РЕШЕНИЕ
№ 477
гр.Перник 18.12.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на втори октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: : Милена
Даскалова
Членове: Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Златка Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова, гражданско дело № 514 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 66/179.05.2019г., постановено по гр.д. № 939/2018г. по описа на
Радомирския районен съд е отхвърлен предявеният от К.Д.Ш. иск с правно
основание чл.109 от ЗС, с който е поискано Б.К.Ш. да бъде осъден да премахне
незаконно построените сгради – кокошарник, гараж и навес под общ покрив, с
разпределение както следва: от изток кокошарник, след това навес и от запад –
гараж, със застроена площ от 120 кв.м. и с височина от
К.Д.Ш. е обжалвала решението, като излага съображения, че са били налице всички
предпоставки за уважаване на предявения от нея иск.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Б.К.Ш., в който се твърди,
че решението е правилно и законосъобразно.
Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл.109 ЗС.
Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот, в който ответникът незаконно
е построил сгради – кокошарник, гараж и навес под общ покрив, със застроена
площ от 120 кв.м. и с височина от
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който твърди, че процесните
гараж и навес с общ покрив са развалени през м.08.2018 г., а кокошарникът се
намира на десет метра от бившите постройки.
Районният съд е отхвърлил иска, приемайки, че от събраните доказателства се
установява, че към датата на предявяване на иска гаражът е бил премахнат. За
останалата част от стена и плътна ограда от заключението на допълнителната СТЕ
се установява по безспорен начин, че към 21.03.2019 г. са изцяло премахнати,
което не е спорно по делото. Съдът е посочил, че това ново обстоятелство следва
да се съобрази от съда при постановяване на настоящето решение по реда на
чл.235, ал.3 от ГПК. При тези доказателства, съдът е направил извод, че
преченето е преустановено и предявеният негаторен иск следва да бъде отхвърлен
|
Постановеното решение е валидно и допустимо, а относно
законосъобразността му, въззивният съд, на основание чл. 269 ГПК, е обвързан
от изложеното в жалбата. В жалбата се твърди, че ответникът е премахнал част от сградите, но са
останали стена и основите на зида. Не се спори по делото, че жалбоподателката е собственик на имота, посочен
в исковата молба, както и че в имота са се намирали описаните в жалбата гараж
и навес, изградени от ответника. Видно от заключението на вещото лице, при първоначалния оглед е
установено, че сградите гараж и навес под общ покрив не съществуват на място,
като е останала една стена. В съдебно заседание, вещото лице е посочило, че е
посетило имота втори път и тогава вече и стената е била премахната, а мястото
е механизирано почистено и няма строителни отпадъци. Тези констатации на
вещото лице са намерили отражение в допълнителното заключение, където изрично
е посочено, че на място няма остатък от стена в имота на ищцата, тъй като
ответникът я е премахнал. Въз основа на заключението на вещото лице /основно и допълнително/, съдът
намира за неоснователни доводите в жалбата, че по делото е установено, че на
място са останали стена и основи на зид. Вещото лице е изготвило заключенията
си, след като е извършило оглед на място и по делото няма каквито и да било доказателства,
които да опровергават констатациите му. При формиране на изводите си, съдът
не взема предвид показанията на св. С. и Ш., защото те са разпитани на
23.01.2019г., а допълнителното заключение на вещото лице е представено в съда
на два месеца по- късно - на 21.03.2019г. и съответно въз основа на тези показания
не може да се приеме, че оградата и основите продължават да съществуват. Предвид събраните доказателства, съдът намира, че искът е неоснователен. За
да се уважи иск с правно основание чл. 109 ЗС, е необходимо положението,
което пречи на ищеца да осъществява в пълен обем правото си на собственост,
да продължава да съществува към момента на разглеждане на претенцията.
Предявеният иск подлежи на разглеждане по общия исков ред и съответно е
приложима разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК, съгласно която при постановяване
на решението следва да се вземат предвид и всички, настъпили в хода на
производството обстоятелства. Ето защо съдът при произнасянето си е длъжен да
съобрази дали процесните постройки са премахнати след предявяване на иска,
защото в противен случай ответникът би бил осъден да изпълни действия, които
вече са извършени. В случая по несъмнен начин е установено, че ответникът е
премахнал постройките, описани в жалбата, поради което и вече не са налице
неоснователни действия, пречещи на ищеца да упражнява правото си на
собственост. По горните съображения неоснователни са доводите в жалбата, че решението
е незаконосъобразно, защото съдът не е взел предвид, че ответникът е построил
гараж и навес, без наличие на строителни книжа, които към датата на предявяване
на иска са съществували. Както се посочи от значение за крайния изход от
спора е фактическото положение към момента на разглеждане на претенцията, а
не към датата на предявяване на иска. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, като в полза на въззиваемия следва да се присъдят
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 400 лв. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 66/179.05.2019г., постановено по гр.д. № 939/2018г.
по описа на Радомирския районен съд. ОСЪЖДА К.Д.Ш. с ЕГН ********** *** да заплати на Б.К.Ш. ***, сумата от
400 лв., представляващи направени във въззивното производство разноски по
делото. Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |