Р Е Ш Е Н И Е
№ 46 06.02.2020 г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в закрито съдебно заседание, проведено в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА -
ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 1057 по описа на
съда за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по реда
на чл.435, ал.2 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по жалба на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., р-н Л., бул.“***, представлявано от законни
представители: К.Д.К.и С.С.П. – изпълнителни директори, действащи чрез адв.М.Г.,
срещу постановление за разноските от 06.01.2020 г. по изп.д.№ 2019*0401294 на
ЧСИ М.Д., с рег.№ * по регистъра на КЧСИ и район на действие при Старозагорски
окръжен съд, с което съдебният изпълнител е отказал да намали размера на
приетото като разноски в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление е
незаконосъобразно, като излага доводи, че предвид ниската фактическа и правна
сложност на делото направеното от него възражение за прекомерност на заплатеното
от взискателя адвокатско възнаграждение е основателно.
Твърди, че самото адвокатско възнаграждение следва да
бъде определено само за образуване на изпълнително дело, т.к. процесуалният
представител на взискателя не бил извършвал други процесуални действия освен
подаването на молба за образуване на делото.
Твърди, че по делото липсват доказателства за
заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение.
Моли претендираното адвокатско възнаграждение да бъде
намалено до размера на 200,00 лв., а в условията на евентуалност да бъде
намалено до минималния размер, дължим съгласно
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения /НМРАВ/ за образуване
и водене на изпълнително дело.
Претендира присъждането на разноски, включително и на
адвокатско възнаграждение в минимален размер по НМРАВ.
В законоустановения срок взискателят Т.Д.Г., чрез
пълномощника си –адвокат М.Т., е депозирал писмено възражение срещу жалбата, с
което същата е оспорена като неоснователна.
Изложени са съображения, че размерът на признатото за
разноски по изпълнението и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение не
е прекомерно, т.к. сумата по изпълнителното дело е събрана принудително, чрез
прилагането на изпълнителни способи, поискани от адвоката на взискателя.
Досежно заплащането на адвокатското възнаграждение се
сочи, че още с подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело е
представен договор за правна помощ, удостоверяващ заплащането в брой на
уговореното адвокатско възнаграждение.
Възразява се, че делото не е с ниска фактическа и
правна сложност, т.к. сумата е била събрана по принудителен ред, а длъжникът е
направил всичко възможно да затрудни събирането й.
Претендира се оставяне без уважение на жалбата и
присъждането на направените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски.
В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ М.Д. изразява становище за неоснователност на
жалбата, като излага доводи, че делото не е с ниска фактическа и правна
сложност, т.к. до събиране на вземането на взискателя се е стигнало в резултат
на предприети от последния действия на принудително изпълнение.
След
запознаване със становищата на страните и обясненията на съдебния изпълнител,
въз основа на представените доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От материалите по приложеното копие на 20198710401294
на ЧСИ М.Д. се установява, че изпълнителното производство е било образувано на
05.12.2019 г. по молба на адв.М.Т., действащ като пълномощник на Т.Д.Г. ***
Загора, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 02.12.2019 г. на основание
реш.№ 92/18.02.2019 г., допълнено с реш.№ 223/25.04.2019 г., и двете по т.д.№ 99/2017 г. по описа на СтОС, частично отменено
с реш.№ 353/27.11.2019 г. по в.т.д.№ 511/2019 г. на ПАС, с което ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н Л., бул.“*** е било
осъдено да заплати на Т.Д.Г. сумата от 50 000,00 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от
01.01.2016 г. до окончателното й изплащане, сумата от 600,00 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 01.01.2016 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 164,55 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 01.01.2016 г. до окончателното й
изплащане
С молбата за образуване на изпълнителното
производство пълномощникът на взискателя е поискал извършването на пълна
справка за имущественото състояние на длъжника, налагането на запор върху
конкретни банкови сметки на длъжника в „О.“ АД, налагане на запор върху всички
банкови сметки на длъжника в търговските банки и в БНБ, запор върху всички
притежавани от длъжника превозни средства, запори на вземанията на длъжника по
изпълнителни дела, по които същия е взискател, възбрани върху притежаваните от
длъжника недвижими имоти, като при липсата на доброволно изпълнение да се
пристъпи към опис на установените недвижими имоти и превозни средства
Поискано е и присъждане на
направените по делото разноски.
Към молбата за образуване е приложен бланков
договор за правна защита и съдействие с пълномощно, и двете от 04.12.2019 г.,
от който се установява, че Т.Д.Г. е възложил своята правна защита – образуване
и водене на изпълнително дело срещу ЗД „Б.И.“ АД, на адв.М.Т., като му е
заплатил в брой договореното адвокатско възнаграждение от 4 500,00 лв.
На 09.12.2019 г. ЧСИ е постановил на
длъжника да се изпрати покана за доброволно изпълнение, с която е приел
адвокатското възнаграждение от 4 500,00 лв. за разноски по изпълнението, и
е наложил запор върху банковите сметки на ЗД „Б.И.“ АД в „О.“ АД.
Към момента на изпращане на поканата
за доброволно изпълнение размерът на вземането на взискателя срещу ЗД „Б.И.“ АД
по изпълнителния лист е било в размер на 71 044,75 лв., без разноските по
изпълнението и таксите по ТТРЗЧСИ.
Поканата за доброволно изпълнение е
била връчена на длъжника на 10.12.2019 г.
С молба от 13.12.2019 г., получена от ЧСИ М.Д. на 16.12.2019 г.,
длъжникът е направил възражение за прекомерност на приетото като разноски по
изпълнението адвокатско възнаграждение и е направил искане за намаляването му.
На 16.12.2019 г. ЧСИ е разпоредил
молбата на длъжника да бъде връчена на взискателя за становище.
Съобщението е било връчено на
пълномощника на взискателя на 18.12.2019 г., а на 19.12.2019 г. той е подал до
ЧСИ становище, с което е заявил, че заплатеното адвокатско възнаграждение
съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото.
В изпълнение на запорното съобщение
на 23.12.2019 г. по сметката на ЧСИ е постъпила от „О.“ АД сумата от
22 380,00 лв.
На 06.01.2020 г. пълномощникът на
взискателя е подал молба до ЧСИ, с която е поискал налагането на запор върху
банковите сметки на длъжника в единадесет банки, като с постановление от същата
дата съдебният изпълнител е наложил исканите запори.
На същата дата ЧСИ М.Д. е постановила
обжалваното постановление за разноските, с което е отказала да намали
адвокатското възнаграждение, прието като разноски по изпълнението.
Отново в изпълнение на запорното
съобщение на 10.01.2020 г. по сметката на ЧСИ е постъпила от „О.“ АД сумата от
35 080,00 лв.; на 13.01.2020 г. – сумата от 7 890,00 лв.; на 16.01.2020 г.
– сумата от 6 290,00 лв.; на 17.01.2020 г. – сумата от 7 000,00 лв. и
на 20.01.2020 г.- сумата от 3 124,83 лв.
В изпълнение на наложения запор „О.“
АД е превело на ЧСИ М.Д. общо сума в размер на 81 764,83 лв., от която
71 634,86 лв. са били изплатени на взискателя, а 4 365,12 лв. са били
изплатени за такси на съдебния изпълнител, като постъпилата на 20.01.2020 г.
все още не е била наредена за плащане.
На 22.01.2020 г. адв.М.Т. като
пълномощник на Т.Д.Г. по изп.д.№ 76/2020 г. по описа на ЧСИ М.Д. е подал молба
за присъединяване към изп.д.№ 1294/2019 г., за вземане в размер на
4 009,45 лв., разноски по изпълнението – адвокатско възнаграждение в
размер на 850,00 лв., и дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
допустима, т.к. е редовна, подадена е от процесуално легитимирано лице, срещу
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, в предвидения в закона
срок за обжалване.
Разгледана по същество намира жалбата
за основателна, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1
от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите,
когато делото се прекрати по чл.433 от ГПК, освен в изрично посочените хипотези.
С оглед на това длъжникът не отговаря
за разноски в изпълнителното производство, само ако не е дал повод за
предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга преди това, а във всички
останали случаи, дори когато е платил в срока за доброволно изпълнение, той
отговаря за разноски в изпълнителното производство.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, приложима
на общо основание и в изпълнителния процес, предвижда, че ако заплатеното от
страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, то по искане на насрещната страна може
да бъде намалено и да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата,
препращащ от своя страна към НМРАВ.
Чл.10 от НМРАВ предвижда, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е в
размер на 200,00 лв. за образуване на изпълнително дело и за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2.
Съобразно чл.7, ал.2, т.4 по дела с
определен интерес от 10 000,00 лв. до 100 000,00
лв. минималния размер на възнаграждението е 830,00 лв. плюс 3% за горницата над
десет хиляди.
В конкретния казус адвокатското
възнаграждение, платено от взискателя Т.Д.Г., обхваща хипотезите на чл.10 т.1 и
т.2 от НМРАВ, т.к. по молба на пълномощникът му - адв.М.Т. е било образувано
изпълнително дело, с предмет събиране на парично вземане в размер на 71 044,75
лв. към момента на изготвяне на поканата за доброволно изпълнение.
Предвид това размерът на минималното
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.10 т.1 и т.2 от НМРАВ, е
сумата от 1 530,67 лв., представляваща сбор от 200,00 лв. - възнаграждение
за образуване на изпълнителното дело и 1 330,67 лв. – възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие на страна по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворение на парично притезание.
Неоснователно е оплакването, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено само за образуване на
изпълнителното дело, т.к. видно от пълномощното от 04.12.2019 г. учредената на
адв.М.Д. представителна власт обхваща освен образуването на дело и процесуално
представителство и защита по същото, каквито действия адвоката реално е
осъществил.
Неоснователно е и оплакването в
жалбата, че по делото липсват доказателства договореното адвокатско
възнаграждение от 4 500,00 лв. да е било заплатено, т.к. същото се
опровергава от наличния в кориците на изпълнителното дело договор за правна
защита и съдействие от 04.12.2019 г., който удостоверява заплащането на
възнаграждението в брой.
Като основателно съдът намира
оплакването, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от
4 500,00 лв. не съответства на действителната фактическа и правна сложност
на делото.
В настоящия случай изпълнителното
дело срещу длъжника ЗД „Б.И.“ АД не се отличава нито с голяма фактическа, нито
с голяма правна сложност.
Касае се за принудително реализиране на
парично притезание чрез осъществяването на един способ на принудително
изпълнение – запор на банкови сметки.
При това положение е налице основание
за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя като прекомерно,
т.к. заплатеното от Т.Д.Г. адвокатско възнаграждение от 4 500,00 лв.
надхвърля почти трикратно размера на минималното възнаграждение, определено по
реда на чл.10 т.1 и т.2 от НМРАВ.
Действително липсва законова пречка
страните по договора за предоставяне на адвокатски услуги да уговарят размер на
възнаграждението, който да е по-висок от минималния размер съгласно НМРАВ, като
няма въведено законово ограничение по отношение на горната му граница.
Същевременно обаче, за да може да
бъде прието заплатеното от страната адвокатско възнаграждение за разноски по
изпълнението, то следва да бъде съответно на действителната фактическа и правна
сложност на делото, т.е. да остойности обичайния труд, който адвокат би положил
за защита на интересите на тази страна по същото дело.
Предвид това, отчитайки липсата на
доброволно изпълнение от страна на длъжника, вида и броя на извършените
действия за подготвяне и реализиране на способа на принудителното изпълнение,
съдът намира, че признатото като разноски по изпълнението адвокатско
възнаграждение на Т.Д.Г. следва да бъде намалено до размера на 2 000,00
лв.
По изложените съображения съдът намира жалбата за основателна, поради
което обжалваното постановление за разноските от 06.01.2020 г. следва да бъде
отменено като незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено намаляване на
приетото като разноски по изпълнението адвокатско възнаграждение .
Относно разноските:
При този изход на делото жалбоподателят
ЗД „Б.И.“ АД има право на разноски по силата на чл.78, ал.1 от ГПК, като
съобразно представените от него доказателства за платена държавна такса и такси
на ЧСИ за администриране на жалбата, в негова полза следва да се присъди сумата
от 73,00 лв.
Разноски за адвокатско възнаграждение
не следва да се присъждат, т.к. липсват представени по делото доказателство за
плащането от страна на жалбоподателя на такова възнаграждение, а по реда на
чл.78, ал.8 от ГПК се определят разноски
за страната само ако е била защитавана
от юрисконсулт, но не и ако е била защитавана от адвокат.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл.437, ал.4 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление за разноските от 06.01.2020 г. по
изп.д.№ 2019*0401294 на ЧСИ М.Д., с рег.№ * по регистъра на КЧСИ и район на
действие при Старозагорски окръжен съд, с което е отказано намаляването на
приетото като разноски по изпълнението адвокатско възнаграждение в размер на 4 500,00 лв. / четири хиляди и
петстотин лева/, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК приетото като разноски
по изпълнението в производството по изп.д.№ 2019*0401294 на ЧСИ М.Д., с рег.№ *
по регистъра на КЧСИ и район на действие при Старозагорски окръжен съд
адвокатско възнаграждение от 4 500,00
лв. / четири хиляди и петстотин лева/ на 2 000,00 лв. /две хиляди лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т.Д.Г., ЕГН – **********,
с адрес: *** Загора да заплати на ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н Л., бул.“***,
представлявано от законни представители: К.Д.К.и С.С.П. – изпълнителни
директори сумата от 73,00 лв. /седемдесет
и три лева/ - съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.