Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 24.11.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на тринадесети април две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г.Х.
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 887
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0906-000955 от 15.09.2020 г. на Началник
на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч са наложени на Н.Н.К. ***,
административни наказания на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – глоба в
размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева, за нарушения
на чл.103 и чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят К., който чрез адвокат
В.Кривошиева от АК Ловеч го е обжалвал. В жалбата си сочи, че така издаденото
срещу него НП е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че наказващият орган е
издал постановлението неправилно възприета фактическа обстановка и допуснати
съществени процесуални нарушения. Изтъква, че жалбоподателят е посочил
възражения в съставения му АУАН, които обаче не е съобразил и не е обсъдил в
мотивите си. Сочи, че процесното МПС не е било управлявано от него, не е било
установено по безспорен начин това твърдение на наказващия орган и въобще лицето
управлявало мотоциклета във въпросния ден. Заявява, че по този начин е бил
нарушен материалния закон.
В заключение в жалбата е посочено, че не е налице извършено нарушение по
ЗДвП, твърдяното такова е недоказано и липсва установена вина по отношение на
жалбоподателя К.. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло,
като незаконосъобразно издадено, както и му се присъдят направените по делото
разноски.
В съдебно заседание, в което е даден ход на съдебните прения, редовно
призован, жалбоподателят К. не се явява. Представлява се от адвокат Кривошиева,
която пледира за отмяна на наказателното постановление, като неправилно и
недоказано. Изтъква, че от свидетелските показания по делото не се е установило
по безспорен начин жалбоподателят К. да е извършил вменените му нарушения.
Счита, че актосъставителят е установил единствено движението на превозното
средство, но не и че същото е било управлявано от жалбоподателя. Претендира да
им бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 360 лева.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно
заседание. Писмено в съпроводителното писмо пледират жалбата да бъде оставена
без уважение и се потвърди наказателното постановление. На основание чл.63,
ал.4 от ЗАНН са направили възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение и в случай, че жалбата бъде уважена искат да бъде
присъдено в минималния предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. размер.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите С.Н.Д., Г.Ц.Г. и Х.Х.Т., както и от изложеното в жалбата, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка :
На 27.08.2020 г. свидетелите С.Д. и Г.Г. – служители в сектор Пътна полиция
при ОД на МВР Ловеч, изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното
движение. Намирали се със служебния автомобил в гр.Ловеч, на кръстовището
образувано от булевардите „Мизия“ и „Освобождение“.
Около 15:00 часа, от посока с.Умаревци с посока на движение с.Б., покрай
свидетелите преминал мотоциклет тъмен на цвят, като освен водача на мотоциклета
се возел и пътник, който нямал поставена предпазна каска. Свидетелите
забелязали също така, че мотоциклета нямал поставени регистрационни табели.
Това ги накарало да го последват със служебния автомобил по ул.„Баховско шосе“
в посока с.Б.. Свидетелите подали звукови и светлинни сигнали с цел да спрат за
проверка мотоциклета, но водача на последния не се подчинил и продължил
движението си към с.Б.. Навлизайки в селото и малко преди центъра мотоциклета
спрял и от него скочил пътника, който се возел без поставена предпазна каска. В
същото време водача на мотоциклета се обърнал към полицейския автомобил, като
визьора на каската му бил вдигнат. Това позволило на свидетелите Д. и Г. ясно
да видят лицето на водача, в когото разпознали лицето Н.К.. Същият бил познат
на свидетелите във връзка със служебните им задължения. Веднага след това К.
продължил движението с мотоциклета и на кръстовище на изхода на с.Б. завил
надясно, излязъл на път II-35 и поел в посока
гр.Плевен. Свидетелите Д. и Г. се отказали да го следват повече и се върнали в
с.Б., на мястото където слязъл пътника от мотоциклета. Намерили го и
установили, че това е свидетелят Х.Т.. Свалили от него сведения и му наложили
глоба с фиш за това, че се е возел на мотоциклета без поставена предпазна каска
/л.32/.
Следващите дни Н.К. бил издирен и установен от служителите на сектор ПП и на
04.09.2020 г. свидетелят С.Д. му съставил АУАН бланков номер 013823 /л.7/, в
негово присъствие, на който като свидетел очевидец бил посочен и се подписал Г.Г..
До издирването на К. било установено и че към момента на управление на
мотоциклета той не притежавал свидетелство за управление на МПС, тъй като било
иззето по реда на чл.177, т.1 от ЗДвП. Свидетелят Д.
приел, че с тези си действия К. нарушил разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП,
а за това, че не спрял плавно в най-дясната част от платното за движение след подадения
звуков и светлинен сигнал, актосъставителят приел, че е нарушил и разпоредбата
на чл.103 от ЗДвП.
В графата „възражения” по акта, жалбоподателят К. вписал, че не е
управлявал мотоциклета, а седмица преди 27.08. го е продал на две момчета.
Посочил е, че едното момче е Х. от с.Пресяка, а другото не го познава, както и
че моторът е имал регистрационна табела в деня, в който го продал, а от там
нататък не знае. Подписал акта и получил препис от него.
Липсват данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да са били представени
писмени възражения по акта.
Така описаната в акта фактическа обстановка изцяло е отразена и в обжалваното
наказателно постановление, като наказващият орган приел, че с действията си по
управление на мотоциклета К. нарушил разпоредбите на чл.103 и чл.150а, ал.1 от ЗДвП и му наложил предвидените в чл.175, ал.1, т.4 и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП
санкции. За последната е отбелязано, че е наложена глоба в максималния размер
от 300 лева, тъй като К. е бил наказван два пъти за същото нарушение.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна,
поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз
основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи /л.11-12/.
При цялостната проверка за законосъобразност, съдът констатира, че АУАН и
наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание. Както
в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП е било отразено достатъчно
изчерпателно мястото на извършване на нарушенията – в гр.Ловеч, на кръстовището
образувано от булевардите „Мизия“ и „Освобождание“ с посока на движение от с.Умаревци към изхода
за гр.Плевен. На това място свидетелите Д. и Г. са видели да преминава покрай
тях тъмния на цвят мотоциклет, тръгнали са след него, като са му подали звуков
и светлинен сигнал за спиране от служебния автомобил, но водачът му не се
подчинил да спре най-вдясно на платното за движение, а продължил да се движи в
посока с.Б.. Там именно, докато спрял за съвсем кратко да слезе свидетелят Т.,
двамата са видели лицето на водача и разпознали в него жалбоподателят К.. В
този смисъл съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Д. и Г., като
обективни, последователни и логически свързани. Липсват данни, които да
навеждат на съмнения за предубеденост или преднамереност на двамата по
отношение на жалбоподателя К.. И двамата са били очевидци на деянието, намирали
са се непосредствено на кръстовището, през което преминал мотоциклета
управляван от К., а малко по-късно са били на такова разстояние от мотоциклета
в с.Б., че ясно са възприели случващото се пред тях и в частност лицето на
водача на мотоциклета.
Ето защо, съдът намира, че констатациите отразени от актосъставителя Д. в
съставения на жалбоподателя АУАН убедително са защитени при разпита на двамата
свидетели очевидци в хода на съдебното следствие, като всеки от тях, имайки
ясен спомен от конкретната пътна ситуация, детайлно излага релевантните за
случая обстоятелства. Както се посочи по-горе в изложението, на два пъти двамата
са се намирали в непосредствена близост до мотоциклета, движели са се след него
до края на с.Б. и са категорични, че именно жалбоподателят К. е управлявал
мотоциклета и че на същия е нямало поставени регистрационни табели. Показанията
на двамата свидетели отразяват едни и същи, лично и еднозначно възприети от тях
обстоятелства. Не на последно място, показанията им кореспондират изцяло и с
писмените доказателства по делото, а именно : изготвената веднага след
случилото се докладна записка до началника на сектор ПП /л.31/ и фиш серия Н, № 0925473 от 27.08.2020 г. /л.32/, с
който са санкционирали пътника возещ се зад жалбоподателя – свидетелят Х.Т.. Поради
това и съдът им дава вяра изцяло и ги приема за логични, обективни и
добросъвестно дадени, като на тях основава изводите си от фактическа страна и
приема, че доказателствената им стойност не е разколебана от ангажираните от
жалбоподателя гласни доказателства, в лицето на свидетеля Х.Т.. Изложената от
него, при разпита му версия, че въпросният ден мотоциклета го е управлявало
лице на име „Рашко“, на който той продал мотоциклета и когото след това повече
не видял, съдът счита за недобросъвестно дадена, набързо скалъпена и целяща да
подпомогне жалбоподателя в защитната му теза. Нещо повече – в желанието си да
помогне на тезата на жалбоподателя, свидетелят Т. всъщност потвърждава
показанията на свидетелите Д. и Г.. Сочи, че когато полицейските служители са
го намерили в с.Б. са го попитали „Н. ли кара мотора ?“ Нелогично е, ако те
преди това не са видели и разпознали жалбоподателя като водач на мотоциклета,
да питат именно за него свидетеля Т.. Твърде пресилено и изцяло в сферата на
предположенията е да се мисли, че на момента полицейските служители са
сформирали решение да уличат жалбоподателя К. в извършването на констатираните
от тях нарушения.
С оглед на тези съображения, съдът приема, че отразените в
обстоятелствената част на АУАН, съответно и в атакуваното НП фактически
обстоятелства съответстват на действителното положение. Интерпретирани са
обективно от наказващия орган и са оценени правилно, в съответствие с
материалния закон. От страна на жалбоподателя не бяха ангажирани убедителни
доказателства, които да установяват фактическа обстановка различна от
изложената в акта и наказателното постановление. В този смисъл, признатата от
закона доказателствена сила на АУАН следва да бъде зачетена и същия е годно
доказателствено средство за подлежащите на установяване факти и обстоятелства.
Наказващият орган коректно е изписал словесно всички обстоятелства имащи
отношение към съставите на вменените на жалбоподателя нарушения, с техните
съставомерни признаци.
С оглед на тези съображения, настоящият състав намира, че вменените на
жалбоподателя К. нарушения на разпоредбите на чл.103 и чл.150а, ал.1 от ЗДвП са
категорично установени и доказани от обективна страна. В частност, нарушението
на разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП се установява и от справката за
нарушител/водач /л.8-10/, от която става ясно, че на 20.02.2020 г. на К. е бил
съставен АУАН серия GA, № 133482, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.2-ро
от ЗДвП, който акт е бил изпратен в РП Ловеч и образувана преписка за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. При съставянето на АУАН му е било отнето и
свидетелството за управление на МПС № *********, както и контролния талон и
свидетелството за регистрация на управляваното от него МПС. Свидетелството за
управление на МПС било отнето със ЗППАМ № 20-0906-000053/20.02.2020 г.,
издадена въз основа на съставения му АУАН и на основание чл.171, т.1, „б“ от ЗДвП. Тези данни категорично обосновават извода, че към момента на управлението
на мотоциклета на 27.08.2020 г., жалбоподателят К. е бил с отнето свидетелство
за управление на МПС.
От субективна страна и двете нарушения са извършено виновно, при пряк
умисъл. Ясно жалбоподателят е възприел подадения сигнал от полицейския
автомобил, но въпреки това не е спрял плавно в дясната страна на платното за
движение, а е ускорил скоростта на управлявания от него мотоциклет с цел да
осуети проверката. Наясно е бил също така, че свидетелството за управление на
МПС му е било отнето, но въпреки това е управлявал мотоциклета във въпросния
ден.
Ето защо, при тези данни, съдът намира, че по безспорен начин са доказани
извършените от жалбоподателя К. нарушения на нормите на чл.103 и чл.150а, ал.1 от ЗДвП, поради което наказателното постановление следва да се потвърди изцяло,
като законосъобразно издадено.
Правилно наказващият орган е приложил за тези нарушения съответните
санкционни норма. Санкциите по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са определени в минималния
предвиден от закона размер – глоба в размер на 50 лева и лишаване от правото да
управлява МПС за срок от 1 месец. Тази по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е
определена в максималния от 300 лева, като наказващият орган се е обосновал за
това си решение, а именно : наложени на К. предходни наказания за същото
нарушение, което обстоятелство се установява от цитирана по-горе справка за
нарушител/водач. А и видно от справката за нарушител, жалбоподателят К. е бил
многократно наказван с влезли в сила НП и фишове, което го определя като
системен нарушител по ЗДвП. Характеризира го като личност с висока обществена
опасност в качеството му на водач на МПС, който въпреки наложените наказания не
се е поправил и продължава да не спазва правилата за движение и правовия ред в
страната. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото не бяха
констатирани данни за наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства.
При издаването на наказателното постановление и в двете му части няма
допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянията,
законовите разпоредби, които са нарушени, както и административнонаказателните
разпоредби, въз основа на които са наложени санкциите на жалбоподателя.
С оглед на това съдът счита, че наказанията за двете нарушения са законосъобразно
наложени и приема посочените в акта фактически констатации за реално отразяващи
случилото се, и в този смисъл постановлението следва да бъде потвърдено.
По безспорен начин е установена и самоличността на нарушителя, като в НП
жалбоподателят е идентифицирана с трите си имена и ЕГН.
При този изход на делото, претенцията на жалбоподателя да му бъдат
присъдени направените по делото разноски следва да бъде оставена без уважение,
като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0906-000955 от 15.09.2020 г. на Началник на Сектор ПП при ОД
на МВР Ловеч, с което са наложени на Н.Н.К. ***, ЕГН : **********, административни
наказания на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева, за нарушения на чл.103 и
чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Оставя
без уважение претенцията на Н.Н.К. ***, с горните данни, за присъждане
на направените по делото разноски, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :