РЕШЕНИЕ
№ 667
гр. Бургас, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20232120106593 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Б. Б. П., ЕГН
**********, Н. Т. Б., ЕГН **********, Г. Т., родена на *** г., гражданство
***, Н. Ш. К., родена на *** г., гражданство ***, М. Я., роден на *** г.,
гражданство ***, Г. Б., роден на *** г., гражданство ***, всички със съдебен
адрес в ***, чрез адв.Т. П., против „Импермастер“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв.“Сарафово“, ул.“Прибойна“
№28, ет.2, ап.6, с която претендират за
-осъждане на ответника да прекрати/преустанови действията по
възпрепятстването им като собственици на самостоятелни обекти, находящи
се в сграда с идентификатор ***.3 да упражняват в пълен обем правото си на
собственост и правото си на ползване на поземления имот, в който е
построена сградата, като им предостави ключ от метална врата, монтирана на
метална ограда в северната страна на парцела, както и като премахне всички
прегради (пелети, чували, отпадъци и др.), поставени пред входовете на
партерните ателиета
-за определяне частта от поземлен имот с идентификатор ***,
необходима за ползване на сградата и
-за осъждане на ответника да им заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в размер на по 500 лева за всеки от тях, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
обезщетението.
Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти, находящи
1
се в сграда с идентификатор ***.3, със застроена площ от 210 кв.м., състояща
се от 6 етажа и 24 самостоятелни обекти, от които 12 апартамента и 12
ателиета. Твърдят, че съгласно архитектурната част на одобрения технически
инвестиционен проект, партерните ателиета в сградата имат изградени два
входа – един към стълбищната площадка на партера и един към вътрешния
двор. Твърдят, че притежават отстъпено право на строеж върху терена за
своите имоти, както и че ответникът е собственик на 714/739 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***. Същият, през м.август
2021 г. изградил ограда веднага след главния вход на сградата в северната
част на парцела, на която монтирал метална врата, която заключил, като
заявил на ищците, че никой няма право да ползва терена и да отключва
вратата, като за целта поставил и табели, че дворът е частна собственост, като
по този начин забранил на останалите собственици да влизат в двора по
какъвто и да е начин. Първите четирима ищци като собственици на партерни
ателиета поискали от ответника да им предостави ключ за металната врата, за
да могат да ползват входовете откъм двора, но им било отказано. Твърдят, че
допълнително били поставени пред входовете и различни прегради като
пелети, чували, отпадъци и др., като по този начин ответникът блокирал
изхода към двора.
Поради действията на ответника, никой от първите четирима ищци не
може да ползва входа откъм двора на сградата, за да извършва обикновени
действия като хигиенизиране, простиране на дрехи и други дребни
домакински нужди, а останалите двама също нямат достъп до двора, нито
ключ за металната врата, което препятства цялостната поддръжка на сградата,
в това число и на техните апартаменти.
Ищците твърдят, че вследствие действията на ответника са претърпяли
психически страдания, изразяващи си в неудобство, потиснатост, накърнено
човешко достойнство и чувство за самоуважение. В подкрепа на исковете са
ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор на
исковата молба, в който оспорва исковете като неоснователни. Признава, че
всички ищци, с изключение на Н. Ш. К. са собственици на самостоятелни
обекти в сградата, както и че от северната страна на сградата, е поставил
ограда, като твърди, че това е направено с цел осигуряване безопасността на
сградата и недопускане на трети лица-несобственици, в частта от терена,
негова собственост. Отрича да е отказвал предоставянето на ключове за
оградата и предлага постигане на споразумение. Ангажира доказателства.
Правното основание на предявените искове е по чл.109 и чл.64 от ЗС и
чл.45 от ЗЗД.
С протоколно определение от 20.03.2024 г. производството по делото е
прекратено по отношение на ищцата Н. Ш. К..
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
2
Между страните не се спори, че ищците се легитимират като
собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда с идентификатор
***.3, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес ***. В този
смисъл са и приетите като доказателства н.а., л.5-18, от съдържанието на
които става ясно, че ищцата Б. П. е собственик на самостоятелен обект в сгада
с идентификатор ***.3.13, ищцата Н. Т. Б. е собственик на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***.3.12, ищцата Г. Т. е собственик на
самостоятелен обект с идентификатор ***.3.15, и трите обекта разположени
на ет.0, ищецът М. Я. е собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.3.5, разположен на ет.2 и ищецът Г. Б. е собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.3.8, разположен на ет.3,
ведно с прилежащи части от общите части на сградата за всички, а само за
ищците Б. З., Н. Б. и Г. Б. и от правото на строеж.
Приет като доказателство по делото е н.а. за покупко-продажба на
недвижим имот №***, т.***, рег.№***, д.№***/06.08.2021 г. на нотариус с
рег.№699 на НК и район на действие РС-Бургас, който легитимира ответното
дружество като собственик на 714 кв.м.ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор №*** по КККР на гр.Бургас, адрес в *** с площ от 739 кв.м.
Извършените действия на ответника по поставяне и заключване на
метална врата в двора, в източния край на северната фасада, също не е спорен
по делото факт, така както безспорно в отношенията между страните е и това,
че ищците нямат ключ за тази врата. В този смисъл са и показанията на
разпитаните по делото две групи свидетели, които кореспондират помежду си
и взаимно се допълват, поради което и съдът ги кредитира като достоверни.
От същите се установява и това, че в двора, непосредствено до външната
стена на сградата, в близост до изходите на партерните ателиета има
поставени пелети, чували и други, за които ответникът не оспорва, че са
негови.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по
която дава следното заключение:сграда с идентификатор ***.3 е построена в
имот с идентификатор *** и представлява многофамилна сграда на шест
етажа със застроена площ от 210 кв.м. Същата е изградена по одобрен
инвестиционен проект, съгласно който на първия етаж са изградени четири
ателиета и два апартамента. Подходът за сградата е от север, а за СОС на
първи етаж (партер) са предвидени и изградени два входа-подход от
стълбищната клетка и изход към двора. При огледа на място, вещото лице
констатира, че в източния край на северната фасада има изградена метална
решетъчна врата, като в съдебно заседание дава заключение, че единственият
възможен достъп до самостоятелните обекти на първите трима ищци е през
главния вход на сградата.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните изводи
от правна страна:
По иска с правно основание чл.109 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС, собственикът може да иска
3
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право.
Искът по чл.109 от ЗС предоставя защита на собственика или носителя
на ограничено вещно право, в т.ч. и сервитут, от неоснователни преки или
косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или
смущава възможността на титуляра на вещното право да осъществява в пълен
обем правомощието си да ползва имота. В тежест на ищеца по този иск е да
докаже, че е собственик на имота или носител на ограничено вещно право
върху него, както и че ответникът е осъществил посоченото в исковата молба
неоснователно действие, което е нарушило възможността или попречило на
ищеца да владее и ползва имота по предназначение. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т.3 на ТР №4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.
№4/2015 г., ОСГК на ВКС, двете задължителни условия за уважаването на
иска са неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са
основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 от ЗС. Същото ще бъде,
ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо
ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот
ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или
бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот, по - големи от
обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи
от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
Налице е спор между страните дали са осъществени посочените от
ищците неоснователни въздействия върху терена, в който е построена
процесната сграда и дали те обективно смущават правото им на собственост.
От събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност по
несъмнен начин се установи, че ответникът, без знанието и съгласието на
ищците монтирал метална решетъчна врата с две крила в източния край на
северната фасада на сградата, която заключил, както и че поставил
строителни материали, пелети, чували, по външните стени на сградата,
находящи се в така оградения от него вътрешен двор, негова собственост.
Установи се и това, че всеки от ищците притежава собственост върху
самостоятелен обект от жилищната сграда, построена в този имот, като така
придобитата част от постройката е със статут на суперфициарна собственост
и съгласно разпоредбата на чл.64 от ЗС, всеки от ищците може да ползва
земята, доколкото това е необходимо за използването на постройката според
нейното предназначение. Ползването по предназначение на постройката от
суперфициарния собственик обаче включва не само възможността за достъп
до входа на тази постройка, в какъвто смисъл са домогванията на ответника,
но и възможността за извършването на евентуални ремонтни работи с оглед
поддържането й в нормално и годно за ползване по предназначение
състояние, както и други, свързани с ползването й и включващи достъп до
4
всички външни стени на обекта.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че с
монтирането на метална врата, заключването й и поставянето на строителни
материали, палети, чували и др. до външните стени на сградата, находящия
се в оградения от ответника двор, достъпът на всеки от ищците до външните
стени на собствения му самостоятелен обект безспорно е ограничен, а това
възпрепятства евентуалното извършване на действия по поддръжка и ремонт
на собствения му самостятелен обект и на пълноценно му ползване по
предназначение, което е пречка същият да упражнява правото си на
собственост в пълен обем.
Предвид на изложеното, предявеният от ищците иск по чл.109 от ЗС се
явява основателен и следва да се уважи като такъв. Ответникът следва да
бъде осъден да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на
ищците да упражняват правото си на собственост върху недвижими имоти,
съставляващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатори ***.3.13,
***.3.12, ***.3.15, ***.3.5 и ***.3.8, като предаде на ищците ключ от
металната врата и премахне за своя сметка от външните стени на сградата,
находящи се в оградения двор, поставените от него строителни материали,
пелети, чували.
На основание чл.64 от ЗС всеки от ищците има право да ползва площта
около сградата, доколкото е необходимо за използване на постройката според
нейното предназначение. Ищците не демонстрират намерение да ползват
цялата площ, а желаят свободен достъп до нея с оглед обслужването на
собствените им обекти. Останалата част от мястото остава на разположение
на ответника като негов собственик. Като суперфициарни собственици всеки
от тях има право на достъп до външните стени на сградата и до съоръженията
на тези стени, като за упражняването на това право не следва да понася
ограничения от собственика на дворното място. Взетото решение от
ответника да обезопаси нерегламентирано ползване на двора, ограничавайки
напълно достъпа до него и за собствениците на отделните обекти от сградата,
е в нарушение на правата им по чл.64 от ЗС. В този смисъл са Решение №33
от 26.02.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 6221/ 2014 г., ІІ г.о,ГК; Решение №222 от
30.03.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 4076/ 2008 г., ІV г.о., ГК.
Ето защо и в съответствие с чл.64 от ЗС, извършвайки преценка за
целесъобразност, настоящият съдебен състав намира за най–оптимален втори
вариант по заключението на вещото лице Ч. по извършената от нея съдебно-
техническа експертиза, онагледен на приложената на л.4 скица по вариант 2,
съгласно който съществуващият портал се премества на 1,50 м. на изток и се
осигурява пешеходна алея от североизток, изток и юг, с широчина 1,50 м.,
като пред източната фасада към апартамент с идентификатор ***.3.15 е с
ширина 1,65 м.
При този вариант е по-лесен достъпът до парадния вохд на всички
живущи от сградата, включително кола на неотложна помощ и
безпрепятствено преминаване на автомобилите до паркинга зад сградата.
Същевременно е изпълнена и целта на закона за минимално ограничаване на
5
правото на собственост на собственика на земята. При определяне на
прилежащите площи съдът съобрази и обстоятелството, че се касае за
жилищната сграда на шест етажа, в която има 24 на брой самостоятелни
обекти. Следователно тези прилежащи площи са необходими за ползване от
всички собственици на самостятелни обекти, за да се гарантира използването
на жилищните имоти по предназначение, поради което същите следва да
бъдат определени за общо ползване.
Предвид на изложеното, искът по чл.64 от ЗС е основателен и съдът ще
го уважи като такъв.
По иска с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Съгласно цитираната норма, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
Анализът на цитираната норма сочи, че непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, елементи на който са деяние (действие или
бездействие), вреда, противоправността на деянието, вина и причинна връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Вината се предполага до доказване на противното – чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Вредата по смисъла на чл.45, ал.1 от ЗЗД е всяка неблагоприятна
последица за защитените от закона права и интереси на увредения, като тя
може да засяга както настоящото имущество на увредения, така и вероятното
бъдещо увеличение на имуществото му. Противоправно е всяко поведение,
причиняващо вреди другиму, включително и неимуществени такива,
представляващи търпени негативни психични изживявания – чувство на
безпокойство, стрес, безсилие, страх, притеснение.
Съдът вече формира извод за противоправност на поведението на
ответника, но по делото не се установи някой от ищците да е претърпял
твърдените в исковата молба неимуществени вреди от това поведение, поради
което и предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на
ответника не са налице. Предявените претенции по чл.45, ал.1 от ЗЗД, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите, се явяват неоснователни и като такива
съдът ще ги отхвърли.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни. В тази
връзка възраженитео на ответника за приложение на чл.78, ал.2 от ГПК не се
споделя от съда като основателно.
Ищците представят списък с разноски, с който правят искане за
присъждане на адвокатски хонорар в размер на 1500 лева, депозит за вещо
лице в размер на 400,00 лева и платена държавна такса в размер на 380 лева.
Доказателства, че разноските за адвокатски хонорар са действително
извършени не са представени, поради което и съразмерно на уважената част
от исковете (от общо три обективно съединени иска са уважени два), в полза
на ищците следва да се присъдят разноски в размер на 520 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на
6
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Съгласно
представения списък ответникът е направил разноски в размер на 2420 лева,
от които 2400 лева е заплатеното адвокатско възнаграждение, във връзка с
което има депозирано възражение за прекомерност, и 20,00 лева е депозита за
призоваване на свидетел. Отчитайки фактическата и правна сложност на
предявените искове, съдът намира възражението за основателно, поради
което и счита, че на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатски
хонорар в размер на 1500 лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете,
ответникът има право на разноски в размер на 506,67 лева.
Съдът констатира, че е пропуснал да събере държавна такса за
предявения иск по чл.64 от ЗС, поради което и с оглед основателността на
тази претенция дължимата държавна такса следва да се възложи в тежест на
ответника, който следва да заплати по сметка на РС-Бургас сумата от 50,00
лева.
Воден от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Импермастер“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, кв.“Сарафово“, ул.“Прибойна“ №28, ет.2, ап.6,
представлявано от управителя Олег Онопко да прекрати/преустанови
действията по възпрепятстване на ищците Б. Б. П., ЕГН **********, Н. Т. Б.,
ЕГН **********, Г. Т., родена на *** г., гражданство ***, М. Я., роден на ***
г., гражданство *** и Г. Б., роден на *** г., гражданство ***, всички със
съдебен адрес в ***, чрез адв.Т. П., да упражняват в пълен обем правото си на
собственост, като им предостави ключ от метална врата, монтирана на
метална ограда в източния край на северната фасада на сграда с
идентификатор ***.3, изградена в поземлен имот с идентификатор ***, адрес
в ***, както и да премахне за своя сметка всички строителни материали,
пелети, чували, поставени по външните стени на сградата, находящи се в
заградения вътрешен двор.
ОПРЕДЕЛЯ на ищците Б. Б. П., ЕГН **********, Н. Т. Б., ЕГН
**********, Г. Т., родена на *** г., гражданство ***, М. Я., роден на *** г.,
гражданство *** и Г. Б., роден на *** г., гражданство ***, всички със съдебен
адрес в ***, чрез адв.Т. П., право на ползване на пешеходна алея от
североизток, изток и юг, с широчина 1,50 м., като пред източната фасада към
апартамент с идентификатор ***.3.15 е с ширина 1,65 м., представляваща
прилежащ терен към изградената в имот с идентификатор ***, собственост на
ответника „Импермастер“ ООД, ЕИК *********, жилищна сграда с
идентификатор ***.3 по вариант втори на СТЕ, обективиран в скица,
намираща се на л.81 от гр.д.№6593/2023 г. по описа на РС-Бургас, която
скица, приподписана от съда представлява неразделна част от настоящето
решение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Б. П., ЕГН **********, Н. Т. Б., ЕГН
**********, Г. Т., родена на *** г., гражданство ***, М. Я., роден на *** г.,
7
гражданство *** и Г. Б., роден на *** г., гражданство ***, всички със съдебен
адрес в ***, чрез адв.Т. П., против „Импермастер“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв.“Сарафово“, ул.“Прибойна“
№28, ет.2, ап.6, представлявано от управителя Олег Онопко, искове за
осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 500,00
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от предявяване
на исковете до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Импермастер“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, кв.“Сарафово“, ул.“Прибойна“ №28, ет.2, ап.6,
представлявано от управителя Олег Онопко да заплати на ищците Б. Б. П.,
ЕГН **********, Н. Т. Б., ЕГН **********, Г. Т., родена на *** г.,
гражданство ***, М. Я., роден на *** г., гражданство *** и Г. Б., роден на ***
г., гражданство ***, всички със съдебен адрес в ***, чрез адв.Т. П., сумата от
520,00 лева, представляваща направените по делото разноски, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ищците Б. Б. П., ЕГН **********, Н. Т. Б., ЕГН **********,
Г. Т., родена на *** г., гражданство ***, М. Я., роден на *** г., гражданство
*** и Г. Б., роден на *** г., гражданство ***, всички със съдебен адрес в ***,
чрез адв.Т. П., да заплатят на ответника „Импермастер“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв.“Сарафово“,
ул.“Прибойна“ №28, ет.2, ап.6, представлявано от управителя Олег Онопко,
сумата от 506,67 лева, представляваща направените по делото разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Импермастер“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, кв.“Сарафово“, ул.“Прибойна“ №28, ет.2, ап.6, да
заплати по сметка на РС-Бургас сумата от 50,00 лева, представляваща
дължимата по делото държавна такса по предявения иск с правно основание
чл.64 от ЗС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8