Р Е Ш Е Н И Е
№ 26
13.02.2023г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
тридесети януари
две хиляди двадесет и трета година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен
съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Ирена Симеонова
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 170 по описа на съда за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда 156 и сл. от ДОПК.
К.Г.Ч., ЕГН ********** с адрес за кореспонденция: гр.Б.д,
ул.“Г.Д.“ №**, вх.А, ет.1, ап.1 оспорва Ревизионен акт /РА/ №Р-22001020000358-091-001/17.09.2020г.
на органи по приходите при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от директора
на дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП за ангажираната отговорност по чл.19
от ДОПК за задълженията на „Въгледобив Бобов дол – в несъстоятелност“ ЕООД към
17.09.2020г. в общ размер на 34 974 886.92лв. /главница и лихви/, както следва:
-за данък
върху представителните разходи за периода 01.01.2014г. – 31.12.2015г. в размер
на 1 254.19лв. и за лихви в размер на 641.72лв.,
-за данък
върху разходите за превозни средства за периода 01.01.2014г. – 31.12.2015г. в
размер на 5 501.28лв. и за лихви в размер на 2 781.66лв.,
-за данък
върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода
01.12.2014г. – 30.09.3016г. в размер на 2 885 933.24лв. и за лихви в
размер на 1 401 861.03лв.,
-за ДДС за периода 01.12.2014г. – 31.10.2016г. в размер на
6 317 247.47лв. и за лихви в размер на 3 067 088.23лв.,
-за ДОО – за осигурители за периода 01.12.2014г. –
30.09.2016г. в размер на 7 256 862.88лв. и за лихви в размер на
3 528 735.30лв.,
-за вноски за здравно осигуряване – за осигурители за периода
01.12.2014г. – 30.09.2016г. в размер на 2 808 107.53лв. и за лихви в
размер на 1 364 323.24лв.,
-за задължения за ДЗПО – УПФ за периода 01.12.2014г. – 30.09.2016г.
в размер на 1 497 732.52лв. и за лихви в размер на 728 552.90лв.
и
-за задълженията за ДЗПО – ППФ за периода 01.12.2014г. –
30.09.2014г. в размер на 2 761 637.86лв. и за лихви в размер на
1 346 625.87лв. Твърди нарушение на процедурата по издаване на РА и
противоречие с материалния закон. По отношение на процедурата релевира
нарушения на сроковете по чл.117, ал.1 от ДОПК за съставяне на ревизионния
доклад /РД/ и по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаване на РА. Относно нарушението на
материалния закон сочи неосъществен фактически състав по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК, липса на данни за размера на извършените от жалбоподателя плащания и
размера на намаленото имущество на ЮЛ, наличие на приходи извън сочените такива
по договорите с третите лица, добросъвестност в поведението на управителя
поради законоустановеност на способите за погасяване на задълженията,
извършвани погасителни плащания към НАП, включително изпълнение на погасителния
план, наличие на допълнителни обезпечения на държавните вземания, отсъствие на
предприети действия по принудително изпълнение спрямо ЮЛ, което е имало активи
през ревизирания период. Моли за отмяна на РА. Претендира деловодни разноски.
В с.з. и писмени бележки адв.К.Д. като пълномощник на
жалбоподателя поддържа жалбата.
В с.з. и писмени бележки пълномощникът на ответния решаващ
орган – директора на дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с
жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
Ревизионното производство е образувано със заповед за
възлагане на ревизия №Р-22001020000358-020-001/22.01.2020г., изменена със
заповеди №Р-22001020000358-020-002/25.03.2020г. и №Р-22001020000358-020-003/28.04.2020г.
по отношение на жалбоподателя за установяване на отговорността му за задължения
на „В.Б. д.– в несъстоятелност“ ЕООД, ЕИК *** за следните задължения и периоди:
1.отговорност за данък върху представителните разходи за периода 01.01.2014г. –
31.12.2015г., 2.отговорност за данък върху разходите за превозни средства за
периода 01.01.2014г. – 31.12.2015г., 3.отговорност за данък върху доходите от
трудови и приравнените на тях правоотношения за периода 01.12.2014г. – 30.09.2016г.,
4.отговорност за ДДС за периода 01.12.2014г. – 31.10.2016г., 5.отговорност за
ДОО – за осигурители за периода 01.12.2014г. – 30.09.2016г., 6.отговорност за
вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периода 01.12.2014г. –
30.09.2016г., 7.отговорност за Универсален пенсионен фонд – за осигурители за
периода 01.12.2014г. – 30.09.2016г. и 8.отговорност за Професионален пенсионен
фонд за периода 01.12.2014г. – 30.09.2016г. И трите заповеди за връчени на
жалбоподателя. Срокът за ревизията по първата заповед е до 2-месеца от
връчването й. Срокът по втората заповед е до 29.04.2020г., а срокът по третата
заповед е до 29.06.2020г. За ръководител на ревизията е определен гл.инспектор
по приходите А. К. К. Останалите членове са гл.инспектор по приходите Д. С. С.и
ст.инспектор по приходите И. И. К.
Към ревизията е приобщена справка от ИС на НАП за
задълженията на ЮЛ /вж. л.289-372/. Изготвено е искане за представяне на
документи и писмени обяснения от жалбоподателя с
№Р-22001020000358-040-001/29.01.2020г., чиито срок е удължен с Решение
Р-22001020000358-106-001/12.02.2020г. по молба от Ч. с вх.№РвхК-275/12.02.2020г.,
по които са приобщени обяснение на лицето с вх.№Кпд-1026/26.02.2020г., договор за
управление на „В. Б. д. ЕООД от 11.10.2013г. с анекси към него, 3бр. нотариални
акта за закупуване от жалбоподателя на недвижими имоти на 16.07.2014г. и
25.08.2014г. и извлечения от разплащателната му сметка в „Общинска банка“ АД с
№BG07SОМВ91301049243702
за периода 01.01.2014г.- 31.10.2016г. със заверени копия от фишове за заплати
/вж. л.382-431/. По искане на органите по приходите, в производството е
приобщена и разпечатка от движенията на паричните постъпления на жалбоподателя
по втората му разплащателна сметка в посочената банка за същия период с №BG77SОМВ91301049243703 /вж. л.432-436/.
По подобно искане са приобщени месечни извлечения от кредитната карта на лицето
в ОББ АД /вж. л.439-455/.
Въз основа на Искане за представяне на документи, сведения и
писмени обяснения от трети лица №Р-22001020000358-041-001/18.02.2020г. до „В. Б.
д. ЕООД органите по приходите са приобщили писмени обяснения от управителя на
дружеството А. Н, договора за управление на дружеството с жалбоподателя от
11.10.2013г. и анексите към него, платежни нареждания за плащане на суми в
полза на дружеството, ПКО, копия от главната книга на сметка „каса“, касовия
журнал за м.11-м.12.2015г. и м.01.2016г., извлечения от разплащателните сметки
на дружеството в „Общинска банка“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД за
2014г., 2015г. и до м.10.2016г., „Банка ДСК“ ЕАД за 2014г., 2015г. и до
31.10.2016г. и „Юробанк България“ АД /“Пощенска банка“ АД/ за 2015г., включително
документи за закупуване на активи на дружеството през периода 2014 – 2016г.
/вж. л.499-1049/.
Въз основа на Искане за представяне на документи, сведения и
писмени обяснения от трети лица №Р-22001020000358-041-014/20.02.2020г. до
„Общинска Банка“ АД органите по приходите са приобщили договор за банков кредит
№Д7340010786/14.08.2015г. с договор за залог върху бъдещи вземания по договор
за управление с жалбоподателя /вж. л.1076-1092/.
Въз основа на Искане за представяне на документи, сведения и
писмени обяснения от трети лица №Р-22001020000358-041-026/19.03.2020г. до „Т.“
ЕООД органите по приходите са приобщили копия от писма-нареждани и списък на
бенефициенти за превеждани суми от сметката на „Т.“ ЕООД в „Общинска банка“ АД за
дължими суми за доставени въглища от „В.Б. д.“ ЕАД на трети лица, посочени от
дружеството по три имена, банкова сметка ***. Прибщени са и копия от
превежданите суми по разплащателната сметка на жалбоподателя за периода 2014г.
– 2016г. /вж. л.1119-1711/.
Въз основа на Искане за представяне на документи, сведения и
писмени обяснения от трети лица №Р-22001020000358-041-027/19.03.2020г. до „Г. Е.Д“
ЕООД органите по приходите са приобщили обясненията на управителя на
дружеството И. Й от 09.04.2020г., копия на писма-нареждания за превеждани от
дружеството по сметката на жалбоподателя за дължими суми от „В. Б д ЕООД на
физически лица, които са в трудови правоотношения с последното по посочените
три имена, банкова сметка ***. Приложени са справки от файлове за групови
плащания и подробна справка по дати, месеци и години за превежданите суми през
периода 2015 – 2016г. /вж. л.1212-1255/.
С Протокол №1529535/11.06.2020г. на основание чл.3 и чл.37,
ал.1 от ДОПК са приобщени доказателства, събрани входа на извършена ревизия на
дружеството „Г. Е. Д.“ ЕООД, ЕИК ***, приключила с РА
№Р29002919000177-091-001/02.08.2019г. ,
посочени в Приложение №1 към протокола. Тези документи включват ИПДПОЗЛ
№П-29002919018675-040-001/29.01.2019г. до „В. Б. д“ ЕООД; представени от
дружеството документи във вид на Договор за участие в балансираща група от
05.03.2015г., Договор за продажба на електрическа енергия от 22.10.2014г.,
протоколи за взаимно прихващане, писма-нареждания и протоколи за прихващане,
ИПДПОЗЛ №П-22220319057560-040-001/01.04.2019г. до Б. Л Б /синдик/ и представени
от последния обяснения в писмо вх.№94-Б-5144/16.04.2019г., посочения Договор за
продажба на електрическа енергия от 22.01.2014г., Анекс №3/27.11.2017г. и писма
от „В. Б.д. ЕООД до Б./вж. л.457-498/.
Въз основа на Искане за представяне на документи, сведения и
писмени обяснения от трети лица с №Р-22001020000358-041-029/11.06.2020г. и
Решение №Р-22001020000358-003/18.06.2020г. за продължаване на срока, отправени
до „В. Б. д.“ ЕООД органите по приходите са приобщили оборотни ведомости на
дружеството за 2014г., 2015г. и 2016г. /до 31.10.2016г./, счетоводни разпечатки
от сметки 303, 411, 421, 602, 609 и 701 за периода 2014 – 2016г. /до
31.10.2016г./, писма-нареждания, двустранно подписани протоколи и обясненията
на управителя от 25.06.2020г., съгласно които през проверявания период не
всички фактурирани продажби на въглища са разплащани ефективно и на падеж, като
вземанията на дружеството от негови контрагенти са погасявани въз основа на
писма-нареждания до клиентите за погасяване от последните на суми към
доставчици и персонала, а други от вземанията по фактурите са превеждани по
банкови сметки на дружеството. В обяснението се сочи, че разчетните
взаимоотношения между дружествата са уреждани с подписване на двустранни
протоколи за прихващане на взаимни вземания и задължения /вж. л.1260-1421/.
Въз основа на писмо до началник на отдел „Събиране“ при ТД
на НАП ГДО с изх.№РизхК-58/30.04.2020г. органите по приходите са приобщили
писмо изх.№С200029-178-0012670/21.05.2020г. на запитания орган. Установено е,
че за задълженията на „В. Б. д“ ЕООД за процесните данъци и осигурителни вноски
има образувано изпълнително производство №**********/12.07.2010г., по което са
наложени обезпечителни мерки във вид на запор върху банкови сметки в търговски
банки, запор върху МПС и машини, възбрана върху три поземлени имота и учреден
залог върху търговското предприятие. С решение от 15.05.2012г. по
т.д.№55/2011г. на Окръжен съд – Кюстендил е открито производство по
несъстоятелност за „В. Б. д.“ ЕООД с начална дата на неплатежоспособността
31.12.2006г. С писмо изх.№26-00-32/03.10.2014г. на Министъра на финансите е
дадено предварително съгласие на основание чл.189, ал.1 от ДОПК за отсрочване и
разсрочване на задължения, приети в производството по несъстоятелност. На
29.01.2015г. е сключен Договор за особен залог на търговско предприятие в полза
на НАП за обезпечаване на публични държавни вземания в размер на
86 800 232.19лв., ведно с лихвата към 05.03.2014г. Договорът е втори
по ред след първия такъв от 17.10.2007г. в полза на „Първа инвестиционна банка“
АД. В писмото е посочено, че за периода 11.10.2013г. – 18.11.2016г. няма
задължения, погасени чрез принудително изпълнение, като всички задължения на
дружеството са дължими. Налице е невъзможност за събиране на изискуемите
задължения, т.к. с решение №65/14.10.2019г. на Окръжен съд – Кюстендил е
възобновено производството по несъстоятелност, длъжника е обявен в
несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието,
наложена е обща възбрана и запор на имуществото, прекратени са правомощията на
органите и длъжника е лишен от правото да управлява и се разпорежда с
имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановено е започване на
осребряване на имуществото в масата на несъстоятелността и неговото
разпределение. Към 21.05.2020г. дългът на дружеството е категоризиран като
несъбираем /вж. л.1422-1424/.
Резултатите от ревизията са обективирани в РД №Р-22001020000358-092-001/11.08.2020г.
на ревизиращия екип. От приобщените в ревизията писмени документи и обяснения
са формирани следните констатации:
-жалбоподателят е управител на „В. Б.д. ЕООД през периода
11.10.2013г. – 18.11.2016г.,
-съгласно данните в ИС на НАП, ПП „СУП“ данъчно
осигурителните задължения на дружеството към 11.08.2020г. са в размер на
188 579 894.41лв.
-дружеството е вписано в ТР на 21.01.2005г. с фирма „О.“
ЕООД, като промяната във фирмата на „В. Б. д.“ ЕООД е регистрирана на 06.11.2007г.
До 11.10.2013г. управител е бил О. К. З., а след освобождаване на жалбоподателя
от 18.11.2016г. новият управител е Х. Л. З. Дружеството е с основен предмет на
дейност добив и бригитиране на въглища. Дружеството е с открито производство по
несъстоятелност на 21.05.2012г., с назначен постоянен синдик Б. Л. Б. от
26.06.2012г. и начална дата на неплатежоспособността 31.12.2006г. В
производството по несъстоятелност е изготвен План за оздравяване на
предприятието, предложен на съда и Събранието на кредиторите на 20.12.2013г. С
писмото на Министъра на финансите №26-00-32/03.10.2014г. жалбоподателят е
получил предварително съгласие за разсрочване и отсрочване на публичните
задължения на дружеството. Планът за оздравяване е влязъл в сила на
10.07.2018г. поради подадени жалби. В изпълнение на плана са започнали плащания
от дружеството, въпреки, че първата вноска е следвало да се заплати до
10.03.2019г., но до тази дата вече са били платени 24 месечни погасителни
вноски на общата сума 6 154 417.86лв. /главница и лихви/. Освен
вноските по плана, за периода 01.01.2014г. – 31.10.2016г. са погасени още 2 148 006.89лв.
главница и лихви към държавата. Задълженията към НАП са обезпечени чрез
учредяване на залог на търговското предприятие от 29.01.2015г.
-като управител на дружеството жалбоподателят е сключвал
договори с доставчици /контрагенти/, свързани с производствената дейност.
Материалите и резервните части са закупувани винаги по заявки от директорите на
рудниците и спомагателните звена, които заявки са достигали до управителя на
ежедневния доклад за задачите. Жалбоподателят е събирал на оперативки
ръководния персонал на рудниците.
-всички счетоводни документи към НАП /вкл. ГДД, справките-декларации
по ЗДДС и декларации обр.1 и обр.6/ са подавани по електронен път и подписвани
с електронен подпис от упълномощено от управителя лице от името на дружеството,
-по личните разплащателни сметки на управителя в „Общинска
банка“ АД с №
BG07SОМВ91301049243702
/открита на 02.03.2011г./ и № BG77SОМВ91301049243703 /открита на 11.08.2015г./ ежемесечно е
постъпвало възнаграждението по договора за управление. Отделно от това, са
постъпвали суми от „Т.“ ЕООД и „Г. Е.Д.“ ЕООД с основание: „по споразумение с
„В. Б. д. ЕООД“. Сумите са теглени на каса. По втората сметка са постъпвали
суми с основание: „по споразумение с „Ф.л“ ЕООД“. Отделно от това, по тази
сметка са постъпвали суми от община Бобов дол и ОП „Чистота, озеленяване и
благоустройство“. Всички постъпили суми по двете сметки управителя е внасял в
касата на дружеството с ПКО. Постъпилите през периода 14.11.2014г. –
13.11.2015г. суми от „Т.“ ЕООД по сметка №BG07SОМВ91301049243702
са в общ размер от 62 994лв. и касаят масови плащания на физически лица
въз основа на писма-нареждания от дружеството. С писма-нареждания дружеството е
нареждало на „Т.“ ЕООД да изплати по сметките на физически лица – работници и
служители на дружеството суми в общ размер от 23 200 003лв. Дължимите
от „Т.“ ЕООД суми са за доставка на въглища. Постъпилите през периода
12.11.2015г. – 26.10.2016г. по същата сметка ежемесечно суми от „Г.Е.Д.“ ЕООД
са в общ размер от 44 206.95лв. за дължимите от „В. Б. д.“ ЕООД суми на
физически лица, които са в трудови правоотношения въз основа на изпратени
файлове за групово плащане. С писма-нареждания дружеството е нареждало на „Г. Е.
Д.“ ЕООД да изплати по сметките на физически лица – работници на дружеството
през посочения период на суми в общ размер от 12 604 290.50лв.
Дължимите от „Г. Е. Д.“ ЕООД суми са за доставка на въглища.
-органите по приходите да установили, че „В. Б. д“ ЕООД има
сключени дългосрочни търговски договори за продажба на въглища на фиксирани
цени с другите две дружества. Договорът с „Т.“ ЕООД е от 2011г. с анекси към
него, а договорът с „Г. Е. Д.“ ЕООД е от 2015г.
По този договор дружеството е продавало на „Гранд Енерджи Дистрибюшън“
ЕООД въглища на фиксирани цени, като второто дружество притежава лиценз за
търговия с ел.енергия от КЕВР. От своя страна, това дружество е продавало
въглища и квоти СО2 емисии на фиксирани цени на „Т Б д“ ЕАД, от което дружество
е купувало ел.енергия, която е продавало на други търговци и на борсата. Между
търговците, които са купували произвежданата от „Т Бд“ ЕАД ел.енергия е и „В.Б.
д.“ ЕООД по силата на сключен с „Г. Е.Д.“ ЕООД договор за продажба от
22.10.2014г. с анекс към него от 27.11.2017г..
-постъпващите по сметките на дружеството през ревизирания
период суми за продадени въглища по фактури на община Бобов дол, ОП „Чистота,
озеленяване и благоустройство“ и от други дружества /вкл. посочените по-горе
две/ са използвани за погасяване на задълженията към НАП.
-синдикът на дружеството е уведомен за договора за продажба
на ел.енергия от 22.10.2014г. с анекса към него и за извършени по този договор
три плащания през 2018г. Синдикът е осъществявал само надзор върху дейността на
дружеството поради приетия План за оздравяване по см. на чл.635, ал.1 от ТЗ.
Дейността на дружеството през ревизирания период не е била прекратена и не са
прекратени правомощията на органите на управление. Синдикът не е имал право да
осъществява директен контрол на входящите и изходящи парични потоци във връзка
с предмета на дейност на дружеството. Същият не знае за действията между
дружеството и „Г. Е.Д.“ ЕООД по прихващане на взаимни вземания и задължения и
за погасяване на дължими суми от клиентите към доставчиците и персонала на
дружеството въз основа на писмата-нареждания и протоколите.
-от счетоводната документация на дружеството органите по
ревизията са установили, че съгласно ГФО за 2014г., 2015г. и 2016г. между
79-86% от общия размер на приходите от продажби на въглища са формирани от
продажбите към двете дружества по сключените дългосрочни договори; че най-голям
дял от разходите е за персонал /между 56-59%/; че процента на разходите за
оперативната дейност надвишава общия размер на приходите от продажби, т.е.
договорените изкупни цени не покриват дори част от производствените разходи на
дружеството. За периода на ревизията реализираната загуба е
28 966 000лв. Основни причини за тази загуба са високия размер на
производствените разходи и ниските изкупни цени на въглищата. Задълженията към
доставчиците към 31.12.2016г. са в размер на 80 022лв., а задълженията за
данъци и задължителни осигурителни вноски са с постоянен ръст. В дружеството е
имало назначени през периода 2 895 лица по трудово правоотношение. За тези
лица дружеството е подавало декларации обр.1 и обр.6 по Наредба
№Н-8/29.12.2005г. От анализа на договорите с двете дружества е установено, че с
тяхното изпълнение се реализират загуби за дружеството, т.к. договорените цени
не покриват разходите за материали, персонал и външни услуги. Жалбоподателят е
бил наясно с финансовото състояние на дружеството и съществуващата несигурност
да продължи да функционира като действащо предприятие.
-ревизиращите органи са взели предвид образуваното срещу
дружеството изпълнително дело, откритото производство по несъстоятелност,
обявяването на дружеството в несъстоятелност и отнасянето на дълга като
несъбираем.
-задълженията на дружеството през процесния период за данъци
и осигурителни плащания са в общ размер от 34 732 960.49лв., включващи
23 534 249.97лв. главница и 11 198 710.52лв. лихва.
-установените факти за недобросъвестност на жалбоподателя са
свързани с констатацията за извършени от него действия, водещи до затруднения
относно плащанията на дружеството за данъци и осигурителни вноски. Това се
извежда от писмата-нареждания, протоколите за прихващания и писмените
обяснения, според които разчетните взаимоотношения на дружеството с наетите
работници и служители, клиенти и доставчици са уреждани с подписване на
двустранни протоколи за прихващане на взаимни вземания и задължения. Причина за
това е голямата задлъжнялост на дружеството и наложените запори върху банковите
сметки, поради което постъпващите суми се насочват за погасяване на стари и
нововъзникнали задължения. За да се избегне това, входящите и изходящи парични
потоци са насочени от и към банковите сметки на трети лица – основно „Т.“ ЕООД
и „Г.Е.Д.“ ЕООД. Дружеството е делегирало по протоколите за прихващане и
писмата-нареждания правото на другите две дружества да се разпореждат от негово
име с основните му входящи и изходящи финансови средства. Това е направено с
цел избягване на директно плащане на парични средства от запорираните банкови
сметки.
След анализ на разпоредбите на чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК, установените
от ревизиращите органи фактически обстоятелства са подведени под фактическия състав
на чл.19, ал.2 от ДОПК. Органите са посочили, че съгласно вписванията в ТР
жалбоподателят е бил управител на дружеството през периода 01.01.2014г. –
31.10.2016г. Дружеството е задължено лице по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК.
Жалбоподателят е знаел за дейността на дружеството от подаваните и подписвани
от него и упълномощеното от него лице справки-декларации, ГДД, декларации
обр.6, търговски и платежни документи. Дружеството е реализирало приходи от
продажбата на въглища и извършени услуги, достатъчни за покриване на текущите
данъчни задължения. Насочването на парични потоци от реализираната стопанска
дейност без същите да постъпват по банковите сметки на дружеството, към
физически лица по трудови правоотношения и към доставчици, макар и незабранено
от закона действие, не е позволило правило администриране на задълженията към
бюджета. Жалбоподателят е отклонявал средства от дейността на дружеството за
плащания на задължения към персонала и доставчиците и по този начин е затруднил
плащанията за данъци и задължителни осигурителни вноски. Негова е отговорността
за внасяне на задълженията към бюджета. Сключените договори с двете дружества
са на цени, недостатъчни да покрият дори преките производствените разходи, а от
тук няма възможност за погасяване на задълженията към държавата.
Доказателствата за плащания от трети лица към персонала на дружеството са в
размер на 35 804 293.50лв., а погасените задължения към доставчици за
същия период са в размер на 80 490 041.04лв. Следователно,
жалбоподателят е отклонил имущество – посочените парични средства на
дружеството под формата на плащания към доставчици и плащания за възнаграждения
на работници и служители, с които имуществото е намаляло. Налице са плащания в
пари от имуществото на дружеството, като по този начин жалбоподателят е
задължил дружеството с определените за плащане в полза на бюджета суми за
данъци и задължителни осигурителни вноски. РД е връчен на адресата на
13.08.2020г. Жалбоподателят не е подал възражения срещу РД.
РА №Р-22001020000358-091-001/17.09.2020г. е издаден от
възложилия ревизията началник сектор С.Т.К./с функции на компетентен орган по
чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК по заповед №РД-01-818/10.05.2019г. на директора на ТД
на НАП – София – вж. л.27-28/ и от ръководителя на ревизията гл.инспектор по
приходите А. К. К. РА съдържа кратко изложение на фактите и обстоятелствата по
РД и обективира извода в РД за ангажиране на отговорността на жалбоподателя по
реда на чл.19, ал.2 от ДОПК поради наредените от него плащания на имущество на
задълженото лице, представляващо отчуждаване на имущество в пари, което е
довело до намаляването на това имущество и до невъзможност за събиране на
данъчно-осигурителните задължения. Отговорността е в пълен размер, т.к.
намалението на имуществото поради извършените плащания от клиенти на дружеството
към трети лица /персонал и доставчици/ надвишава размера на формираните
задължения. Дължимите сумите по РА към 17.09.2020г. са в общ размер от
34 974 886.92лв. /главница и лихви/, както следва:
-за данък върху представителните разходи за периода 01.01.2014г.
– 31.12.2015г. в размер на 1 254.19лв. и за лихви в размер на 641.72лв.,
-за данък върху разходите за превозни средства за периода
01.01.2014г. – 31.12.2015г. в размер на 5 501.28лв. и за лихви в размер на
2 781.66лв.,
-за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения за периода 01.12.2014г. – 30.09.3016г. в размер на
2 885 933.24лв. и за лихви в размер на 1 401 861.03лв.,
-за ДДС за периода 01.12.2014г. – 31.10.2016г. в размер на
6 317 247.47лв. и за лихви в размер на 3 067 088.23лв.,
-за ДОО – за осигурители за периода 01.12.2014г. –
30.09.2016г. в размер на 7 256 862.88лв. и за лихви в размер на
3 528 735.30лв.,
-за вноски за здравно осигуряване – за осигурители за
периода 01.12.2014г. – 30.09.2016г. в размер на 2 808 107.53лв. и за
лихви в размер на 1 364 323.24лв.,
-за задължения за ДЗПО – УПФ за периода 01.12.2014г. –
30.09.2016г. в размер на 1 497 732.52лв. и за лихви в размер на
728 552.90лв. и
-за задълженията за ДЗПО – ППФ за периода 01.12.2014г. –
30.09.2014г. в размер на 2 761 637.86лв. и за лихви в размер на
1 346 625.87лв.
РА е връчен на жалбоподателя на 23.09.2020г., който е подал
жалба срещу него до директора на дирекция ОДОП – София на 07.10.2020г. На
10.11.2020г. е сключено споразумение между жалбоподателя и директора на
дирекция ОДОП за удължаване на срока за произнасяне на решаващия орган с 3
месеца /вж. л.147/. Съгласно писмо изх.№17446-1/14.10.2020г. и предходното
такова изх.№4219/12.10.2020г., преписката по обжалване на РА е постъпила при
решаващия орган на 15.10.2020г. /вж. л.149/. Липсва произнасяне на решаващия
орган по жалбата. Оспорването по делото е подадено чрез орана на 30.03.2021г.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените писмени доказателства.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежен
правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК. Адресат
на РА е жалбоподателя, което обстоятелство го определя като легитимирано лице
за неговото оспорване. РА е с утежняващ за адресата характер. Оспорването е
осъществено в срока по чл.156, ал.5 във вр. с ал.7 от ДОПК пред компетентния
административен съд. Предметът на оспорване е съобразен с правилото на чл.156,
ал.4 от ДОПК /непроизнасянето на решаващия орган в срок се смята за
потвърждаване на РА/.
Разгледана по същество, при
условията на чл.160, ал.2 и ал.5 от ДОПК, жалбата е основателна. Съображенията
за това са следните:
РА е издаден от компетентни органи. Съгласно
чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя
на ревизията. Органът с правомощие да възлага ревизията е определен в чл.112,
ал.2 от ДОПК. Съгласно заповед №РД-01-818/10.05.2019г. на директора на ТД на
НАП – София възлагането на ревизията е осъществено в хипотезата на чл.112,
ал.2, т.1 от ДОПК – от орган по приходите, определен от директора на ТД на НАП.
В случая, това е лицето Соня Тодорова Костадинова, която е издател на РА. По
правилото на чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК възложителят на ревизията с издаване на
заповедта за възлагане на ревизията определя нейния ръководител. В случая, със
заповедта за възлагане и изменителните заповеди като ръководител на ревизията е
определен А.К.Кна длъжност главен инспектор по приходите. РА е подписан от посочените
органи по приходите с електронни подписи и е издаден във формата на електронен
документ. Страните не спорят относно компетентността.
РА съответства
на предвидената за него мотивирана писмена форма по см. на 120, ал.1 и ал.2 от
ДОПК. Съдържа данни относно органите – издатели, данните за РЛ, обхвата на
ревизията, има мотиви за издаване и разпоредителна част. Към РА е приложен РД,
който е със съдържанието по чл.117, ал.2 от ДОПК, съставен от екипа ревизори по
заповедите за възлагане на ревизията. РД е придружен от писмените доказателства,
негови приложения. РА съдържа обсъждане от събраните в ревизионното
производство писмени доказателства.
РА е издаден при спазване на формалната процедура по ДОПК.
Съгласно правилото на чл.108, ал.1 от ДОПК данъчните задължения се установяват
с РА по чл.118 от ДОПК. Нормата на чл.110, ал.2 от ДОПК определя ревизията като
съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Тези действия са
регламентирани в чл.112 и сл. от ДОПК и включват образуване на ревизионно
производство посредством издаване на заповед за възлагане на ревизия от
компетентното длъжно лице, връчване на заповедта на РЛ и нейните изменения,
спазване на срока за извършване на ревизията /вж. чл.114 от ДОПК/ в съответното
място /чл.115 от ДОПК/, изготвяне на РД по чл.117 от ДОПК и издаване на РА по
чл.118-120 от ДОПК с осигуряване право на РЛ за възражения и представяне на
доказателства.
Вярно е твърдението на жалбоподателя за нарушаване на срока
по чл.117, ал.1 от ДОПК за съставяне на РД до 14 дни след изтичане на срока за
извършване на ревизията. Доказателствата по делото сочат, че съгласно заповед
за изменение на заповед за възлагане на ревизия
№Р-22001020000358-020-003/28.04.2020г. възложителят на ревизията е определил
срок за нейното завършване до 29.06.2020г. По правилата за броене на сроковете
по чл.22, ал.6 от ДОПК, 14-дневния срок за издаване на РД е изтекъл на
13.07.2020г. РД обаче е издаден на 11.08.2020г., т.е. след изтичане на
законоустановения срок. Това определя формално нарушение на срока. Нарушението
на процедурата обаче не е съществено. Срокът по чл.117, ал.1 от ДОПК е
инструктивен и с изтичането му не се изчерпва по време материалната
компетентност за издаване на РД. В практиката на ВАС безпротиворечиво се
приема, че срокът не е преклузивен, а изтичането му се отразява единствено на
годността на събраните след този момент доказателства. В случая по делото, след
13.07.2020г. органите по приходите не са предприели процесуални действия за
събиране на доказателства. Неспазването на срока не води и до нарушаване
правото на защита на РЛ. По арг. от чл.119, ал.2 от ДОПК, РД е неразделна част
от РА и неговата законосъобразност не подлежи на самостоятелен съдебен контрол,
а се преценява във връзка с основанията за законосъобразност на РА. По същия
начин се третира и срока за издаване на РА по чл.119, ал.2 от ДОПК. В случая по делото жалбоподателят
е уведомен за РД на 13.08.2020г. Срокът за възражения по чл.117, ал.5 от ДОПК е
изтекъл на 27.08.2020г. РА следва да се издаде до 14 дни от изтичане на срока
за възражения. Следователно, издаването на РА на 17.09.2020г. е след срока, но
поради инструктивния характер на този срок нарушението не засяга правото на
защита на лицето. Това право е реализирано в пълен обем с подаване на жалбата
срещу РА до решаващия орган.
Липсата на произнасяне на директора на дирекция „ОДОП“ при
ЦУ на НАП като решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК в рамките на удължения
срок по чл.156, ал.7 от ДОПК формира приложение на законовата фикция за
мълчаливо потвърждаване на РА по чл.156, ал.4 от ДОПК.
Оспорения РА обаче е издаден в нарушение на материалния
закон.
Отговорността на жалбоподателя в РА е ангажирана в
качеството на трето лице – управител на „В. Б. д.“ ЕООД. Изводите на органите
касаят правното основание за отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК. С оглед
периода на отговорността 01.01.2014г. – 31.10.2016г., приложими към казуса са
редакциите на нормата, обнародвани в ДВ, бр.105/2005г. и бр.94/2015г. /като
чл.19, ал.2 от ДОПК/. Посочените редакции във връзка с фактите по РА въвеждат
един и същи фактически състав за отговорността. Според записаното в РА,
жалбоподателят като управител на „В. Б. д.“ ЕООД, което дружество е задълженото
юридическо лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК, през посочения период
недобросъвестно е извършил действия, в резултат на които имуществото на
дружеството е намаляло и по тази причина не са погасени задълженията за данъци
и задължителни осигурителни вноски. Конкретно, приходните органи са установили
действията като плащания на пари от имуществото на ЮЛ под формата на парични
плащания към доставчици и парични плащания за възнаграждения на работници и
служители, с които действия имуществото на ЮЛ е намаляло. Действията са приети
за недобросъвестни поради начинът на осъществените плащания – насочване на
паричните потоци от реализираната стопанска дейност без същите да постъпват по
банковите сметки на ЮЛ, към физически лица по трудово правоотношение и към
доставчиците въз основа на писма-нареждания и протоколи за прихващане на
взаимни вземания и задължения, което е продиктувано от голямата задлъжнялост на
ЮЛ и наложените запори върху банковите сметки. По този начин, според ревизията,
макар и с незабранени от закона действия управителят не е осъществил правилно
администриране на задълженията към бюджета.
С оглед на така установената отговорност на жалбоподателя,
фактическият състав по чл.19, ал.2 от ДОПК, чиято приложимост е потвърдена в
Решение на СЕС от 13.10.2022г. по дело С-1/21 /вж. л.1532-1542/, включва
установяване на следните кумулативни елементи:
1/субект на отговорността – качеството на жалбоподателя като
управител на дружеството, което е задължено лице по чл.14, т.1 или т.2 от ДОПК
през ревизирания период,
2/наличие на неизплатени данъци и задължителни осигурителни
вноски от задълженото дружество,
3/извършване на посочените в РА действия от управителя:
плащания на пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито
разпределение на печалба или дивидент, респ. отчуждаване на имущество на
задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните,
4/действието да е извършено недобросъвестно,
5/причинно-следствена връзка между извършеното действие,
намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат
погасени задълженията,
6/граници на отговорността – отговорността за непогасените
задължения е до размера на извършените плащания, съответно до размера на
намалението на имуществото и
7/отговорността се реализира само субсидиарно – когато се
окаже невъзможно дължимите суми за данъци и осигурителни вноски да се съберат
от дружеството.
Жалбоподателят не оспорва и доказателствата по делото
установяват наличие на първите два елемента от състава за отговорността.
Приобщените в ревизионното производство писмени документи - данните от
проверките в ИС на НАП за дейността на дружеството, вписванията в ТР по
партидата на дружеството и договора за управление от 11.10.2013г., установяват
качеството на жалбоподателя като управител на „В. Б. д. ЕООД през периода 01.01.2014г.
– 31.10.2016г. Същите данни установяват и качеството на дружеството като
юридическо лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК, т.к. същото е носител на
задължението за данъци и задължителни осигурителни вноски в обхвата на
процесната ревизия. Доказателствата сочат и за наличие на неизплатени от
дружеството данъци и задължителни осигурителни вноски, идентични с тези по
предмета на ревизията. Задълженията към държавата са установени с декларации
обр.6 и месечни справки-декларации по ЗДДС. Задълженията на дружеството
съществуват, т.к. са определени от самото дружество по основание и размер с
подаване на посочените декларации. Сумите по задълженията са надлежно
определени от приходните органи, за което има образувано и изпълнително дело,
като сумите за главници и лихви надвишават задължението по РА.
Спорът по делото е по отношение на останалите елементи от
фактическия състав на отговорността – извършените действия, недобросъвестността
на жалбоподателя, причинно-следствената връзка, границите на отговорността и
доказване на нейната субсидиарност.
Изводът в РА за извършени от управителя плащания в пари от
имуществото на ЮЛ е формиран след анализ на доказателствения материал в
ревизионното производство, включващ представените от ЮЛ счетоводни, банкови и
търговски документи, банковите извлечения от сметките на жалбоподателя,
неговото обяснение и документите от дружествата „Т.“ ЕООД и „Г. Е. Д.“ ЕООД във
вид на писма-нареждания и протоколи за прихващане. Видно от тези документи,
разчетно-платежните взаимоотношения за доставките на въглища от ЮЛ към
купувачите по договорите за продажба са уреждани на плоскостта на търговското и
облигационно право - чрез т.нар. „прихващане“ на вземания с насрещни задължения
в изпълнение на сключените договори, респ. на плоскостта на т.нар. „делегация“,
при която управителят като представляващ и ръководещ ЮЛ е нареждал задълженията
на ЮЛ към работниците и служителите да се изплатят от третите лица за сметка на
погасяване на техните задължения към ЮЛ до размера на плащанията. И двата
способа за погасяване на задълженията на ЮЛ са правно допустими. Прихващането е
уредено в нормите на чл.103 и сл. от ЗЗД, а делегацията е допустима по силата
на принципите за автономия на волята и свободата на договаряне в частното
право. Нормата на чл.270, ал.3, изр.последно от КТ позволява превеждане на
трудовото възнаграждение по сметка на влог в посочена от работника или
служителя банка. С извършените плащания са погасени облигационните парични задължения
на дружеството. За ангажиране на отговорността на управителя по чл.19, ал.2 от ДОПК обаче следва тези плащания да представляват скрито разпределение на
печалба или дивидент. В случая по делото това не е налице. Визираните действия
на управителя не покриват легалната дефиниция за „скрито разпределение на
печалба“ по §1, т.5 от ДР на ЗКПО. Изплатените суми са свързани с
осъществяваната от ЮЛ стопанска дейност и са предназначени за осъществяването
на тази дейност – с тях са погасени
задължения към контрагенти и персонал. Сумите са по действащи търговски
договори, респ. по сключени трудови договори. Приходната администрация не е
доказала констатацията за занижени цени на изкупуване на въглищата по
търговските договори. Няма събрани данни какви са обичайните пазарни цени на
продукта към датите на сключване на договорите и анексите към тях и как цените
на изкупуваната и продаваната ел.енергия от „Т Б. д.“ ЕООД оказва влияние върху
пазара на въглища в района, имайки предвид, че дейността за търговия с
ел.енергия е предмет на лицензиране, че има въведени квоти на въглеродни емисии
на фиксирани цени и се касае за ограничен брой оператори на пазара, което е
наложило участието на ЮЛ в балансираща група на ел.енергия.
Ревизията не твърди и няма данни плащанията от имуществото
на ЮЛ да са в полза на управителя, респ. на останалите лица по §1, т.5 от ДР на
ЗКПО под формата на заеми и разходи за лихви. Не се твърди от страна на приходните
органи и не се доказва свързаност между управителя на ЮЛ от една страна и
контрагентите, респ. персонала, от друга, по см. на §1, т.3 от ДР на ДОПК. Данните
по делото сочат, че процесните плащания са свързани само с осъществяваната от
ЮЛ стопанска дейност.
Отделно от това, постъпилите суми от дейността на ЮЛ по
личните сметки на управителя са изтеглени и внесени в касата на ЮЛ посредством
издаване на ПКО. ПКО са първични документи, свидетелстващи за внасяне в касата
на дружеството на изтеглените от банковите сметки суми по отделни дати. ПКО в
качеството на частни писмени документи не са оспорени от ответника по реда на
чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и §2 от ДР на ДОПК по отношение на
тяхната автентичност и съдържание, поради което се ползват със съответната
доказателствена сила. Ревизията е установила, че сумите по ПКО съответстват на
изтеглените суми.
Липсват доказателства, че с плащанията в пари от имуществото
на ЮЛ са изплатени дивиденти по см. на §1, т.4 от ДР на ЗКПО.
Не е осъществено и доказано безвъзмездно отчуждаване на
имущество на ЮЛ или отчуждаване по цени значително по-ниски от пазарните.
Тежестта за доказване на предпоставките за реализиране на отговорността на лицето е на органите по приходите. Органите по приходите не са доказали наличие на недобросъвестни действия на жалбоподателя, включени в обхвата на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК. От тук, не е налице и причинно-следствената връзка между извършените действия, намаляването на имуществото на ЮЛ и невъзможността да бъдат погасени задълженията.
Изводът от изложеното е за липса на съставомерни действия по
начина на тяхната правна уредба в чл.19, ал.2 от ДОПК, т.к. само тези действия
са правно определящи за отговорността на управителя. Това ще рече, че дори в
резултат на извършените от жалбоподателя действия по РА да е налице намаляване
на разполагаемото имущество на ЮЛ и по този начин да не могат да се погасят
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, отсъствието на
характера на действията като такива по скрито разпределение на печалба,
дивидент или безвъзмездно отчуждаване на имущество или отчуждаване по цени,
значително по-ниски от пазарните, не позволява ангажиране на отговорността на
жалбоподателя за задълженията на ЮЛ.
Липсват съставомерни действия и във връзка с отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК. Отсъстват данни за укрити факти и обстоятелства пред приходната администрация. Управителят в рамките на правомощията си по договора за управление лично и чрез упълномощеното лице е подавал регулярно информация за задълженията на ЮЛ за данъци и осигурителни плащания към НАП, като достоверността на тази информация по отделни видове задължения и дължими суми е доказана в ревизионното производство, за което страните не спорят.
Извършеният в РА анализ на финансовото състояние на ЮЛ и
констатираното като негов резултат несигурно функциониране на предприятието са
обосновани от данните за приходите, зависещи основно от продажбата на въглища
по сключените дългосрочни договори, чиито цени не могат да покрият производствените
разходи и от високите разходи за персонала на фона на значителните по размер
задължения за данъци и осигурителни плащания. Неизпълнението на Плана за
оздравяване в рамките на откритото производство по несъстоятелност срещу
длъжника сочи за непреодолени от управителя затруднения във финансовото и
производствено функциониране на предприятието на ЮЛ. Негативния резултат от
управлението през ревизирания период обаче не може да бъде основание на
приходната администрация да задължи управителя да отговаря за публичните
задължения на ЮЛ извън хипотезите на специалната субсидиарна отговорност по
чл.19 от ДОПК.
За пълнота на мотивите по отношение на възраженията в
жалбата досежно границата на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК и
субсидиарния характер на отговорността по см. на чл.20 от ДОПК съдът ще посочи
следното:
Границата на отговорността на жалбоподателя за непогасените
задължения на ЮЛ по чл.19, ал.2 от ДОПК е до размера на извършените плащания,
съответно до размера на намалението на имуществото. В случая по делото се касае
за извършени преводи по банковите сметки на управителя и за прихванати
задължения към трети лица /търговски дружества и персонал/, чиито размер
съответства на сумата по РА. Задължението на ЮЛ за публични вземания през
ревизирания период е в общ размер от 34 732 960.49лв. /главница и
лихви/, който размер съответства на задължението на жалбоподателя по РД,
увеличено с изтеклите лихви към датата на РА /17.09.2020г./.
Установен е субсидиарния характер на отговорността по см. на
чл.20 от ДОПК, т.к. е невъзможно дължимите суми за данъци и осигурителни вноски
да се съберат от имуществото на дружеството. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя за липса на действия по принудително изпълнение, т.к. самото
производство по несъстоятелност представлява универсален способ за принудително
изпълнение и в рамките на това производство отсъства възможност за събиране на
сумите от длъжника, обявен в несъстоятелност. Жалбоподателят не оспорва съдържанието
на писмото от началника на отдел „Събиране“ при ТД на НАП ГДО от 30.04.2020г.,
съгласно което дългът на дружеството е отнесен като несъбираем.
С оглед на изложеното, оспорения РА подлежи на отмяна.
На основание чл.161, ал.1 от ДОПК и §1, т.6 от ДР на АПК във
вр. с §2 от ДР на ДОПК НАП дължи заплащане на жалбоподателя на деловодни
разноски в размер на 10лв. за ДТ. По делото липсват доказателства за заплащане
на адвокатско възнаграждение. На л.1510 е представено пълномощно без договор за
правна защита и съдействие и без доказателства за заплащане на сума за адвокат.
Поради изхода от спора ответникът няма право на юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-22001020000358-091-001/17.09.2020г. на органи
по приходите при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от директора на
дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП за ангажираната отговорност по чл.19 от ДОПК на К.Г.Ч. /с посочени лични данни/ за задълженията на „В. Б. д.– в
несъстоятелност“ ЕООД към 17.09.2020г. в общ размер на
34 974 886.92лв. /главница и лихви/, както следва:
-за данък върху представителните разходи за периода
01.01.2014г. – 31.12.2015г. в размер на 1 254.19лв. и за лихви в размер на
641.72лв.,
-за данък върху разходите за превозни средства за периода
01.01.2014г. – 31.12.2015г. в размер на 5 501.28лв. и за лихви в размер на
2 781.66лв.,
-за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения за периода 01.12.2014г. – 30.09.3016г. в размер на
2 885 933.24лв. и за лихви в размер на 1 401 861.03лв.,
-за ДДС за периода 01.12.2014г. – 31.10.2016г. в размер на
6 317 247.47лв. и за лихви в размер на 3 067 088.23лв.,
-за ДОО – за осигурители за периода 01.12.2014г. –
30.09.2016г. в размер на 7 256 862.88лв. и за лихви в размер на
3 528 735.30лв.,
-за вноски за здравно осигуряване – за осигурители за
периода 01.12.2014г. – 30.09.2016г. в размер на 2 808 107.53лв. и за
лихви в размер на 1 364 323.24лв.,
-за задължения за ДЗПО – УПФ за периода 01.12.2014г. –
30.09.2016г. в размер на 1 497 732.52лв. и за лихви в размер на
728 552.90лв. и
-за задълженията за ДЗПО – ППФ за
периода 01.12.2014г. – 30.09.2014г. в размер на 2 761 637.86лв. и за
лихви в размер на 1 346 625.87лв.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на К.Г.Ч. деловодни разноски в размер на 10лв. /десет
лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: