О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…..
гр. Враца, 30.03.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в
закрито заседание на тридесети март две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ПЛАМЕН ШУМКОВ
като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 8 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по повод постъпила искова молба от Е.С.С. и Т.С.С. против „Агроленд С.“ ЕООД за
развалянето на договор за аренда, сключен на 01.12.2017 г. между Л.Ц.С. и Д. С.
Сименов, действащи като арендодатели, от една страна, и „Агроленд С.“ ЕООД,
действащ като арендатор, от друга страна.
Ищците твърдят, че на 14.08.2017 г.
починало лицето С.К.С., ЕГН **********, за което е съставен акт за смърт №
0666/ 15.08.2017 г. от Община гр. Криводол. Негови законни наследници са Е.С.С.,
ЕГН **********, Т.С.С., ЕГН **********, Д. С.С., ЕГН ********** (починал на
06.06.2019 г.) и Л.Ц.С., ЕГН **********.
Сочи се, че на 01.12.2017 г. бил
сключен договор за аренда между Л.Ц.С. и Д. С.С., от една страна, действащи в
качеството на АРЕНДОДАТЕЛИ, и „Агроленд С." ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: обл. Враца, общ. Криволол, с. Фурен, ул.
„Георги Димитров" № 14, с управител и представител Д. С.С., действащ в
качеството на АРЕНДАТОР. Договорът бил вписан в Служба по вписванията - гр.
Враца с вх. peг. № 6718, акт
№ 83, том 6, дв.вх. № 6711, на 04.12.2017 г. Срокът на договора бил
уговорен на 30 (тридесет) години, считано от 01.10.2017 г., за земеделската
земя, съсобствена между наследниците на С.К.С.. Предмет на договора за аренда
били 70 броя земеделски имота в землището на с. Фурен, общ. Криводол, обл.
Враца, подробно описани в исковата молба. Съгласно договореното между страните
в чл.4 вр. чл.12 от договора за аренда за земеделска земя, арендодателите имат
право да получат арендното плащане в срокове и условията по договора, което е в
размер на 25 лева на декар, а това сумарно за отдадените под аренда 569.103 дка
възлизало на сумата от 14 227,58 лв. Поддържат, че припадащите им се части
за всяка стопанска година за всекиго от тях е в размер на 1778,44 лв.
Ищците твърдят, че притежават по 1/8
ид. част всеки от тях от процесните имоти. Сочат, че на 30.01.2018 г., с договор
за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД, Л.Ц.С., ЕГН ********** и Д. С.С., ЕГН
********** продават на "Силедо" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с.Фурен, община Криводол, обл. Враца, ул. „Георги Димитров"
№ 14, представлявано от управителя Д. С.С., ЕГН **********, наследствените си
права като съвкупност от права и задължения, включени в наследството на общия
им наследодател С.К.С.. Договорът бил вписан в Службата по вписванията с
вх.рег.№ 432, лв. вх.рег.№ 432, том 1, акт 92 на 30.01.2018 г.
С покана от Е.С.С. и Т.С.С., изпратена
до ответното дружество "Агроленд С." ЕООД, последното било поканено
да заплати изискуемите суми за стопанските 2017 г., 2018 г. и 2019 г.
Поради забавяне
в плащането повече от 3 месеца, молят съда да постанови решение, с което да
развали процесния договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по
вписванията - гр. Враца с вх. per. № 6718, акт № 83, том 6, дв.вх. № 6711, на
04.12.2017 г., сключен на 01.12.2017 г. между Л.Ц.С. и Д. С.С., от една страна,
действащи в качеството на арендодатели, и „Агроленд С." ЕООД, действащо в
качеството на арендатор.
В срочно подаден отговор, ответникът „Агроленд
С." ЕООД чрез адв. М. М., оспорва както допустимостта, така и
основателността на предявения иск. Сочи, че процесният договор за аренда на
земеделска земя от 01.12.2017 г. е сключен между Д. С. Сименов заедно с Л.Ц.С.,
от една страна, като арендодатели, и ответното дружество, от друга страна, като
арендатор, поради което е недопустим иск за неговото разваляне от ищците, тъй
като те не са страни по договора, поради което нямат материална, респективно процесуална
легитимация за неговото завеждане. Сочи, че процесният аренден договор е
сключен при условията на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието
(ЗАрЗ) от съсобственици, притежаващи повече от 50 на сто идеални част от
арендуваните земеделски земи, като в този случай съгласно същата разпоредба,
отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС,
според който всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си. Моли производството по делото да бъде прекратено като
недопустимо. Излага подробни съображения и по основателността на иска.
На
първо място съдът следва да се произнесе по направеното възражение за
недопустимост на предявения иск:
Съдът намира,
че предявеният иск по чл. 28, ал. 1 ЗАЗ за разваляне на договора за аренда, е
недопустим по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ, арендодателят може да развали договора,
поради забавяне на арендното плащане за повече от три месеца. Развалянето на
договора за аренда, който е сключен за срок по-дълъг от 10 години или
пожизнено, какъвто е настоящият договор, става по съдебен ред (чл. 28, ал. 2
ЗАЗ). Договорът за аренда на недвижими имоти - земеделски земи от 01.12.2017 г.
е със страни Д. С.С. и Л.Ц.С., от една страна, и „Агроленд С.“ ЕООД, от друга
страна. Установи се, че Д. С.С. е починал на 06.06.2019 г., за което е издаден
Акт за смърт № 0008/07.06.2019 г., като ищците не се легитимират като негови
наследници. Освен това, установява се по делото, че частен правоприемник на
починалото лице по отношение на наследствените му права от процесните имоти е
„Силедо“ ЕООД – в този смисъл както направено от ищците твърдение, така и
представения Договор за продажба на наследствени права от 25.11.2018 г. Основателни
за възраженията на ответника за липса на активна процесуална легитимация на Е.С.С.
и Т.С.С., тъй като те не са лица, участващи като страна по договора.
Процесуалната легитимация се обуславя от спорното материално право, предмет на
иска, а то се индивидуализира чрез правопораждащия юридически факт, субектите
на спорното правоотношение и неговото съдържание и се въвежда в процеса с
исковата молба чрез посочване на основанието и петитума на иска. Процесуалната
легитимация е различна от материалноправната легитимация. Процесуалната
легитимация е принадлежност на правото на иск, а материалноправната е свързана
с това кой е носител на правото и кой на задължението. Липсата на процесуална
легитимация води до недопустимост на предявения иск, а липсата на материалноправна
легитимация води до отхвърлянето му като неоснователен. Надлежна страна в
процеса е носителят на правото на иск по конкретния правен спор. То принадлежи
на носителя на материалното право, накърнено от правния спор. Предявеният иск е
процесуално недопустим, предявен при липса на активна процесуална легитимация
на ищците. Същата се явява положителна процесуална предпоставка за
допустимост на производството и за нея съдът служебно следи по всяко време на
производството.
В случая по
делото не се спори, че ищците не са страна по арендния договор.
Същият е сключен при условията на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, според която
разпоредба, когато договорът е сключен само от някой от съсобствениците на
земеделска земя, отношенията между тях и останалите съсобственици се уреждат
съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. Страни по договора в качеството им на арендодатели
са Д. С.С. и Л.Ц.С., чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от
процесните имоти, като техен частен правоприемник на правото на собственост е
„Силедо“ ЕООД. Цитираната разпоредба урежда хипотезата, при която един или
някой от съсобствениците са сключили договор и са получили, респ. следва да
получат, плодовете от общата вещ, които се следват на всички
съсобственици.
В чл. 21 ЗЗД е утвърден по един категоричен и недвусмислен начин принципът, че договорът
поражда действие между страните, които са го сключили, а спрямо трети лица –
само в предвидените от закона случаи. Отдаването под аренда е
действие, което може да бъде извършено самостоятелно и без съгласието на
останалите участници в общността (по арг. от чл. 3, ал. 4 ЗАЗ). В този случай
възниква облигационно правоотношение само между този съсобственик и арендатора,
като в защита на интересите на останалите съсобственици, които не са страни по
договора, приложение намира разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС. Да се прави разширително
тълкуване на тази норма, като се прилага по аналогия чл.28 ЗАЗ е
недопустимо, тъй като разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ препраща
конкретно към текста на чл.30, ал.3 от ЗС в императивна форма. В тази
връзка правата за търсене на уговорената престация или отговорност за
неизпълнение на поетите договорни задължения могат да бъдат осъществени само
между страните по договора за аренда, а безспорно ищците по делото не притежават
това качество. В случай че арендодателят по договора за аренда, каквото
качество в настоящия случай има лицето „Силедо“ ЕООД, бездейства въпреки
евентуално неизпълнение от страна на договорни задължения от страна на
арендатора „Агроленд С.“ ЕООД, то за останалите съсобственици – в случая ищците
Е. С. и Т.С., съществува възможността да защитят правата си в отношения им със
съсобственика по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС. За тях обаче не е разкрит пътят да
искат разваляне на чужда облигационна връзка, тъй като съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК упражняването на чужди права е допустимо само в предвидените от закона
случаи (такива са напр. уредените хипотези в чл. 134 ЗЗД и чл. 440 ГПК).
В горния смисъл за недопустимост на
иска в процесната хипотеза е и константната практика на съдилищата: напр: Решение № 496 от 14.11.2019 г. на Окръжен
съд - Плевен по в. гр. д. № 629/2019 г.; Решение № 121 от 09.06.2017 г. на
Районен съд - Бяла по гр. дело № 1105/2016 г., Определение № 402 от 22.03.2018
г. на РС - Елхово по гр. д. № 52/2018 г. и др.
С оглед на гореизложеното,
исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото – прекратено.
При този
изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК право за присъждане на разноски
възниква за ответника. Последният е направил искане за това, като е представил
доказателство за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв., за
която сума следва да бъдат осъдени ищците да заплатят.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск, подаден от Е.С.С., ЕГН **********
и Т.С.С., ЕГН ********** против „Агроленд С.“ ЕООД, ЕИК ********* за
развалянето на договор за аренда на земеделска земя, сключен на 01.12.2017 г.
между Л.Ц.С. и Д. С. С., действащи като арендодатели, от една страна, и
„Агроленд С.“ ЕООД, действащ като арендатор, от друга страна, като процесуално
недопустим.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 8 по описа на съда за 2020 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК Е.С.С., ЕГН ********** и Т.С.С., ЕГН ********** да
заплатят на „Агроленд С.“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1100 /хиляда и сто/
лева разноски по делото.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от определението на страните, като на ищците се изпрати и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към нея.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба от страните в
едноседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд гр. Враца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: