Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер        261250                              11.11.2020 година                              град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети юни през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 20314 по описа за 2018 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „СИС кредит“ АД твърди, че между ответника и „Юробанк  и Еф Джи България“ АД, понастоящем „Юробанк България“ АД и длъжника на 11.07.2008г. е сключен договор за потребителски кредит. В последствие това вземане било прехвърлено с договор за цесия на дружеството ищец. Тъй като задължението не било погасено, била  издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Предвид това се иска да бъде установено съществуването на вземането по така издадената заповед за изпълнение. В исковата молба изрично е заявено, че като предмет на исковото производство ищецът въвежда искане за установяване на съществуването на вземането за главница от 5879,76 лв., като не претендира договорната лихва от 1225,67 лв.

Особеният представител на ответника Т.Т.Т. изразява становище за неоснователност на предявените искове, прави възражение за погасяване на вземанията по давност.

Съдът намери за установено следното:

На 11.07.2008г. между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и ответника Т. бил сключен договор за потребителски кредит № ....../11.07.2008г. по силата на който баката предоставила заем в размер на 6000 лв. Годишният процент на разходите по кредита бил определен на 17,08%, като общата сума която следвало да върне кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора възлизала на 8602,25лв./лист 5-11 /. Съгласно приложеният погасителен план кредитът следвало да бъде погасен на равни месечни вноски, считано от 11.08.2008г. до 11.07.2013г., като последната сума била краен срок за изплащане на кредита.

На 18.10.2013г. бил сключен договор за цесия, по силата на който банката кредитор прехвърлила на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД вземанията си по договори за кредити с длъжници на банката, сред които и вземането срещу ответника по гореописания банков кредит / лист 35 – 40/. Установява се, че цедентът е упълномощил цесионера да извърши действията по уведомяване на длъжниците / лист 47/. Впоследствие на 30.11.2017г. „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД прехвърлил на ищеца „Сиси кредит“ АД вземането срещу ответника  /лист 49-56/.  Цесионерът по дози договор бил също упълномощен да съобщи цесията на длъжниците / лист 60/. До длъжника Т. била изпратено уведомление за прехвърлянето, като видно от приложените доказателства, пощенската пратка не е била потърсена /лист 59/.

На 01.06.2018г. дружеството ищец подало срещу Т.Т. заявление по чл.410 ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № 8922/2018г. по описа на Пловдивския районен съд. По делото била издадена заповед за изпълнение, с която било разпоредено ответникът да заплати следните суми: 5879,76лв. главница; 1225,67 лв. договорна лихва от 11.07.2008г. до 11.07.2013г., както и законната лихва върху главницата за времето от 01.06.2018г. до окончателното изплащане. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК били дадени указания за завеждане на настоящия иск.

При така установените факти се налагат следните изводи:

Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Поради това за ответника е възникнало задължение да заплати главницата, както и уговорената за ползването на сумата възнаградителна лихва.

Неоснователни са възраженията относно това, че действието на договорите за цесия не е настъпило, поради което ищецът не е легитимиран кредитор. Действително съгласно чл.99, ал.4 ГПК прехвърлянето има действия спрямо трети лица и прямо длъжника от деня, когато то било съобщено на последния от първоначалния кредитор. Тази норма обаче не въздига несъобщаването в правопогасяващ факт. Нейното предназначение е да предотврати възможността длъжника да заплати два пъти едно и също задължение. Затова единствената последица от несъобщаването на цесията е, че длъжникът би се освободил, ако в промеждутъка между прехвърлянето на вземането и съобщаването е платил на предишния си кредитор. Съобщаването обаче, може да бъде осъществено и чрез предявяването на иска за вземането от страна на цесионера. Това е така, защото след този момент длъжникът е известен за прехвърлянето и има основание да изпълни на лицето, което се явява легитимиран кредитор съгласно договора за цесия и документите удостоверяващи дълга.

  С оглед изложеното по-горе съдът намира, че възраженията на особения представител свързани с процедурата по съобщаване на цесията са неоснователни.

            Неоснователно и възражението на особения представител за погасяване на вземането по давност. Изискуемостта на вземанията по договора за кредит настъпва от датата на падежа на цялото задължение. Съгласно чл. 6 от договора за кредит крайният срок за погасяване на кредита е 11.07.2013г. Обявяването на  предсрочна изискуемост на цялото задължение е възможност кредитора, от която той в случая не се е възползвал. Поради това е без значение, на която датата е била платена последната погасителна вноска и от коя дата за кредитора е възникнала възможност да се позове на предсрочна изискуемост. Следователно давността в случая е започнала да тече от 11.07.2013г., като към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК  - 01.06.2018г. не е изтекъл давностният срок от пет години, с който се погасява вземането за главницата – арг. по чл.110 ЗЗД.   

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Тъй като ищецът, който е заявител в производството по чл.410 ГПК, не е предявил като предмет на настоящия иск вземането за лихва, то не може да стане безспорно и заповедта за изпълнение в тази си част следва да бъде обезсилена с настоящото решение.

По разноските:

За заповедното производство, като се отчете частичното обезсилване на заповедта за изпълнение, ответникът следва да заплати разноски в размер на 515,26 лв.

За исковото производство, съобразно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 766,19 лв.

Водим от горното, съдът  

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „СИС кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“, ул.Георги С. Раковски №140, ет.4 против Т.Т.Т. ЕГН ********** с адрес ***, относно сумата 5879,76 лв. /пет хиляди осемстотин седемдесет и девет лева и 76ст./ – главница по договор за кредит от 11.07.2008г. между ..................., като вземането е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 30.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.06.2018г. до окончателното заплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№8922/2018г. по описа на Пловдивския районен съд.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение №5749 от 25.06.2018г. по ч.гр.д.№8922/2018г. по описа на Пловдивския районен съд в частта относно присъдената с тази заповед сума 1225,67 лв. договорна лихва върху главницата за периода 11.07.2008г. – 11.07.2013г..

 

ОСЪЖДА Т.Т.Т. да заплати на „СИС кредит“ АД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 766,19лв./седемстотин шестдесет и шест лева и 19ст./ деловодни разноски по настоящото исково производство и 515,26 лв. /петстотин и петнадесет лева и 26 ст./ разноски в производството по ч. гр. д. №8922/2018г. по описа на Пловдивския районен съд.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./ Живко Желев

 

Вярно с оригинала!

ММ