№ 623
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500467 по описа за 2023 година
Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „
Банка ДСК „ АД, ЕИК ********* срещу Разпореждане от 07.02.2023 г., обективирано в
Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №
871/07.02.2023 г. по ч.гр.д. № 1287/2023 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по
заявлението на частния жалбоподател вх. № 8 681/ 27.01.2023 г. за издаване на Заповед по
чл. 417 от ГПК за незабавно изпълнение на парично задължение досежно претендираните
със заявлението вземания, съставляващи обезщетение за забава в размер на 325, 23 лв. и
дължими разходи по изискуем кредит в размер на 120 лева.
Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане,
искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на
заявлението за процесните вземания. Претендират се разноските – заплатената ДТ.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се
връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.
Производството пред районния съд е образувано по подадено от кредитор „ Банка
ДСК „ АД, ЕИК ********* срещу В. И. Т. като кредитополучател Заявление по чл. 417 от
ГПК с приложен към него документ по т. 2, с което се иска издаване на Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за следните вземания: 2 046, 95 лв.
главница, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението -
27.01.2023 г. до окончателното й изплащане, като претендираната сума съставлява цялата
дължима се по договора за кредит главница на основание настъпил на 05.10.2022 г. краен
падеж за издължаване на кредита; 296, 06 лв. – договорна лихва за период 06.12.2020 г. –
05.10.2022 г.; 89,71 лв. – разсрочена лихва за периода 06.04.2020 г. – 06.09.2020 г.; 65,21 лв.
– законна лихва за забава от 06.10.2022 г. до 26.01.2023 г. / датата на подаване на
заявлението; 325, 23 лв. - обезщетение за забава от 04.12.2019 г. до датата на крайния падеж
– 05.10.2022 г. и 120 лв. – дължими разходи при изискуем кредит.
В раздел 12 от заявлението / Обстоятелства, от които произтича вземането / е
посочено, че процесните вземания произтичат от сключен на 04.04.2019 г. Договор за
1
кредит за текущо потребление и допълнително споразумение към него от 19.06.2020 г. и
Извлечение от сметка – представени по делото, ведно с погасителните планове и ОУ на
банката.
С допълнителна молба / л. 26 от първоинстанционното дело /, депозирана в
изпълнение на дадени от съда указания, заявителят е пояснил още, че основанието на
претендираното обезщетение за забава в размер на 325, 23 лв. е т. 18.1 от Раздел VII „
Отговорност и санкции „ от ОУ, действащи и приети от банката към датата на договора и
допълнителното споразумение, като същото е начислено на база годишен лихвен процент
от 10% само върху просрочените главници в неплатените анюитетни погасителни вноски до
датата на крайния падеж. Относно претендираните 120 лв. като разходи при изискуем
кредит е посочено, че основанието на това вземане се съдържа в т. 5 от Приложение № 3
/Такси по кредити за текущо потребление /, както и че същото съставлява фиксиран като
размер разход при изискуем кредит.
За да постанови отказ по заявлението срещу длъжника – кредитополучател досежно
претенциите за сумата 325, 23 лв. - обезщетението за забава върху просрочените главници
до датата на крайния падеж в размер, съставляващо лихвената надбавка за забава от 10% по
казаните ОУ и за сумата 120 лв., съставляващо дължими разходи при изискуем кредит
съгласно клаузата на т. 5 от Приложение № 3 /Такси по кредити за текущо потребление /
съдът е приел следното:
Клаузата от ОУ - на която се основава първо посоченото вземане, предвижда
обезщетение за забава не в размер на 10%, а в размер от 17,62 % / договорната лихва от
7,62% плюс надбавка от 10% /, поради което е налице обоснована вероятност това вземане
на банката да се основава на неравноправна клауза, с която се заобикаля забраната на чл. 33
ал. 2 от ЗПК. В тази насока е прието да е без значение заявеното твърдение че
претендираните 325, 23 лв. са само лихвената надбавка от 10 %, доколкото основанието на
това вземане е горепосочената клауза, предвиждаща друго;
Относно Клаузата на т. 5 от Приложение № 3 /Такси по кредити за текущо
потребление / - на която се основава второ посоченото вземане, е налице обоснована
вероятност за неравноправност на основание чл. 143 т. 5 от ЗЗП, тъй като същата не сочи
реални разходи на кредитора / направени или разумно би могло да се очаква да бъдат
направени / във връзка с изискуемостта на просрочения кредит, а предварително фиксирана
по основание и размер сума, дължима се независимо от настъпили или разумно очаквани да
настъпят разходи. Тоест съставлява отнапред уговорено по основание и размер задължение
за потребителя при допуснато от него забавено изпълнение, извън и наред с останалите
такива за същата забава.
Частният жалбоподател поддържа че изводите на съда по отказа са неправилни.
Настоява клаузата от ОУ, предвиждаща лихвената надбавка за забава в размер на 10
% върху вноските, съставляващи главница по кредита, да не е в противоречие с
императивната норма на чл. 33 ал. 2 от ЗПК, тъй като същата имала за цел да изясни на
длъжниците, че възнаградителна лихва се дължи върху главниците и в случай на забава в
изплащането им, както и че освен тази възнаградителна лихва върху просрочените главници
за срока на забавата се дължи и обезщетение за забава в размер на 10 % - равняващо се на
законната лихва за процесния срок на забавата. Така формулирана и договорена клаузата не
противоречи на императивно установената забрана за начисляване на обезщетение за забава
в размер над законната лихва. Дори и да се приеме че тази клауза е нищожна като
противоречаща на нормата на чл. 33 ал. 2 от ЗПК, то съгласно чл. 26 ал. 4 от ЗЗД тази клауза
следва да се замести от законовата норма на чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, съгласно която при забава в
изпълнението на парично задължение за периода на забавата се дължи обезщетение в размер
на законната лихва.
2
Настоява клаузата на т. 5 от Приложение № 3 / Такси по кредити за текущо
потребление / да не е неравноправна, тъй като дължимата се на основание на нея отнапред
фиксирана сума от 120 лв. като разходи при изискуем кредит се основава на задълбочена
предварителна оценка на вредите, които биха настъпили от неизпълнение задължението на
кредитополучателя да осигурява необходимото съдействие за получаване на изходящата от
банката кореспонденция при допуснато от негова страна забава при изпълнение на
задълженията му по кредита. Предварителното определяне на размера на разходите във
връзка с тези вреди не попада в ограничителния режим на чл. 10а от ЗПК, тъй като те /
разходите / не съставляват такса за управление на кредита по смисъла на така посочената
разпоредба.
Споделя се извода на първоинстанционния съд за обоснована вероятност за
нищожност на клаузата от ОУ, на която се основава вземането, съставляващо обезщетение
за забава за период от 04.12.2019 г. до датата на крайния падеж – 05.10.2022 г.. Тази клауза
гласи, че при забава в плащането на месечната вноска върху частта от вноската,
съставляваща главница се начислява – считано от забавата, лихва в размер на договорната
такава, увеличена с надбавка от 10 %. Т.е. клаузата предвижда обезщетение за забава в
размер над законната лихва. Нищожната клауза не поражда действие – както изцяло, така и
частично, поради което е без значение, че в случая това обезщетение се заявява да се
претендира в размер само на надбавката от 10%, равняваща се на законната лихва за
съответния период. Така претендираното обезщетение при липса на възведеното
правопораждащо го основание / нищожност на клаузата /, не се дължи. Освен това,
твърдението че това обезщетение е начислено и се претендира в размер на законната лихва
на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД не се подкрепя от данните в несъдебното изпълнителното
основание - документа по чл. 417 т. 2 от ГПК. Както сам жалбоподателят твърди, в
заповедното производство съдът няма правомощия сам да променя основанието на
заявеното вземане и да извършва пресмятания на дължимите суми в отклонение от
възведеното основание с оглед заместване на нищожна клауза със законовата такава.
Хипотеза на чл. 26 ал. 4 от ЗЗД в случая не е налице и поради това, че съдът не е приемал
недействителността на клаузата на чл. 18.1 от Раздел VII „ Отговорност и санкции „ от ОУ
на банката да има за последица нищожност на целия договор, съответно не е отказвал
издаване на заповед по чл. 417 и изпълнителен лист досежно останалите произтичащи от
договора вземания, предмет на заявлението.
Споделя се извода на районния съд за обоснована вероятност за неравноправност по
смисъла на чл. 143 т. 5 от ЗЗП на клаузата, на която се основава вземането, съставляващо
разходи при изискуем кредит в размер от 120 лева по изложените от него мотиви.
Твърдението на жалбоподателя относно естеството на тези разходи е неоснователно, тъй
като то не се извлича от съдържанието на тази клауза, в която подобни разяснения – и
изобщо каквито и да било такива относно основанието за процесните хипотетични разходи
и формирането им като размер, липсват.
С оглед изложеното правилно е постановен отказ по заявлението досежно горните
две вземания, съответно частната жалба срещу отказа е неоснователна и се оставя без
уважение.
И съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Разпореждане от 07.02.2023 г., обективирано в Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 871/07.02.2023 г. по ч.гр.д. №
1287/2023 г. на Районен Съд – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на Банка
3
ДСК АД, ЕИК ********* вх. № 8 681/ 27.01.2023 г. за издаване на Заповед по чл. 417 от ГПК
за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу В. И. Т., ЕГН -
********** досежно претендираните със заявлението вземания, съставляващи обезщетение
за забава в размер на 325, 23 лв. и дължими разходи по изискуем кредит в размер на 120
лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4