Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,…..05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на четиринадесети април през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при участието на секретаря А.Я.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 4797 по описа за 2015 година
на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
следните искове:
1/ от К.К.Й. и С.П.Г. срещу Ж.И.Б. и
И.Е.И. положителен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на реална част с площ от 212 кв.м. от недвижими имот, целият
с площ от 420кв.м., представляващ ПИ идентификатор
№ 10135.4501.1167 по КК и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-30/19.06.2007г.на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в *** при съседи на реалната част:
ПИ с идентификатори №10135.4501.1168, № 10135.4501.300, № 10135.4501.9510 и
останалата част от № 10135.4501.1167, твърдяна като придобита, ведно с реална
част от 230 кв.м. от ПИ с идентификатор №10135.4501.1168 и реална част от
147кв.м. от №10135.4501.1169, съставляващи
заедно един имот №299 по ПКП на СО „***” на основание давност чрез
осъществяване на фактическа власт с намерение за своене за периода 15.12.2003г.
до 30.12.2014г.
2/ от К.К.Й. и С.П.Г. срещу Д.Д.С. положителен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК да
бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици
на реална част с площ от 230 кв.м. от недвижими имот, целият с площ от
456кв.м., представляващ ПИ идентификатор № 10135.4501.1168 по КК и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№РД-18-30/19.06.2007г.на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в *** при
съседи на реалната част: ПИ с идентификатори №10135.4501.1169, №
10135.4501.300, № 10135.4501.1167 и останалата част от № 10135.4501.1168,
твърдяна като придобита, ведно с реална част от 212 кв.м. от ПИ идентификатор № 10135.4501.1167 и реална част от
147кв.м. от №10135.4501.1169, съставляващи
заедно един имот №299 по ПКП на СО „***” на основание давност чрез
осъществяване на фактическа власт с намерение за своене за периода 15.12.2003г.
до 30.12.2014г.
3/ от К.К.Й. и С.П.Г. срещу С.С.М., Р.Т.П.
и И.Т.С. положителен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищецците са
собственици на реална част с площ от 147 кв.м. от недвижими имот, целият
с площ от 273кв.м., представляващ ПИ идентификатор № 10135.4501.1169 по
КК и кадастралните регистри,
одобрени със заповед №РД-18-30/19.06.2007г.на изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в *** при съседи на реалната част: ПИ с идентификатори
№10135.4501.9508, № 10135.4501.300, № 10135.4501.1168 и останалата част от №
10135.4501.1169, твърдяна като придобита, ведно с реална част от 212 кв.м. от ПИ идентификатор № 10135.4501.1167 и реална част с площ от 230 кв.м. от ПИ идентификатор № 10135.4501.1168, съставляващи заедно един имот №299 по ПКП на СО „***” на основание
давност чрез осъществяване на фактическа власт с намерение за своене за периода
15.12.2003г. до 30.12.2014г.
В исковата молба ищците твърдят, че
са собственици на имот с площ от 591кв.м., който е съставлявал имот №299 по
Помощния кадастрален план на СО „***то”. При одобряването на ПНИ имот №299 не е
бил отразен и не бил отреден за него, съответстващ му новообразуван имот. Не е
отразен и в действащата, кадастрална карта.
Имотът е бил предоставен за ползване
по силата на 76 ПМС, въз основа на решение №17/7/20.09.1978г., за което е
издадено удостоверение №1520/1978г. на ***, който чрез договор за преотстъпване
на право на ползване от 25.07.1989г. го предоставя на ищеца Й.. От този момент
двамата ищци са установили фактическа власт с намерение за своене върху целият
имот №299 по ПКП на СО „***”, което продължава и до настоящия момент, поради
което са станали собственици на основание давност, изтекла за периода 1989г. до
2014г. Имот №299 по ПКП на СО „***” е отразен по ПНИ от 2003г. и по КК от
2007г., като реална част с площ от 212 кв.м. от недвижими имот, целият с площ от
420кв.м., представляващ ПИ идентификатор
№ 10135.4501.1167, собственост на ответниците Ж.И. и И.И., реална част с площ от 230 кв.м. от недвижими
имот, целият с площ от 456кв.м., представляващ ПИ идентификатор № 10135.4501.1168, собственост на Д.С.
и реална част с площ от
147 кв.м. от недвижими имот, целият с площ от 273кв.м., представляващ ПИ идентификатор № 10135.4501.1169, собственост на С.И.М.,
Р.Т.П. и И.Т.С.. В ПИ №299 ищците построили и постройка, в която и до настоящия
момент живеят. С оглед на това, че ответниците оспорват правата на ищците за
реалните части, образуващи един имот, и с цел по последващото му отразяване в
кадастралната карта, като самостоятелен, молят съдът да приеме за установено,
че ищците са собственици на реалните части.
По делото е постъпил отговор от ответниците С.С.М., И.Т.С. и Р.Т.П. в
срока по чл.131 от ГПК.
Излага се, че предявеният иск срещу
тях е недопустим, тъй като е преждевременно предявен, с оглед неприключилата
процедура по реституция. По същество оспорват предявения иск по основание. Твърдят,
че са наследници на С. С. К., като с решение №747/30.10.2000г. им е
възстановена нива с площ от 4000кв.м., находяща се в терен по §4 м. „***то”,
имот №44 по плана на старите имотни граници. По ПНИ за възстановения им имот е
отреден процесния ПИ идентификатор № 10135.4501.1169. Оспорват твърденията на ищците, че са осъществявали
фактическа власт с намерение за своене за периода 2003г. до 2014г. Твърдят, че изтеклата давност не се зачита до 1997г.,
съгласно нормата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. А давност срещу реститути, може да
тече само след като имотът им е възстановен с влязла в сила заповед по §4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, каквато в случая не е налице.
По
изложените съображения молят съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск, като недопустим или като неоснователен.
По делото е постъпил отговор от ответника Д.Д.С. в срока по чл.131 от ГПК.
Оспорва предявения иск като
недопустим, поради преждевременното му завеждане, а по същество, като
неоснователен. Излага се, че имотът е придобит от ответницата по силата на
договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт №39/том.2, рег. №6305,
нот. дело №214/2011г. с праводатели, наследниците на Д. Д. В., на които с
решение №796/11.05.2011г., заповед №1101/29.12.2005г. на зам. кмета на Община
Варна им е възстановена собствеността върху имота. Административната процедура
по възстановяване на имота на наследниците е приключила с въвод във владение на
29.07.2011г. Твърдят, че изтеклата давност не
се зачита до 1997г., съгласно нормата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. А давност срещу
реститути, може да тече само след като имотът им е възстановен с влязла в сила
заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и осъществен въвод, а именно от 2011г. С
оглед, на което не е изтекъл изискуемия от закона срок до 2014г. за да бъде
тази част от имота придобита по давност. По
изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск, като недопустим или като неоснователен.
По делото е постъпил отговор от ответниците Ж.Б.И. и И.Е.И. в срока по
чл.131 от ГПК.
Оспорват предявения иск по същество,
като неоснователен.
Излагат, че имотът е придобит от
ответниците по силата на договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт
№141, том.1, рег. №2561, нот. дело №123/2014г. с праводатели, наследниците по
реда на ЗСПЗЗ, на които, заповед №2013/31.12.2004г. и №2012/31.12.2014г. на
кмета на Община Варна им е възстановена собствеността върху имота. След
придобиване на имота, ответниците изградили в имота паянтова сграда. Твърдят, че изтеклата давност не се зачита до 1997г.,
съгласно нормата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. А давност срещу реститути, може да
тече само след като имотът им е възстановен с влязла в сила заповед по §4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед, на което не е изтекъл изискуемия се от закона
срок до 2014г. за да бъде тази част от имота придобита по давност. По изложените съображения молят съдът да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск, като недопустим или като
неоснователен.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
От приетия заверен препис на договор се установява, че на
25.07.1989г. между *** и К.К.Й. е сключен договор за преотстъпване право на
ползване на земеделска земя с трайни насаждения, находяща се в местност „***то”,
с граници: имот на Д. А. и П. В..
От договор за прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване
на задължение, обективиран в Нотариален акт № 197, том III,
рег. № 8593, дело № 540 от 2012г., се установява, че на 04.12.2012г. Х.К.В. е
прехвърлил на съсобственика си Б.К.В. ½ ид.ч. от ПИ с
ид.№10135.4501.1472 съгласно КК и КР, одобрени със Заповед №
РД-18-30/19.06.2007г. на изп. директор АГКК, целият с площ 781кв.м., с адрес:
гр. Варна, п.к. 9000, СО „***” № 1472 с трайно предназначение урбанизирана
територия, с номер по предходен план: 1022, при съседи на имота
10135.4501.1599, 10135.4501.1473, 10135.4501.9502, 10135.4501.1471,
10135.4501.36 и 10135.4501.1598; ½ ид.ч. от ПИ с ид.№ 10135.4501.1566,
целият с площ 622кв.м. с адрес: гр. Варна, п.к. 9000, СО „***” № 1566, с трайно
предназначение: урбанизирана територия, с номер по предходен план: 1025, при
съседи на имота 10135.4501.9502, 10135.4501.1567, 10135.4501.45 и
10135.4501.1565; 182,535кв.м. ид.ч. от ПИ с ид.№ 10135.4501.1568, целият
с площ 630кв.м. с адрес: гр. Варна, СО „***” № 1568, с трайно предназначение:
урбанизирана територия, с номер по предходен план: 1025, при съседи на имота
10135.4501.9502, 10135.4501.1569, 10135.4501.1622, 10135.4501.1621 и
10135.4501.1567; ½ ид.ч. от ПИ с ид.№ 10135.4501.1167, целият с
площ 420кв.м. с адрес: гр. Варна, СО „***”, с трайно предназначение:
урбанизирана територия, с номер по предходен план: 1167, при съседи на имота
10135.4501.300, 10135.4501.9510 и 10135.4501.1168; ¼ ид.ч. от ПИ с
ид.№ 10135.2508.732, целият с площ 719кв.м. с адрес: гр. Варна, СО „***”,
местност „***”, с трайно предназначение: урбанизирана територия, с номер по
предходен план: 2501, при съседи на имота 10135.2508.733, 10135.2508.726,
10135.2508.9547 и 10135.2508.725; 1/20 ид.ч. от ПИ с ид.№
10135.4024.143, целият с площ 2148кв.м. с адрес: гр. Варна, СО „***”, с
трайно предназначение: земеделска земя с начин на ползване - нива, със стар
идентификатор 10135.4024.128 с номер по предходен план: 240044, при съседи на
имота 10135.4507.136, 10135.4507.137, 10135.4507.138, 10135.4024.144 и
10135.4024.133 и 10135.4024.142; и ¼ ид.ч. от ПИ с ид.№ 10135.4505.17,
целият с площ 1043кв.м. с адрес: гр. Варна, жк. „***” № 0, с трайно
предназначение: урбанизирана територия, с номер по предходен план: 766, квартал
3, при съседи на имота 10135.4505.16, 10135.4505.20, 10135.4505.19, 10135.4504.564,
срещу погасяване от страна на приобретателя на задължение на прехвърлителя по
посочения в нотариалния акт изпълнителен лист.
С
Решение № 747 от 30.10.2000г. на ПК-гр. Варна, е постановено, че се
възстановява правото на собственост на наследниците на С. С. К. в съществуващи
стари реални граници на следните имоти: нива от 6,394дка, находящ се в терен по
параграф 4 на ***, местността „***”, имот №266; нива от 4,000дка, находящ се в
терен по параграф 4 на *** в местността „Зад ***то”, имот № 44.
От Нотариален
акт №39, том II, рег. №
6305, нот.д.№214 от 2011г. се установява, че на 12.08.2011г. Р. Д. К., Н. Д. И.,
Б. Д. Д., Й. Б.Д., Г..В-.М., Р. Б. Б., В. Б. Г. и Н.В.Н. от една страна, като
продавачи, и Д.Д.С., е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, община Варна, област
Варна, селищно образувание „***”, а именно - място с площ 456кв.м.,
представляващ ПИ №1168, с начин на трайно ползване – индивидуално застрояване,
при граници : ПИ № 1169, ПИ №300, ПИ №1167, ПИ №297.
Със
Заповед №ДК-10-СИР-01/09.01.2013г. на Директора на РДНСК е отхвърлена жалба
вх.№ РВ-447-05-960/14.11.2012г. от С.П. Г., като пълномощник на К.К.Й., срещу
отказ за издаване на акт за узаконяване от 25.10.2012г., издаден от Главния
архитект на район „***” за строеж на
жилищна сграда, изградена в ПИ №1168 и ПИ 1169, по плана на новообразуваните
имоти на СО „***”, стар ПИ №299 по КП на м. „***”, гр. Варна.
От
Удостоверение за наследници изх. № 1176/09.09.2015г. се установява, че С. С. К.,
бивш жител ***, починал на 15.02.1952г., е оставил следните наследници по
закон: И. Г. К. – съпруга -починала на 05.09.1971г. и Е. С. Т. – дъщеря,
починала на 12.05.1995г.
От
Удостоверение за наследници изх. №1155/03.09.2015г. се установява, че Е. С. Т.
е починала на 12.05.1995г. и е оставила наследници по закон Р.Т.П. и И.Т.С. –
дъщери.
От
Протокол №22/29.07.2011г. се установява, че на 29.07.2011г. наследниците на Д.
Д. В.са въведени във владение в новообразувания имот №1168 с площ 456 кв.м. на
СО местност „***”, землище кв. ***, одобрен със заповед №
РД-1-7706/432/15.12.2003г. на Областния управител на гр. Варна, Заповед
№1001/29.12.2005г. нан Зам. Кмета на Община Варна, влязла в сила на
02.02.2006г.
С
Нотариален акт №38, том II, вх.
рег.№ 6296, нот.д.№213/2011г. за собственост на недвижим имот Р. Д. К. е
призната за собственик на 1/4 ид.ч., Н. Д. И., Б. Д. Д. и Й. Б. Д. – всеки за
собственик на 1/12 ид.ч., Г. В. М. Р.Б.Б., В.Б.Г. и Н.В.Н. – всяка за
собственик на 1/8 ид.ч. на основание чл. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на следния
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, община-Варна, област-Варна, селищно
образование „***”: място с площ 456,00кв.м., представляващо ПИ № 1168,
кадастрален район №501, с начин на трайно ползване – индивидуално застрояване,
при граници: ПИ №1169, ПИ №300,ПИ № 1167, ПИ № 297.
От
Нотариален акт №39, том II, вх.
рег.№ 6305, нот.д.№214/2011г. се установява, че на 12.08.2011г. Р. Д.К. продала
собствената си 1/4 ид.ч., Н.Д. И., Б.Д. Д. и Й.Б.Д. – собствените си по 1/12
ид.ч., Г.В.М., Р.Б.Б., В.Б.Г. и Н.В.Н. – собствените си по 1/8 ид.ч. от
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, община-Варна, област-Варна, селищно
образование „***”: място с площ 456,00кв.м., представляващо ПИ № 1168,
кадастрален район №501, с начин на трайно ползване – индивидуално застрояване,
при граници: ПИ №1169, ПИ №300,ПИ № 1167, ПИ № 297, на Д.Д.С. чрез пълномощника
му М.Й.Б..
От
Нотариален акт № 141, том I, вх.
рег.№ 2561, нот.д.№ 123/2014г. се установява, че на 01.10.2014г. Б.К.В. продал
на Ж.Б.И. следния недвижим имот, представляващ: ПИ с идентификатор
№10135.4501.1167 по КК на гр. Варна, община Варна, област Варна, с
административен адрес: СО „***”, целият с площ 420,00кв.м., с начин на трайно
предназначение: урбанизирана територия, номер по предходен план: 1167, при
съседи на имота по КК: имот № 10135.4501.300, 10135.4501.9510, 10135.4501.1168.
С
Нотариален акт №929, рег.№13546, дело № 828 от 2007г. за собственост върху
недвижим имоти Иван Х.в В. е признат с квота ½ ид.ч., Х. К.В. – с квота
¼ ид.ч. и Б.К.В. – с квота ¼ ид.ч. на следните недвижими имоти,
възстановени им в качеството на наследници по реда на ЗСПЗЗ, а именно: ПИ с
пл.№ 1171, целият с площ 362кв.м., представляващ новообразуван имот по плана на
СО „***” – в землището на район „***”, община Варна, КР №501, при граници:
№1030, 9510, 296, 1170; и ПИ пл.№ 1167, целият с площ 419кв.м., представляващ новообразуван имот по плана на
СО „***” в землището на район „***”, община Варна, КР 501, при граници: № ПИ
1168.300.9510.
От
жалба, вх.рег.№ РД-16009136/14.04.2016г. се установява, че Д.Д.С. е депозирал
жалба до Кмета на район *** с оплакване за извършване на незаконно строителство
в имота му от ищците.
Със
Заповед № ПР-74/15.10.2014г. на Кмета на район „***” е одобрена оценката на
извършените подобрения в частта на ПИ 299 от КП от 1997г., попадаща в
новообразуван имот № 1169 по ПНИ на СО „***”.
По
делото са ангажирани специални знания чрез заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза. Вещото лице посочва, че на терен
ищците владеят имот с площ 591кв.м., като между имота, владян от ищците, и
имота, предоставен за ползване на П.П.А. с Решение № 17-7/20.09.1978г. е налице
идентичност, а разликата от 9кв.м. се дължи на различните методи на изследване.
Посочва, че за местността е изработен ПНИ, одобрен със Заповед №
РД-01-7706-432/15.12.2003г. на областния управител, обнародвана, в ДВ, бр.
24/23.04.2004г., с който са образувани три имота: новообразуван имот №501.1169
с площ 273кв.м., отреден на наследниците на Е.С., новообразуван имот №501.1168
с площ 456кв.м., отреден на наследниците на Д. В., и новообразуван имот
№501.1167 с площ 420кв.м., отреден на наследниците на Х. В., идентични с отразените
в КККР/2007г. имоти: ПИ №4501.1167, ПИ №4501.1168 и ПИ №4501.1169. С Решение
№322-4/29.05.2000г. на Община Варна е създадено СО „***”, от който момент
територията е урбанизирана, а преди това е била земеделска земя. За имота по
удостоверение №1520/1978г., идентичен на ПИ-299 по КП, не е отреден
новообразуван имот, като същият попада, както следва: 128кв.м. върху НИ
501.1169, представляващ ПИ 4501.1169; част 220кв.м. – върху НИ 501.1168,
представляващ 4501.1168; част 233кв.м. върху НИ 4501.1167; част 10 кв.м. –
върху път, по КККР. В съдебно заседание вещото лице посочва, че на място не е
материализирана границата между имоти 298 и 299, а от останлите три страни
частично има огради, като откъм източната страна е общо взето свободен терен. Съдът
кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите ищцовата
страна - С.Х.Н. и Я. И. М., и свидетелите на ответниците – Н. П.Х.в, Б.К.В., М.
Р. П. и П. Д. Д..
Свидетелят
С. Н. заявява, че е собственик на имот, намиращ се на разстояние три имота от
имота на ищците. Знае, че те ползват имота от 1989г., тъй като са го закупили
от негов колега – П.. Когато закупили имота, той бил около 500-600кв.м.,
заградили го, направили кладенец, построили сграда през 1992-3г., направили
постройка, в която гледат животни, а зад къщата гледат зеленчуци. Посочва, че в
имота живеят С., К., съпругата му и
детето му. Имотът бил заграден, като не е сигурен дали има ограда от едната
страна, където строи момчето в съседство.
Свидетелят
Я. М. заявява, че познава ищците като съседи още от 1989г., защото и той има
имот на 200-300м от техния и тогава направили кооперация за прекарване на ток,
а през 2004г. – за вода, във връзка с които събирал средства. Посочва, че
имотът е ограден от четири страни, още през 1989г. била направена старата
постройка, а след това и други, като сега в него живеят ищците със семейството
им, гледат животни, зеленчуци. Не знае на изток от къщата дали има
новопостроена сграда, защото не минава от тази страна, а от западната.
Свидетелят
Н.Х.в – брат на ответницата Ж.И., заявява, че ответницата закупила имота през
2014г., след което го почистили, направили си малка виличка, от който момент не
били обезпокоявани.
Свидетелят
Б.В. заявява, че той е продавачът по сключения с Ж.И. договор за
покупко-продажба, като никога не е виждал ищците в имота. През 2007г. – 2008г.
искал да подаде документи в Общината, откъдето му казали, че имало човек с
незаконна къща.
Свидетелят
М. Р. П. посочва, че познава брокерите, от които Д. закупил имота, същият е
среден, успореден на пътя. Заявява, че къщата на К. влиза в имота на Д., от
южната част. Намеренията на Д. били да
строи, но не го направил, защото искал да се уточнят нещата.
Свидетелката
П. Д. заявява, че нейната приятелка е закупила имот за внука си преди около
5г., като когато го закупила бил хавра с няколко дръвчета, и имало някаква
постройка, която попадала в нейното място. Преди седмица видяла, че на мястото
има масивна къща, ограда, видимо било, че живеят хора.
По така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са субективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Исковете са допустими, доколкото ответниците Ж. и И. Иванови се
легитимират като собственици по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт, сключен с наследниците на Х. В.; ответникът Д.Д.С.
се легитимира като собственик по силата на договор за покупко-продажба, на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт, сключен с наследниците на Д. В., а
в полза на наследниците на С. С.К., каквито се явяват ответниците С., Р. и И., е
налице позитивно решение на поземлената комисия, с което е постановено, че се
възстановява собствеността върху ПИ №44, представляващ нива от 4,000дка в
местност „Зад ***то” е постановено, че се възстановява
правото на собственост на наследниците на С. С.К., върху реална част от които имоти се установи от
приетото по делото заключение на назначената съдебно-техническа експертиза, че ищците
заявяват право на собственост. С оглед изложеното, възражението на ответниците
за недопустимост на производството поради обстоятелството, че реституционната
процедура не е приключила, е неоснователно, и следва да бъде обсъдено след
разглеждане на спора по същество.
Ищците твърдят, че са придобили правото на собственост по давност чрез
упражняване на фактическа власт в периода 2003г. до 2014г.
За успешното провеждане на предявения установителен иск за собственост
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ищците е да установят в
условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесните реални
части от имоти с ид.№ 10135.4501.1167
по КК, ид.№ 10135.4501.1168 по КК и ид.№ 10135.4501.1169 по КК на посоченото придобивно основание.
В тежест на ответниците, които оспорват иска, е да установят
противопоставимо право на собственост в тяхната правна сфера, породено на
заявеното основание- реституция и договори за покупко-продажба, както и
наведените правоизключващи възражения, от които черпят благоприятни за себе си
правни последици.
Съгласно чл.79 ЗС, правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. За да е
налице оригинерното придобивно основание, следва да са се осъществили двата елемента от фактическия състав на придобивната давност, а именно, да е упражнявана
фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок; тази фактическа власт да е осъществявана с намерението за
придобиване на вещни права върху имота.
Чл.69 ЗС въвежда оборима презумпция относно намерението за своене.
Трайно обобщените необходими признаци на владението са същото да е
несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно.
От заключението на изслушаната
по делото СТЕ се установи идентичност между ползвания от ищците имот,
съответстващ на ПИ 501.299, и предоставения за ползване на П.П.А.
с Решение № 17-7/20.09.1978г. Установи се и че от ПИ № 501.298 и
299 са образувани имоти № 501.1169, в който ползвания от ищците попада с площ 147кв.м., ПИ № 501.1168, в който ползваният от ищците
попада с площ 230кв.м., и ПИ № 501.1167, в който ползваният от ищците попада с
площ 233кв.м,.
По отношение на въведеното придобивно
основание давностно владение, осъществявано в периода от 15.12.2003г. до 30.12.2014г:
От събраните по делото доказателства се
установи, че ищците са установили фактическа власт върху имот № 299 по
КККР/1997г., по силата на договор за ползване на земеделска земя, сключен на
25.07.1989г. между *** и К.К.Й., което ползване първият е придобил по силата на
Удостоверение №1520/1978г. от Общинския нардоден съвет- Варна за преодставяне
право на позлване на земя с ПМС №76. Същите не твърдят и не представят
доказателства да са за преобразуване правото на ползване в право на собственост на основание пар. 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, в който случай. съгласно задължителната съдебна практика /решение №
627 от 5.10.2010г. на ВКС по гр.д. № 1623/2009г., I ГО, ГК/, ползвателят не е добросъвестен и за да придобие
имота по давност, е необходимо да го е владял необезспокоявано в продължение на
10 години. Към датата на установяване на това владение имотът следва да е бил
възстановен на бившите му собственици /тоест да е приключила предвидената в
ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на собствеността/. Този извод
произтича от общия принцип, че срещу този, който не може да води иск, давност не тече,
както и от обстоятелството, че до постановяване на позитивното решение имотът
не е индивидуализиран и намерението на ползвателя да владее не е насочено към
точно определен обект и конкретното лице, което е негов собственик.
С изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 68/1999
г./ реституционното производство е уредено като двуфазно: постановяване на
решение за признаване на правото на собственост при условията на пар. 4 - 4л, и издаване на заповед на кмета на
съответната община по пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която имотът
се възстановява на бившите собственици или собствеността се придобива от
ползвателя, поради изкупуване на земята при наличие на предпоставки по пар. 4а или пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В настоящия случай от доказателствата по
делото се установява, че е постановено Решение №747/30.10.2000г. на ПК за
възстановяване правото на собственост наследниците на С. Казаков, каквито се
явяват ответницте С. М., И.С. и Р.П.. Същото е постановено при действието на тази редакция и
следователно няма конститутивно действие. Установената в чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ забрана за придобиване
по давност на земеделски земи от лица, на които тези земи са били предоставени
от държавни или общински органи, касае само периода на владение преди влизане в
сила на ЗСПЗЗ. За давностно владение върху
подлежащи на реституция земеделски земи, установено до 22.11.1997г., е
приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, съгласно която
изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се
възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от
деня на влизане на тази разпоредба в сила. Владението след 22.11.1997г. би
могло да доведе до придобиване на право на собственост върху земята, само ако е
било установено, след като имотът е възстановен на бившите му собственици.
Следователно правноирелевантна е фактическа власт върху имота осъществявана в
периода до реституцията на имота с решението на ПК от 29.09.2000г. След тази
дата и доколкото решението на ПК няма конститутивно действие, за
индивидуализацията на имота се изисква заповед на кмета по пар. 4к, ал.7 ПЗР на
ЗСПЗЗ, едва
след което би могло да започне да тече придобивната давност за имота / решение № 204/15.07.2011г. по гр.д.№ 99/2011г. на
ІІ ГО на ВКС; решение № 112/05.03.2010г. по гр.д.№ 981/2009г. на ІІ ГО на ВКС;
решение № 469/21.05.2009г. по гр.д.№ 905/2008г. на І ГО на ВКС; решение №
584/25.09.2009г. по гр.д.№ 2949/2008г. на І ГО на ВКС и други/. По делото се установи, че ПНИ за
местността е приет със заповед № РД-1-7706/432/15.12.2003г. на Областния управител на
област Варна, влязла в сила на 07.04.2004г. Действително с приемането на ПНИ, имотът е бил
индивидуализиран и записан в регистъра като собствен на ответниците по делото. В случая обаче за индивидуализацията
на имота законът в приложимата му редакция изисква заповед по пар.4к ПЗРЗСПЗЗ,
каквато липсват доказателства да е издадена.
Същеврменно, по делото е приета
Заповед №ПР-74/15.10.2014г., с която е одобрена оценката на извършените
подобрения в частта на ПИ 299, попадащ в ПИ 1169 по ПНИ на СО „***”, от която
се установява, че административната процедура по отношение на наследниците на С.
Казаков все още не е приключила. С оглед излжоеното, съдът намира, че в полза
на ищците не е започнала да тече придобивна давност, спрямо ответниците С.М., И.С. и Р.П.,
поради което предявеният по отношение на същите иск е неоснователен.
Поради липса на доказателства за завършена
реституционната процедура в полза на наследниците на Д. В. и Х. В., съдът
намира, че не е започнала да тече давност в полза на ищците и срещу наследниците,
праводатели на ответницте Д.С. и Ж. и И. И., респ. в случай, че се приеме, че
такава е започнала да тече с одобряване на ПНИ, одобрен със Заповед № РД-1-776/432/15.12.2003г.,
то от доказателствата по делото не се установява, ищците да са упражнявали
явно, спокойно и необезпокоявано владение за период от 10г.
От Протокол №
22/29.07.2011г., издаден от Община Варна, на основание влезлият в сила ПНИ,
одобрен със Заповед № РД-1-776/432/15.12.2003г., Заповед № 1001/29.12.2005г. на
Зам. Кмета на община Варна, протокол за трасиране и скица на имота, се установява,
че наследниците на Д. В. /праводатели на ответника Д.С. по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в НА № 38, том II, вх.рег.№ 6296, н.д.№213/2011г./, са
въведени във владение на 29.07.2011г. на новообразуван имот № 1168, целият с
площ 456кв.м. Отразено е, че граничините точки на имота са обозначени на място
с дървени колчета, съгласно протокол за трасиране.
От представеното по делото
писмо, изх.№УТ-0801-256 от Община Варна, и Констативен протокол от 08.6.2012г.
за незаконна сграда, съставен в присъствието на М.Б. - пълномощник на Д.С., и С.М.,
се установява, че ответниците са сезирали административните органи във връзка с
упражняваното от ищците владение.
Установи се също така, че на
01.10.2014г. в ПИ № 1167 е закупен от ответнците И., от който момент същите са построили
в имота вила и не са били обезпокоявани.
С оглед изложеното, съдът
намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора,
разноските сторени от ответниците следва да се понесат от ищците. Видно е от
представените доказателства, че разноски се претендират от ответниците Д.С. и С.М..
Видно от представените договори за правна защита и съдействие, в представения
от ответника Д.С. договор липсва отразяване на начина на плащане – в брой или
по банков път, поради което съдът намира претендираните разноски за недоказани.
С оглед изложеното, разноски следва да бъдат присъдени само на ответника С.М. в
размер на сумата 1200,00лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.К.Й., ЕГН **********, и С.П.Г.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***/500, със съдебен адрес:***, оф. 1, срещу Ж.Б.И., ЕГН **********, и И.Е.И.,
ЕГН **********,***, положителен
установителен иск да бъде прието за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на реална част
с площ от 212 кв.м. от недвижими имот, целият с площ от 420кв.м.,
представляващ ПИ идентификатор № 10135.4501.1167 по КК и кадастралните
регистри, одобрени със заповед №РД-18-30/19.06.2007г.на изпълнителния директор
на АГКК, находящ се в *** при съседи на реалната част: ПИ с идентификатори
№10135.4501.1168, № 10135.4501.300, № 10135.4501.9510 и останалата част от №
10135.4501.1167, съставляваща ведно с реална част от 230 кв.м. от ПИ с
идентификатор №10135.4501.1168 и реална част от 147кв.м. от №10135.4501.1169, един
имот №299 по ПКП на СО „***”, на основание давност чрез осъществяване на
фактическа власт с намерение за своене за периода 15.12.2003г. до 30.12.2014г., на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.К.Й., ЕГН **********, и С.П.Г.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***/500, със съдебен адрес:***, оф. 1, срещу Д.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, положителен установителен иск да бъде прието за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на реална част с площ от 230 кв.м.
от недвижими имот, целият с площ от 456кв.м., представляващ ПИ идентификатор
№ 10135.4501.1168 по КК
и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-30/19.06.2007г.на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в *** при съседи на реалната част:
ПИ с идентификатори №10135.4501.1169, № 10135.4501.300, № 10135.4501.1167 и
останалата част от № 10135.4501.1168, представляваща, ведно с реална част от 212 кв.м. от ПИ идентификатор № 10135.4501.1167 и реална част от
147кв.м. от №10135.4501.1169, един имот №299 по ПКП на СО „***”, на основание
давност чрез осъществяване на фактическа власт с намерение за своене за периода
15.12.2003г. до 30.12.2014г.,
на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.К.Й., ЕГН **********, и С.П.Г.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***/500, със съдебен адрес:***, оф. 1, срещу С.С.М., ЕГН **********, Р.Т.П.,
ЕГН **********, и И.Т.С., ЕГН **********,***, положителен установителен иск да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на реална част с площ от 147 кв.м. от недвижими имот,
целият с площ от 273кв.м., представляващ ПИ идентификатор № 10135.4501.1169 по
КК и кадастралните регистри,
одобрени със заповед №РД-18-30/19.06.2007г.на изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в *** при съседи на реалната част: ПИ с идентификатори
№10135.4501.9508, № 10135.4501.300, № 10135.4501.1168 и останалата част от №
10135.4501.1169, съставляваща, ведно с реална част от 212 кв.м. от ПИ идентификатор № 10135.4501.1167 и реална част с площ от 230 кв.м. от ПИ идентификатор № 10135.4501.1168, един имот №299 по
ПКП на СО „***”, на основание давност чрез осъществяване на фактическа власт с
намерение за своене за периода 15.12.2003г. до 30.12.2014г., правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К.К.Й.,
ЕГН **********, и С.П.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ***/500, със съдебен
адрес:***, оф. 1, да заплатят на С.С.М.,
ЕГН **********, сумата от 1200,00лв.
/хиляда и двеста лева/, представляваща сторени разноски за платено адв.
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: