Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 13.08.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на тринадесети юли година 2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
Секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 10707 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.134 от ЗЗД, във вр. чл.405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Производството е по предявен от
ищцата М.Т.Б. ЕГН ********** сурогационен /косвен /
иск с правно основание чл.134, ал.1 ЗЗД във вр. чл.405, ал.1 от Кодекса за
застраховането и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество З. „А.Б.“ АД
да заплати на „А.Л.Б.“ АД сума в размер на 25 265 лева, представляваща остатък
от дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ с
полица № 16-0300/040/5000054 с включен
риск „Кражба на цялото МПС“, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава в размер на 5
500 лева за периода от 19.06.2017г. до 14.08.2019г. – датата на депозиране на
исковата молба в съда. Претендира разноски.
Твърди се в исковата молба, че
на 01.12.2015г. в гр. София между ищцата Б. и „А.Л.Б.“ АД е сключен Договор за финансов
лизинг с опция за прехвърляне на собствеността № 7627, по който лизингодателят
се задължава да придобие лек автомобил Nissan Qashqai 1,6 dCI ULTIMATE и да го предостави
за ползване на лизигополучателя, срещу заплащане на възнаграждение. Посочва, че
на 03.02.2016г. „А.Л.Б.“ АД сключил с ответното „А.Б.“ АД застрахователен
договор за горепосочения автомобил (Nissan Qashqai 1,6 dCI ULTIMATE, рама №
SINFDAI11U1604058, двигател № R9ME414C115644) по застраховка "Каско"
по клауза "Пълно Каско - Валутна клауза“, със срок на застраховката от
00.00 часа на 04.02.2016г. до 24.00 часа на 03.02.2017г. Съгласно сключеният
договор със застрахователна полица № 16-0300/040/5000054 (обща лизингова полица
№ 16-0300/040/0000457), като в точка 7.1.5 е с включен риск „Кражба на цялото
МПС“ при обща застрахователна сума в размер на 27 681.00 евро.
Твърди се, че в последствие процесното МПС било откраднато, за което са уведомени
компетентните органи и било образувано ДП № ЗМ1495/16 по описа на 04 РУ-СДВР,
пр. преписка № 29110/16 по описа на СРП за престъпление по чл.346, ал.1 НК.
Сочи се, че досъдебното производство е
спряно с Постановление № 29110/21.09.2016 г. на Софийска районна прокуратура,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК. Твърди се, че ответното З. „А.Б.“ АД е
уведомено за настъпилото застрахователно събитие, следствие на което е
образувана застрахователна претенция по щета с номер на застрахователя
0300-16-*********. След извършената сравнителна авто-техническа експертиза за
определяне на застрахователното обезщетение се установи, че действителната
стойност на МПС описано в застрахователна полица № 16- 0300/040/5000054 към
момента на настъпване на застрахователното събитие е 50 530.00 лева. С писмо с
изх.номер 310-02-3764/19.06.2017г. ищцата Б. била уведомена, че при разглеждане
на депозираната претенция е констатирано нарушение на т. 50.7 от Общите условия
на застрахователния договор и вместо дължимото обезщетение от 50 530,00 лева ще
бъде изплатено обезщетение в размер на 25 265,00 лева.
Ищцата обосновава правен интерес от предявяване на иск по чл.134 от ЗЗД
с твърдението, че е има качеството на кредитор на лизингодателя - „А.Л.Б.“ АД, застраховано лице по договор за
имуществено застраховане с предмет лек
автомобил, който е откраднат преди изтичане на срока на действие на лизинговия
договор съгласно т.6.11 и т.6.13 от ОУ на договора за финансов лизинг.
Поддържа, че лизингодателят бездейства
за търсене по съдебен ред на цялото дължима застрахователна сума от ЗАД „А.Л.Б.“ АД и за събиране на цялото
дължимо вземане, което бездействие ще доведе до намаляване на имуществото му и
ще осуети удовлетворяване на вземането на ищеца. На следващо място поддържа, че
ищцата има всички права на застраховано лице, съгласно чл.384 от КЗ.
Поддържа, че е незаконосъобразен отказът на застрахователят да изплати
остатъка от дължимото обезщетение от 50 530лв., позовавайки се на нарушение на
т.50. 7 от общите условия на
застрахователния договор. Сочи, че съгласно ал.5 на чл.395 от КЗ, независимо от
ал.4 на чл.395 КЗ застрахователят е длъжен да изплати обезщетение, когато
неизпълнението на задълженията на
застрахования по ал.1 и 2 не е в причинно – следствена връзка с
настъпването на застрахователно събитие.
В срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор от ответното З. „А.Б.“ АД, чрез
пълномощника адв.М. К.. Ответното застрахователно дружество оспорва исковата
претенция по основание и размер. Твърди, че ищцата няма вземане срещу З. „А.Б.",
което да е на стойност 25 265 лв., тъй като собственик на откраднатото МПС е „А.Б.Л."
АД, на когото в срок е заплатено дължимото по застрахователния договор
застрахователно обезщетение по полица „Каско" № 16-0300/040/5000054.
Заявява, че е бил уведомен от „А.Б.Л." АД - собственик
на процесното МПС, че в случая е приложима т. 57 от Раздел XIV от „Общи условия
за застраховане на пътни превозни средства, без релсови превозни
средства", а именно „В случай на неизпълнение от страна на застрахования
по т.50.7 и настъпило застрахователно събитие „кражба" на цялото МПС,
застрахователят намалява застрахователното обезщетение с 50%. Пъддържа, че точка
50.7 от Общите условия вменява задължение на застрахования да не оставя в МПС,
която и да е от двете части на неговото свидетелство за регистрация. Сочи, че Общите
условия от своя страна са неразделна част от сключения застрахователен договор
№ 16-0300/040/5000054 и обвързват със задължителна сила страните по тях. Твърди
се в отговора, че изплатената на „А.Л.Б." АД сума в размер на 25 265 лв.
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско" полица №
16-0300/040/5000054 е обоснована и напълно съответства на установената
фактическа обстановка. Оспорва по
основание и размер и исковата претенция от 5 500 лв., представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 25 265 лв. считано от 19.06.2017 г., като
заявява, че не е изпадал в забава от посочената дата, тъй като в срок е
изплатил дължимото застрахователно обезщетение по щета № 0300-16-********* на
собственика на откраднатото МПС - „А.Л.Б." АД, което е видно и от писмо
изх. № 7-700-00-14/14.01.2019 г., приложено към исковата молба.
В депозирана в срока по чл.372 ГПК
допълнителна ИМ, ищцата поддържа, че исковата и претенция е обусловена и от
качеството на застраховано лице съгл. чл.382 КЗ. Сочи, че сключеното с „А.Л.Б."
АД споразумение, цитирано в отговора не касае дължимото от ответника
застраховател застрахователно обезщетение.
С допълнителния отговор депозиран в срока
по чл.373 ГПК ответникът поддържа наведените възражения.
С определение № 8368 от 03.06.2020г. постановено по делото „А.Л.Б." АД е конституиран като съищец по
делото.
В становище от 22.07.2020г. съищеца „А.Л.Б." АД оспорва активна процесуална
легитимация на ищцата и допустимостта на иска с пр. основание чл.134 ЗЗД.
Твърди, че ищцата М.Т.Б. няма качеството на негов кредитор в правоотношение по
договора за финансов лизинг. Твърди, че същата е негов длъжник. Поддържа още,
че в случая е налице нарушение т. 50.7 от Общите условия на
застрахователния договор по застраховка „Каско“, т.к. ищцата по време на
кражбата е оставила в МПС едната част от свидетелство за регистрация – част ІІ
/малък талон/, поради което застрахователното обезщетение е намалено с 50 %.
Сочи, че застрахователят има право да намали застрахователното обезщетение,
като санкция за неизпълнение на задължениета съгласно Общете условия. Твърди,
че законосъобразно и в съответствие със съдебната практика ответното
застрахователно дружество е изплатило обезщетение е намалено с 50 %.
В открито с.з. ищцата чрез адв. М. Л. поддържа предявения иск.
В открито с.з. ответното дружество чрез адв. К.
оспорва иска. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.
В открито с.з. съищеца не се
представлява.
Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, като взе
предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На
01.12.2015 г. между ищцата М.Т.Б. в качеството на лизингополучател
и „А.Л.Б." АД в качеството на лизингодател, е сключен договор за финансов
лизинг с опция за прехвърляне на собствеността №7627/01.12.2015 г. за лизингов
обект –лек автомобил Nissan Qashqai 1,6 dCI ULTIMATE, цвят - черен металик за
срок от 60 месеца. Съгл. чл.2 от договора лизингодателят се задължава да
придобие лек автомобил Nissan Qashqai 1,6 dCI ULTIMATE от доставчик – Нисан София
ЕАД и да го предостави за ползване на лизигополучателя, срещу заплащане на
възнаграждение по погасителен план – Приложение №1./л.8-л.11
от делото/
Съгласно
т. 6.11 от Общите условия на договора за финансов лизинг при пълна загуба на
линговото имущество/тотална щета или кражба/ лизингополучателят не се освобождава от задължението да заплаща
лизингови вноски по погасителен план, като в този случай дължимото
застхователно обезщетение се заплаща на лизингодателя или на третото ползващо
се лице съгласно застрахователния договор. /л.19-л.24/
Не
е спорно, че автомобил Нисан Кашкай
рег.№*******рама № SINFDAI11U1604058 е със собственик „А.Л.Б." АД и
ползвател ищцата М.Б..
Видно е от застрахователна полица №16-0300/040/5000054, че на 03.02.2016
г. между „А.Л.Б." АД и З. „А.Б.", е сключен договор за застраховка,
при клауза „Пълно каско“ за лек автомобил
Nissan Qashqai 1,6 dCI ULTIMATE рама № SINFDAI11U1604058, цвят – черен, със
период на покритие на застраховката от 04.02.2016 г. до 03.02.2017г., за
застрахователна сума 27 581евро./л.30–л.31 от делото/ В застрахователна полица №16- 0300/040/5000054,
е отбелязано, че лизингополучател на застрахования автомобил е М. Т.Б..
Представени са Общи условия за застраховка на
моторни превозни средства /“Каско“/, приети от ответника. Съгласно т.7 и т. 8.2.3.
при клауза „Пълно каско“, по тези Общи условия покрит.и рискове са „Злоумишлени
действия на трети лица“ и „кражба на цялото МПС“. В т.50.7. от Общите условия е
предвидено задължение на застрахования да не оставя в МПС, коя и да е от двете
части на неговото свидетелство регистрация.
Съгласно
т.57 от Общи
условия за застраховка на моторни превозни средства при неизпълнение от страна
на застрахования на задълженията му по т. 50.7 и настъпило застрахователно
събитие Общи условия за застраховка на моторни превозни средства
застрахователят намалява застрахователното обезщетение с 50 %./л.32-л.34 от делото/
От приетото ДП № ЗМ 2844 /2016г. по описа на
06 РУ-СДВР, пр. преписка № 29110/2016г. по описа на СРП, се установява, че на
30.09.2016г. ищцата М. Банчва е заявила
за противозаконно отнемане на гореописания автомобил, за времето от 00.30 ч. до
08.30 ч. на 13.07.2016 г. на адрес в гр. София, ул.“******между №******. По случая е започнато
досъдебно производство срещу неизвестен извършител за отнемане на чуждо МПС от владението на №
ЗМ 2844 /2016г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. преписка № 29110/2016г. по описа на
СРП, без нейно съгласие с намерение да се ползва – престъпление по чл.346, ал.1 НК.
Установява
се, че с постановление за спиране на наказателното производство от 28.11.2016 г. е спряно досъдебно производство
№ ЗМ 2844 /2016г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. преписка № 29110/2016г. по описа
на СРП, поради това, че извършителят на престъплението не е разкрит. Видно е,
че досъдебното производство е образувано, за това , че на 30.09.2016 г. в гр. София, на ул.“******между №******неизвестен
извършител е отнел чуждо МПС – лек автомобил - марка „Нисан“ модел „Кашкай 1,6“
рег.№ *******рама № SINFDAI11U1604058,
собственост на „А.Л.Б." АД, от владението на М. Т. Банчва без нейно съгласие с намерение да го ползва –
престъпление по чл. 346, ал. 1 НК./л.134
от делото /
Представен
е списък на необходимите документи изискуеми при заявен риск „Кражба/ Грабеж на
цяло МПС“ на застрахователя, съгласно който последният документ е представен от
ищцата като застраховано/ трето ползващо се лице на 03.10. 2016 г./л.50 от делото/
С писмо от 19.06.2017г. ответното
застрахователно дружество З. „А.Б."
е уведомило ищцата и „А.Л.Б." АД, че по постъпилата претенция за изплащане
на обезщетение по щета №0300-16-*********, действителаната стойност на застрахованото
МПС по застрахователна полица №16-0300/040/5000057, към момента на застрахователното
събитие е 50 530.00 лв., определена чрез сравнителна авто-техническа
експертиза. Ответникът посочил, че от действителна стойност на автомобила е
приспадната сумата 25 262.00лв., като санкция съгласно т.57 от Общите условия, поради нарушение на
чл.50.7 от Общите условия на застрахователния договор, тъй като част ІІ
/малкия талон/ е оставен в МПС, като определеното обезщетение е 25 262.00лв. и
е изпалатено по банкова сметка. /***.35 от делото/
По
делото е прието за безспорно, че З. „А.Б." е изплатило застрахователно
обезщетение на собственика на л.а „Нисан Кашкай" с ДК № *******- „А.Л.Б."
АД по щета № 0300-16-********* сума в размер на 25 265 лв.
Безспорно е по делото, че действителната стойност на
л.а „Нисан Кашкай" с ДК № *******към датата на застраховетелнато
събитие - 30.09.2016 г. е в размер на 50
530 лв.
С
покана вх.№200-00-470 от 01.02.2019г.
ищццата Б. поканила З. „А.Б." да
преразгледа произнасянето по щета № 0300-16-********* и да се определи
изпълащане на пълния размер на застрахователно обезщетение и да се изплати
сумата от още 25 265.00лв. на правоимащото лице, ведно със законна лихва.
С
писмо от 14.01.2019г. лизингодателят „А.Л.Б."
АД уведомил Б., че във връзка с обезщетение по щета № 0300-16-********* за
автомобил „Нисан“ модел „Кашкай 1,6“ рама
№ SINFDAI11U1604058, са уредили отношенията си със З. „А.Б.", и за лизингодателят не съществува изискуемо вземане, като ако
счита, че обещетеието е определено в нарушение на Кодекса за застраховането, то
би могла да потърси правата си зоконов ред./л.36 от
делото/
Свидетелят
Н.Н. /34 г., син на ищцата/, сочи в показанията си в
о.с.з. ва 18.05.2021г., че помни автомобил „Нисан Кашкай“, който бил откраднат.
Сочи, че автомобилът бил собственост на „А.Л.Б." АД, лизингополучател
била майка му, но той го управлявал. Сочи, че обичайно паркирал на паркинг до
блока си. Спомня си, че вечерта преди инцидента взели кашони и багаж, за да
помогнат н свои приятели в пренасянето им, а на сутринта установил, че
автомобила липсва. Съобщил веднага в полицията, че колата е открадната, след
отишли при застрахователя и предали всичко, което не било изискано от
полицията. Посочва, че вечерта когато бил откраднат автомобила, в него останало
и якето му, в което се намирало и портмонето с малкия талон.
Показанията на свидетелят Н.Н.,
съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, като взема предвид факта, че е син на
ищцата, но доколкото същите кореспондират на материалите от досъдебно
производство № ЗМ 2844 /2016г. по описа на 06 РУ-СДВР и почиват на
непосредствени впечатления ги кредитира.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта: Съгласно
постоянната практика на ВКС допустимостта на иска зависи от твърдените в
исковата молба факти и обстоятелства и заявения петитум. Разпоредбата на чл.
134 ЗЗД урежда непрекия иск на кредитора за защита на чужди права -
имуществените права на неговия длъжник, когато последният бездейства и по този
начин заплашва удовлетворяването на кредитора, освен ако се касае за такива
права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на длъжника. За
да бъде допустим иска, предявен по реда на чл. 134 ЗЗД, е необходимо да са
налице следните процесуални предпоставки: 1/ ищецът /процесуален субституент/
да твърди, че има качеството на кредитор спрямо дадено лице /в случая
лизингодател/, т. е. че има вземане към това лице, възникнало на договорно или
извъндоговорно основание; 2/ ищецът /процесуален субституент/ да твърди, че
неговият длъжник и титуляр на правата, които се защитават с предявения иск,
бездейства и не упражнява имуществените си права; 3/ неупражняването на правата
на длъжника заплашва удовлетворяването на ищеца /процесуалния субституент/, т.
е. с бездействието си длъжникът рискува да намали имуществото си; 4/ ищецът в
качеството си на процесуален субституент следва да претендира осъждане на
ответника не за себе си, а за носителя на притезанията.
Процесуалната
легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното
материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато
процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то
материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за
титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е
носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на
двете страни следва от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е
предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се
претендира или отрича с исковата молба.
Съответствието
между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по
същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността,
но не и допустимостта на иска. /в този см. см. Определение № 670 от 11.12.2017 Г.
по т.д.. № 1484/2017 г., Т. К., ІІ т.о на ВКС/
В
настоящия случай ищцата е изложила твърдения, че е кредитор на „А.Л.Б."-
има конкретно неудовлетворено вземане към него, произтичащо от сключен договор
за финансов лизинг, както и че посоченото дружество бездейства по отношение на
събиране на пълния размер на вземането за застрахователно обезщетение от
ответното застрахователно дружество, като бездействиетоще доведе до намаляване
на имуществото и ще осуети удовлетворяване на вземането на ищеца. Съобразявайки
изложените твърдения в исковата молба и заявения петитум, въззивният съд е
направил извод за допустимост на предявения иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД, която
преценка е в съответствие с постоянната съдебна практика по приложението на чл.
134 ЗЗД.
По същество: За да бъде
уважен предявения иск по чл. 405, ал. 1 КЗ вр. с чл. 134 ЗЗД, в процеса следва
да се установи съществуването на валиден договор за имуществено застраховане, сключен
между застрахователя и увредения, настъпване на събитие, което съгласно
договора е риск, който застрахователят покрива, настъпването на щети по
застрахованото имущество, които да са в причинна връзка със събитието, както и
че ищецът се явява кредитор на съищеца, поради което може да упражни негови
имуществени права, доколкото неговото бездействие заплашва удовлетворението на
кредитора и за упражняването на тези права не зависи от чисто личната преценка
на длъжника.
Видно
от изложеното в исковата молба и в допълнителната искова молба ищецът твърди,
че е кредитор на съищеца „А.Л.Б.", че има конкретно неудовлетворено
вземане към него, произтичащо от сключения между тях договор за финансов лизинг
и че посоченото дружество бездейства по отношение на събиране на вземането за
застрахователно обезщетение от ответника, като това бездействие ще доведе до
намаляване на имуществото и ще осуети удовлетворяването на вземането на ищеца.
Предвид
изложеното съдът приема, че е налице процесуална легитимация на ищеца да
предяви исковете, тъй като е кредитор на лизингодателя относно твърдяното
вземане, а лизингодателят бездейства, доколкото не е предприел защита на
правата си срещу постановения от застрахователя отказ, а и в настоящия процес
не изразява становище, като неупражняваното на правата му /в пълен обем/ заплашва удовлетворяването на „А.Л.Б." по
описаното в исковата молба негово вземане – разликата между застрахователното
обезщетение, което лизингодателят би получил и оставащите неизплатени
задължения на лизингополучателя по договора за лизинг.
В
този смисъл има постановена съдебна практика на ВКС – решение № 96/05.08.2016
г. по т.д. № 907/2015 г. на ВКС, ІІ Т.О., определение № 670/11.12.2017 г. по
т.д. № 1484/2017 г. на ВКС, ІІ Т.О., определение № 532/04.07.2016 г. по т.д. №
2983/2015 г. на ВКС, ІІ Т.О., определение № 440/26.06.2013 г. по т.д. №
2042/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др.
Страните
не спорят, а това се установява и от приетите по делото доказателства, че между
М.Б. и „А.Л.Б." е сключен на 01.12.2015 г. договор за финансов лизинг на
МПС, по който лизингодателят е предоставил на ищеца описания в договор
автомобил. Не се спори, че към датата на застрахователното събитие договорът за
лизинг е действащ и обвързва страните, съгласно условията при които е сключен.
Установи
се по делото, че за отдаденото на лизинг превозно средство е сключен на 03.02.2016
г. договор за имуществено застраховане между собственика лизингодател
„А.Л.Б." и ответното З. „А.Б.“, което се доказа и от обсъдената по-горе застрахователна
полица №16-0300/040/5000057, при клауза „Пълно каско“ за лек автомобил марка „Нисан“
модел „Кашкай 1,6“ рама №
SINFDAI11U1604058, със срок на застрахователно покритие от 04.02.2016 г. до
03.02.2017 г.
От
приетото по делото удостоверение от СДВР, а това не се спори и между страните,
следва да се приеме, че в срока на действие на застрахователния договор на 30.09.2016г.
е настъпил застрахователен риск – кражба на застрахования автомобил „Нисан Кашкай 1,6“.
Видно
е от приложените писмени доказателства, че по образуваната във връзка със
събитието щета, ответникът е постановил изплащане на обезщетение намалена
наполовина – с 50 % от действителната стойност, като санкция
съгласно т.57 от Общите условия, поради
нарушение на чл.50.7 от Общите условия на застрахователния договор, тъй като
част ІІ /малкия талон/ е оставен в МПС.
Спорен
по делото е въпросът дали неизпълнението на задължението да не се оставя в
автомобила регистрационния талон част ІІ е основание за отказ на застрахователя
да заплати застрахователно обезщетение при наличие на покрит риск „кражба“.
Съобразно
чл. 395, ал. 1 КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и
на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. В ал. 4 е
предвидено, че при настъпването на застрахователно събитие застрахователят може
да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на
задължението по ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в договора. В случай
че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на
задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за
отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение
съответно на тежестта на неизпълнението. Съгласно ал. 5, независимо от ал. 4
застрахователят е длъжен да изплати обезщетение, когато неизпълнението на
задължението на застрахования по ал. 1 и 2 не е в причинно-следствена връзка с
настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно определянето на вида
или размера на вредата.
В
настоящия случай, застрахователят се е позовал на неизпълнение от страна на
застрахования на задълженията му от Общите условия към процесния договор за
застраховка - т. 50.7 (да не оставя в автомобила свидетелството за регистрация
на МПС - част І и/или част ІІ), даващо му правото да намали обезщетението с 50
% /петдесет процента/, съгласно клаузите на т.57 от ОУ за застррраховане на
сухопътни превозни средства. В тази връзка следва да се има предвид, че
съгласно решение № 86/18.07.2017 г. по т.д. № 2230/2013 г. на ВКС, ІІ т.о.,
оставянето на регистрационния талон в откраднатото МПС, обект на застраховка
"Каско", при настъпване на застрахователното събитие - кражба, не
съставлява значително с оглед интереса на застрахователя неизпълнение на
задължението по застрахователния договор по смисъла на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.)
и като такова не е основание за отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение, като нарушението на това задължение, което е изрично предвидено в
договора, може само да доведе до намаляване на съответното застрахователно обезщетение,
съгласно чл. 207, ал. 2 КЗ (отм.). За
разлика обаче от разпоредбата на чл. 207, ал. 2 КЗ (отм.), даваща право на
застрахователя да намали съответно застрахователното обезщетение, в новата
уредба по чл. 395, ал. 4, изр.2 КЗ на застрахователя е дадено право да намали
обезщетението съответно на тежестта на неизпълнението само в случаите, когато
настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на
задължението по, ал. 1 и това неизпълнение не е предвидено като основание за
отказ в договора, т.е. при кумулативното наличие на тези две условия. А в
случая тези предпоставки не са налице. Вярно е че застрахованият не е изпълнил
задълженията си по т. 50.7 от Общите условия - да не оставя при напускане на
автомобила свидетелството за регистрация на МПС част IІ, но в хода на съдебното
дирене по делото застрахователят нито е твърдял, нито е доказал пред настоящата
инстанция, това неизпълнение да е довело до настъпването на застрахователното
събитие, което е една от кумулативните предпоставки на чл. 395, ал. 4, изр.2 КЗ, а именно не е доказал, че поведението на ищеца е в причинна връзка с
настъпилото застрахователно събитие - кражба, с оглед на което неизпълнението
на тези задължения не е предпоставка за настъпване на застрахователното събитие,
а с оглед посочената по-горе съдебна практика това неизпълнение не може да бъде
прието и за съществено и значително с оглед интереса на застрахователя. /така в Решение №
2814 от 30.11.2018г. по т.д.№ 3574/2018 Г. на САС, ТО, 15 състав./ Доколкото в настоящия случай не е установено, че
намиращата се в процесното превозно средство част ІІ-ра от свидетелство за
регистрация е в пряка причинно-следствена връзка със застрахователното събитие
или е осуетило възможност за откриване на отнетите МПС от съответните държавни
органи, то претенцията за плащане на обезщетение в пълен размер е основателна.
По
тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице
предпоставките по чл. 395, ал. 4, изр.2 КЗ за намаляване размера на дължимото
на ищеца застрахователно обезщетение.
Поради
това и с оглед действителната стойност на обезщетението в размер на 50530,00
лв., то искът се явява основателен за сумата от 25 265.00лв., в който размер
следва да бъде уважен ведно със законната лихва върху тази главница, считано от
датата на предявяване на исковата молба - 14.08.2019г. до окончателното
издължаване.
По иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид
уважаване на главния иск до посочения размер, подлежи на разглеждане и
акцесорната претенция на ищеца. Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от срока по чл.
108, ал. 1-3 или ал.5 КЗ, а в последната разпоредба предвижда срокът да е 15
дни, считано от представяне на всички доказателства по чл. 106 КЗ. В разглеждания
случай няма яснота за момента, когато на застрахователя е предоставен последния
изискан от него документ във връзка с обработка на преписката, но доколкото
началният момент на претенцията за присъждане на обезщетение за забава датира
от 19.06.2017г. – датата на която е постановен отказ от изплащане на остатъка
от обезщетението от 25 265 лв., като трябва да се приеме, че несъмнено към
този момент всички документи необходими за преценка по преписката са били
осигурени на застрахователя. Ето защо претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
основателна за период от 19.06.2017 г.
до 14.08.2019 г./датата на завеждане на иска/, до претендирания
размера от 5500.00лв. /изчислен по реда
на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор размера на законната лихва
върху главница за период от 19.06.2017
г. до 14.08.2019 г. възлиза на 5 523.21лв./
По разноските:
С оглед изхода от спора, право на разноски
има ищеца, съгласно чл.78, ал.1 ГПК
От страна на ищеца - ЕТ "С. И." се
доказаха извършени разноски в размер на сумата от общо 3 231 лв., от които 1231
лв. - заплатена държавна такса, 2000 лв.
- уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар по договор сключен на 18.01.2019
г./л.6 от делото/
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА по предявения от М.Т.Б. ЕГН **********
иск с правно основание чл.134 ЗЗД във вр.
чл. 405, ал. 1 КЗ, З. „А.Б.“ АД ЕИК ******, със седелище и адрес гр.София, бул.“******да заплати на „А.Л.Б."
ЕАД ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сума в размер на 25 265 /двадесет и пет хиляди двеста
шестдесет и пет/лева, представляваща остатък от дължимо застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ с полица №16- 0300/040/5000054 с включен риск „Кражба на цялото МПС“,
сключена за лек автомобил „Нисан Кашкай 1,6“
рама № SINFDAI11U1604058, за настъпило на 30.09.2016г. събитие - кражба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 14.08.2019 г. до окончателното изплащане, както
и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума
в размер на 5 500 /пет хиляди и
петстотин/ лв. обезщетение за забава за периода от 19.06.2017г. до
14.08.2019г.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД ЕИК ******, със седелище и адрес на управление ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на М.Т.Б. ЕГН **********,
сумата в размер на 3 231лв. представляващи
направени по делото разноски пред СГС, съразмерно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: