О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 356/7.9.2022
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЯМБОЛ, първи
касационен състав, в закрито заседание на седми септември 2022 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Велина Митева, разгледа докладваното от председателя ЧКАД № 216 по описа за 2022 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
адм. д. № 216/2022 г. по описа на Административен съд
- Ямбол е образувано след повторно изпращане след прекратяване с Разпореждане №
464 от 14.06.2022 г. на производството по адм. д. №
176/2022 г. по описа на ЯАС и връщане на ЯРС за изпълнение на задълженията по
чл. 213а, ал. 1 от АПК на депозираната частна касационна жалба, подадена от
адвокат С.Т. в качеството му на пълномощник на „АГРОЗЕМ АВ“ ООД, „ГЕРААГРО“
ЕООД, „ХЕКТАР“ ЕООД, „РИО МАР“ ООД, Д.М.Х., Д.Д.И., И.А.К.,
К.И.А., „ЛИДЕР АГРО“ ООД, М.Д.Д.,
М.И.К., М.Д.Х. и Н.И.А., против Определение № 957 от 10.05.2022 г. по гр. д. № 20212330103198/2021 г. по описа на Районен съд – Ямбол,
с което са оставени без уважение подадените от оспорващите молби по реда на чл.
248 от ГПК за изменение на Определение № 664 от 25.03.2022 г. по гр. д. №
20212330103198/2021 г. по описа на ЯРС в частта за разноските. Преди повторното
изпращане на частната жалба на касационната инстанция за произнасяне, първоинстанционният съд, в изпълнение на дадените с
Разпореждане № 464 от 14.06.2022 г. по адм. д. №
176/2022 г. по описа на ЯАС указания във връзка с администрирането на частната
жалба, е предприел необходимите процесуални действия по отстраняване на
констатираните нередовности, в резултат на което със
свое Разпореждане № 2228 от 11.07.2022 г. по гр. д. № 20212330103198/2021 г. е
върнал като нередовна частна жалба вх. рег. № 6952 от 19.06.2022 г. по
отношение на „ГЕРААГРО“ ЕООД, „ХЕКТАР“ ЕООД, „РИО МАР“ ООД, Д.М.Х., Д.Д.И., И.А.К. и „ЛИДЕР АГРО“ ООД. По делото липсват данни
този съдебен акт да е обжалван по надлежния ред.
С доводи за
незаконосъобразност на оспореното определение се иска отмяната му като
постановено в противоречие с разпоредбите на материалния и процесуалния закон и
постановяване на съдебен акт, с който да бъде изменено Определение № 664 от
25.03.2022 г. в частта за разноските, като в полза на жалбоподателите се
присъдят разноските за платено адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер за всеки един от тях. Конкретно се
поддържа тезата, че обжалваното определение е постановено при неправилно
тълкуване и прилагане от страна на PC-Ямбол на разпоредбите на материалния и
процесуалния закон относно хипотезите, в които следва в полза на страните в
производството да бъдат присъждани претендираните и направени
от тях в съдебното производство разноски. Счита се, че съдът неправилно е
разтълкувал и приложил относимата за казуса
нормативна уредба, приемайки, че следва да присъди едно-единствено
възнаграждение на всички жалбоподатели, тъй като са решили да упълномощят един
и същ адвокат. Поддържа се становище, че решаващият съд категорично не е отчел
смисъла, вложен в текста на чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1
от АПК, а именно - присъждане на разноски само за един адвокат, но в случай, че
една и съща страна е упълномощила няколко адвоката, които да бранят нейните
права и законни интереси в производството, какъвто според твърденията в
частната жалба не е настоящият случай. В тази връзка се прави позоваване на
практиката на ВКС, който неведнъж се е произнасял, че на всяка от страните в
производството се дължи присъждане на претендираните разноски,
когато съдът е достигнал до извод, че такива са дължими и следва да бъдат
присъдени. В противен случай би се достигнало до ситуация, в която страните са
поставени в неравностойно положение една спрямо друга. С представена по делото
молба след връщането му в ЯРС за изпълнение на задълженията по чл. 213а, ал. 1
от АПК, е направено изрично искане от страна на процесуалния представител на
жалбоподателите производството да продължи само по отношение на оспорващите,
внесли такса за разглеждане на жалбата, като същевременно е заявена и претенция
за присъждане на разноските по настоящото производство.
Ответникът –
Директорът на Областна дирекция „Земеделие“, гр. Ямбол, чрез процесуалния си
представител оспорва частната касационна жалба, като излага подробни
съображения досежно законосъобразността на
атакуваното съдебно определение. В тази връзка се сочи, че според трайната
практика на административните съдилища и на различни съдебни състави на
гражданска и търговска колегия на ВКС, при предявени съединени искове в една
колективна жалба, по която както предметът, така и ответникът са едни и същи,
дължимата такса е една, съответно едно е и следващото се адвокатско
възнаграждение. Поддържа се становището, изразено в отговора по депозираните по
реда на чл. 248 от ГПК молби за изменение на Определение № 664 от 25.03.2022 г.
по гр. д. № 20212330103198/2021 г. по описа на ЯРС в частта за разноските. Не
се претендират разноски пред касационната инстанция.
Настоящата съдебна
инстанция, въз основа на материалите, съдържащи се в производствата по гр. д. №
20212330103198/2021 г. по описа на Районен съд – Ямбол, по ЧКАД № 176 по описа
за 2022 г. и по ЧКАД № 216/2022 г. – и двете на Административен съд - Ямбол,
намира частната жалба по отношение на жалбоподателите „АГРОЗЕМ АВ“ ООД, М.Д.Д., М.И.К., М.Д.Х., Н.И.А. и К.И.А. за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежни страни.
Разгледана по същество същата се преценя и като основателна по следните съображения:
Отговорността за
разноските по административното дело е законово определена в чл. 143 от АПК.
Хипотезите на разпоредбата са лимитативно и изчерпателно изброени, поради което
не следва да се тълкува разширително определянето на отговорността за
разноските, респективно да се прилага субсидиарно чл.
78 от ГПК. Съобразно разписаното в чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Ал. 3 на цитираната норма е категорична,
че подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на
делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт.
В конкретния
случай съдебното производство е прекратено в хипотезата на оттегляне на
административния акт от неговия издател, респ. отпаднал правен интерес след
възникване и упражняване правото на оспорване, поради което правилна е преценката
на ЯРС, че на основание чл. 143, ал. 2 от АПК се дължи репарирането на сторените
от жалбоподателите разноски в рамките на разходите, направени до настъпване на правопогасяващия
юридически факт. Неправилно обаче решаващият съд е присъдил в полза на
всички жалбоподатели разноски за един адвокат в общия размер от 500 лева
съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. ЯАС в настоящия си състав намира, че разноски в размер на 500
лева за договорено и платено адвокатско възнаграждение в производството пред
ЯРС е следвало да бъдат присъдени за всеки един от жалбоподателите, доказали
извършването на съответния разход. В
тази връзка следва да се има предвид следното:
Видно от материалите
по делото, към момента на
постановяване на обжалваното определение е имало доказателства за участието на
адвокат и за направените разноски за всеки от оспорващите по
гр. д. № 20212330103198/2021 г. по описа на ЯРС, включително и за частните жалбоподатели в настоящото производство. Още с
депозирането на жалбата против административния акт са представени надлежно
оформени адвокатски пълномощни за подготовка и подаване на жалба, съответно за
процесуално представителство по образуваното дело от всички оспорващи, в т. ч.
и от „АГРОЗЕМ АВ“ ООД, от К.И.А., от М.Д.Д., от М.И.К.,
от М.Д.Х. и от Н.И.А., като с нарочни молби вх. № 3038 от 04.03.2022 г. и вх. №
3673 от 17.03.2022 г. по описа на ЯРС от пълномощника адвокат С.Т. са
представени и сключените от посочените жалбоподатели договори за правна защита
и съдействие, видно от които в Раздел III е направено
отбелязване, че към момента на подписване на съответния договор е заплатена в
брой сумата от 500 лева договорено възнаграждение за процесуално
представителство по гр. д. № 20212330103198 на РС - Ямбол. При това положение и
с оглед разписаното в чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1 от
АПК, за всеки от жалбоподателите се следва присъждане на договорената и
заплатена в брой сума от 500 лева за процесуалното представителство по делото,
както и разноските за внесения от „АГРОЗЕМ АВ“ ООД депозит за вещо лице в
размера след извършените приспадания и изчислената разлика. В тази връзка
следва да бъде споделено изразеното в частната жалба становище, че ЯРС неправилно
е приел, че присъждането на разноски на всяка от страните би влязло в
противоречие с принципите за справедливост в правото и забрана да не се вреди
другиму. Действително, в случая се касае за отговорност, която е обусловена от
изхода на спора и в този смисъл АПК е категоричен, че жалбоподателите имат
право на разноски и при оттегляне на оспорения административен акт от страна на
неговия издател, какъвто е и настоящият случай. Разпоредбата е ясна и не прави
разграничение относно броя на жалбоподателите, имащи право на разноски, нито
пък посочва, че се дължи присъждане на едно възнаграждение за адвокат с оглед
на техния брой. В този смисъл е и трайната съдебна практика, която е
непротиворечива в това отношение.
Приемайки
противното, ЯРС е постановил неправилно определение, което следва да се отмени в тази част
и вместо него да се постанови
друго, с което Областна
дирекция „Земеделие“, гр. Ямбол да бъде осъдена да заплати
на всеки един от частните
жалбоподатели
„АГРОЗЕМ АВ“ ООД, К.И.А., М.Д.Д., М.И.К., М.Д.Х. и Н.И.А.
сумата от по 500 лева, съставляваща сторени в производството по гр. д. №
20212330103198/2021 г. по описа на ЯРС разноски за договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.
248, ал. 3 от ГПК, определението за разноските се постановява в закрито заседание
и се връчва на страните; то може да се обжалва по реда, по който подлежи на
обжалване решението. След като касационният съдебен акт е от категорията на необжалваемите, то и настоящото определение не подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд.
С оглед изхода
на спора и предвид своевременно заявената от процесуалния представител на
частните жалбоподатели претенция за присъждане на разноски в настоящото
производство, съдът намира същата за основателна. Такива е необходимо да бъдат
присъдени за
внесена държавна такса, както следва: в размер на по 30 лева за всеки от частните
жалбоподатели М.Д.Д., М.И.К., М.Д.Х., Н.И.А. и К.И.А.,
а за частния жалбоподател „АГРОЗЕМ АВ“ ООД, - в размер на 150 лева.
Водим от
горното, ЯАС, първи касационен състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение №
957 от 10.05.2022 г. по гр. д. № 20212330103198/2021 г. по описа на Районен съд
– Ямбол.
ИЗМЕНЯ Определение №
664 от 25.03.2022 г. по гр. д. № 20212330103198/2021 г. по описа на ЯРС в частта за разноските, като ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“,
ГР. ЯМБОЛ да заплати на „АГРОЗЕМ АВ“
ООД, със седалище и адрес на управление: с. С., община „Тунджа“, област Ямбол, *,
представлявано от управителя А.Д.Ч., на М.Д.Д., на М.И.К.,
на М.Д.Х., на Н.И.А. и на К.И.А. - всички със съдебен адрес:***, *, адвокат С.Т.
***, сумата от по 500 (петстотин) лева на
всеки от тях, съставляваща направените в производството по гр. д. №
20212330103198/2021 г. по описа на Районен съд – Ямбол разноски за договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, ГР. ЯМБОЛ да
заплати на М.Д.Д., на М.И.К., на М.Д.Х., на Н.И.А.
и на К.И.А. - всички със съдебен адрес:***, *, адвокат С.Т. ***, сумата от по 30 (тридесет) лева на всеки от
тях, представлявани направени в производството по адм.
д. № 216/2022 г. по описа на ЯАС разноски за внесена държавна такса.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, ГР. ЯМБОЛ да
заплати на „АГРОЗЕМ АВ“ ООД, със седалище и адрес на управление: с. С., община
„Тунджа“, област Ямбол, *, представлявано от управителя А.Д.Ч., със съдебен
адрес:***, *, адвокат С.Т. ***, сумата
от 150 (сто и петдесет) лева, съставляваща сторени в производството по адм. д. № 216/2022 г. по описа на ЯАС разноски за внесена
държавна такса.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/не се чете
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/не се чете
2. /п/не се чете