Решение по дело №522/2013 на Окръжен съд - Добрич

                                           Р     Е   Ш    Е   Н   И   Е

№               97                                20.03.2014 год.                                гр.Добрич                 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд                                        гражданско отделение

На десети март                                                                                      2014 год.

В открито заседание в следния състав:

                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:   ДИАНА ДЯКОВА

Секретар:С.Д.

като разгледа докладваното от съдията  гр.д.№ 522/2013 год. за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на  искова молба рег.№ 4427/01.07.2013 год.,уточнена с искова молба рег.№ 7174/25.10.2013 год. и с искова молба рег.№ 7740/19.11.2013 год.,с която  С.С.Н.,ЕГН **********;А.С.А.,ЕГН ********** и С.С.А.,ЕГН **********,тримата от гр.*** са   заявили срещу „***”ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.”*** ***” № 3 осъдителни претенции за суми от по  250 000 лв.,150 000 лв. и 150 000 лв.

С протоколно определение от дата 28.02.2014 год. и на основание чл. 232 от ГПК  е прекратено производството по гр.д. № 522/2013г. по описа на Окръжен съд – гр.Добрич в частта на предявения от С.С.Н., ЕГН **********, срещу „******************”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „*** ***” № 3, иск за сумата от 250 000 лв., съставляваща обезщетение за причинени  неимуществени вреди и в частта на предявения от А.С.А., ЕГН **********, срещу „******************”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „*** ***” № 3, иск за сумата от 150 000 лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Предявеният от С.С.А.,***  срещу „***”ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.”*** ***” № 3 осъдителен иск е  за сумата   от  150 000 лв.

 Изложени са обстоятелства,че отговорността на водача   на микробус,марка”Форд”,модел”Транзит”,с ДК *** за неимуществени вреди,причинени от него на трети лица била застрахована с договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на собствениците,ползвателите ,държателите и водачите на МПС за чужбина по застрахователна полица № BG **********  с период на застрахователното покритие от  14.11.2005 год. до 13.11.2006 год.На  27.07.2006 год. по пътя между градовете Арад и Нъдлак  и двата в Република Румъния,при управление на посоченото по-горе МПС,водачът *** нарушил правилата за движение по пътищата  ,посочени  чл.48 и чл.51 от румънско Министерско постановление № 195/2002 год.,като управлявал микробуса със скорост от 69 км./час,несъобразена спрямо пътните условия в такава степен,че да може да извърши правилна маневра,за да подсигури себе си и пътниците и не спазил необходимата дистанция спрямо намиращо се пред него превозно средство,за да избегне удара,в резултат на което се блъснал в задната част на полуремарке с румънски рег.№ 42 146/10/02,което било прикрепено към влекач с румънски рег.№ 42074/10/02 и по непредпазливост причинил смъртта на *** А. ***,който пътувал на предната седалка на микробуса-вдясно.С присъда по н.о.х.д.№ 314/2012 год. на Добричкия окръжен съд ,водачът на МПС бил признат за виновен  в извършване на престъпление по чл. 343 ал.3 пр.предпоследно,б.”б”,във връзка с ал.1 б.”в”,във връзка с  чл. 342 ал.1 от НК  и му било наложено  наказание лишаване от свобода.Смъртта на *** била в причинно следствена връзка с виновното поведение на водача,който бил заспал на волана ,не могъл да овладее управлението на МПС  и предприеме съответните маневри,поради което се стигнало до сблъсък с друго превозно средство.За ищцата  случилото се било жестока катастрофа и невъзвратима семейна трагедия,от която като дете на починалия търпи неизмерими болки и страдания.Ищцата загубила  баща на възраст,когато особено се нуждаела от материалната и моралната му подкрепа, а без неговата финансова опора се наложило да прекъсне образованието си.

С оглед на така изложените обстоятелства,ищцата настоява да й бъде заплатена исковата сума от 150 000 лв.,ведно със законната  лихва от датата на увреждането-27.07.2006 год. до окончателното й изплащане и сторените съдебно-деловодни разноски.

         Ответникът оспорва основателността на иска,поради липса на активна материална легитимация ,както и поради погасяването му по давност. Не било установено,че ищцата е от кръга на лицата,оправомощени да получат обезщетения за неимуществени вреди съгласно ППВС 5/1969 год. и ППВС 4/1961 год.  Посочил е ,че ПТП и смъртта на *** са настъпили на дата 27.07.2006 год. Тази била датата на начална изискуемост на вземането и на течение на срока по чл. 197 от КЗ,т.е. претенцията били заявени след изтичането съответно на указаните в разпоредбата специални тригодишна,респективно петгодишна давност .

Настоява за отхвърляне на исковата претенция в цялост  и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

По повод на възражението за погасителна давност, ищцата излага доводи ,че друг е началния момент на течение на погасителната давност,респективно че същата следва да се счете прекъсната с признанието ,както на деликвента ,така и на неговия застраховател,тъй като  разпоредбата на чл. 197 от КЗ не изключва приложението на хипотезите на чл. 110 и сл. от ЗЗД.В с.з. от дата 28.02.2014 год. ищцата сочи,че началния момент на течение на давностния срок следва да бъде определен в периода на водене на н.о.х.д.№314/2012 год.,в хода на което в протоколите от съдебни заседания било документирано изявление на подсъдимия,с което било направено нарочно признание както на вината му,така и че именно той е причинител на вредите й.В с.з. от 10.03.2014 год. се сочи,че последното плащане от застрахователя на присъдено от румънски съд застрахователно обезщетение на другите наследници на починалото лице е с транзакция от 11.08.2013 год. ,което по същество съставлява признание на застрахователя,че носи отговорност за събитието.Встъпвайки в правата и задълженията на деликвента,застрахователя носи и последиците на прекъсването на давността.В приложената на л.221 от делото писмена защита са изложени доводи,че поради подвеждащото поведение на деликвента пред румънските власти,първоначално заявил,че починалия е шофирал МПС,извършителят на деянието е бил открит по-късно,поради което от момента на узнаване за горното,посочен като датата 26.10.2010 год. следва да тече давностния срок по чл. 197 от КЗ. Това е датата ,на която ***,от гр.*** е заявил в нотариално заверена декларация л.75 от т.3 на ДП № 22/08.11.2011 год. на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура –Добрич,че кратко време след катастрофата ***  заявил,че той е управлявал превозното средство .

От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата ,род. *** год. е наследник по закон (низходяща от първа степен) на починалия на дата 27.07.2006 год. *** А. ***   -така  удостоверение за раждане от *** ***.***,издадено въз основа на акт за раждане № 0029/14.03.1995 год.,  препис-извлечение от акт за смърт № 0079/09.08.2006 год. и удостоверение за наследници изх.№ 891/19.06.2013 год. на Община гр.***.Наследници по закон на починалото лице са и ищците,заявили оттегляне на претенциите си- С.С.Н. (съпруга) и А.С.А. (низходящ от първа степен).

Микробус,марка”Форд”,модел”Транзит”,с ДК *** е собственост на ***.Същият е сключил с „ДЗИ-Общо застраховане”АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на собствениците,ползвателите,държателите и водачите на моторни превозни средства за чужбина”-застрахователна полица № BG ********** с период на застрахователното покритие от 14.11.2005 год. до 13.11.2006 год. и сертификат ”Зелена карта” към нея.

В Добричкия окръжен съд е  било образувано н.о.х.д.№ 314/2012 год. въз основа на внесен обвинителен акт рег.№ 4264/10.07.2012 год.С.С.А. е депозирала по делото молба рег.№ 5887/01.10.2012 год.,с която е поискала да бъде конституирана като частен обвинител и граждански ищец.Заявила е,че предявява срещу подсъдимия * ***** *,от гр.*** иск за заплащане на сумата от 150 000 лв.,съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от деянието в наказателното производство,довело до настъпилата на дата 27.07.2006 год. смърт на нейния баща ***,ведно със законната лихва ,считано от посочената дата и до окончателното й изплащане и е поискала привличането на застрахователното дружество-ответник като страна по делото.С протоколно определение от проведено на дата 05.10.2012 год. и на основание чл. 88 ал.2 от НПК,така посочения граждански иск не е бил приет за разглеждане.

С влязла в сила на дата 30.03.2013 год. присъда № 24/08.10.2012 год. по н.о.х.д.№ 314/2012 год. , подс. ***  е бил признат за виновен в това,че на 27.07.2006 год. по пътя между градовете Арад и Нъдлак  и двата в Република Румъния,при управление на микробус, марка ”Форд”,модел”Транзит”,с ДК ***, нарушил правилата за движение по пътищата  ,посочени  чл.48 и чл.51 от румънско Министерско постановление № 195/2002 год.,като управлявал микробуса със скорост от 69 км./час,несъобразена спрямо пътните условия в такава степен,че да може да извърши правилна маневра,за да подсигури себе си и пътниците и не спазил необходимата дистанция спрямо намиращо се пред него превозно средство,за да избегне удара,в резултат на което се блъснал в задната част на полуремарке с румънски рег.№ 42 146/10/02,което било прикрепено към влекач с румънски рег.№ 42074/10/02 и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице *** А. *** и на *,от с.*,общ.* и тежки и средни телесни повреди на **,от с.*,общ.*** и **,поради което на водачът на МПС за извършено престъпление по чл. 343 ал.3 пр.предпоследно,б.”б”,във връзка с ал.1 б.”в”,във връзка с  чл. 342 ал.1 от НК   било наложено  наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и 6 месеца.

Не е спорно между страните ,а в тази насока са и представените писмени доказателства-наказателно решение № 1202/22.05.2013 год. по д.№ 16705/2012 год. на  съда в Арад,РРумъния и платежни документи,че  причинителят на ПТП *** е бил осъден да заплати  на част от наследниците на ***: С.С.Н.  и А.С.А.   парични обезщетения   за морални вреди в размерите от по 50 000 евро,понастоящем заплатени от ответното застрахователно дружество в производство по уреждане на застрахователни претенции (чл.104 и сл. от КЗ) ,проведено чрез представителя му в държавата,в която е настъпило застрахователното събитие (чл.269 от КЗ).Ищцата не е заявила претенциите си пред румънския съд и не е бил участник в производството пред него.

Свидетелите *** *****а,съответно чичо,леля и баба на ищцата са дали показания,че ищцата е била на 11 годишна възраст,когато е загубила своя баща.Въпреки опитите на роднините й да я предпазят и спестят болката от загубата,погребението на баща й било истинска травма за нея-припаднала и се наложило да бъде заведена в болница.От тогава била  в непрекъснат стрес,прекъснала училище,често плачела,тъй като емоционалната връзка с баща й била силна.Наложило се да се премести със своята майка и брат да живее при баба си,тъй като семейството трудно се справяло без финансовата подкрепа от бащата

Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Предявеният от увредено лице пряко   срещу застраховател иск е осъдителен за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие,причинено от делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на собствениците, ползвателите,държателите и водачите на моторни превозни средства за чужбина и сертификат ”Зелена карта” към нея,черпещ правното си основание в разпоредбите на чл.226 ал.1 от КЗ,във връзка с чл.223 ал.1 от КЗ,във връзка с  чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

С.С.А. е дъщеря на починалия на дата 27.07.2006 год. ***,т.е. от кръга на най-близките му,която има право да й бъдат възмездени страданията,загубата на морална опора и финансова подкрепа -така постановление № 4/25.05.1961 год.  и постановление № 5/24.11.1969 год. на Пленума на ВС .

От представените по делото писмени и гласни доказателства и при съобразяване правилата на чл.300 от ГПК и чл. 413 от НПК,следва  несъмнен извод  за наличието на обективния и субективния елементи от общия деликтен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД:деяние,противоправност на деянието,вреди-по характер неимуществени ,които се изразяват в болки и страдания,вина,причинна връзка между поведението на *** и увреждането-настъпилата  при ПТП смърт на *** и причинените неимуществени вреди. Представен е и сключен с ответника   валиден застрахователен договор,оформен писмено  във формата по чл.184 ал.1 от КЗ  на застрахователна полица и придружаващ сертификат от собственика на  управляваното от *** МПС. Безспорно е че при ПТП на дата 27.07.2006 год. год. автомобилът,предмет на застраховката по застрахователната полица е бил управляван не от посочения в нея собственик,а  от деликвента *,който се счита за застрахован по смисъла на разпоредбата на чл. 257 ал.2 от КЗ ,като  за реализираното ПТП  и на основание чл. 267 ал.2 т.1 от КЗ  отговорност се носи от застрахователя. Обект на застрахователно покритие по полицата е гражданската отговорност на застрахованото физическо лице за причинени  на трети лица имуществени и неимуществени вреди,свързани с притежаването и / или използването  на МПС ,а дружеството застраховател осигурява покритие до минималните застрахователни суми,определени съгласно закона на страната,в която е настъпило застрахователното събитие,т.е. тези  по § 27 ал.2 т.1 б.”б” от ПЗРКЗ.

След като са установени предпоставките по чл. 45 от ЗЗД по отношение на застрахования,причинил непозволеното увреждане,както и наличието на валидно застрахователно правоотношение,застрахователят следва да отговаря пред увредената за претърпени  вреди вместо застрахования и по реда на чл. 226 ал.1 от КЗ,във връзка с чл. 45 от ЗЗД,т.е. налице са  условията за ангажиране договорната отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на собствениците, ползвателите,държателите и водачите на моторни превозни средства за чужбина” по отношение наследник на пострадало лице в резултат на причинено от застрахования ПТП.Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 от ЗЗД  и съобразно общественото разбиране за справедливостта в случай на тежката житейска загуба от малолетно дете на  баща ,  независимо, че човешкият живот няма напълно равностоен паричен еквивалент. Скръбта  е непрестанна,болката и травмата  са   изключителни и доживотни. Като ориентир следва да бъдат съобразени  и конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователното покритие-така решение № 83/06.07.2009 год. по т.д.№ 795/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС.С оглед на горното размерът на обезщетението следва да бъде определен на сумата от 100 000 лв.До този размер искът е основателен и доказан,а за разликата до пълния размер от 150 000 лв.неоснователен.

Основателно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност и неоснователно това на ищцата ,че тя е била прекъсвана.

Смъртта на *** е настъпила на дата 27.07.2006 год. Твърди се,че на дата 26.10.2010 год. наследниците му са узнали,кое е лицето причинило по непредпазливост смъртта му .Молбата на неговата дъщеря С.С.А.  за конституирането й като граждански ищец по н.о.х.д.№ 314/2012 год. по описа на Добричкия окръжен съд  е заведена под рег.№ 5887/01.10.2012 год.Настоящото производство е образувано въз основа на искова молба  рег.№ 4427/01.07.2013 год.

Пострадалото лице има право да избере дали да се удовлетвори от застрахования,основавайки се на деликт или пряко от застрахователя,основавайки се на застрахователния договор. Правата по застрахователен договор при застраховка „Гражданска отговорност” се погасяват с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието,независимо от качеството на субектите -така чл. 197 от КЗ и постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение № 144/26.01.2010 год. по т.д.№ 532/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 53/10.08.2012 год. по т.д.№ 455/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС. Специалният давностен срок се прилага за всички права, произтичащи от застрахователното правоотношение, както и за правата, които трети лица имат към застрахователя по застраховка "гражданска отговорност" по силата на закона. Следователно ,началото на давностния срок за прекия иск на пострадалото лице (увредения) срещу застрахователя на деликвента  по гражданска отговорност за обезщетение за вреди от ПТП, е моментът на настъпване на застрахователното събитие. За разлика от общата разпоредба на чл. 114 ЗЗД, при застраховките законодателят не свързва началото на давностния срок с изискуемостта на вземането, а със застрахователното събитие. В тази връзка специалната нормативна уредба за давността при застраховките предвидена в  КЗ изключва приложението на общите разпоредби на ЗЗД. Макар произтичаща от един и същи юридически факт отговорността на застрахователя е ограничена в рамките на застрахователния договор и течението на давността не се свързва с изискуемостта на вземането, а с настъпване на застрахователното събитие, за разлика от отговорността на делинквента към увредения, която е извъндоговорна  и на деликтно основание . При иска по чл. 226 ал.1 от ЗЗД увреденият черпи правата си пряко от застрахователния договор ,поради което за погасителната давност на иска срещу застрахователя е без значение сочената от ищцата дата 26.10.2010 год.на узнаване ,кой е управлявал МПС в пътния инцидент,при който загинал баща й.

При данни,че застрахователното събитие е настъпило на дата 27.06.2006 год.,срока по чл. 197 от КЗ е изтекъл на дата 27.06.2011 год.,а иска по чл. 226 ал.1 от КЗ е заявен много след изтичането му с искова молба  от дата 01.07.2013 год.

Давността не е била прекъсвана по правилото на чл. 116 б.”а” от ЗЗД с признание на вземането от длъжника.

Признание по смисъла на закона е налице, когато се признава съществуване на задължението, което кореспондира на признатото право. Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116 б.”а” от ЗЗД същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Това е така, защото признаването на фактическия състав все още не означава признаване на последиците от този фактически състав към момента на признаването. Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора-така постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 100/20.06.2011 год. по т.д.№ 194/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС.Неоснователно е възражението за прекъсване с признание на вземането от деликвента в хода на образувано през 2012 год. наказателно дело.На първо място,признанието не е направено от длъжника-застрахователно дружество,вън от горното следва по време изтичането на давностния срок.Неоснователно е и възражението за прекъсване с признание,манифестирано с плащане от 11.08.2013 год.Предприето плащане на съдебно установен   дълг на друг кредитор  и след изтичане на давностния срок няма такива последици.

След като ищецът е предявил вземането си срещу застрахователя след изтичане на петгодишната давност от деня на настъпване на застрахователното събитие и пред вид направеното от ответника възражение за погасяването му давност, искът в размера от 100 000 лв. подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода по спора на ответника се следват сторени съдебно деловодни разноски ,но не в размерите,посочени в списъка по чл. 80 от ГПК.Претендират се разноски,както за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство ,така също присъждане на  такова в полза на юридическо лице за защита от юрисконсулт.По правилата на чл. 78 ал.1 ,3 и 8 от ГПК на страната се следват сторени разноски само за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 660 лв.,съобразно удостовереното във фактура и кредитен превод (л.225 и 226).На страната се следват разноски само за един процесуален представител,а възнаграждението по чл. 78 ал.3 от ГПК се присъжда само,доколкото страната не е ползвала адвокатска защита.Претенцията за разноски за извършен превод на документи от чужд език може да бъде уважена само при представяне на доказателства за направата им,а не по средни пазарни цени,каквото е искането.

По тия съображения,съдът

 

Р    Е   Ш    И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.А.,***  срещу „***”ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.”*** ***” № 3 иск  за заплащане на  застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й *** ,причинена в ПТП от 27.07.2006 год. по вина на ***, при управление на микробус, марка ”Форд”,модел”Транзит”,с ДК ***,застрахован по договор за задължителна  застраховка „Гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства за чужбина”по застрахователна полица № BG **********/2006 год. и сертификат ”Зелена карта” към нея,в размер на сумата  от 150 000 лв.,от която в размер на сумата от 100 000 лв.,като погасен по давност, а за горницата над 100 000 лв. и до 150 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА С.С.А.,***  ДА ЗАПЛАТИ  на „***”ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.”*** ***” № 3 сумата от 660 лв.,сторени съдебно деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: