите на ПС с животинска тяга и пешеходците на територията на Община Свиленград.
Съгласно законовата делегация, визирана в нормите на чл.76, ал.3 от АПК, вр. чл.8 от ЗНА и чл.21, ал.2 от ЗМСМА, в изпълнение на правомощията си общинският съвет е овластен да издава административни актове, сред които и нормативни административни актове под формата на наредби. Въз основа на изложеното следва, че като цяло оспорената наредба е приета от материално и териториално компетентен орган, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство.
Същото се отнася и до приемането конкретно на оспорената разпоредба от Наредба №3, извършено първоначално с Решение №522 от 24.04.2013 г. на Общински съвет – Свиленград. При приемането на това решение обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация, са уредени със Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чиито разпоредби очертават правния статут и компетентността на общинския съвет като орган на местното самоуправление, определящ политиката за изграждане и развитие на общината, във връзка с осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон. В изпълнение на правомощията си по чл.21 от ЗМСМА общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, като приеманите от Общинския съвет наредби са подзаконови нормативни актове, съдържащи правни норми, които създават общозадължителни правила, съобразно нормативните актове от по-висока степен, за уреждане на неуредени от тях обществени отношения с местно значение на територията на съответната община, засягащи неограничен брой адресати (чл.7, ал.2 и чл.8 от Закона за нормативните актове). При приемането на нормативни административни актове общинските съвети следва да спазват реда и процедурата, съответно правилата и изискванията, регламентирани в ЗНА.
Според разпоредбата на приложимата към момента на приемането на чл.16 от Наредба №3 разпоредба на чл.26 (Отм., нов - ДВ, бр.46 от 2007 г. от ЗНА), (ал.1) изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, като (ал.2) преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. В чл.28 от ЗНА, в същата редакция, е предвидено, че проектът на нормативен акт, заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган, а в ал.2 на същата разпоредба в 5 точки е изброено задължителното съдържание на мотивите, съответно докладът, включващо причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Съгласно ал.3 на чл.28 от ЗНА, проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал.2, не се обсъжда от компетентния орган.
В случая не са налични никакви данни за
публикуването на проекта на решението за изменение на Наредбата, или за
оповестяването му по друг начин, като липсват данни за спазването и на срока, в
който организации и лица имат субективното право да правят предложения и да
представят възражения. Посочените норми целят охраняване на интересите на
засегнатите от нормативните разпоредби субекти и съобразяването от страна на
издателя на административния акт на направените предложения с оглед прилагането
на принципите на публичност и прозрачност. Посоченото компрометира
процесуалната законосъобразност при приемането на чл.16 - нов от Наредба №3, в
първоначалния му вид.
В чл.15, ал.1 от Указ №883/1974 г. за прилагане на ЗНА е регламентирано, че органът, който отговаря за изготвяне на законопроекта, го изпраща заедно с мотивите на заинтересуваните министерства, други ведомства или обществени организации, които организират неговото обсъждане и дават мотивирано становище. Съгласно разпоредбата на чл.8, т.4 от Закона за интеграция на хората с увреждания, в относимата редакция (отм.ДВ бр.105 от 18.12.2018 г.), Агенцията за хората с увреждания осъществява изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с увреждания, като участва и дава задължително становище при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с хората с увреждания. Съобразно чл.10, ал.1 от Закона за хората с увреждания (обн.ДВ бр.105 от 18.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), Агенцията за хората с увреждания е изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика, а според ал.3, т.9 на същия законов текст е регламентирано участието й при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с правата на хората с увреждания и дава становища по тях.
Въз основа на анализа на установената в закона компетентност на Агенцията за хората с увреждания (чл.8, т.4 от Закона за интеграция на хората с увреждания (отм.) и чл.10, ал.3, т.9 от Закона за хората с увреждания), се налага извода за нормативно разписаното правомощие на Агенцията да участва и да дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на хората с увреждания.
Целта на институционалното съгласуване е подпомагане на компетентния орган при нормативната регулация на посочените обществени отношения. Процесната Наредба в оспорения й текст касае паркирането на превозни средства от хора с увреждания в Община Свиленград, тоест е свързана с правата на хората с увреждания в общината, което не е спорно по делото. С оглед на това и цитираната по-горе нормативна уредба, следва изводът, че даването на становище от Агенцията за хората с увреждания към момента на приемане на оспорения текст от Наредбата и неговото допълнение е било задължително, като такова изискване има и в сега действащата уредба. Неспазването на това императивно изискване води до опорочаване на процедурата по приемане и допълване на съответния текст и накърняване на правата на неговите адресати. Допуснатото нарушение е от категорията на съществените, с оглед възможността становището на заинтересованото ведомство да доведе до различно съдържание на оспорения текст от нормативния акт.
Изложените до тук съображения обосновават крайния извод на съда, че оспореният текст от Наредба №3 на Общински съвет – Свиленград е приет при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е основание за неговата отмяна, съобразно чл.146, ал.1, т.3, във връзка чл.196 от АПК.
Предвид изхода на спора, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане в негово полза на направените по делото разноски, платими от ответника. На жалбоподателя се дължат разноски в общ размер на 630 лв., от които 10 лв. – внесена държавна такса, 20 лв. – заплатена такса за съобщаване на оспорването в „Държавен вестник” и 600 лв. – възнаграждение за един адвокат, заплатено изцяло в брой съгласно Договор за правна помощ №20211111 от 08.11.2021 г., което съдът не намира за прекомерно, предвид чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл.36, ал.2 от ЗА.
Водим от изложеното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ член 16 от Наредба №3 за организацията и безопасността на движението и безопасността на водачите на превозни средства и пешеходците в община Свиленград, приета от Общински съвет – Свиленград.
ОСЪЖДА Общински съвет – Свиленград да заплати на Фондация „Гринберг“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.***, разноски по делото в размер на 630 (шестстотин и тридесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се обнародва по реда на чл.194 от АПК при неподаване на касационни жалби или протест или ако те са отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.