О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
639
гр.
Пловдив, 12.06.2019 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
закрито съдебно заседание на дванадесети
юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ЕЛЕНА ЗАХОВА
като разгледа ЧНД № 985 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.243 от НПК.
Образувано е по частни жалби на В.Д., Н.Г. и Е.Ц., за последните две-
депозирани чрез процесуалния им представител адв. И. И. ,
срещу постановление на Окръжна прокуратура – Пловдив от 25.04.2019 г. за
прекратяване на наказателното производство по сл.д. № 145/2017 г. по описа на
Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на
МВР-Пловдив.
Наказателното производство по делото е било
образувано на 18.04.2017 г. от Окръжна прокуратура- гр.Пловдив срещу Неизвестен извършител за
престъпление по чл.252 ал. 1 от НК. Съобразно
константната съдебна практика от посоченото престъпление е възможно да бъдат
причинени вреди другиму, като техният размер е възведен и в квалифициращо
обстоятелство в чл. 252 ал. 2 от НК. Жалбоподателките
са в кръга на лицата, за даването на заеми с уговорена лихва на които се води наказателното
производство. Т.е. същите имат качеството на пострадали и производното от това
право да обжалват постановлението на прокурора.
Жалбата на Е.Ц. е подадена след изтичане
на визирания в чл. 243 ал. 4 от НПК преклузивен
седмодневен срок за обжалване. Видно от приложените по делото известията за
доставяне, постановлението за
прекратяване на наказателното производство е било връчено на Ц. на 03.05.2019
г. Срокът за обжалването му за нея е
изтекъл на 10.05.2019 г. Депозираната на 16.05.2019 г. частна жалба, като
просрочена, следва да се остави без разглеждане.
На постр. В.Д.
връчването е било осъществено на 13.05.2019 г. Депозирането на частна жалба на
16.05.2019 г. е в предвидения за обжалване срок.
Няма данни кога е било извършено
известяването на постр. Н.Г., поради което следва да се приеме, че
частната жалба е подадена в срок.
В частните жалби на Г. и Д. се навяват доводи за необоснованост на
обжалваното постановление, неправилно тълкуване на доказателствата, довело
до незаконосъобразния извод за липса на
престъпление. Иска се проверка на прокурорския акт, отмяната му и връщането на
делото на Окръжна прокуратура- Пловдив.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди
наличните по делото доказателства, изложеното в атакуваното пред съда постановление и наведеното в жалбите намира, че :
Разгледани по същество, жалбите са
основателни.
За да прекрати наказателното производство,
прокурорът е възприел следната
фактическата установеност на деянието:
Пострадалите
В.Д., Н.Г. и Е.Ц. за известен
период работели заедно във Фондация *******, оглавявана от свид.А.
К. и
се познавали от доста години помежду си. Естеството на работата не
включвало точно определено работно време и място, те били напълно свободни да
разполагат с времето си, както и да осъществяват дейността си дори в други
населени места. От получените дарения, които следвало да отчетат на Фондацията
след приключване на съответната кампания, имали право да получат 22%.
Друга обединяваща
трите тъжителки черта била общата им страст към хазарта, който те често
играели. По този повод в края на 2011 или началото на 2012 г. свид. Н.Г. се запознала със свид.Т.
А. , който по това време работил като *** в игрална зала без
име, находяща се в гр.Пловдив, ***. В началото двамата били само приятели, но по- късно
отношенията им придобили по- личен характер. Започнали по-често да се срещат на
работното място на А. , където той проявявал жестове на внимание към Г.. На
няколко пъти и съобразно утвърдената, но нерегламентирана в казиното практика,
той й „навъртал“ незаплатен кредит на
игралните автомати, като по този начин й позволявал да играе. Така при
евентуална нейна печалба тя следвало да заплати стойността на вече изиграното.
Пак съобразно тази практика, описана и от свид. Р. М.
-също *** към казиното, се очаквало толерираният по този начин
редовен играч, да даде „бакшиш“ на крупието, когато късметът го споходел.Това
мотивирало тези служители да отпускат незаплатени кредити. Случвало се било
поради близките им отношения Н.Г. и Т.А. да посещават и други игрални заведения в
гр.Пловдив и в Асеновград, за които посещения свидетелства отново Р.М. . Покрай
познанството си с Т.А. , свид.Н.Г. запознала с него и своите колежки - свид.В.Д. и Е.Ц.. Те също станали клиенти на А. , а предвид
приятелството му с Н.Г. ходели заедно и в други игрални зали. При тези им
посещения, когато нямали късмет при играта, се случвало да поискат малки заеми
от А. , което той понякога удовлетворявал.
Така установените
между Г. и А. отношения се запазили и
след като той напуснал работата си в казиното в ЖК“Тракия“ и продължили някъде
до средата на 2016г., когато Г. подала срещу А.
жалба в V РУ на МВР-Пловдив. След това чувствата им охладнели. При изявено
желание от Г. А. да й услужи с не малка
сума пари, той откликнал, но знаейки за известната й склонност към хазарта,
решил да се подсигури, като я накара да подпише документ. Понеже парите, които
й дал били на вуйчо му - свид.Г. П. , той накарал Г.
да напише запис на заповед в негова полза.
Междувременно в
началото на лятото на 2015г. трите тъжителки решили да заминат да осъществяват
дейността си, свързана с Фондацията, на Черноморието. Имали информация, че
намиращите се на почивка там чужденци са по-склонни към дарения. Понеже Фондацията не им осигурявала средства за път
и за квартира, а и самите те нямали средства да покрият тези си потребности,
решили да помолят Т.А. , който и преди това при нужда им бил помагал финансово,
да им даде пари. Като разбрал за каузата им той откликнал, но имайки предвид
хазартната им склонност решил, че пак следва да се подсигури с документ. Тъй
като към този момент той бил все още близък с Н.Г., а свид.
Е.Ц. почти не познавал, документът - запис на заповед бил подписан от свид.В.Д.. Така, след като трите заминали „на морето“ и
започнали да получават приходи от дейността си, започнали да изпращат
телеграфни записи на името на Т.А. , които изпращали от различни населени места
- там, къде били в момента. Видно от представените по досъдебното производство
копия от документи от „Български пощи“ ЕАД - 12 известия за експресен паричен
превод и 12 бр. оригинални разписки за получени суми, такива били изпращани от
Шумен, Търговище и Русе, като сумите по преводите били различни. Като подател
фигурирала главно В.Д., като обаче се случвало да изхождат и от Е.Ц., което в
някаква степен озадачило А. . Към средата на август 2016г. отношенията между
Н.Г. и Т.А. се обтегнали, което накарало
последния да претендира вземанията си по описаните записи на заповед. Чрез
упълномощен адвокат на 17 и 18.10.2016г. завел частни граждански дела пред ПРС,
за издаването на изпълнителни листове срещу В.Д. и Н.Г., а след това на
25.10.2016г. и изпълнителни дела при ЧСИ срещу тях. Предприетите от ЧСИ – А.
А. принудителни действия спрямо двете длъжнички довели до подаване на 06.04.2017г. на жалби от
тяхна страна до РП-Пловдив. Към жалбите се присъединила и Е.Ц.. В последствие
заведените изпълнителни производства на различни основания били спрени, като
няма данни производствата по тях да са били продължавани или по същите да се
постъпвали суми от длъжниците. По досъдебното
производство от В.Д. били представени копия от документи - 2 бр.системни бонове
от „БТК“ЕАД и три броя записи на заповед, които тя свързва с предавани й от
Т.А. в заем суми. Свидетелката оспорва
размера на тези суми, като заявява, че действително получените са много по-
малки, а в записаните са включени и предварително начислените от Т.А. лихви. По делото са били изискани справки от
ТД на НАП-Пловдив и Агенция по вписванията, свързани с Т. А. А. . От първите е
видно наличието по дати на трудовото правоотношение, в което се е намирал Т.А.
, а от вторите -извършените от него и подлежащи на вписвания сделки. Съгласно
трудовата книжка на лицето същият е работил като ***
в интервала 2008-2012г. и след това от началото на 2017г. Съгласно свидетелски
показания по делото обаче, в този интервал от време той е продължавал да
работи, макар и без трудов или писмен граждански договор в зала на „Еврофутбол“, от където регулярно получавал доходи. От
справката на Агенцията по вписванията е видно, че в полза на Т. А. А. е било наложено едно обезпечение върху
недвижим имот- на лицето П. С. Я. . Като
основание за налагането на обезпечението е било започнало изпълнително
производство по издаден въз основа на запис на заповед изпълнителен лист.
Самото основание за подписването на такава запис на заповед от Я. било натрупан
през 2010-2011 г. от него дълг при игра на обслужвани от Т.А. в казино игрални автомати. В последствие
задължението по изпълнителното дело е било платено от Я., а производството е
било прекратено. Въпросното лице, разпитано като свидетел по делото заявило, че
няма претенции към Т.А. , като отдава понесените неприятности в тази насока на
собственото си не съвсем коректо поведение.За
изясняване на фактическата обстановка е било разпитано и лицето Г. А. П. от гр.Пловдив, който е заявил, че
действително Т.А. е негов племенник и
някъде преди две години/разпитан април 2018г./ е поискал той да му услужи със
сумата от 500лв., които да даде на своя близка. Освен това А. му бил казал, че въпросната жена „играе много
на машинки“ и за да гарантира вземането на вуйчо си, я е накарал да подпише в
негова полза запис на заповед за тази сума. Въпреки, че бил против даването на
такъв заем, П. решил да помогне на племенника си и му дал парите. В
последствие, тъй като парите не били дадени от въпросната жена, която П. така и
никога не бил виждал, се наложило завеждането на изпълнително дело срещу нея. В
крайна сметка парите му били върнати от племенника, като П. останал с
впечатление, че на А. те не му били
върни от жената. Съобразно нуждите на разследването от „Български пощи“ ЕАД -
гр.София, били изискани в оригинал документи, свързани с извършени пощенски/телеграфни/
записи към лицето Т. А. А. , каквито документи са постъпили по делото.
Съгласно заключението
на назначена и изготвена по случая Графологическа
експертиза става ясно, че 10 бр. от подложените на изследване 12 бр. разписки/в
интервала 21.05.2015г.- 02.10.2015г./ са изписани и подписани от лицето
Т. А. , а 2бр. /за 15 и 17.04.2015г./-
не са.
За удостоверяване на съответното, по смисъла на
чл.252 ал.1 от НК разрешение, от БНБ била изискана информация за предоставянето
на такова разрешение на лицето Т. А. А. . От отговорът на БНБ е видно, че това
лице не е било обект на лицензионна процедура и не е вписано в публичния
регистър по чл.3а ал.1 от ЗКИ при БНБ, като финансова институция. За същото
лице не са открити и данни, че е квалифициран собственик или представляващ и
управляващ на вписана в Регистъра на БНБ по чл. 3а от ЗКИ финансова институция.
Възприетата от
прокурора фактическа установеност на извършеното е непълна, което налага извод
за необоснованост на постановлението в тази част. Липсва изложена теза относно
основните подлежащи на установяване факти по делото- какъв е инкриминираният по
делото период, какви са били конкретните суми, предоставени от св. А. на трите пострадали, дали същите съответстват
на отразените в подписаните записи на заповед, какви са били конкретно
издължените суми за всяко от вземанията му, какви са били сумите, за които той
е поискал издаване на изпълнителен лист и е получил такъв, кога е възникнало
конкретното вземане- главница, имало ли е уговорка за лихва.
Мотивираността на постановлението за прекратяване на производството
позволява да се провери неговата
правилност и изложеният извод. Като задължителен реквизит за този акт на
прокурора, отсъствието му винаги е основание за отмяна. Липсата на мотиви
ограничава правото на защита на лицата, чиито интереси са засегнати от
инкриминираното деяние. Тази липса лишава съда от възможност да провери начина, по който прокурорът е формирал
вътрешното си убеждение за изложената недостатъчна фактическа установеност на
деянието, предмет на разследване по делото.
Обжалваното постановление е необосновано
и досежно
събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Направеният анализ
на доказателствата е непълен, а на част
от анализираните доказателства е придадено значение, каквото липсва. Неправилно
е прието, че „самите тъжителки не могат да конкретизират датите, сумите и
лихвите, които са получавали от Т.А.
през годините. Наличните по делото писмени доказателства - записи на
заповед и разписки от пощенски записи, не допринасят за това изясняване, тъй
като те удостоверят получените от Т.А.
суми, но не и дадените, както и евентуално уговорените от него лихви“.
Всяка една от пострадалите свидетелки по делото е разпитвана многократно. За част от получените в заем суми
действително не сочат в пълен обем данни относно дата на получаване, конкретна
сума, дата на издължаване и т. н. Внимателният прочит на показанията им налага
извод, противен на приетия от прокурора- за преобладаваща част от заемните
отношения свидетелките сочат достатъчен обем от фактите, изложени по- горе. При разпита си на 07.06.2017 г./л. 30-31 т.1/
свид. Г.
описва с необходимата конкретика два случая, при които е вземала пари на заем,
срещу уговорена лихва от св. А. . Тя
сочи и необяснимата според прокурора причина при заеми в размер много под 500
лв. да се вписва в записа на заповед сумата от 500 лв.- св. А. твърдял, че за суми под този размер не може да предяви въз основа на записа на
заповед претенцията си пред съд в случай на неиздължаване. Идентични са и
показанията й, депозирани при разпита на 21.02.2019 г. / л.171-172 т.3/. С
необходимата конкретика относно време, място,
главница, лихва за получените заеми и на
съставените за тях документи са показанията на св. Д. /л. 32-33 т. 1 и л.
173-174 т. 3/. Достатъчно конкретни досежно времето,мястото на предаване, уговорките,
получените суми, съставяните документи са и показанията на св. Ц. / л. 39-40 т. 1 и л. 178-179 т. 3/. Източник
на производни доказателства, които могат да бъдат ползвани за проверка на първичните такива са показанията на св. К.
/ л. 43-44 т. 1/, свид.
К. / л. 45 т. 1/. Изобщо не са обсъдени приложените по делото писмени
доказателства относно финансовото състояние на свид.
П. , вуйчо на св. А. , за лични негови финансови проблеми и образувано за това
изпълнително дело през времето, през което твърди, че е дал на заем на А. сумата от 500 лв.
Прокурорът е направил извод, за
„безспорна“ установеност на задължения на трите пострадали свидетелки към св.
А. . Не е ясно какъв е размерът на тези
„ безспорни“ задължения, основанието и времето на възникването им, съотнасянето
към тях на наличните доказателства за издължаване, вкл. и за пощенски записи, с
които е ставало това. По недопустим начин е прието, че поради равен брой
свидетели в подкрепа на двете тези- че св. А.
е давал заеми срещу лихва и че не е извършвал такива действия,
показанията на св. Ц., Г., Д. са приети за недостоверни. Следва да се
констатира, че фактът, че св. А. е давал
заеми на свидетелките, е признат от самия него. Св. П. - негов вуйчо/ според
заявеното от А. / също сочи знание за даван заем от А. . Св. Р. М. , колега на св. А. по времето, по което са работели в едно и също казино сочи, че не е виждал А. да дава пари в заем срещу лихва и да
съставя документи за такива действия на
работното им място. Не описва близост между него и заемодателя, която да
предполага задълбочена информация за действията му извън работното място.
Твърди, че двамата са работели в различни смени. Предаването на сумите и
съставянето на записи на заповед според разпитаните по делото свидетели-
очевидци не е ставало по местоработата на св. А. и св. М. . Т.е. показанията на последния
неправилно са възприети като оборващи заявеното от пострадалите свидетелки. Св.
П. Я. описва собствени заемни правоотношения с А. , при което не е била
уговаряна лихва. Т.е. всички разпитани по делото свидетели сочат, че св. Т.
А. е давал пари на заем в посочения от
пострадалите период. По делото не са разпитвани свидетели, които да сочат
конкретни факти, формиращи извод за невъзможността в случаите на Г., Д., Ц.
това да е ставало при уговаряни лихви в полза на А. , както неправилно е прието
в проверяваното от съда постановление. Твърденията на трите свидетелки се
опровергават единствено от заявеното за този факт от А. . Последният несъмнено
не е незаинтересован от изхода на делото, предмет на разследване по което са
евентуални негови противоправни действия. Те
обясняват, че при възстановяване на сумите по съставяните записи на заповед не
им е бил даван документ, но в някои случаи
след пълното издължаване им е била връщана самата заповед. В подкрепа на това твърдение са представените
по делото от св. Д. три броя копия на
запис на заповеди, които не само че не оборват показанията й, както сочи
прокурорът, а ги потвърждават в тази им част. По делото не е изискана и
информация от съда, издал съответния изпълнителен лист, въз основа на който са
образувани изпълнителните дела спрямо свидетелките Д. и Г.. По този начин не са
приложени записите на заповеди, които те
сочат в показанията си, не е установен размерът на отразената сума,
датата на съставяне на съответната запис на заповед, датата, на която въз
основа на същата е поискано постановяване на съдебния акт, въз основа на който
е издаден изпълнителния лист. Всичката тази информация е безусловно необходима за проверка на заявеното от свидетелите,
които са заинтересовани от изхода на делото.
Неизяснен е и въпросът преведените чрез записи в полза на А. суми / общо 1230 лв./ кои от „ безспорните“
му вземания спрямо пострадалите са погасявали и в каква степен.
Оценката на свидетелските
показания не може да бъде извършвана по използвания от прокурора критерий „
равен брой свидетели“ в подкрепа на двете оформени тези по делото. Такъв
паритет, видно от гореизложеното, и не е налице. Фактическата
обстановка следва да се основава на доказателствените
материали, събрани и проверени по надлежен ред, при обективно, всестранно и
пълно изследване на обстоятелствата по делото. Анализирането на доказателствената съвкупност изисква оценъчна дейност,
както поотделно, така и в съвкупност на доказателствените
материали за фактите в обхвата на чл. 102 от НПК. Нарушение на тези изисквания е налице, когато решаващият орган е
игнорирал напълно или формално е обсъдил някои от доказателствените
източници, или превратно интерпретирал същите. В тази връзка практиката на ВКС
е константна, че оценката на доказателствената
съвкупност не е произволна, а следва да се обуславя от обективните условия и
дадености.
В конкретния случай игнорирането на показанията
на свидетелите Д., Г., Ц., извършено без анализ на доказателствата/ писмени и
гласни/, подкрепящи твърденията им, е
съществено процесуално нарушение- самостоятелно основание за отмяна на
проверяваното постановление.
Приетото от
прокурора, че „ епизодичното, макар и под формата на даване на няколко заема
през годините, дори и срещу уговорена лихва от едно лице, не следва да се
определя непременно, като извършено по занятие „лихварство“. …… дори и да се
приеме, че Т.А. през годините е давал
заеми на тьжителките и то срещу лихва, не следва да
се заключава, че го е правил „по занятие“, с което фактическият състав на
престъплението по чл.252 от НК се явява непълнен /незавършен/“ не се споделя от съда. Не са изложени
конкретните факти- за какъв период от време, на колко лица, колко и какви заеми
„ срещу лихва“ е давал Т. А. на
пострадалите, за да може да се прецени дали това е било „ по занятие“.
Посочената от обвинението негова трудова ангажираност / според съда недоказана
за времето, през което се твърди да е давал заеми срещу възнаградителна
лихва/ не може на самостоятелно основание да елиминира обективния признак на
разследваната по делото такава дейност- „ по занятие“, както неправилно е
прието в постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Наведеното в жалбите
възражение,че разследването по делото не е задълбочено, е основателно. Следва да се констатира, че по делото не са
извършени необходимите действия за събирането на доказателства относно включени
в предмета на доказване факти. Сочени от свидетелките- очевидци, обсъждани от
прокурора, но неприложени по делото са
записите на заповед, въз основа на които св. А. е поискал постановяване на съдебен акт, обосноваващ
издаването на изпълнителен лист спрямо пострадалите, както и информация кога е
било инициирано съответното съдебно производство, от кого, кога е бил
постановен съответният съдебен акт. За всестранното и пълно изясняване на
делото следва да се изиска справка на ПдРС относно други инициирани дела от св. А. със същия предмет и ако се установят
такива- да се разпитат страните по тях. Удачно е изискването на
информация дали св. А. е получавал
парични преводи и от други лица през инкриминирания по делото / неконкретизиран
от прокурора/ период и ако се установят такива да се изясни основанието за
направените плащания. Към настоящия
момент следва да се направи извод, че проведеното разследване не удовлетворява
изискванията на чл.13 и чл. 14 от НПК.
Налице е и друго
съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност да се провери
правилността на вътрешното убеждение на прокурора- противоречие в
посоченото правно основание за
прекратяване на наказателното производство. Назовани са и двете възможни-
поради „ несъставомерност по чл. 252 от НК, както и в
някаква степен поради недоказаност на това обвинение“. Двете посочени основания - чл. 243 ал. 1 т.
1 и т. 2 от НПК са взаимно изключващи се за едно и също престъпление.
Производството се прекратява на осн. чл. 243 ал. 1 т.
1 вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1от НПК поради това, че
деянието не е извършено или не съставлява престъпление- реабилитиращо дееца
основание. Алтернатива на посоченото е чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК-когато
прокурорът намери, че обвинението не е доказано, което не е измежду
реабилитиращите.
Обжалваното постановление следва да бъде
отменено и делото върнато на Окръжна прокуратура- Пловдив. Следва да бъде
извършено допълнително разследване, в хода на което да се приобщят и изследват доказателствата, посочени по-
горе- записите на заповед, въз основа на които св. А. е поискал съдебен акт, обосноваващ издаването
на изпълнителен лист, информация кога е било инициирано съответното съдебно
производство, от кого, кога е бил постановен съответният съдебен акт. Следва да
се изиска справка на ПдРС относно други инициирани
дела от св. А. със същия предмет и ако
се установят такива- да се разпитат страните по тях. Да се изследва и получаването на други
парични преводи не по банков път от св. А. , основанието за тях. След събиране
и проверка на всички необходими и възможни
доказателства за фактите, включени в предмета на доказване, прокурорът следва с
аргументиран прокурорски акт да упражни измежду визираните в чл. 242 ал. 1 от НПК свои правомощия.
Воден от горното и на основание чл.243
ал. 6 т.3 НПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната
жалба на Е.Ц., като депозирана след изтичане на предвидения за обжалване срок.
ПРЕКРАТЯВА производството
в тази част.
ОТМЕНЯ постановлението на Окръжна прокуратура – Пловдив от 25.04.2019
г. за прекратяване на наказателното производство по сл.д. № 145/2017 г. по
описа на Сектор „Икономическа полиция“
при ОД на МВР-Пловдив.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – Пловдив, за
изпълнение на дадените указания.
Определението подлежи на протест и
обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на пострадалите В.Д., Н.Г., Е.Ц.,
Окръжна прокуратура- Пловдив, с частна жалба или протест, пред Пловдивския
апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: