Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 79
гр. Б., 13.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Б., ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: К.Н.
при
участието на секретаря Х.К., като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 2136 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от Д.Д.П. и
Н.П.П. срещу „***“ ЕООД са предявени субективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ
за сумата от по 250 000 лв. за
всеки от ищците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания, вследствие смъртта на сина им П. П. при трудова
злополука, състояла се на ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 14.11.2018 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се сочи, че ищците са родители на П. Н.
П., починал на ***г. по време на работа в „***“ ЕООД. Трудовият характер на
злополуката бил установен с протоколно решение № ***г. на НОИ – София област. П.
Н. П. бил назначен на длъжност „животновъд“ при ответника съгласно Трудов
договор № ***г. В деня на инцидента управлявал колесен
трактор, почиствайки нива в землището на с. Г.К., общ. Г.М.. Тракторът се
преобърнал след силен трясък, при което работникът П. Н. П. паднал от същия и
смъртта му настъпила внезапно. П. имал вменено по длъжностна характеристика
задължение да управлява селскостопанска техника, но се твърди, че не притежавал
необходимото свидетелство за правоспособност. Акцентира се, че причината за
злополуката е открита черепно – мозъчна травма, получена при притискането от
преобърналия се трактор. Съгласно констатациите на НОИ се касаело за трудова
злополука, причината за преобръщането на трактора била загуба на контрол върху
управлението, а работникът не притежавал изискуемата категория Твк, според изискванията на Наредба № 12 от 2009 г. за
условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със
земеделска и горска техника, издадена от министъра на земеделието и храните,
във вр. с Наредба № 47 от 09.01.2012 г.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок не е депозирал отговор. Подаден е отговор, на който е
придаден вид, че е изпратен по куриер, като същият е постъпил по делото със
значително закъснение. След служебно изискана справка от куриерската служба е
установено, че пратка с подобен номер изобщо не съществува в информационната
база на куриера, не е обработвана и няма негов служител с имената, фигуриращи в
разписката. Поради всичко изложено съдът е приел, че отговорът е антидатиран и просрочен, като на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК не го взема предвид.
В откритото съдебно заседание ищците поддържат
доводите и исканията си. Oтветникът,
редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от Трудов договор № ***г., считано от същата
дата починалият П. Н. П. е бил назначен на длъжност „работник животновъд“ при
работодател „***“ ЕООД. От длъжностната характеристика на П. Н. П. се
установява, че сред основните функции на длъжността „работник животновъд“ спада
и управлението на селскостопанска техника.
От Препис – извлечение от акт за смърт № ***г., изд.
от Столична община, се установява, че П. Н. П. е починал на ***г. Видно от
Съобщение за смърт № ***г., причина за смъртта е открита черепно – мозъчна
травма, вследствие на притискане от преобърнал се трактор.
С Декларация вх. № ***г. работодателят ответник е
подал информация до НОИ относно процесната злополука. Съгласно Протокол № ***г.
на НОИ – София област за резултатите от извършеното разследване на злополуката,
станала на ***г. с П. Н. П., същата се е състояла на посочената дата, около
10,45 ч. в с. Г.К., м. „***“, като работникът непосредствено преди момента на
инцидента е управлявал колесен трактор с прикачен към
него инвентар, почиствайки местността от треви и храсти. Във връзка с процесния
инцидент е извършена проверка на ответното дружество от Дирекция „Инспекция по
труда София област“, констатирани са нарушения на Кодекса на труда и Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, включително че починалият работник е
допуснат да коси с трактор, който изисква правоспособност за съответна
категория МПС, такава каквото работникът не е притежавал.
С Разпореждане № ***г. на НОИ злополуката, случила се с П. Н. П., е приета
за трудова. Изрично е посочено, че смъртта на работника е настъпила по време и
във връзка с извършваната работа.
Съгласно показанията на св. М.В., ищците изживели
тежко загубата на единствения си син, променили се, отключили заболявания –
ищцата получила диабет, а ищецът страдал от високо кръвно налягане. Двамата
споделяли на св. М.В., че единствено мисълта за внуците им ги крепи. Приживе П.
Н. П. поддържал много близки отношения с родителите си и ги посещавал всеки
ден. В същата насока са и показанията на св. Е.Б., която заявява, че като
единствен син на ищците, П. Н. П. помагал на родителите си, осигурявал им дърва
за огрев, набавял им лекарства, придружавал ги, когато се налагало да посещават
болници. Св. Е.Б. посочва, че е подкрепяла семейството след загубата и особено
първата година след смъртта на сина си, ищците непрестанно плачели, преминали
през много тежки състояния. Съдът се доверява на свидетелските показания, тъй
като същите са еднопосочни, взаимно се подкрепят и допълват, помежду им не се
съдържат противоречия, а и кореспондират със заключението на съдебно –
психиатричната експертиза.
Заключението на съдебно – медицинската експертиза е
категорично, че причината за настъпилата смърт на П. Н. П. е черепно – мозъчната
травма, предизвикана именно при инцидента от ***г.
Според заключението на съдебно – психиатричната
експертиза след загубата на своя син ищците преживяват тежка психотравма, наблюдават се леки нарушения на когнитивните
процеси, личностната сфера и социалното функциониране. Касае се за капсулирано
травматично стресово разстройство, придружено с депресивност,
тъга, негативизъм, липса на перспектива. Сочи се, че подобен тип травми оказват
влияние през целия живот, тъй като при определена стимулация се активират наново.
Според вещото лице здравословното състояние и на двамата ищци се е влошило в
резултат от преживяната травма и е пряко причинено от персистиращите
стресогенни фактори. По – конкретно, ищцата Д.П. страда
от хронични заболявания, които се прогресирали, довели са до отлепване на
ретината, оперативно лечение и развитие на глаукома. Налице са данни за
сърдечна недостатъчност във връзка с трайно повишаване на стойностите на
артериалното налягане. При ищеца Н.П. са зачестили пристъпите на сърцебиене,
налице е новодиагностицирана хипертонична болест и
податливост на вирусни заболявания.
Съдът кредитира двете експертни заключения като
аргументирани, отговарящи в пълнота на поставените задачи и неоспорени от
страните.
Поради неотносимост към предмета
на доказване, не подлежат на обсъждане представената диплома за средно
специално образование, Договор за наем № ***г., ведно с Анекс ***г., Договор за
извършване на услуга от ***г., заключение за пригодността на работещия да
изпълнява даден вид работа, изд. от служба по трудова медицина, справка за
регистрация на МПС от КТИ, книги за инструктаж по безопасност и здраве при
работа, инструкция за безопасна експлоатация на колесен
трактор, програма за оценяване на работните места и професионалните рискове в „***“
ЕООД - Б..
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени исковите претенции, ищците следва
да проведат пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на трудово правоотношение на П. Н. П. с
ответника; 2.) настъпила злополука с трудов характер; 3.) причинени
неимуществени вреди – по вид и интензитет; 4.) причинна връзка между вредите и
злополуката и 5.) размер на вредите.
Към момента на настъпване на процесния
инцидент работникът П. Н. П. е бил в трудово правоотношение с работодателя „***“
ЕООД, което се установява от представения трудов договор.
Трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето, станало по време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт на осигуреното лице. В конкретния случай непосредствено
преди смъртта си работникът е бил на работното си място, в установеното работно
време, извършвал е дейностите, вменени му като задължение по длъжностна
характеристика, а именно почиствал е земеделска земя от ненужната растителност.
Следва да се има предвид установената практика на ВКС /решение No 298/8.11.2012 г. по гр. дело No
184/2012 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение No
109/12.03.2012 г. по гр. дело No 622/2011 г. на ІV
г.о. на ВКС, решение No 31/02.02.2011 г. по гр. дело No 1894/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, решение No 753/28.01.2011 г. по гр. дело No
457/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение No
339/10.10.2011 г. по гр. дело No 859/2010 г. на ІV-
г.о. на ВКС, решение No 319/22.06.2010 г. по гр. дело
No 204/2009 г. на ІІІ- г.о. на ВКС, решение No 728/28.01.2011 г. по гр. дело No
1957/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение No
410/29.06.2010 г. по гр. дело No 599/2009 г. на ІІІ
г.о. на ВКС, определение No 596/04.05.2015 г. по гр.
дело No 1374/2015 г. на ІV г.о. на ВКС и др./,
съгласно която за установяване факта на настъпване на трудова злополука има
специален ред и той е административен, като установяването по съдебен ред не е
сурогат на нормативно предвидената административна процедура. Иначе казано,
съдът няма правомощията да пререшава въпроса относно трудовия характер на
злополуката при наличие на разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО. В
процесната хипотеза по делото е ангажирано като доказателство разпореждане на НОИ,
с което е прието, че злополуката, случила се със сина на ищците, по естеството
си е трудова, което произнасяне обвързва съда при формиране на решаващите му
изводи.
Необходимо е да се отбележи също, че отговорността
на работодателя по чл. 200 от КТ е обективна и безвиновна, с гаранционно-обезпечителни функции. При установен трудов характер на
злополуката, отговорността на работодателя възниква без значение дали са създадени
безопасни условия на труд или не, дали са проведени съответните инструктажи по
безопасност на труда и др.
Вследствие на състоялата се трудова злополука и като
пряк резултат от смъртта на сина си, ищците са претърпели значителни
неимуществени вреди и продължават да понасят такива – измъчват ги душевни
терзания, усещане за емоционална празнота и дълбока скръб по единствения им
син. Душевната болка и продължаващото страдание в психологически аспект са
довели също така до соматични проявления и са повлияли негативно върху
физическото здраве на ищците. Този извод следва от съвкупното разглеждане на
свидетелските показания и заключението на СПЕ.
При преценяване размера на неимуществените вреди,
следва да се приложи критерият за справедливост съгл. чл. 52 от ЗЗД и ППВС №
4/1968 г. Неимуществените вреди вследствие загубата на близък човек, при това
съвсем млад, не биха могли да имат паричен еквивалент и да се компенсират чрез
каквито и да било материални блага. Въпреки това съдебната практика, макар и
незадължителна, е наложила ориентировъчни рамки, в които се определят
присъжданите обезщетения в различни хипотези. Така
например с Решение № 235 от
1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1194/2012г., в полза на майка за загубата на
нейния син е присъдено обезщетение от 80 000 лева. С Решение № 202 от 12.12.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 1298/2014 г., III г. о., ГК, е определено обезщетение от по 70 000
лева за съпругата, родителите и децата на починалия, след това сумите са
намалени поради съпричиняване. С Определение № 745 от 10.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 50/2015 г., IV г. о., ГК, не е допуснато касационно обжалване на решение, с което е
определено обезщетение от 60 000 лева в полза на майка, загубила дъщеря си.
В по – новата практика (напр. Решение №
3559/23.11.2016 г. по гр. д. № 2449/2016 г. по описа на РС – Пловдив и Решение
от 29.04.2019 г. по гр. д. № 6543/2017 г. по описа на РС – Стара Загора и др.)
в хипотези, аналогични на процесната, се присъждат обезщетения в по – висок
размер. С цитираното решение на РС – Пловдив загубата на син е обезщетена със
сумата от 120 000 лв., като обаче решаващият съдебен състав е посочил, че
се ръководи от съдебната практика при настъпила смърт, вследствие на ПТП.
Обезщетенията, които се изплащат от застраховател при ПТП, не бива да бъдат
поставяни на една плоскост с изплащаните от работодател при трудова злополука,
тъй като застрахователите съгласно предмета си на дейност, по силата на
възмездни застрахователни договори, са призвани да изплащат застрахователни
обезщетения при сбъднат застрахователен риск и разполагат със съответния
паричен ресурс за това. Отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ е
различна по естеството си, като характеристиките й бяха очертани подробно по –
горе в изложението.
В процесния случай ищците са загубили своя единствен
син, едва на тридесет и две години, който е бил тяхна опора и радост. Макар
починалият да е създал свое семейство и отделно домакинство, емоционалната
връзка с родителите му е била силна, същият интензивно е контактувал с ищците,
като ги е посещавал всеки ден. Болката от неговата загуба и усещането за
необратимост ще съпътстват двамата родители ищци през целия им живот.
Съобразявайки всички тези обстоятелства и Решение от 29.04.2019 г. по гр. д. №
6543/2017 г. по описа на РС – Стара Загора, с което в сходна ситуация при
починал единствен син на двадесет и шест години е определено обезщетение от
90 000 лв., съдът намира, че обезщетение в размер на 100 000 лв. за
всеки от ищците би се явило съответстващо на критерия за справедливост съгл.
чл. 52 от ЗЗД и ППВС № 4/1968 г. При определяне този размер на обезщетенията са
взети предвид също обществено – икономическите условия към момента на
злополуката, както и Определение № 79/25.01.2019 г. по ч. гр. д. № 761/2018 г.
по описа на Софийски окръжен съд.
Поради изложеното съдът намира, че на всеки от ищците
следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000
лв., като за разликата до пълните предявени размери от 250 000 лв.,
исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
По
разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право на разноски в производството, а именно 1800 лв. –
адвокатски хонорар, съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Б. разноски в размер на 8120
лв. за държавни такси и депозит за експертизи, съразмерно на уважената част от
исковите претенции.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ „***“
ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „***“ № 18 да
заплати на Д.Д.П. с ЕГН: **********,*** сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, вследствие смъртта на сина й П. Н. П. при трудова злополука,
състояла се на ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 100 000
лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ „***“
ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „***“ № 18 да
заплати на Н.П.П. с ЕГН: **********,*** сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, вследствие смъртта на сина му П. Н. П. при трудова
злополука, състояла се на ***г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 100 000
лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „***“ ЕООД с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „***“ № 18 да заплати на Д.Д.П. с ЕГН: ********** и Н.П.П. с
ЕГН: **********, и двамата с постоянен адрес: ***, сумата от общо 1800 лв. (хиляда и осемстотин лева),
представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „***“ ЕООД с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „***“ № 18 да заплати по сметка
на Районен съд – Б. сумата в размер на 8120
лв. (осем хиляди сто и двадесет лева),
представляваща разноски за държавни такси и депозити за експертизи,
съразмерно на уважената част от исковите претенции, както и 5 (пет) лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист в случай на принудително изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :