№ 683
гр. ***, 13.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20243630100644 по описа за 2024 година
С исковата молба са предявени два иска – с правно основание чл. 422 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № 6, вх. 1, ет. 7, ап. 31, представлявано от
Х.Р.Х. – управител, срещу „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № 11, представлявано от П.М.П. – управител. В исковата молба се твърди, че
между страните били сключени няколко договора, с които ответникът възложил на ищеца да
извърши енергиен одит и сертифициране на сгради. Ищецът извършил възложената му
услуга, но заплащането по неформалните договори било извършено само частично. Твърди
се, че ответникът все още дължал на ищеца сумите: 7800 лв. – главница по неизпълнение на
задължение по ф-ра № 2808/27.04.2023 г. и ф-ра № 2846/03.06.2023 г., 459,79 лв. – лихва за
периода от 12.05.2023 г. до 21.12.2023 г. върху сумата от 5800 лв., 135,08 лв. – лихва за
периода от 18.06.2023 г. до 21.12.2023 г. върху сумата от 2000 лв., ведно със законната лихва
от 22.12.2023 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото. За
вземанията имало издадена заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д. №
2891/2023 г. на ШРС, но длъжникът подал възражение. Моли съда да установи, че
посочените суми се дължат. Претендират се и деловодните разноски.
В съдебно заседание представител на ищеца не се явява, няма изложено становище
по съществото на делото.
В предоставения на ответника срок е постъпил отговор, с който се признават
изложените в исковата молба твърдения, включително съществуването на претендираните
вземания по основание и размер. Направено е изявление, че ще бъде направен опит до
приключване на съдебното следствие да бъдат заплатени. В случай, че не бъдат заплатени,
1
моли съда да отсрочи задължението за 6 месеца.
В съдебно заседание представител на ищеца не се явява, няма изложено становище
по съществото на делото.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че ответникът „***“ ЕООД въ6зложил на ищеца „***“
ООД да извърши енергийни одити и сертифициране на сгради, намиращи се на територията
на Община *** срещу заплащането на сумата от 7200 лв. с ДДС. След извършване на
договорената услуга ищецът издал фактура № ********** от 27.04.2023 г. на посочената по-
горе стойност. От тази сума ответникът заплатил 1400 лв. на 20.06.2023 г.
Между страните бил сключен и договор, с който ответникът възложил на ищеца
изготвянето на енергиен одит и сертифициране на ЖС в с. ***, общ. ***, както и енергиен
одит и сертифициране на ЖС в гр. Балчик. Общата стойност на договорените услуги
възлизала на 4252,50 лв. с ДДС. След извършване на договорената услуга ищецът издал
фактура № ********** от 03.06.2023 г. на посочената по-горе стойност. На 07.07.2023 г.
ответникът заплатил 2252,50 лв. от тази сума.
Неплатени останали и към настоящия момент 5800 лв. по фактура № ********** от
27.04.2023 г. и 2000 лв. по фактура № ********** от 03.06.2023 г. Натрупалата се върху
сумата по първата фактура мораторна лихва възлизала на 459,79 лв. за периода от 12.05.2023
г. до 21.12.2023 г. Натрупалата се върху сумата по първата фактура мораторна лихва
възлизала на 135,08 лв. за периода от 18.06.2023 г. до 21.12.2023 г.
На 22.12.2023 г. ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д.
№ 2891/2023 г. на ШРС. Съдът издал заповед за изпълнение № 1330 от 28.12.2023 г., за
посочените суми – главница и мораторна лихва, както и за разноските по заповедното
производство. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника, но в законоустановения
срок той подал възражение по чл. 414 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 2, т. 1 от ГПК
съдът указал на заявителя да предяви установителен иск за вземането си. Настоящият иск е
предявен в изпълнение на тези указания на съда.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Правния интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е
разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно
производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за
претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 2891/2023 г. на ШРС.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. С оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
2
законната лихва от деня на забавата. Този иск е акцесорен и разглеждането и уважаването му
зависи от уважаването на иска досежно главницата.
От доказателствата по делото се установи, а и ответникът не оспорва, че са сключени
неименовани договори за извършване на енергиен одит и сертифициране на сгради. Не се
спори, че са договорени посочените от ищеца възнаграждения, както и че за сумите по
издадените от ищеца фактури е извършено само частично плащане. Ответникът не спори, а
и липсват доказателства задължението за главница и мораторна лихва в претендираните от
ищеца размери да е заплатено.
Предвид горните изводи на съда исковете се явяват изцяло основателни.
По искането за разсрочване на вземането по чл. 241 от ГПК:
С отговора ответникът е поискал с решението си съдът да отсрочи вземането за 6
месеца, ако до датата на съдебното заседание на е успял да заплати или да се споразумее с
ищеца. Поради неявяването на нито една от страните съдът няма как да знае дали между тях
има постигнато някакво споразумение. Същевременно намира, че няма никакви ясни
мотиви, които да оправдаят отсрочване на вземането. От една страна ответникът е забавил
плащанията по двете фактури с повече от 6 месеца преди ищецът да предприеме защита по
съдебен ред. От друга страна, той е оспорил с възражението по чл. 414 от ГПК вземането по
същество, което е наложило провеждането на настоящото производство. Това е показателно,
че ответникът цели отлагане на принудителното плащане, но няма посочени никакви мотиви
какво ще се промени в това време. Предвид това съдът намира, че искането по чл. 241 от
ГПК не следва да се уважава.
По разноските:
При този изход на процеса ответникът следва да заплати на ищцовата страна
направените разноски. С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с правно
основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по дължимостта да
разноските и по заповедното. Нещо повече, видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на
ВКС съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото,
така и по отношение на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към т.
12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Направените в настоящото производство разноски от ищеца възлизат на: 167,89 лв.
платена държавна такса. Също така в заповедното са направени следните разноски: 167,89
лв. – държавна такса и 720 лв. – адвокатско възнаграждение. С оглед изводите за цялостна
основателност на претенцията, то всички направени от ищеца разноски, както в исковото,
така и в заповедното производство, следва да се поемат от ответника. Общия размер на тези
разноски възлиза на 1055,78 лв.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено спрямо „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № 11, представлявано от П.М.П. – управител, ЧЕ ДЪЛЖИ на
„***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № 6, вх. 1, ет. 7,
ап. 31, представлявано от Х.Р.Х. – управител, СУМАТА от 7800 лв. – главница по
неизпълнение на задължение по ф-ра № 2808/27.04.2023 г. и ф-ра № 2846/03.06.2023 г.,
459,79 лв. – лихва за периода от 12.05.2023 г. до 21.12.2023 г. върху сумата от 5800 лв.,
135,08 лв. – лихва за периода от 18.06.2023 г. до 21.12.2023 г. върху сумата от 2000 лв., ведно
със законната лихва от 22.12.2023 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед
за изпълнение № 1330 от 28.12.2023 г. по ч.гр.д. № 2891/2023 г. на ШРС.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № 11, представлявано от П.М.П. – управител, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № 6, вх. 1, ет. 7, ап. 31,
представлявано от Х.Р.Х. – управител, направените по заповедното и исковото производство
деловодни разноски в общ размер на 1 055,78 лв. (хиляда петдесет и пет лева и седемдесет
и осем стотинки).
Препис от решението да се връчи на страните, ведно със съобщението за изготвянето
му.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4