Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Каварна, 22.02.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Каварненски
районен съд, в публично заседание на двадесет и четвърти януари, през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Гр.д. №236 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по
делото е образувано по искова молба с вх.№1348/24.04.2018г., подадена от Е.В.С.
с ГН ********** ***, чрез адв.Ю.О. – ДАК, срещу „К.И.“, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр.Шабла, ул.“Ч.“, №**, представлявана от В.Л.М.. С
молбата се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 7255,28 лева, представляваща
неизплатено наемно възнаграждение за стопанската 2016-2017г., за отдадената под
наем земеделска земя, собственост на ищеца с обща площ от 90,691 дка, находяща се
в землището на гр.Шабла, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска, до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
В с.з., ищецът не се явява, представлява се от упълномощеният
адв.О., която поддържа иска, като го счита за основателен и доказан.
Ответникът „К.И.“ е депозирал писмен отговор по реда
на чл.131 от ГПК. Счита исковата молба за допустима, но неоснователна по
същество. Твърди, че ищеца не е единствен собственик на недвижимите имоти –
земеделска земя и, че същите са придобити по време на брака му с В.Н.С.,
сключен на 04.02.1991г. и прекратен на 06.06.2011г. Ответникът оспорва
претенцията на ищеца по размер, като възразява, че сумата не следва да бъде изплатена единствено
на него. Посочва, че с решение от 01.06.2018г. по Гр.д.№ 1880/2017г. на РС
Добрич, съда е допуснал делба на недвижими имоти по ½ идеална част за
съделителите – ищеца и бившата му съпруга. Твърди, че ищеца сам в делбеното
производство е изразил съгласие делбата да бъде извършена по равно за двамата
съделители. Ответникът твърди още, че за стопанската 2015/2016г. е изплатен
пълния размер от 5441,46лв., вместо полагаща му се наемна цена в размер на
3627,64лв., като надвесената сума следвало да бъде прихваната от полагащата му
се наемна цена за 2016/2017г. за притежаваните от него ½ идеални части
от имотите. Посочва, че е взето решение на Управителния съвет на кооперацията
допълнително плащане над 30 % натурална или стойностна рента съгласно
структурата на засетите с култури площи за стопанската 2016/2017г. да бъде дадено допълнително стимулиране само
на собствениците на земя, сключили договори за новата стопанска година, между
които ищеца не фигурирал. Прави частично признание на иска за сума в размер на
226,73лв., след извършено прихващане от надвнесената му за предходен период
сума. Представя платежно нареждане за превод на тази сума.
В процеса, ответникът представляван от адв.В.Й.,
поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Каварненският районен съд, след преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за покупко-продажба на поземлени
имоти, вписан в СВ Каварна вх.рег.№*** от 17.05.2004г., ****., ищецът Е.С. е
закупил три поземлени имота – ниви, съответно нива с кадастрален №**с площ от
29.997 дка в землището на гр.Шабла, нива с кадастрален №** с площ от 20.969 дка
в землището на гр.Шабла и нива с кадастрален №** с площ от 39998 дка в
землището на с.Т., общ.Шабла.
Към исковата молба ищецът е представил договор за наем
на земеделска земя – от 2016г., сключен с ответната кооперация. Според
договора, който се сключва за 1 година, за общо 90,691 дка, размерът на наема
се определяло с решение на УС, а минималния
размер е 30% натурална рента, съгласно структурата на засетите с култури площи
за съответната стопанска година за земи ІІ-ра и ІІІ-та категория и 25% за земи
ІV-та категория.
Ответникът е представил Служебна бележка и две
платежни нареждания, от които се установява, че на ищеца е заплатена рента – на
21.11.2016г. в размер на 5440,46 лева и на 09.07.2018г. в размер на 227,66
лева.
По искане на ищеца е изискано и приложено препис от Решение
№27/12.03.2018г. по идентичен спор между същите страни за стопански години
2011-2012г.; 2012-2013г.; 2013-2014г. и 2014-2015г.
От изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ищецът е отдал земя в общ размер на 90.691 дка. За
стопанската 2015-2016г. рентното възнаграждение възлиза на 80.00 лева, а за
стопанската 2016-2017г. за ищеца е 45 лева. Според вещото лице това е съгласно
решение на Управителния съвет на кооперацията, тъй като следващата стопанска
година ищеца си е взел земята. Според заключението, на ищеца е изплатена цялата
дължима сума, след представени съдебни решение на РС Каварна и РС Добрич – за
делбата на недвижимите имоти, според което ищеца притежава ½ ид.ч. от
имотите.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск черпи своето правно основание от
разпоредбите на чл.79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 228 и сл. от ЗЗД.
Между ищеца и ответника по делото са възникнали
валидни облигационни правоотношения, породени от сключени между тях договори за
наем в изискуемата от закона писмена форма.
Ищецът не е единствен собственик на трите земеделски
имота. Нивите са придобити по време на брака му с В.Н.С., сключен на
04.02.1991г. и прекратен с развод по взаимно съгласие на 06.06.2011г. (датата
на постановяване на решението по гр.д.№ 1579/2011г. по описа на Районен съд – Добрич).
На основание пар. 4, ал. 1 от ПЗР на СК вр. чл. 21, ал. 1 и ал. 3, чл. 27, ал.
1 и чл. 28 от СК, същите са бездялова съпружеска имуществена общност до
06.06.2011г. и се притежават от двамата бивши съпрузи в обикновена
съсобственост след тази дата при равни дялове, с оглед т. 8 от споразумението
на съпрузите по чл. 51 от СК.
Договорите са сключени след прекратяване на брака
между съпрузите.
Съпружеската имуществена общност е съпритежание, което
представлява особена, съвместна бездялова собственост, като притежатели
едновременно са двамата съпрузи, които нямат изразени дялове и обособени лични
части в общността, с които да могат да се разпореждат. С прекратяването на
брака между съпрузите бездяловата съпружеска имуществена общност се превръща в
обикновена съсобственост между тях (така чл. 27, ал. 1 от СК), като дяловете на
съпрузите са равни, съгласно разпоредбата на чл. 28 от СК.
Отдаването под наем или аренда на недвижимо имущество
е акт на обикновено управление. Съгласно чл. 22, ал. 1, изр. 3 от СК от 1985г.
(действащ към 2007г. и 2008г.), действия на управление относно общите вещи и
права върху вещи може да извършва всеки от съпрузите. По аргумент от чл. 25,
ал. 2 от СК от 1985г., за поетите от единия съпруг с договора за аренда
задължения двамата съпрузи отговарят солидарно. Вземането им за рента съответно
е едно неделимо, тъй както неделима е и съсобствеността им. С прекратяването на
брака съпружеската общност се конвертира в дялова такава, но това не води
автоматично до отпадане на задълженията на бившите съпрузи по договора за
аренда, а съответно и на правата им. Щом за тях е възникнало едно общо неделимо
вземане, след превръщането му в делимо при равни дялове, бившите вече съпрузи
са кредитори всеки за половината от цялото вземане. Поради това и длъжникът
точно и с погасителен ефект е извършил плащане на дължимите ренти по договора
сключен пред 2016 година, на всеки от двамата съпрузи по равно. Нещо повече, съгласно
решение на Добрички районен съд по гр.д.№1880/2017г., процесните имоти, предмет
на договор за наем между страните са допуснати до делба - по ½ ид.ч. за ищеца
и ½ ид.ч. за бившата му съпруга Валентина Славчева. Съвсем правомерно Кооперация
„Изток“ е изплатила половината от дължимото възнаграждение на бившата съпруга
на ищеца.
Горното налага извода, че исковете на ищеца са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, л.3 от ГПК, ищеца дължи на ответника сторените по делото разноски, които са в размер
на 800.00 лева, за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното Каварненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.В.С. с ГН ********** ***, чрез адв.Ю.О.
– ДАК срещу „К.И.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Шабла,
ул.“Ч.“, №**, представлявана от В.Л.М. , иск за заплащане на сумата от 7255,28
лева, представляваща незаплатена наемна цена по договор за наем на земеделска
земя, за стопанската 2016-2017г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.В.С. с ГН ********** ***, чрез адв.Ю.О. – ДАК, да
заплати на „К.И.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Шабла, ул.“Ч.“,
№15, представлявана от В.Л.М., разноски по делото в размер на 800.00 /осемстотин/
лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….