Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
гр. Габрово, 16.06.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с участието на прокурора ……………… като
разгледа докладваното от съдия Гишина адм. дело № 50 по описа за 2023
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Съдът е сезиран с жалба от И.Й.Х. *** против Решение № 5 от 24.02.2023 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово, с което е отхвърлена жалбата на Х. срещу Разпореждане № ********** от 20.12.2022 година на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Габрово.
В жалбата се развиват доводи относно това, че Х. не е
отказал да внесе сумата за недостигащия му стаж, но намира изчисляването му за
неправилно; относно стажа, положен през периода 20.05.1994-31.08.1994 година в „*****“
ООД – Габрово, 07.02.1995-07.08.1995 година в ЕТ „******“ – гр. Габрово и
01.09.1996-01.09.1997 година в ЕТ „*****“ – гр. Севлиево се развиват доводи, че е от втора категория,
а не от трета, както е приел административният орган; относно стажа в ***** и времето
от 14.07.1993 до 11.10.1993, заверено от Бюро
по труда се твърди, че следва да се зачете в календарни, а не в работни дни.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане, и връщане на преписката за ново произнасяне с възможност за
внасяне на дължимото по чл. 9а от КСО след правилно определяне размера на недостигащия
стаж
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество, по съображения, подробно развити в депозирана по делото писмена защита /л. 237-242/. В хода по същество се заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски в размер на 620 лева.
Ответната страна, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител - юрисконсулт, оспорва жалбата, по същество прави искане за
отхвърлянето ѝ предвид подробно развити съображения в депозирани по
делото писмени бележки /л. 234-236/. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 118 от КСО, надлежно указан и от административния орган в оспорения акт.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателят И.Х. е подал до Директора на ТП на НОИ –
Габрово Заявление обр. УП-1, вх. № 2170-07-10 от 24.03.2022 година /л. 16-17/, за
отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст при условията на чл. 9а от КСО, като е приложил описани в
заявлението документи /л. 18, л. 19-39/.
С Уведомително писмо изх. № 2170-07-10#18 от 29.11.2022 година, подписано от Началник отдел
„Пенсии” при ТП на НОИ – Габрово, Х. е уведомен, че общата сума на
осигурителните вноски за недостигащия му осигурителен стаж, изчислен на 03
години, 10 месеца и 03 дни, е 6480.74 лева, като е указан срок за заплащане и
последиците от неплащане на сумата в указания срок. Писмото е връчено на Х. на
01.12.2022 година /л. 101/.
Х. е подал възражение относно размера на изчисления
недостигащ стаж /л. 100,103,105/, което е прието за неоснователно, видно от
писмо с изх. № 2170-07-10#20 от 07.12.2022 година,
подписано от Директора на ТП на НОИ – Габрово /л. 104/.
Видно от Констативен протокол № КВ-5-07-01253139 от
16.12.2022 година, съставен от старши инспектор по осигуряването, към
16.12.2022 година не е установено плащане на дължимата сума за недостигащ
осигурителен стаж /л. 108/.
С Разпореждане № ********** от 20.12.2022 година на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Габрово на Х. е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Видно от разпореждането, за да постанови този резултат, административният орган е зачел осигурителен стаж от втора категория труд - 03 години, 06 месеца и 12 дни и осигурителен стаж от трета категория – 30 години, 10 месеца и 12 дни, респ. общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд - 35 години, 03 месеца и 27 дни. Отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал. 1-2 от КСО е отказано поради липса на изискуемия стаж, а по чл. 68, ал. 3 от КСО – поради липсата на изискуемата възраст /л. 129/.
Недоволен от разпореждането, заявителят Х. обжалва
горепосоченото разпореждане пред Директора на ТП на НОИ - Габрово в срока по
чл. 117, ал. 2, предл. 1 от КСО /жалба на л. 161-162/.
Директорът на ТП на НОИ - Габрово е постановил Решение № 5 от 24.02.2023 година, с което е отхвърлил жалбата като неоснователна предвид подробно развити съображения в мотивите на
решението, като основният мотив е липсата на заплащане на недостигащия
осигурителен стаж. В мотивите на решението е посочено, че стажът на Х. в
ЕТ „*****“ – гр. Севлиево на длъжност „арматурист” в периода 01.09.1996
– 01.09.1997 година /01 година, 00 месеца и 00 дни/ и този на длъжност „технически
ръководител” в ЕТ „******“ – гр. Габрово в
периода 05.02.1995 – 05.08.1995 година /00 години, 06 месеца и 00 дни/ следва
да бъдат зачетени от втора категория, а превърнати в трета категория се
равняват на 01 година, 10 месеца и 15 дни; така общият стаж, превърнат към
трета категория, нараства с по-малко от 5 месеца, пак не е достатъчен за
придобиване право на пенсия.
По редовно заявено оспорване на горепосоченото решение е
образувано настоящото съдебно производство.
Изложеното обуславя извода относно
основния спорен момент в производството в административната и в съдебната му
фаза, а именно – за коя категория следва да бъде признат труда, положен от
жалбоподателя през спорните периоди - 20.05.1994-31.08.1994 година в „*****“ ООД – Габрово, 07.02.1995-07.08.1995
година в ЕТ „******“ – гр. Габрово и 01.09.1996-01.09.1997 година в ЕТ „*****“ –
гр. Севлиево, което обуславя и следващия спорен момент относно правилното
изчисляване на недостигащия стаж.
По повод открито производство по оспорване от ответната страна
на Удостоверение обр. УП-3 от 14.02.2022 година /л. 27/
и Удостоверение обр. УП-2 от 14.02.2022 година /л. 28-29/, издадени от „*****“
ООД – Габрово /протокол от о.с.з. на 20.04.2023 година – л. 201-203 от
делото/ са приобщени писмени доказателства, представени от ответната страна,
като е разпитан и свидетел, посочен от оспорващата страна – И.Д., съдружник и
управител на „*****“ ООД – Габрово. Според показанията на разпитания свидетел,
оспорените удостоверения са изготвени от счетоводителката, която е работила при
него към 14.02.2022 година, а не счетоводителката на „*****“ ООД, на базата на архива,
съхраняван от него /Д./, а той ги е подписал; Д. заявява, че той е подписал и
трудовата книжка, находяща се на л. 134 от делото /стр. 22 от книжката/, като
няма подпис на счетоводителя. Д. сочи, че жалбоподателят е работил като
технически ръководител на строителни обекти в Германия – контролирал е
работниците, правил е инструктаж за безопасност, контролирал е работата по
проектите, следил е строителните обекти, давал е указания, записвал е
извършените видове работа.
От представените от ответната страна писмени доказателства
се установява, че от 2000 година „*****“ ООД – Габрово е прекратено по реда на
чл. 155, т. 2 от Търговския закон, по иск на Окръжна прокуратура – Габрово,
като е открито производство по ликвидация и за ликвидатор е назначен И.Д. /л.
196-197/. С протоколи от 04. и 05.07.2022 година „*****“ ООД – Габрово
/прекратен осигурител/ е предало на ТП на НОИ – Габрово ведомости за заплати и
трудовоправни докумети /л. 223-228/. Заверени копия на ведомости за заплати за
м. 05, 06, 07 и 08.1994 година са представени от ответната страна и са приети
като доказателства по делото, като от тях е видно, че във ведомостите няма
посочени длъжности.
Съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж /НПОС/ осигурителният стаж се установява с данните по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по
утвърден образец, а в ал. 3 е предвидено, че документите по ал. 1 и 2 се
издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни
документи и договори за възлагане на труд. При анализ на тази разпоредба се
налага изводът, че изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи
наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните
книжки, както и удостоверенията обр. УП – 3 /документи по утвърден образец по
смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС/ са вторични документи, които отразяват
данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията
в изплащателните ведомости, от една страна, и трудовата книжка и
удостоверенията по образец, от друга страна, от значение е направеното
отразяване в изплащателните ведомости, а не обратното, което недвусмислено се
налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от НПОС. В процесния случай се
установява, че в горепосочените и надлежно оспорени от ответната страна УП-2 и
УП-3, както и в трудова книжка № 151 /л. 132-135 от делото/ по отношение на
стажа в „*****“ ООД – Габрово е посочена изпълнявана от жалбоподателя длъжност,
каквато липсва посочена във ведомостите за заплати, поради което следва да се приеме,
че оспорените УП и горепосочената трудова книжка са негодни да удостоверят
вписаната в тях длъжност „технически ръководител“ като действително заемана от
жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването
на жалбоподателя за неправилно изчисляване продължителността на стажа в „*****“
ООД – Габрово и зачетения период на безработица, предвид действалата към онзи
момент разпоредба на чл. 96, ал. 1-4 от Правилника за прилагане на Закона за
пенсиите /отм./.
Съгласно разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО за осигурителен
стаж при пенсиониране на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, се
зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване
право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, но не повече от 5 години, ако за това
време са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3. Според ал. 3 на чл. 9а от КСО внасянето на осигурителните вноски по ал. 1 и 2 се извършва по банков път
след подадена декларация по ред, определен с наредбата, издадена от министъра
на финансите по чл. 5, ал. 6. Вноските са изцяло за сметка на лицата, като се
изчисляват към датата на внасянето им в размера, определен за фонд „Пенсии“ за
лицата, родени преди 1 януари 1960 година, върху минималния месечен размер на
осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за
бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
В процесния случай няма спор между страните, че
жалбоподателят отговаря на изискването за възраст за отпускане на пенсия по чл.
68, ал. 1 от КСО, като недостигащият му стаж е по-малко от 5 години. В хода на
административната фаза на производството жалбоподателят ясно е заявил, че не е
съгласен с изчисляване на недостигащият му стаж, като именно това несъгласие е
причина да не внесе осигурителните вноски. Разпоредбата на чл. 9а от КСО предоставя
една възможност за т. нар. закупуване на недостигащ стаж, като последният
следва да бъде коректно изчислен. В процесния случай, видно от мотивите на
оспореното Решение, такова коректно изчисляване не е налице, доколкото Директорът
признава, че стажът на Х. в ЕТ „*****“
– гр. Севлиево на длъжност „арматурист”
в периода 01.09.1996 – 01.09.1997 година /01 година, 00 месеца и 00 дни/ и този
на длъжност „технически ръководител” в ЕТ „******“ – гр. Габрово в периода
05.02.1995 – 05.08.1995 година /00 години, 06 месеца и 00 дни/ следва да бъдат
зачетени от втора категория, а превърнати в трета категория се равняват на 01
година, 10 месеца и 15 дни, с което общият стаж, превърнат към трета категория,
нараства с по-малко от 5 месеца. Вместо да върне преписката за ново произнасяне,
Директорът е приел, че въпреки незачитане на определени периоди за стаж от
втора категория, стажът на жалбоподателя не е достатъчен за придобиване право
на пенсия и е отхвърлил жалбата. Възражението относно извършената проверка на
оспореното разпореждане и обусловеността на тази проверка от възраженията на
жалбоподателя е неоснователно. Директорът на ТП на НОИ – Габрово, при заявено
оспорване на разпореждането, с което се отказва отпускане на пенсия, е следвало
да извърши пълен контрол за законосъобразност на оспорения акт, вкл. и относно
размера на стажа и неговото категоризиране, като евентуално установеното
неправилно изчисляване и/или зачитане на стажа дава своето отражение и върху
размера на недостигащия такъв, респ. размера на сумата за заплащането му, било
то в ущърб или в полза на заявителя. В случая се установява некоректно
изчисляване и категоризиране на стажа на жалбоподателя в полза на последния, т.е.
действителният недостигащ стаж, за който съществува възможност за т.нар.
закупуване, е по-малък от обявения на жалбоподателя, като именно несъгласието
на Х. е причина той да не заплати посочената му сума.
При така установени факти настоящият съдебен състав намира,
че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в нарушение
на чл. 35 от АПК, в несъответствие с целта на закона, както и при нарушаване основни
принципи на административното производство като законност, добросъвестност и справедливост,
и истинност.
Предвид изложеното по-горе съдът счита подадената жалба за основателна, а Решение № 5 от 24.02.2023 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово и потвърденото с него Разпореждане № ********** от 20.12.2022 година на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Габрово за издадени от компетентни органи предвид разпоредбите на чл. 98, ал. 1 /за разпореждането/ и чл. 117 от КСО /за решението/ и в изискуеманата писмена форма, но при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая, в несъответствие с целта на закона, както и при нарушаване основни принципи на административното производство.
Направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя в настоящото производство за присъждането на направените по делото разноски като своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се уважи за сумата от 620 /шестстотин и двадесет/ лева – 600 /шестстотин/ лева уговорено и внесено адвокатското възнаграждение съгласно посоченото в Договори за правна защита и съдействие /л. 193/ и 20 /двадесет/ лева депозити за свидетел /л. 216/.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за доказано на основание чл. 194, ал. 3 във връзка с чл. 193
от ГПК и чл. 144 от АПК оспорването от ответната страна на Удостоверение обр.
УП-3 с изх. № 4 от 14.02.2022 година и Удостоверение обр. УП-2 с изх. № 5 от
14.02.2022 година, издадени от „*****“ ООД – Габрово, относно посочената в тях
длъжност, заемана от жалбоподателя.
След влизане на настоящото решение в сила копие
от същото ведно с копия на горепосочените удостоверения да се изпратят на
Районна прокуратура – Габрово на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК във връзка с
чл. 144 от АПК.
ОТМЕНЯ Решение № 5 от 24.02.2023 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово и потвърденото с него Разпореждане № ********** от 20.12.2022 година на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Габрово.
ИЗПРАЩА преписката на Ръководител “ПО” при ТП на НОИ Габрово за нова преценка на стажа на жалбоподателя, изпълнение на процедурата по чл. 45а, ал. 3 от НПОС и ново произнасяне по същество при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на И.Й.Х. *** с ЕГН ********** сумата от 620 /шестстотин и двадесет/ лева, представляваща направени от страната разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: