РЕШЕНИЕ
№ 452
гр. В., 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И. В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от И. В. Никифорски Гражданско дело №
20241420100211 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Т.В.” ЕАД гр. В. e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение срещу И. А. И., за сумите от: 500,68 лв. - главница за периода
от 30.11.2020 г. - 30.06.2023 г., 93,90 лв. лихва върху главницата за периода от
31.12.2020 г. до 21.08.2023 г., както и законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 21.09.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и разноските по делото – 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 25,00 лв. държавна такса.Вземането произтича от потребена и
незаплатена топлинна енергия за жилище с адрес: гр. В., ул. „И.чо Ц.“ **.
По ч.гр.д. № 2384 от 2023 г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение с № 1323
от 25.09.2023 г. за посочените суми.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, като
след указания до заявителя, последният е предявил искове за вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че за периода от 30.11.2020 г. - 30.06.2023 г. ответникът му дължи
сумата от 500,68 лв., представляваща незаплатени суми: за отопление, битово горещо
водоснабдяване и топлоенергия отдадена от сградна инсталация в жилище с адрес: гр.
В., ул. „И.чо Ц.“ **.
Въпреки многократно отправяните покани за доброволно уреждане на
взаимоотношенията помежду им, същото не е сторено до момента, което му дава
основание да предяви претенциите си по съдебен път като претендира:
- заплащане на сумата от 500,68 лв. - главница за периода от 30.11.2020 г. -
1
30.06.2022 г., която представлява размера на стойността на консумираната и
незаплатена топлинна енергия;
- заплащане на сумата от 93,90 лв., която представлява размера на обезщетението
за забавено плащане считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до
датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за периода
31.12.2020 г. до 21.08.2023 г.;
Моли съдът да установи съществуването на претендираните вземания така, както
са заявени в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор назначеният особен представител на ответника оспорва
предявените искове.
Посочва, че не е доказано правото на собственост или на ползване на ответника за
процесния имот, поради което не е потребител на топлинна енергия. Оспорва
верността на представените справки за незаплатени суми и дължими лихви, като
намира, че същите не отразяват действителното фактическо положение.Отправя се
искане съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане
на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
През процесния период относно облигационното отношение между страните
приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената
разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат
клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване,
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се смятат за клиенти на топлинна
енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл. 153, ал. 3 ЗЕ/.
От приетото по делото копие от нотариален акт № 156, том 1, нот.дело № 312/
1984 г. на нотариус С.К., неоспорен от ответника се установява, че родителите на
ответника А. И. и Д.С., на 11.04.1984 г. са придобили в собственост процесния
недвижим имот, находящ се гр. В., ул. „И.чо Ц.“ **. Представено е удостоверение за
наследници, издадено от Община В., от което е видно, че наследодателя на ответника
А. И.ов И. – разведен, е поминал на 27.10.2009 г., като е оставил за наследници трима
сина – ответника И. А. И., С. А. И., както и Л. А. И.. Представена като доказателства
по делото е кадастрална схема на процесния имот от 06.12.2021 г., в която като
собственици на процесния имот са отразени, както следва: А. И.ов И. – ½ ид.ч и
Д.С.К. ½ ид.ч.
По делото не са ангажирани доказателства върху процесният имот да е учредено
ограничено вещно право на ползване или да е сключен договор с ползвател на
договорно основание. По изложените съображения съдът намира, че И. А. И. е клиент
на топлинна енергия за процесния период - /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/.
2
Между страните не се спори и относно обстоятелството, че ищецът е доставчик и
продавач на топлинна енергия, както и че процесният имот е включен към
централизирано топлоснабдяване - отопление и битово горещо водоснабдяване
към топлопреносната мрежа на “Т.В.” ЕАД. Освен това тези обстоятелства се доказват
и от приобщените към делото доказателства.
Поради изложените съображения, съдът приема, че между страните е възникнало
и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, се регулира от Общи условия.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза.
Съгласно заключението по приетата СТЕ, Жилищен имот в гр. В., ул. “И.чо Ц.” №
***********, абонатен № **** е с отопляем обем на имота по проект 182 куб.м. През
процесния период от имотите в гр. В., на процесния адрес е потребявана топлинна
енергия за отопление и БГВ. Имотите са топлоснабдени от абонатна станция № 190.
Отчитането, дяловото разпределение и начисляването на изразходваната топлинна
енергия в АС 190 е извършвано в съответствие с изискванията на нормативната
уредба, въз основа на извършени отчети на мерителните уреди от топлинния
счетоводител и извършено дялово разпределение на отчетената топлинна енергия.
Размерът на главницата е изчислен на 441.11 лева. Размера на лихвите за забава, за
анализираните периоди са в размер на: за период 31.12.2020г.-21.08.2023 г. - 90,87
лева; Общо дължима сума включваща главница и лихви - 531,98лева.
В имот в гр. В., ул. "И.чо Ц.” **********, абонатен № ********** е разпределяна
и начислявана топлинна енергия за сгради а инсталация - общи разходи на база
отопляемия обем на имота по проект 182 куб.м., за отопление - налична щранг лира в
имота - отоплително тяло без мерителен уред, за което са начислява ТЕ на база
мощността на отоплителното тяло. В имота не е извършван оглед в края на
отоплителния сезон и не са изготвяни отчетни формуляри, поради това че в имота
няма монтирани отоплителни уреди. В края на отоплителния сезон са изготвяни
изравнителни сметки, по които не бяха открити подавани писмени възражения.
Вещото лице не е открило подавани писмени възражения от абоната по
разпределената в имота ТЕ и изготвените изравнителни сметки.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно
изготвено.
С Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, е извършено нормативното тълкуване на разпоредбите от Закона за
енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставена
топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота, съответно с
качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване. С т. 1 от цитираното
ТР окончателно се очерта кръгът от лицата, които дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ. Това са
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, както и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, но само когато между тези трети лица и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за
битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.
От събраните по делото доказателства се установява, че процесният
3
топлоснабден имот е придобит от родителите на ответника, като след смъртта на
неговия баща А. И.ов И., ответникът, съобразно правилата за наследяване по закон на
чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН, е наследил 1/6 ид. част от имота.
С оглед събраните по делото доказателства се установява, че предявеният иск е
основателен до размера на 1/6 част, тъй като ответникът е бил собственик на 1/6 ид.
част от процесния топлоснабден имот през целия исков период, поради което е имал
качеството потребител, респективно клиент на топлинна енергия.
С оглед гореизложеното, в качеството си на съсобственик на топлоснабдения
имот, ответникът И. И. е клиент на топлинна енергия и дължи заплащането на нейната
стойност за посочения период да размера на неговия дял, а именно – сумата от 73,51
лв. Останалите предпоставки за основателност на предявения иск са доказани в
производството, като от писмените доказателства и заключението по СТЕ е
установено, че процесният имот е бил топлоснабден в процесния период и се е
намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към
топлопреносната мрежа.
Предявеният иск следва да бъде уважен до размера от 73,51 лв. /1/6 част от
претендираната сума/, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
– 21.09.2023 г. до окончателното погасяване на вземането. За горницата до пълния
предявен размер от 500,68 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи възникването на
главен дълг и момента, в който е настъпила неговата изискуемост.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на
задължението си да заплаща топлинната енергия, купувачът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпването на дължимата
сума по сметката или в касите на продавача. Ето защо ответникът дължи лихва върху
месечните задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа на всяко
отделно вземане. Непогасената сума от претендираната лихва за процесния период е в
размер на 90,87 лв. съгласно експертното заключение, като предявеният иск следва да
бъде уважен за 1/6 част от него или за сумата от 15,14 лв. съобразно притежавания от
ответника дял от имота. За горницата до пълния предявен размер от 93,90 лв. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане от ищеца, в полза на последния
следва да се присъдят направените по делото разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
полза на ищеца в размер на 100,00 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 108,94 лв. /държавна такса, юрисконсултско възнаграждение,
възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за особен представител/ съобразно
уважената част от предявените искове.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 75,00 лв. /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/,
4
като съобразно уважената част от исковете в полза на ищзцовото дружество следва да
бъде присъдена сумата от 10,54 лв.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът следва да посочи, че плащането може
да се извърши по банков път – по банкова сметка на ищеца с IBAN:
***********************
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. А. И., ЕГН: ********** дължи на „Т. –
В.“ ЕАД, ЕИК *****, следните суми, за които е издадена Заповед № 1323 от 25.09.2023
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2384 от 2023 г.
по описа на РС – гр. В., ГО, I състав:
- сумата от 73,51 лева на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, представляваща стойността на потребена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 30.11.2020 г. до 30.06.2023 г. за имот на
адрес: гр. В., ул. „И.чо Ц.“ **, ведно със законната лихва върху главницата от
21.09.2023 г. до погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата до пълния предявен размер от 500,68 лв. като неоснователен и недоказан;
- сумата от 15,14 лева на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.12.2020 г. до
21.08.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата до пълния предявен
размер от 93,90 лв. като неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК И. А. И., ЕГН: ********** да
заплати на „Т. – В.“ ЕАД, ЕИК ....... сумата от 108,94 лева, представляваща разноски в
производството по гр. дело № 211/2024 г. по описа на РС В., както и сумата от 10,54
лева, представляваща разноски в производството по ч. гр. д. № 2384 от 2023 г. по
описа на РС – гр. В..
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът ПОСОЧВА, че плащането може да се
извърши по банков път – по банкова сметка с IBAN: ...............
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред О. с. гр. В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5