№ 921
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20231000500457 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 3876/19.12.2022г, постановено по гр.д.№ 2203/2022г по описа на СГС,
ГО, I-11 с-в, е осъдена Прокуратурата на РБългария да заплати на З. С. С. с ЕГН **********
сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконно обвинение за престъпление по чл. 202, ал.2, т.3, пр. второ, вр. с чл. 201 НК, по
което е оправдана с влязла в сила на 27.06.2017 г. присъда по н.о.х.д. № 20775/2013 г. по
описа на СРС, 8- ми състав, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 02.03.2022 г. до окончателното плащане, както и лихва за забава за периода
02.03.2019 г. – 02.03.2022 г. в размер на 6094,44лева, както и сумата 959,97 лева – разходи за
адвокатско възнаграждение в производството и на основание чл. 10, ал. 3, пр.1 ЗОДОВ –
сумата в размер на 10,00 лева - разходи за държавна такса, като е отхвърлена исковата
претенция по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди за разликата над сумата от 20
000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева, както и иска за лихва за забава за
горницата до пълния предявен размер от 15237,00 лева.
Решението е обжалвано от З. С. С., в частта му, с която е отхвърлена исковата
претенция за разликата над 20 000лв. до 35 000лв., ведно със законната лихва, с доводи, че е
определено занижено по размер обезщетение за неимуществени вреди като не са отчетени
претърпените от нея такива. Сочи, че повдигнатото обвинение е довело до отстраняването й
от участие в работни групи и комисии към Министерство на културата, Комисията по
1
култура и Правна комисия на НС, засегната е била личната й сфера, нейната обществена и
професионална активност. Не са били отчетени нейното чисто съдебно минало, семейната й
среда, унижението и неудобството от злепоставянето й пред близки и колеги, дългия период
на разглеждане на делото-7 години. Претендира да се отмени решението в обжалваната му
част и да се уважи исковата претенция до 35 000лв. В писмената защита на процесуалния
представител на въззивницата се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба.
Решението е обжалвано и от Прокуратурата на РБългария, представлявана от
прокурор Р.С., в частта му, с която е уважена исковата претенция за заплащане на сумата от
20 000лв. за обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Сочи, че не са
представени доказателства за претърпени вреди, в резултат от повдигнатото обвинение,
нарушена е разпоредбата на чл.52 ЗЗД относно принципа на справедливост, съдебната
практика, социално-икономическите условия в страната. Поддържа, че не е доказано, че
ищцата е ограничила професионалните си контакти, че е била с наложена най-лека мярка за
неотклонение „Подписка”. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да
се намали размера на присъденото обезщетение.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбите, доказателствата по делото,
намира за установено следното:
Ищцата по делото – З. С. С. е посочила в исковата молба, че по д.п. № 197/2009 г. на
ГД „Национална полиция“, пр.пр. № 52076/2009 г. по описа на СРП е била привлечена като
обвиняем за извършено престъпление по чл. 202, ал.2, т.3, пр. второ, вр. с чл. 201 НК, за
което е оправдана с присъда по н.о.х.д. № 20775/2013 г., по описа на СРС, НО, 8-ми състав,
влязла в сила на 27.06.2017 г. В резултат на образуваното срещу нея наказателно
производство е претърпяла неимуществени вреди, свързани с опозоряването й пред колеги,
приятели и роднини. Спряла да планира бъдещето си, загубила желание за осъществяване на
обичайните до този момент дейности по посещение на културни мероприятия и четене, като
цялата й психична дейност била концентрирана в очакване на края на наказателното
преследване, което продължило над 7 години. Претендирала е да бъде осъден ответника да й
заплати справедливото обезщетение за нанесените неимуществени вреди в размер на 50 000
лева и сумата от 15 237,00 лева лихва за забава за периода 02.03.2019 г. – 02.03.2022 г.
Ответникът по делото - Прокуратурата на РБългария е оспорил исковите претенции
като неоснователни, вида и интензитета на претърпените от ищцата неимуществени вреди,
както и техния размер като несъобразен с критериите, посочени в т. ІІ на ППВС 4/1968 г.
С решението съдът е уважил частично исковите претенции, като е приел, че
справедлив размер на обезщетението е 20 000лв. и се дължи лихва за забава в размер на
6094.44лв.
Не се спори между страните, че с постановление от 23.04.2010 г. по пр.пр. № пр.пр.
№ 52076/2009 г. по описа на СРП е било образувано наказателно производство за
разследване на З. С. С. за престъпление по чл. 202, ал.1, т.1 и т.3, пр. 2, вр. с чл. 202, ал.1,
т.1, вр. с чл. 201, вр. с чл. 20, ал.2 НК, като й била взета мярка за неотклонение „подписка“.
2
На 29.11.2013 г. е бил внесен обвинителен акт, с който на З. С. С. е било повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 202, ал.2, т.3, пр. второ, вр. с чл. 201 НК. В съдебното
производство са проведени 13 съдебни заседания с участието на подсъдимата. С присъда от
10419/30.11.2016 г. първоинстанционният съд е признал подсъдимата З. С. С. за невиновна и
е оправдал по повдигнатото обвинение в престъпление по чл. 202, ал.2, т.3, пр. второ, вр. с
чл. 201 НК. Присъдата е потвърдена от въззивната инстанция с решение от 27.06.2017 г.
Спори се между страните относно претърпените вреди и размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди.
От ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. С. се
установява, че познава ищцата от 20 години като отличен професионалист и авторитет в
областта на правната регламентация на защитата на авторските права. Воденото наказателно
производство срещу С. било използвано като аргумент от опонентите й при защита на
противоположни тези в Комисията по култура към Народното събрание, на която и двамата
били членове. С. се е притеснявала от това наказателното производство да не разруши
професионалния й авторитет сред множеството й колеги, както и се притеснявала от
евентуалното й осъждане. След повдигане на обвиненията ищцата ограничила силно
професионалния си капацитет и въодушевление. Намалели и делата, по които тя била
назначавана като вещо лице в областта на авторските права и тяхната защита, тъй като
повдигнатите обвинения били изтъквани от представителите на организации за защита на
авторски права. Дори и след оправдаването на С. опонентите й в Европейската агенция за
авторски, изпълнителски и продуцентски права използвали това, че е била подсъдима, за да
омаловажат тезите й.
Свидетелката Н. Ц. е дала показания, че се е запознала със З. С. през 1980 г., когато
тя била експерт в Министерство на културата, и й направила впечатление като сериозен,
работлив и отговорен човек, а от 1999 г. са в близки приятелски отношения. За повдигнатите
обвинения на С. разбрала от майка й, която плачела и се опасявала от възможността да я
осъдят. Спрели да канят С. като член на различни комисии, както до тогава, както и че
самата тя ограничила посещенията си на културни мероприятия и силно се затворила в себе
си.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна
страна следното:
Основният спорен въпрос по делото е относно размера на обезщетението на З. С. С.
за неимуществени вреди по предявената искова претенция с правно основание чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ, съгласно който държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от
разследващите органи, прокуратурата и съда. При преценката на този размер следва да се
съобрази чл.52 ЗЗД, както и Постановление №4/1968 относно справедливостта-характера и
степента на увреждането, последиците, тежестта на обвинението, продължителността на
производството, мярката за неотклонение, възраст на увредения, обществено и социално
положение, като определеният размер не трябва да е източник на обогатяване.
3
При преценяването му съдът отчита, че тежестта на повдигнатото обвинение е било
за тежко престъпление съгл. чл.93, т.7 НК, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода от 3 до 15 години. Ищцата е била на 63 години към датата на повдигане на
обвинението, с чисто съдебно минало. Била е наложена мярка за неотклонение-„Подписка”.
Производството е продължило 7 години. Имала е авторитет в професионалната й област,
специалист по защита на авторските права, член на комисии в Народното събрание и на
Европейската агенция за авторски, изпълнителски и продуцентски права, главен редактор на
списание в областта на културата, председател на сдружение за защита на авторски права и
вещо лице. От ангажираните по делото гласни доказателства се установява, че ищцата е
претърпяла негативни последици в професионалното си амплоа, увреден бил нейният
авторитет, ограничила социалните си контакти и професионална активност, в резултат от
воденото срещу нея наказателно производство.
При отчитане на всички тези съображения, въззивният съд намира, че следва да се
определи обезщетение за претъпените неимуществени вреди в размер на 20 000лв. и законна
лихва за периода 2.03.2019г до 2.03.2022г. в размер на 6 094.44лв., като до пълните
предявени размери исковите претенции следва да се отхвърлят като неоснователни.
Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3876/19.12.2022г, постановено по гр.д.№ 2203/2022г по
описа на СГС, ГО, I-11 с-в, е осъдена Прокуратурата на РБългария да заплати на З. С. С. с
ЕГН ********** сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл. 202, ал.2, т.3, пр.
второ, вр. с чл. 201 НК, по което е оправдана с влязла в сила на 27.06.2017 г. присъда по
н.о.х.д. № 20775/2013 г. по описа на СРС, 8- ми състав, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 02.03.2022 г. до окончателното плащане, както и лихва за
забава за периода 02.03.2019 г. – 02.03.2022 г. в размер на 6094,44лева, както и сумата
959,97 лева – разходи за адвокатско възнаграждение в настоящето производство и на
основание чл. 10, ал. 3, пр.1 ЗОДОВ –сумата в размер на 10,00 лева - разходи за държавна
такса, В ЧАСТТА му, с която исковата претенция по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над сумата от 20 000 лева до 35 000 лева,
както и иска за лихва за забава до пълния предявен размер.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5