РЕШЕНИЕ
№ 11
гр.Поморие, 11.03.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – Поморие,
наказателна колегия, в открито заседание на единадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Димитър
Димитров
при участието на секретаря Валентина
Атанасова, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД N 183 по описа за
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба на „Интерплан
В
жалбата се иска от съда да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно, издадено при нарушение на процесуалния и материалния
закон, евентуално изменено, като наложената имуществена санкция бъде намалена
до предвидения в закона минимум.
Жалбоподателят твърди, че не е извършил описаното в АУАН и НП нарушение,
тъй-като не е бил в трудови правоотношения с лицето посочено в НП към момента
на извършване на проверката, а между тях е бил сключен граждански договор за
извършване на работа с личен труд за изпълнение на конкретна работа, в който
липсват уговорки за работно време, както и че не изпълнява фактически
строителството на обекта, а има качеството на възложител.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си (л.13),
който поддържа жалбата.
АНО
представя преписката по проведеното пред него производство, негов редовно упълномощен (л.36 процесуален представител – юрисконсулт
изразява становище за оставяне на жалбата без
последствия и потвърждаване на наложеното
наказание. Ангажира писмени
доказателства.
Жалбата
е допустима. Подадена
е от субекта,
посочен в НП като нарушител. Съдът установи, че
наказателното постановление е връчено на 18.06.2019 г., видно
от разписката, инкорпорирана в НП, , а жалбата срещу него е
депозирана на 25.06.2018 г., съгласно входящия номер на същата (л.4),
в
срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.
За да
се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление
съдът взе предвид следното.
Административнонаказателното
производство
е започнало със съставянето на АУАН № 02-0002377/01.04.2019 г. (л.15-17),
съставен от В.А.В. – старши инспектор в ДИТ – гр.Бургас. Фактическата обстановка описана в
акта и посочените в него като нарушени законови норми са идентични с тези в
издаденото въз основа на акта НП.
Съдът не установи допуснати нарушения на процесуалните правила от
категорията със самостоятелни отменителни основания при съставяне на АУАН и при
издаването на НП.
Актът е съставен от компетентен контролен орган по чл.416, ал.1 вр.с
чл.399, ал.1 КТ – старши инспектор в ДИТ – Бургас, в присъствието на законния
представител, в съответствие с чл.43, ал.1 ЗАНН е предявен на същия, последният
го е подписал и препис от акта му е връчен, при спазване изискването на чл.43,
ал.5 ЗАНН. Актът е подписан и от посочени в него свидетел – Д.Д.Р..
Актът съдържа описание на
нарушението, за установяване на което е съставен, което описание позволява на
жалбоподателя ясно да разбере какво е нарушението, в съответствие с изискването
на чл.42, т.4 ЗАНН.
НП е издадено въз основа на съставения АУАН от компетентен орган по чл.416,
ал.5 КТ – директор на ДИТ – Бургас, редовно упълномощен със заповед №
З-0058/11.02.2014 г. (л.28) на изпълнителния директор на ИА „ГИТ” и съдържа изискуемите от чл.57, ал.1 ЗАНН
реквизити, включително и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, позволяващо на жалбоподателя да разбере какво е вмененото му
нарушение, с което е спазено изискването на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Както АУАН,
така и НП съдържат посочване на нарушената законова норма – чл.62, ал.1 КТ.
Фактическата обстановка безспорно се
установява от събраните по делото доказателства, в това число от показанията на
свидетеля очевидец и актосъставител В.А.В., които съдът кредитира изцяло, като
последователни и безпротиворечиви и най-вече подкрепени от представеното
писмено доказателство – списък на работещите в посочения в НП обект от 19.03.2019
г.(л.18).
Показанията на ангажирания от защитата свидетел М.А.М., не водят до промяна
в установената фактическа обстановка, доколкото свидетелят потвърждава
присъствието си на посоченото в НП място по време на осъществената от
контролните органи проверка, както и осъществяваните от него и посочени в НП
функции.
Установява се от доказателствата по делото, че на 19.03.2019 г., контролни органи по спазване на
трудовото законодателство в това число св.В. извършили проверка в обект „Жилищна
сграда с гараж и магазини”, находящ се в гр.Поморие, ул. „Пазарна”, № 1, с
възложител жалбоподателя.
Не се спори, че по
време на проверката в обекта се намирало лицето М.А.М., ЕГН **********, което е
престирало труд като мазач.
Спорният въпрос е относно характера на правоотношението
между жалбоподателя и М.А.М., а именно дали то е трудово или гражданско,
каквото становище застъпва жалбоподателя, който в подкрепа на същото е
представил на АНО граждански договор за извършване на работа чрез личен труд от
20.02.2019 г., сключен между него и Мехмед.
Трудовият
договор е регламентиран в КТ и съгласно легалното си определение той е
определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което
едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава
да извършва възложените и трудови функции, а другата страна се задължава да
заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на
труд. По силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си
сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане,
работно време, работно място, а предмет на граждански договор е постигане на
конкретен трудов резултат, също свързан с полагане на труд, но при пълна
самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен
договор – Решение № 1503/25.07.2018
г. по к. а. н. д. № 1424/2018 г. на АдмС –
Бургас.
В случая представеният
граждански договор не съдържа изискуемите по чл.258 и сл. от ЗЗД елементи за
договора за изработка, нито на тези по чл.280 от ЗЗД.
Извършването на определен вид работа – вътрешна мазилка –
както е формулиран предмета на процесния договор, не може да се квалифицира
като предмет нито на договора за изработка, нито на договора за поръчка, а
отговаря изцяло на част от предмета на трудовия договор. В същия смисъл изрично горецитираното решение на АдмС – Бургас.
Следва да се отбележи, че твърдението на жалбоподателя за наличието на
граждански отношения, а не трудови такива,
между него и М.А.М., възникнали по силата на горепосочения граждански
договор се опровергава и от показанията на самия св.Мехмед, който сочи, че
преди да започне работа не е подписвал договор.
Предвид
посоченото и с оглед установените по делото елементи на трудово правоотношение
между жалбоподателя и посоченото в НП лице, съдът приема, че санкционираното
дружество не е изпълнило задължението си да сключи трудов договор с работника М.А.М.
преди постъпването му на работа в изискуемата от чл.62, ал.1 КТ, писмена форма, поради което правилно и законосъобразно АНО е пристъпил към реализиране на
административнонаказателната му отговорност, която е безвиновна, налагайки
на жалбоподателя предвидената
в
чл.414, ал.3 КТ имуществена санкция.
В конкретния случай не са налице основание за приложение на чл.28 ЗАНН.
Специалният
състав на маловажно административно нарушение по чл.415в,
ал.1 от КТ
изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 ЗАНН,
а в
нормата на чл.415в, ал.2 от КТ изрично е
посочено, че не са маловажни нарушенията на чл.62, ал.1 КТ,
каквото е и процесното, ето защо не може да се приеме, че осъщественото
административно нарушение е маловажно, а с
оглед приложимостта на специалната норма по КТ, то е неприложима общата
разпоредба на чл.28 ЗАНН – Решение
№ 1899/14.11.2017 г. по к. а. н. д. № 2332/2017
г. на АдмС - Бургас.
Според съда наложеното на жалбоподателя наказание неправилно
е определено по размер от АНО.
Горепосочената норма на чл.414, ал.3 КТ предвижда за конкретното нарушение имуществена
санкция или глоба в размер от 1 500
до 15 000 лв.
Наложената в случая санкция в размер 2 000 лв., се явява завишена
предвид обществената опасност на нарушителя и тежестта на нарушението, което е
първо такова.
Предвид
изложеното обжалваното НП следва да се
измени в частта му относно размера на наложеното наказание, като според
настоящият състав адекватно на извършеното деяние и степента на обществена
опасност на нарушителя се явява наказание имуществена санкция към минималния
размер предвиден в закона, а именно 1 500 лв.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Районен
съд – Поморие
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление 02-0002377/28.05.2019 г., на директора на
дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас, с което на „Интерплан
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас
в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :