В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Гюлфие Яхова | |
Гражданско I инстанция дело |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 270, ал. 2 от ГПК. Образувано е по повод депозирана искова молба от ищеца Х. М. Д. от с. К., общ. К., с която е направено искане да се прогласи нищожността на определение от дата 20.04.2006г., постановено по гр.д.№ 57/2006 г., по описа на РС З., с което е прекратено производството по делото. Ищецът сочи, че съдът е прекратил производството без да е налице отправено искане за това. Налице било единствено искане за осигуряване на възможност за снабдяване с документи от РТ и Държавен архив и с оглед на това спиране на производството по делото. Издадено било съдебно удостоверение и след като се снабдили с документите поискали от пълномощника да им бъде възобновено производството. Направили справка в съда и установили, че делото е прекратено. Не били изложени никакви други мотиви към волеизявлението на съда за прекратяване на производството освен, че е налице оттегляне. При тези обстоятелства липсвало каквото и да е основание за прекратяване на производството, представляващо изключително тежък порок на съдебния акт водещ до нищожността му. Ищецът сочи, че в случая е налице и още по-тежък порок, тъй като нямало волеизявление на ищците. Не е налице изобщо такова искане дори и невалидно направено. Отделно от това се сочи, че липсвало и надлежно волеизявление на съдебния състав, прекратил производството по делото. В открито съдебно заседание ищецът, редовно и своевременно призован не се явява. Представлява се от А. Б. М., надлежно упълномощен, който поддържа исковата претенция и моли да се уважи. Уточнява, че определението чиято нищожност се атакува е от 20.04., а не както е посочено в исковата молба от 15.06. и направи искане в този смисъл за коригиране на исковата молба. В открито съдебно заседание ответникът, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства прие за установено следното от фактическа и правна страна: От приложеното гр.д № 57/2006г. по описа на РС З. се установява, че същото е било образувано по искова молба на Х. М. Д. /настоящият ищец/, И.М.Д., Х.М.Д., С.М. Д., Ю.М. Д. и Р.М. М. срещу ОСЗГ гр. З. с правно основание чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗГФ. С протоколно определение от дата 20.04.2006г. съдът е прекратил производството по делото поради оттегляне на иска. На първо място съдът намира, че атакуваният съдебен акт е сред категорията актове, който могат да страдат от най-тежкия порок - нищожноС. Това, че в разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от ГПК законодателят сочи решение не води до извод, че същата не намира приложени и за останалите съдебни актове, в това число и за определенията. /вж. Определение № 244/08.05.2009г. на ВКС по ч.гр.д. № 2070/2008г. на I г.о ГК докладчик съдията В.И./. Според теорията и съдебната практика нищожно е това решение, което е постановено от ненадлежен орган, извън правораздавателната власт на съда, не в предвидената писмена форма, не е подписано или е абсолютно неразбираемото, т.е воля та на съда не може да бъде изведена и чрез тълкуване. В настоящия случай съдебният акт, чиято нищожност се иска да се прогласи, не страда от посочените пороци, поради което съдът намира същият за валиден. Действително постановеното прекратително определение не е мотивирано, но този порок не обуславя нищожността му. Постоянна е съдебната практика на ВКС по въпроса, че липсата на мотиви или погрешни мотиви водят само и единствено до неправилност на съдебния акт, поради необоснованост и допуснати процесуални нарушения, но не и до нищожноС. В посочения смисъл са решение № 248/11.06.2012г., постановено по гр. дело № 572/2011г. по описа на ВКС и решение № 134/30.12.2013г., постановено по търг. дело № 34/2013г. по описа на ВКС и двете постановени по реда на чл. 290 ГПК. В случая волята на съда е разбираема – производството по делото е прекратено поради оттегляне. Вярно е, че такова искане от страна на иницииралите страни процеса не е направено, т. е съдът се е произнесъл по нещо, с което на практика не е бил сезиран. Този порок обаче не води до нищожност, а до недопустимост, който може да бъде отстранен само по пътя на инстанционния контрол. С оглед на гореизложеното предявеният иск за прогласяване нищожността на определение от дата 20.04.2006 г., постановено по гр.д. № 57/2006г., по описа на РС З., с което е прекратено производството по делото е неоснователен и следва да се отхвърли. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от Х. М. Д. ЕГН * от с. К., общ. К., У. „. № 16а, с който е направено искане да се прогласи нищожността на определение постановено на 20.04.2006 г., по гр.д. № 57/2006г., по описа на РС З., с което е прекратено производството по делото. Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от връчването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ:Г.Я. |