РЕШЕНИЕ
№ 1140
Град Пловдив 16.06.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ, XXIII състав, в открито заседание на двадесет и пети май през две
хиляди двадесет и трета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Румяна
Агаларева и участието на прокурор Марин Пелтеков, като разгледа докладвано от
съдия Вълчев к.а.н.д. № 1124/2023 година
по опис на съда, взе предвид следното :
Производство по чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.63в
ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, предявена от директор на Дирекция
„Обслужване“ в Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив
чрез юрисконсулт Р. против Решение № 418 от 07.03.2023 г., постановено по АНД №
20225330207263/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив- II н. с., с което е отменено Наказателно
постановление № 637333-F642637/23.05.2022г. на директор на дирекция „Обслужване“ в
ТД на НАП – Пловдив, с което на „СИМ ТРАНС 2001“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. чл. 125, ал. 3 ЗДДС.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва
се изводът на районния съд, че в хода на административното производство е
допуснато съществено нарушение на административно наказателния процес. Твърди
се, че не може да се вменява задължение на контролните органи за връчване на
покана за съставяне на АУАН, което би довело до възможността да не се реализира
отговорност за установен нарушител. Счита, че административно- наказателното
производство е проведено законосъобразно и не са ограничени правата на
нарушителя. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на
издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на съдебни
разноски.
Ответникът по касационната жалба – „СИМ ТРАНС 2001“ ЕООД, не взема
становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор, дава
заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Касационния
състав, като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу Наказателно
постановление № 637319-F638262/23.05.2022 г. на директор на дирекция
„Обслужване“ в Териториална дирекция на Националната агенция по приходите –
Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН №F642637 от
10.02.2022г., съставен от Х.И.И., заемаща длъжност инспектор по приходите в ТД
на НАП – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: При
извършена служебна проверка в ТД на НАП – Пловдив на 16.11.2021 г. било
установено, че „СИМ ТРАНС 2001“ ЕООД,
регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения в Закона срок за подаване
на отчетните регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив за
данъчен период 01.10.2021 г. - 31.10.2021 г. до 15.11.2021 г. включително, с
което била нарушена разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Нарушението е
извършено за първи път. Отчетните регистри не са подадени към датата на
съставяне на АУАН, а едва с вх.№********** на 31.03.2022г.. Актът бил съставен в отсъствието на
представляващ дружеството лице, като след издаването му е изготвена и изпратена
покана изх.№ 1600003627от 10.02.2022г. с определен 7 дневен срок от
получаването, за явяване на негов представител в ТД на НАП за връчване на
съставени актове за нарушение по ЗДДС. АУАН бил връчен на представител на представител
на нарушителя едва на 11.04.2022г.. Описаната в АУАН фактическа обстановка е
възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 179, ал.
1 ЗДДС с атакуваното НП е определил и наложил на нарушителя имуществена санкция
в размер на 500 лева. В хода на съдебното производство като свидетел пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта и сочи, че същият е съставен в отсъствието на представител на
нарушителя, поради неявяване на такъв.
За да отмени атакуваното НП първоинстанционният съд е приел, че административно
наказателното производство е започнало при съществено нарушение на
процесуалните правила, като незаконосъобразно АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителя, което е нарушение на изискванията на чл.40 ал.1 ЗАНН. Посочил е, че
хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН може да бъде приложена единствено и само в
случаите, когато известният нарушител след покана не се е явил за съставянето
на АУАН, което в настоящият случай не е било сторено. Посочил е, че липсва и
щателно издирване на нарушителя преди момента на съставяне на АУАН, а
приложените протоколи касаят връчване на актовете. Приел, че така
констатираните съществени пороци на административно наказателния процес
съществено засягат правото на защита на нарушителя, а нередовният АУАН не може
да породи правните последици, свързани с издаването на НП, което се явява
незаконосъобразно.
Решението на районният съд е правилно.
Основателни са мотивите на районния съд, че в
случая контролните органи са допуснали съществено процесуално нарушение, даващо
самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Видно от представените по преписката доказателства, до нарушителят не са били отправени
покани за съставяне на АУАН. Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, по
изключение допуска, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или
след покана не се яви за съставяне на акта, актът да бъде съставя и в негово отсъствие.
В продължение на посочената хипотеза, чл. 43, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН предвиждат
актът да бъде предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го
подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.
Когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на
съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по
местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и
подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. Посочената
правна регламентация ясно описва отделни и последователни процесуални действия,
първото от които е отправяне на покана до нарушителя за съставяне на АУАН,
следващото е съставянето на акта, в отсъствие на нарушителя, ако същият въпреки
получената покана не се е явил и най - сетне действието по предявяването на
акта на нарушителя, което също може да се извърши след покана или със
съдействието на съответните органи. Тълкуването на нормата на чл. 41, ал. 2 от ЗАНН сочи на извод, че следва да има изрична покана, която да съдържа
недвусмислено изявление на органа към лицето, че същото се кани за определена
дата и час, именно за да му бъде съставен АУАН. Съставянето на АУАН в
отсъствието на нарушителя, при липсата на предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, изначално опорочава производството като засяга правото на нарушителя на
предварителна защита, която включва, първо, правото на възражение още при
съставянето на акта за нарушение и второ, правото на възражение непосредствено след
това /чл. 44, ал. 1 от ЗАНН/. Спазването на това изискване в
административнонаказателното производство е от огромно значение не само за
защитата на жалбоподателя, който има право още на този етап да научи какво
точно нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на
спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на
административното право. Допуснатият порок е лишил нарушителя от възможността
надлежно да осъществи защитата си още на този най-ранен етап от производството
по ангажирането на отговорността му като това му право не може да се замести от
правото му на жалба и пренасянето на производството пред съда. В този смисъл при предпоставките на чл.221
ал.2 АПК касационната инстанция изцяло препраща към мотивите на първоинстанционният
съд.
От изложеното до тук следва, че като е отменил
обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил
валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Ответникът
в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на
съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив - ХХIII състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 418 от 07.03.2023 г., постановено по АНД № 20225330207263/2022г.
по описа на Районен съд – Пловдив- II н. с..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ………………..
ЧЛЕНОВЕ : 1. …………….
2. …………….