№ 997
гр. Варна, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20253100501522 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. В. И. срещу частта от Решение №
1565/05.05.2025 г. по гр. д. № 5009/2024 г. на ВРС, с която е отхвърлен предявеният иск за
осъждане на ответника „Застрахователно акционерно дружество Армеец" АД да заплати на
ищеца горницата над присъдените 3 327,61 лв. до претендираните 7 388 лв., а в
евентуалност до 6 164,85 лв., представляваща претендирано като дължимо обезщетение за
имуществени вреди по лек автомобил Ауди А4, с peг. № *******, настъпили в резултат на
застрахователно събитие по договор за застраховка „Каско", клауза „Пълно Каско" № **** от
13.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
25.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се отправя искане за отмяна на атакуваното като неправилно
първоинстанционно решение и уважаване на предявения иск в цялост, или в евентуалност –
до сумата от 6 164,85 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното заплащане на задължението. Основният аргумент на жалбоподателя е, че
погрешно първоинстанционният съд е приспаднал от дължимото застрахователно
обезщетение стойността на запазените части, а не сумата, която би могла да бъде получена
при предаването на автомобила за скрап, тъй като липсват доказателства за действително
съхранените детайли и тяхната цена. В евентуалност счита, че съдът е следвало да
приспадне стойността на детайлите след като от нея бъде изключен размерът на разходите,
свързани с тяхната реализация на пазара, което би довело до уважаване на иска до размера
от 6 164,85 лв. Претендират се разноски.
В постъпилия в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба
1
въззиваемото дружество оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.
Счита, че коректно ВРС е приспаднал стойността на запазените части с оглед избягването на
неоснователно обогатяване на ищеца, доколкото търсенето на резервни части втора
употреба в страната е високо, респ. реализацията им – лесна и доходоносна. Сочи, че
заключението по САТЕ не е оспорено, а приспадането на детайлите при тотална щета,
каквато се твърди, че е налице в процесния случай, е предвидено и в общите условия (ОУ)
към договора. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е процесуално
допустима.
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Н. В. И. срещу "ЗАД Армеец"
АД иск за заплащане на сумата в размер на 7 388,00 лева обезщетение за имуществени вреди
в резултат на застрахователно събитие по договор № **** от 13.06.2023 г. за застраховка
„Каско" на лек автомобил марка Ауди А4, с peг. № *******, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, след допуснато увеличение
на частичен иск от 100,00 на 7 388,00 лева – пълния заявен размер.
Ищецът Н. В. И. излага в исковата молба, че на 17.10.2023 г. застрахованият при
ответното дружество автомобил е претърпял ПТП в гр. София. Ищецът своевременно
уведомил застрахователя, който извършил оглед, изготвил снимков материал и съставил
опис на щетите по претенция № 10123030105152. В описа били отразени значителни
увреждания – предна броня, капак, фарове, решетка, калник и др. По проучване на ищеца в
сервизи стойността на ремонта бил около 7 000 лв. Застрахователят не изплатил дължимото
обезщетение, с оглед на което ищецът предявил претенцията си пред съда.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ЗАД Армеец“ АД оспорва иска изцяло по
основание и размер. Претендира отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
С обжалваното решение ВРС е уважил частично предявения от жалбоподателя иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ във вр. чл. 386 и чл. 400, ал. 2 КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по договор за застраховка „Каско“, като
е присъдил сумата от 3327.61 лева, представляваща разликата между дължимото
обезщетение за имуществени вреди 8200.00 лева и сумата, която може да се получи от
продажбата на запазените части на стойност 4872.39 лева, а за разликата над присъдената
сума е отхвърлил иска като неоснователен.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Предмет на въззивния
контрол е единствено неговата правилност в обжалваната част.
От фактическа страна въззивният съд приема за установено следното:
На 13.06.2023 г. жалбоподателят е сключил със ЗАД „Армеец“ договор за застраховка
„Каско“, клауза „Пълно“, за лек автомобил марка „Ауди А4“ с рег. № ********, със
застрахователна сума от 8 000 лв. Срокът на договора е от 16.06.2023 г. до 15.06.2024 г. На
17.10.2023 г. автомобилът е претърпял ПТП в гр. София, вследствие на което е увреден.
Съставен е двустранен констативен протокол, като ищецът е уведомил незабавно
застрахователя. По заведена щета № 10123030105152 застрахователят е извършил оглед и е
съставил опис на увредените детайли.
По делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза, според заключението на
която средната пазарна цена на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. N: ******** към 17.10.2023
г. е в размер на 8 200 лв. Общата стойност на възстановяването на щетите възлиза на 6
445,36 лв. по средна пазарна стойност за части и труд в поне 30 сервиза на територията на
2
гр. Варна, половината от които притежават европейски сертификат за качество, в т.ч.
официални представители на марки. Вещото лице е направило изчисление на общата
стойност на необходимия ремонт по средни пазарни цени и във втори вариант като се
ползват цени на поне три алтернативни доставчици и сервизи, като е определило същата в
размер на 4025,99 лв. В съдебно заседание пояснява, че тази стойност е на база цени на
сервизи, които не са официални представители на марки и резервни части, които са от
алтернативен производител, тоест неоригинални резервни части. Според експертизата
стойността на запазените части годни за реализация е 4 872,39 лв. Това са част от детайлите,
които не са увредени, съгласно описите на щетите на застрахователя. Вещото лице е
изчислило също така и размера на разходите за реализация на запазените части, които
включват данък печалба – 487.24 лв., транспорт на автомобила в рамките на града или
околните населени места – 150 лв., разходи за съхранение – 900 лв., разходи за демонтаж
1500.00 лв., или общо 3 037,24 лева. След приспадане на разходите нетната стойност на
запазените части според вещото лице е в размер на 1835.15 лв. Според заключението
стойността на увредения автомобил към датата на събитието, в случай че бъде предаден за
скрап, е 392,70 лв., а стойността, за която може да бъде изкупен от фирма, която
оползотворява отпадъци и изкупува излезли от употреба превозни средства (Екометал
Инженеринг) е в размер на 672 лв. Установено е, че по отношение на лекия автомобил е
налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 от Кодекса за застраховането, тъй като
разходите за необходимия ремонт в размер на 6 445,36 лв. са 78.60% от действителната му
стойност, която е 8 200 лв., т.е. надвишават 70 на сто.
Спорният въпрос между страните във въззивното производство е размерът на
дължимото застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, обезщетението следва
да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, но
не повече от застрахователната сума. Страните не спорят, че е налице тотална щета.
Разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ урежда хипотезата „тотална щета“ – когато
стойността на ремонта надхвърля 70% от действителната стойност на автомобила. Законът
не съдържа изрична уредба за определяне на обезщетението при „тотална щета“. Наличието
на запазени части от автомобила и тяхната остатъчна стойност, представлява имуществена
полза за ищеца. Тя следва да се приспадне, защото иначе би се нарушил принципът
обезщетението да доведе до изравняване с имущественото състояние на ищеца преди
увреждането, а не да го надвиши. В съответствие с общия принцип за недопустимост на
неоснователното обогатяване съдебната практика приема, че при застраховката „Каско“ на
МПС в хипотезите на тотална щета меродавна е действителната стойност на вещта към
момента на застрахователното събитие, от която се приспада стойността на запазените части
(решение № 65 от 09.07.2013г. по гр. д. 865/2012г. на ВКС, решение № 165 от 24.10.2013г. по
т. д. № 469/2012г. на ВКС и др.).
Въззивният съд не споделя довода на жалбоподателя, че стойността на запазени
части в размер на 4 872,39 лв. не е доказана, тъй като не може да се установи тяхната
годност и реализуемост, както и че стойностите са хипотетични, базирани на офертни цени,
а не на конкретни части от процесния автомобил. Макар и с условности, вещото лице е
изготвило списък на частите на автомобила, които не са били описани като увредени и е
посочило тяхната пазарна цена по отделно и общо. Посочило е, че се касае за части втора
употреба. Описало е обичайните разходи за продажба на тези части, в т.ч. и разходи за
демонтирането им от технически специалист. Не се спори, че към момента на настъпване на
ПТП автомобилът е бил технически изправен и в движение. По делото не са налице данни
за други увредени части и агрегати, освен описаните от застрахователя. От същите е видно,
че се касае за външни увреждания в предната част на автомобила, без да са засегнати
3
основни възли и агрегати в т.ч. двигател и ходова част. Следователно, разсъжденията на
вещото лице, че за да се провери функционалността на детайлите по автомобила, които не са
увредени, е „възможно да е нужно поставянето на проверяваните детайли в технически
изправен автомобил“ в случая са безпредметни, тъй като към момента на ПТП тези части са
били именно в технически изправен автомобил, което означава, че са функционирали. Няма
данни за увреждане на двигателя. Нещо повече, вещото лице в съдебно заседание вещото
лице изрично посочва, че автомобилът може да се движи на собствен ход, но не отговаря на
изискванията за движение по републиканската пътна мрежа поради увредени фарове и
брони. Стойностите са хипотетични единствено в смисъл, че се касае за средни пазарни цени
на описаните части, определянето на които е и задачата на вещото лице, а начина, по който
са определени тези цени е изцяло в компетентността на експерта с оглед на притежаваните
от него специални знания.
Въззивният съд намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че не би
могъл да получи определената посредством експертно заключение стойност на запазени
части, тъй като не би могъл да ги реализира на пазара за авточасти втора употреба. С
Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства (приета с ПМС № 11 от
15.01.2013 г.) се определят изискванията за събирането, транспортирането и третирането на
излезлите от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) и изискванията към пусканите
на пазара моторни превозни средства (МПС), материали и компоненти за тях. Съгласно
легалната дефиниция на § 1, т. 1 от наредбата, "Излязло от употреба моторно превозно
средство" е отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО, в
т.ч.: (а) моторно превозно средство с прекратена регистрация, което се намира върху имот –
държавна или общинска собственост, за повече от три месеца от датата на прекратяване на
регистрацията; (б) моторно превозно средство, на което не е заверен знакът за технически
преглед съгласно чл. 32д от Наредба № I-45 от 2000 г. или съгласно чл. 38 от Наредба № Н-
32 от 2011 г. за повече от три месеца от определената му дата за следващ преглед за проверка
на техническата му изправност, в случай че то се намира върху държавна или общинска
собственост; (в) изоставено регистрирано МПС. Според § 1, т. 17 от допълнителните
разпоредби (ДР) на ЗУО "Отпадък" е всяко вещество или предмет, от който притежателят се
освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. В случая ищецът
не твърди, че се освобождава или възнамерява да се освободи от увредения автомобил, не е
и длъжен да се освободи от автомобила. Не се твърдят и не са установени факти, визирани в
специалните хипотези на § 1, т. 1 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни
средства. Определянето на увреждането като тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ
има единствено икономически измерения. При наличие на тотална щета съгласно чл. 18, ал.
1, т. 1 вр. чл. 18а, ал. 7 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, регистрацията на
превозно средство се прекратява с писмено заявление от собственика, а не служебно. В
настоящия случай увреденият автомобил макар и да е „икономически тотал“ (по израза на
вещото лице), от техническа гледна точка подлежи на ремонтиране, което се установява от
приетото по делото експертно заключение. Не се твърдят и не се установяват факти, от които
да се направи извод, че увреденият автомобил е отпадък, поради което и не се касае за
дейности по събиране и транспортиране и по третиране на ИУМПС. Собственикът има
възможност да ремонтира автомобила и да продължи да го ползва, да се разпореди със
същия в увредено състояние, при което в цената ще се калкулира стойността на запазените
части, или да демонтира и продаде запазените части или част от тях, в т.ч. двигателя, след
което да поиска дерегистрация на автомобила и да предаде същия за скрап или пълно
4
разкомплектоване на лицензиран търговец по смисъла на чл. 35 от ЗУО.
Основателно, от друга страна, е заявеното при условие на евентуалност оплакване на
жалбоподателя, че при определяне на стойността на запазените части следва да се вземат
предвид разходите, които собственикът ще извърши, за да реализира същите на пазара.
Обезщетението следва да постави пострадалия в положението, в което би се намирал, ако
застрахователното събитие не бе настъпило. Това предполага приспадане само на реалния
приход от запазените части или останките от автомобила, а не на тяхната брутна пазарна
стойност. За подлежащи на приспадане разходи следва да се приемат разходите за
съхранение – 900,00 лв. и разходите за демонтаж от технически специалист – 1 500,00 лв.
съгласно приетото експертно заключение. Съдът не кредитира изчислението на вещото лице
в частта, включваща данък печалба – 487,24 лв., тъй като доходите на физическите лица от
продажба на движимо имущество са необлагаеми (чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ), както и
транспорт на автомобила в рамките на града или околните населени места – 150,00 лв., тъй
като продажбата на движими вещи поначало не включва транспортни разходи за продавача –
арг. от чл. 68, б. „б“ от ЗЗД. Затова подлежащите на приспадане разходи за продажба на
запазените части са в размер на 2 400,00 лева, съотв. нетната стойност на запазените части, с
която следва да се намали застрахователното обезщетение (действителната стойност към
датата на увреждането), е в размер на 2 472,39 лева.
При това положение ищецът има право на обезщетение в размер на 5 727,61 лв. (8
200 – 2 472,39), което е в границите на застрахователната сума от 8 000 лева, съгласно
сключения договор за застраховка „Каско“. Искът е основателен до този размер ведно със
законната от датата на подаване на исковата молба 25.04.2024 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на
районния съд обжалваното решение частично ще се отмени.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, разноските следва да се
присъдят съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска.
За първата инстанция ищецът има право на сторени съдебно-деловодни разноски в
размер на 1469,52 лева. За настоящата съдебна инстанция следва да се присъди сумата от
550,41 лева съразмерно на уважената част от жалбата. Възражението за прекомерност на
адвокатските хонорари за двете инстанции съдът намира за неоснователно. Адвокатското
възнаграждение е в минималните размери, определен от Наредба № 1/2004 г. на ВАС и
съответства на фактическата и правна сложност на делото. Общо ще се присъди сумата 2
019,93 лева.
Ответникът има право на разноски за първата инстанция в размер на 85,40 лева и за
настоящата в размер на 81,78 лева при определено от съда възнаграждение за защита от
юрисконсулт в размер на 200,00 лева за всяка инстанция. Общо ще се присъди сумата 167,18
лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1565/05.05.2025 г. по гр. д. № 5009/2024 г. по описа на
Варненски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск на Н. В. И. за
разликата над присъдената сума от 3 327,61 лева до сумата от 5 727,61 лева, както и в частта
за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
5
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на Н.
В. И., ЕГН **********, допълнително сумата 2 400,00 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“ №
0306Х0821523/13.06.2023 г., ведно със законната лихва от 25.04.2024 г. – датата на подаване
на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец" АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. Стефан Караджа № 2 да
плати на Н. В. И., ЕГН **********, сумата от 2 019,93 лева съдебно-деловодни разноски за
производството пред двете съдебни инстанции ВРС и ВОС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Сумата може да се плати по сметка ********** – специална сметка с титуляр адвокат
Й. К. А..
ОСЪЖДА Н. В. И., ЕГН ********** да плати на „Застрахователно акционерно
дружество Армеец" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район
Средец, ул. Стефан Караджа № 2, сумата от 167,18 лева съдебно-деловодни разноски за
производството пред двете съдебни инстанции ВРС и ВОС, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6