Решение по дело №2687/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2471
Дата: 15 декември 2021 г. (в сила от 15 декември 2021 г.)
Съдия: Милена Маринова Дичева
Дело: 20217180702687
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

logo

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2471/15.12.2021г.

гр. Пловдив, 15.12.2021 год.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА 

          ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА

                  ДАРИНА МАТЕЕВА

 

при секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Данаила Станкова  като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 2687  по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

         Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП – Пловдив, чрез ст.юрк.К., против решение № 1353/23.08.21 г. по АНД №28/21 г. на ПРС.

         Твърди се обжалваното решение да е постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН, тъй като ПРС е приел, че НП е издадено при допуснато СПН. Сочи се неправилност на изводите на ПРС, че в процесния случай е налице съществено процесуално нарушение, тъй като не са посочени изрично документите, непредставени в хода на проверката, което от своя страна е станало причина за ограничаване правата на нарушителя.

В СЗ касаторът не изпраща представител.

Ответникът, „Силенти“ЕООД, също не изпраща представител по делото. В писмен отговор по касационната жалба се заема тезата за нейната неоснователност.

         Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив е на становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол,  от надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящата касационна проверка е решение № 1353 от 23.08.2021 г. по АНД № 20215330200028 по описа за 2021 г. на ПРС, с което е отменено НП № 545964-F570385/04.11.2020 г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на „Силенти“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Хан Кубрат“ №1, ет.6, ап./офис 608, представлявано от Д.Н.С., за нарушение на чл.13, ал.1 вр.чл.37, ал.2 от ДОПК е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 250 лева на основание чл.273, предложение първо от ДОПК.

Първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви, които се споделят от настоящия касационен състав и не е необходимо да бъдат повтаряни.

За да отмени процесното НП, ПРС е приел, че в АУАН и в НП е налице пълна липса на изложение на конкретни факти и по-конкретно липсва конкретизация на  изисканите и непредставени документи, тъй като са изброени само няколко от тях и то общо като всички останали са посочени под общ знаменател като други документи, както и „пълен състав от документи“. Прието е, че в случая нарушението е особено съществено, доколкото няма индивидуализация на конкретно изискваните документи, което пък препятства проверката дали непредставянето им действително е могло да затрудни проверката и кои документни реално са били съществуващи и налични у задълженото лице към момента на изискването и то да е имало обективната възможност да ги представи. Невъзможността за установяване на тези обстоятелства, според ПРС, прави невъзможна проверката за съставомерността на деянието, а описанието на конкретните изискани документи в АУАН и в НП е реквизит от съдържанието им.

Този извод напълно се споделя от настоящата инстанция. За законосъобразното налагане на процесната санкция безспорно се изисква пълна и точно конкретизация и индивидуализация на документите, които са изисквани с оглед преценка съставомерността на деянието. Липсата на такава индивидуализация от една страна нарушава съществена правото на защита на проверяваното лице, а от друга – препятства възможността за съдебен контрол.

Правилен е и вторият извод на РС, че при описанието на нарушението са смесени двете хипотези на чл.273 от ДОПК, което само по себе си представлява СПН, което да доведе до отмяна на НП.

Съобразявайки всички доказателства по делото обоснован е и извода на ПРС  за маловажност на нарушението съгласно чл.28 от ЗАНН предвид ниската реална обществена опасност на извършеното – в крайна сметка независимо от непредставянето на исканите документ контролния орган си е набавил необходимата информация за реализирания оборот както от вече представените от жалбоподателя документи, така и от лицензираните пощенски оператори, съответно проверката е приключила успешно и е  издаден на акт за регистрация по ЗДДС.

 

Предвид горното е достатъчно препращане към мотивите на обжалваното решение – чл.221, ал.2 от АПК, като в същото време, при извършената служебна проверка на решението,  съдът не констатира пороци, които да доведат до касиране, поради което, при безспорната установеност на нарушението и нарушителя, оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

 

Воден от изложеното, настоящият съдебен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1353 от 23.08.2021 г. по АНД № 20215330200028 по описа за 2021 г. на ПРС.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ: