№ 1484
гр. Варна , 23.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20213100500799 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Н. П. срещу определение№ 264714/17.12.2020
год., постановено по гр.д. № 12038/2020 год. по описа на ВРС – 21 състав, с което е
прекратено производството по делото. Излагат се доводи за неправилност на постановеното
от съда определение и моли същото да бъде отменено.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната
жалба за основателна, поради следните съображения:
Производството пред Районен съд – Варна е било образувано по искова молба на В.
Н. П. срещу „БТК“ ЕАД, изпратена по подсъдност от СГС.
В първоначално сезиралата съда молба се сочи, че ищецът е единствен наследник на
Н.Т. П., поч. на 27.11.2019 год., който приживе е бил клиент на „БТК“ ЕАД. Сочи, че след
смъртта му е бил уведомен, че наследодателят му има задължения към ответното дружество
в размер на 1 000 лева,, които ищецът на 09.12.2019 год. същият заплатил и върнал
ползваните от наследодателя му стационарен телефон, VIVACOM FIX оборудване и рутер.
Въпреки неколкократните искания на ищеца за обосновка в размера на платената сума,
ответното дружество не му предоставило информация за начина на формиране на сумата от
1 000 лева, като с писмо от 20.01.2020 год., а с покана от 22.01.2020 год. бил поканен да
заплати сумата от още 593.75 лева. Поради горното, предявява осъдителен иск за осъжданен
а ответното дружество да му заплати сумата от 1 000 лева като платена от него без
основание и установителен иск за отричане дължимостта на претендираната с поканата за
погасяване на просрочени задължения сума в размер на 593.75 лева.
1
След прекратяване на производството пред СРС и изпращането му по подсъдност
пред ВРС, решаващият състав, с разпореждане № 264694/29.09.2020 год., е оставил без
движение производството по делото с указания до ищеца по отношение на предявения
установителен иск да уточни на какво основание е заплатена сумата от 1 000 лева от
ответника и ако е въз основа на посочените пет договора, сключени от наследодателя му,
това да се посочи изрично, а по отношение на установителния иск – да посочи кои са онези
факти, които обуславят недължимост на сумата.
С уточняваща молба от 03.11.2020 год. ищецът е потвърдил пространно изложеното
вече в исковата молба, като допълнително е навел и твърдение за нищожност на сключените
от наследодателя му договори с ответното дружество, индивидуализирани по номера в
същата молба, поради липса на съгласие.
С разпореждане № 269428/04.11.2020 год., съдът отново е оставил без движение
производството по делото за посочване от страна на ищеца на датата на сключване на
договорите между ответника и неговия наследодател, какво е било състоянието на
наследодателят му и могъл ли е той да разбира свойството и значението на извършването
към момента на възникване на всяко едно отделно облигационно правоотношение. По
отношение на предявения осъдителен иск е изискал от ищеца да посочи по кой от
договорите каква сума е платил и на какво основание, а ако е платена глобално сумата от
1 000 лева се посочи каква сума по кой от договорите е била заплатена, като са дадени и
указания относно начина на съединяване на исковете.
С молба от 11.11.2020 год. ищецът е преповторил наведените твърдения по
отношение на иска за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 1 000 лева и
за предявения установителен иск за сумата от 534 лева, като е навел твърдения и за
недължимост на сумата от 200 лева по покана за доброволно изпълнение. По отношение на
иска за нищожност е навел твърдение, че наследодателят му не е бил в състояние да
осмисли/разбере дали сключените от него договори са били изгодни за него поради
състоянието си, като е подредил и предявените от него искове. Депозирана е и последваща
молба за изискване от страна на ответника на сключените от наследодателя му договори с
оглед уточняване на иска за нищожност, която молба обективира и искане за продължаване
на срока за отстраняване на нередовностите.
При така изложеното, с определение № 264714/17.12.2020 год.,
първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, на основание чл.129, ал.3
ГПК.
Определението на съда се преценява от настоящия въззивен състав като неправилно.
В конкретния случай, от обстоятелствената част на исковата молба и от петитума,
който е формулиран, еднозначно се прави извод за претенция на ищеца за осъждане на
ответното дружество да му заплати сумата от 1 000 лева, като платена без основание, с
правно основание чл.55, ал.1 предл.1 ЗЗД. Дадените от съда указания относно посочване на
основанието, на което ищецът е заплатил процесната сума, респективно каква част по кой от
договорите, сключени от наследодателя му с ответното дружество, са неправилни. За
допустимостта на иска е достатъчно твърдението за наличие на обедняване на ищеца и
обогатяване на ответника без основание като ищецът следва да докаже единствено
фактическото разместване на имуществени права, а в тежест на ответника е да установи
наличието на правно основание за задържане на получената сума. С така дадените указания
съдът е възложил на ищеца тежестта да навежда твърдения, които не са относими към
редовността на исковата претенция и са част от защитата по същество на ответното
дружество.
2
Съдът намира за неправилен и извода на съда за неотстранени нередовности на иска
за отричане дължимостта на сумата от 593.75 лева. В исковата и уточняващите молби са
наведени твърдения за претендирано от страна на ответното дружество заплащане на
посочената сума, а нейната дължимост се оспорва от ищеца. От последното се извежда и
правния интерес на ищеца, а фактът, че същата не е заплатена, обуславя и допустимата чрез
установителния иск защита.
Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд за неотстранени нередовности
на иска за прогласяване нищожността на сключените от наследодателя, както и на
съединения с него иск за върщане на даденото по нещожните договори и на въведения с
последвната утачняваща молба иск за установяване на недължимостта на сумата от 200 лева.
Въпреки горното обаче прекратяването на производството по отношение на тях поради
нередовност е неправилно поради дадени непълни указания на съда относно подлежащите
на отстраняване нередовности и поради недадени указания за отстраняване на нередовности.
По отношение на така формулирани иск за нищожност от ищеца съдът следва да даде
указания относно необходимостта от навеждане на ясни твърдения за порока на
волизявлението на наследодателя на ищеца, с оглед квалифициране на сделката като
нищожна или унищожаема такава, както и данни за правоотношението, което се иска да
бъде прогласено за нищожно, респективно унищожено. Действително, съдът е дал указания
за последното и изпълнение от страна на ищеца не е постъпило, но е постъпила молба за
задължаване на ответника да ги представи с обективирано искане за продължаване на срока
за отстраняване на нередовностите, по което искане съдът не се е произнесъл, а е прекратил
производството по делото изцяло. По отношение на съединения иск за реституция съдът не
е давал указания, каквито не е давал и за предявения с последната уточняваща молба иск за
отричане дължимостта на сумата от 200 лева, по който следва да се посочат онези обективни
факти, от които ищецът извлича правния си интерес. С последното съдът е нарушил
разпоредбата на чл.7, ал.1 ГПК, което обуславя извод за неправилност на определението и
по тези искове.
По изложените съображения, атакуваното първоинстанционно определение следва
да бъде отменено и делото върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
С оглед този изход на спора, съдът не дължи произнасяне и по разноските по делото,
които следва да бъдат съобразени с окончателния акт по делото и съобразно неговия изход.
Воден от горното, СЪДЪТ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение№ 264714/17.12.2020 год., постановено по гр.д. № 12038/2020
год. по описа на ВРС – 21 състав, с което е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия,
съобразно мотивите на настоящото определение.
3
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4