Р Е Ш
Е Н И Е
№ 29.04.2009г. гр. Асеновград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав на седми
април две хиляди и девета година в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.К.
При секретаря Д.М. като разгледа докладваното от съдия Н.К. гражданско дело № 1257 по описа за 2008г. и като обсъди:
Предявен
иск с правно основание чл. 128 от КТ във връзка с чл.86 от ЗЗД.
С.А.Л. ***, чрез пълномощника си адв. Д. твърди, че е
работил в “Кловър” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, по трудов
договор от 31.05.2004г на длъжността “бригадир дърводелец” в дърводелски цех в
с. Тополово обл. Пловдивска, като основното му месечно възнаграждение при подписването на
трудовия договор е било 145лв. С допълнително споразумение от 07.01.2008г основното му месечно възнаграждение е било
увеличено на 230лв, а длъжността която заемал в цеха на ответника била “дърводелец
мебелист”. Със заповед № 245/24.09.2008г е било прекратено трудовото му
правоотношение на основание чл.327 т.2 КТ, считано от датата на заповедта.
Твърди, че за периода месец април 2008г до датата на прекратяване на трудовото му
правоотношение ответника не е изплатил полагащото му се за този период трудово
възнаграждение. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати
сумата от 1180лв, представляваща неизплатеното нетно трудово възнаграждение за
месеците април 2008г – септември 2008г включително, както следва –по 200лв месечно за
месеците април 2008г-август 2008г включително, а за месец септември 2008г –
180лв, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
делото до окончателното плащане. Ангажира доказателства, претендира направените
разноски.
Ответникът, редовно призован по смисъла на чл.50 ал.2 ГПК, не взема становище по иска.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Между
страните не се спори относно наличие на трудово правоотношение за исковия
период, което се установява и от
представения трудов договор № 2
от 31.05.2004г, съгласно който ищецът е
бил назначен за неопределено време на длъжността “бригадир дърводелец” в ООД КЛОВЪР, с месечно
трудово възнаграждение в размер на 145лв. С допълнително споразумение към
трудов договор № 36/07.01.2008г е увеличен размера на договореното трудово
възнаграждение на 230лв, и ищецът е преназначен на длъжността “дърводелец
мебелист”. Трудовият му договор е бил
прекратен на 24.09.2008г на основание чл.327
т.2 от КТ –със заповед № 245/24.09.2008г, което се потвърждава и от вписването
в трудовата книжка. Ответникът е
правоприемник на “КЛОВЪР ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. “Д-р Владо” № 14, представлявано от управителя К.А. Фризеул Истън –
последното се установява от представените и приети по делото/в заверени
преписи/:протокол от общо събрание на “Кловър” ООД от 23.09.2008г, договор за
продажба на дружествен дял от 23.09.2008г и заявление за вписване на
обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност “Кловър” ООД.
От приетото от съда и неоспорено от
страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че “.....съгласно
данни от ведомост за работна заплата на
ответника за времето от 01.04.2008г до
24.09.2008г на ищеца е начислено трудово възнаграждение, възлизащо в общ размер
на: брутно трудово възнаграждение – 1 412.70лв, удръжки – 306.53лв, чисто
трудово възнаграждение -1 106.17лв. Сумата от 1 106.17лв документално не е
получена от ищеца”. Начисленото по месеци ЧТВ е както следва: за месеците април
2008г - до август 2008г.вкл. – по 191.98лв месечно, а за месец септември 2008г -
ЧТВ в размер на 146.27лв.
Установено
е, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение,
възникнало от трудов договор, което е било прекратено. При установено наличие
на трудово правоотношение, добросъвестното полагане на труд се предполага.
Следователно, в тежест на работодателя е възникнало задължение да изплати
договореното възнаграждение. На основание чл.128 КТ работодателят е длъжен да плаща
в установените срокове уговореното трудово възнаграждение на работника. От заключението на изготвената
по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че работодателят не е
изпълнил това си задължение. Като не е
сторил това, той е в неизпълнение на основното си задължение по чл. 128, т. 2
от КТ, при което неизплатеното трудово възнаграждение се явява дължимо. В този смисъл, искът е частично доказан по основание и размер -
изчислени съгласно заключението на ССчЕ, като
за горницата искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца следните суми: сумата от 1 106.17лв, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за исковия
период или по 191.98лв месечно за месеците април 2008г- август2008г включително
и сумата от 146.27лв за месец септември 2008г, като искът следва да бъде отхвърлен до пълния предявен
размер от 1 180лв. Следва да бъде присъдена и законна лихва върху присъдената
сума от датата на депозиране на исковата молба в съда - 13.11.2008г
до окончателното й изплащане
Съгласно чл. 83, ал. 1, т.1 от ГПК,
производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Ето
защо съобразно изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да бъде осъден ответника да заплати в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет сума в размер на 50.00лв
дължима държавна такса върху уважената част от иска, както и съответната на
уважената част от иска част от разноските за експертиза, представляващи
изплатено от бюджетните средства на Асеновградски районен съд възнаграждение на
вещото лице, изготвило назначената по делото експертиза /цялото в размер на 60,00
лв./, равняваща се на 56лв, а на ищеца да заплати направените от последния
разноски по производството съобразно уважената част от иска в размер на 188лв/съобразно
представените доказателства за направени такива и списък с разноски/.
Съобразно
разпоредбата на чл.78 ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него
разноски съобразно отхвърлената част на иска, но поради липса на заявена претенция от същия съдът не присъжда такива.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА “КЛОВЪР” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград,
ул. “Илинден” № 12, с ЕИК *********, представлявано от едноличния собственик на капитала К.А.
Фризеул Истън с дата на раждане 510705, да заплати на С.А.Л. ***, сумата от 1 106.17/хиляда сто и шест лв и седемнадесет ст/лв, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за месеците
април, май, юни, юли, август и септември 2008г или по 191.98/сто деветдесет и
един лв и деветдесет и осем ст/лв месечно за месеците април, май, юни, юли,
август 2008г включително и сумата от 146.27/сто четиридесет и шест лв и
двадесет и седем ст/лв за месец септември 2008г, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 13.11.2008г до окончателното
изплащане, и направените по производството разноски в размер на 188 /сто осемдесет
и осем/ лв, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 1 180/хиляда сто и осемдесет/лв
ОСЪЖДА “КЛОВЪР” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
Асеновград, ул. “Илинден” № 12, с ЕИК *********, представлявано от едноличния собственик на капитала К.А.
Фризеул Истън с дата на раждане 510705 да заплати в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт по бюджетната сметка на Висшия
съдебен съвет 50лв/петдесет/лв дължима държавна такса и 56/петдесет и шест/
лева, разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив
в двуседмичен срок, считано от 29.04.2009г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: