МОТИВИ
към Присъда № 39/
03.02.20г.
по НЧХД № 871/2019г.
по описа на РС-Силистра
Подсъдимият В.Н.К. *** е предаден на съд за това,
че на 29.10.2019г. в гр. С, по време на съдебно заседание по НЧХД № 660/2018г.
по описа на Районен съд-С е казал публично унизителни за честта и достойнството
на К.З.Щ. ***, ЕГН ********** думи в негово присъствие, а именно, че К.Щ. е
измамил съпругата на В.К. да му прехвърли два гаража –
Престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 във вр.с чл.146 ал.1 от НК.
И за това, че на 29.10.2019г. в гр. С., по време на
съдебно заседание по НЧХД № 660/2018г. по описа на Районен съд-С публично е
приписал престъпление на К.З.Щ. ***, ЕГН **********, което той не е извършил, а
именно, че К.Щ. е измамил съпругата на В.К. да му прехвърли два гаража-
Престъпление по чл.148 ал.2 предл.1 във вр.с чл.148 ал.1
т.1 и чл.147 ал.1 от НК.
Тъжителят К.Щ. в
тъжбата си е заявил, че желае да бъде конституиран като граждански ищец срещу
подсъдимият и предявява граждански иск срещу него за сумата от 5 000 лева
общо за двете деяния. Молбата не беше предявена в съдебно заседание от страна
на тъжителя, но въпреки това съда счете, че тя е предявена своевременно и се
произнесе по нея с окончателния си съдебен акт.
Подсъдимият К.,
редовно призован, явява се лично и с адв.Ю.Х. - АК-Д, надлежно упълномощен и
приет от съда. Моли съда да постанови оправдателна присъда. Навежда доводи за
недоказаност на обвинението и несъставомерност на деянията и заяви, че не
признава вината си като даде обяснения по обвинението си.
Съдът служебно изиска
по делото справка за съдимост на подс. К., която беше депозирана своевременно
по делото и съда я приобщи към доказателствения материал по същото.
По искане на тъжителя Щ.
беше допуснат до разпит искан от него свидетел- С.Н.К., съпруга на подс.К..
Същата се яви в съдебно заседание и заяви, че желае да се възползва от правото
си по чл.119 от НПК и не желае да дава показания, тъй като е съпруга на подс.К..
След това нейно изявление съдът я освободи от задълженията и по настоящето
наказателно производство и изключи от списъка на свидетелите.
От двете страни бяха направени
искания за нови писмени доказателства, които съда изиска от компетентните
органи и ги приобщи към доказателствата по делото. Бяха представени и нови
писмени доказателства от двете страни в процеса, които съда също прие и приобщи
към доказателствения материал по делото.
Съдът след като
съобрази становищата на страните и обсъди събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, а именно- обясненията на подсъдимият, свидетелските
показания, справката му за съдимост прие за установена следната фактическа
обстановка:
В Районен съд-С е било
на производство НЧХД № 660/2018г. по описа на съда със страни по него- В.К.
като тъжител и К.Щ. като подсъдим. В проведеното на 29.10.2019г. съдебно заседание,
по време на съдебните прении, тъжителя К. обосновавайки своята обвинителна теза
е употребил обидни думи и изрази по страна на подс.Щ. и го е набедил в
извършването на престъплението „измама“, което според него той не бил извършил.
В настоящето
наказателно производство местата на двете лица са сменени като тъжител е
тогавашния подсъдим К.Щ., а подсъдим е тогавашния тъжител В.К.. Според
изложеното в тъжбата, въз основа на която е било образувано настоящето
наказателно от частен характер дело, колкото и неясно да е описано, е очевидно,
че тъжителя Щ. се е почувствал обиден от тези квалификации от страна на подс. К.
по време на неговата съдебна прения в описаното по-горе предходно наказателно
производство, поради което е и завел настоящето наказателно от частен характер
дело.
Изложената фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства. При
изграждането и на първо място следва да се съобрази обстоятелството, че са
налице две групи доказателства- такива, чието съдържание се определя от
връзката с фактите по делото. Поради това обстоятелство съда не кредитира изцяло
показанията на тъжителя Щ., описани в тъжбата му, тъй като същите освен, че са
най-вече във връзка със заинтересуваност от изхода на делото, но и не кореспондират
изцяло с останалия доказателствен материал по делото. Прави впечатление, че към
тази група доказателства биха били причислени и обясненията на подс. К.,
въпреки обстоятелството, че същите се доказват по безспорен и категоричен начин
от останалия доказателствен материал по делото. За тези две / обясненията на
подсъдимият и на тъжителя / съдът следва да ги цени, предвид обстоятелството,
че те освен доказателствени средства са и способ за реализиране на процесуални
права в зависимост от процесуалното качество и се определят от следваната
позиция по делото.
Другата група показания по делото липсват, като двете
страни обосновават тезите си най-вече и въз основа на писмените доказателства
по делото, които съдът кредитира изцяло. Видно от тези писмени доказателства е,
че не са налице категорични и обосновани доказателства, които да доказват
твърденията на тъжителя Щ., напротив- всички писмени доказателства в тяхната
цялост и последователност налагат един основен извод, а той е, че описаните в
тъжбата- предмет на спора факти и обстоятелства от тъжителя Щ. не са вярни.
Ако се проследи внимателно пледоарията на настоящия
подсъдим В.К., изнесена от него в качеството му на тъжител по НЧХД № 660/2018г.
по описа на РС-С, неговото изказване в цялост, т. е. не само в абзаците, в
които частния тъжител е подчертал, а в целия абзац, съвсем ясно се вижда, че той
е посочил, че е налице „нескопосан опит за измама“, след което долу е посочил
защо това не може да бъде измама. А това е така, защото според подс.К. тези
документи са нищожни, подписани от страни, които не могат да поемат такива
задължения. Посочил е също, че частния тъжител е съдружник и в двете дружества,
където са били подписани тези документи и са били правени опити за
трансформация на едно имущество от едно негово дружество към друго, както и че
това е негоден опит, с негодно средство, защото тези протоколи, представлявали
едно негодно средство и няма как да бъде извършено престъпление с това средство.
Изнесеното като твърдение от страна на подс.К. в НЧХД №
660/2018г. по описа на РС-С следва да се счита, че е негова защитна теза, въз
основа на която е формирал някакви изводи, събрал е факти и ги е подвел под
юридическа форма, тъй като той е бил в позицията и в качеството на главен
обвинител по делото т.е. частен тъжител, който трябва да защити тезата на
обвинението си.
Следва да се има предвид и че съобразно изложеното от
подс.К. в съдебното заседание по НЧХД № 660/2018г. по описа на РС-С, в никакъв
случай, не става въпрос за извършено престъпление „измама” по НК, а за смисъл
на думата „измама”, който се употребява в ежедневието. До този извод логично би
могло да се достигне, анализирайки по-нататък изреченията му в пледоарията, където
ясно е посочил, че тъжителя Щ. е сторил това, без да има вероятността да
предвиди, че гаражите са съпружеска имуществена общност и при прехвърлянето им
следва да участва и подс.К.. Нататък е посочил също, че от юридическа гледна
точка по отношение на вписаните гаражи, съпружеска имуществена общност, тези
протоколи са нищожни. Горният извод означава, че тъжителя Щ. не е извършил
никакво престъпление, защото е невъзможно да бъде извършено престъпление с
нищожен документ. Такъв документ, сам по себе си представлява негодно средство
за извършване на престъпление. Нищожният частен документ, в случая, не може да
породи никакви правни последици.
По-нататък, в пледоарията си подс.К. обосновава
допълнително своя извод, а именно, че тъжителя Щ. като управител и съдружник в
„Дрийм Пласт” ООД, изцяло е бил наясно, че това дружество няма гаражи. Въпреки
това е направил опит да осъществи неправомерно прехвърляне на чуждо имущество
към имуществото на другиго на основание на негоден документ и не е възможно да
се извърши престъпление. Неговите твърдения се доказват и от приложените по
делото писмени доказателства, част от които бяха изискани от компетентните
органи по искане на страните.
Относно твърдението на тъжителя Щ., че никога не бил
подавал жалби и доноси, видно от приложения отговор от Окръжна прокуратура – Д.
е, че е подал жалба до ОП – Д. по която е било образувана преписка № 599/2017
г. Видно от приложения по НЧХД № 660/2018 г. по описа на РС - С от самия
тъжител писмен отговор с изх. № 94-К-36#2/28.03.2018 г. подписан от Зам.
изпълнителния директор на ЦУ на НАП със същият той е бил уведомен за резултата
от извършена проверка по негова жалба под горния номер, както и за резултата от
извършена данъчна ревизия по друга негова жалба касаеща „Електро-строй
инженеринг” ЕООД с бившето търговско наименование „Дрийм Пласт” ООД, чийто
дялове останаха собственост на съпругата ми. Видно от обясненията на тъжителя
дадени в съдебно заседание на 29.10.2019 г. по НЧХД № 660/2018 г. в края на
стр. 4-та, и началото на стр. 5-та, същият недвусмислено сочи, че на 04.09.2017
г. е подал жалба до Окръжна прокуратура – Д., както и твърди, че е бил
привикван да бъде разпитван. От посоченото до тук е видно, че твърденията на
тъжителя Щ., че никога не бил подавал жалби са изцяло неправилни.
Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната
съвкупност налагат следните правни изводи:
От правна страна:
В съдебната практика, както и в правната доктрина,
принципно се приема, че предмет на клевета могат да бъдат твърдения с конкретно
съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време,
място, лице (явление от миналото и настоящето). Това обстоятелство следва да
бъде позорно, т. е. недостойно от гледна точка на общоприетите морални
разбирания, и да предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото, или в
частност - да представлява приписване на престъпление. На следващо място, тези
факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не - да се извеждат чрез
предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна
психическа дейност. И не на последно място следва да се подчертае изрично, че Конституцията
на РБългария регламентира правото на всеки гражданин да изразява мнение и да го
разпространява чрез слова- чл. 39 ал.1, като разбира се, същото е ограничено-
не следва да води до накърняване на доброто име на другите лица- ал.2 на същата
разпоредба. Необходимо е следователно да се постигне баланс при упражняване на
тези конституционно регламентирани права на гражданите, но не и за сметка на
всяко едно от тях. В светлината на тези разсъждения, следва да се прецени дали
изявленията на подсъдимия субсумират състава на клеветата по чл.148 ал.2 във
вр. с чл.148 ал.1 т.1 и чл. 147 от НК,
като с оглед гореизложеното настоящият състав приема, че подсъдимият не е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението, предвидено в този текст от НК.
В случая, тъжителя Щ. е повдигнал обвинение за
обстоятелство, за което липсва конкретно съдържание. Нещо повече, в
инкриминираните в тъжбата изрази не се съдържат твърдения за позорящи честта и
достойнството на тъжителя обстоятелства или както той единствено сочи да му се
приписват престъпления. Последният е инкриминирал с тъжбата свой субективен
прочит на изразените от подс.К. оценъчни съждения, собствените си възприятия и
тълкуване на инкриминираните слова. Общо приета практика е по този вид дела, че
начинът на мислене не може да се криминализира, тъй като резултатите от него не
са еднозначни и не подлежат на доказване, поради което деецът не може да носи
нак. отговорност за чужди изводи, оценки, разсъждения и предположения. В този
смисъл е Решение № 80/09.03.1998 г. по Нак. дело № 766/1997 г. на Второ нак.
отделение на ВКС. Но същественото в случая е, че това което е инкриминирал с
тъжбата си тъжителят са изрази, които не съдържат никакви конкретни и
определени факти, които да бъдат позорящи или да преписват престъпление. Видно
от установените по делото факти инкриминираните изрази, разгледани обаче в
тяхната цялост в абзаца, са лична оценка за действията на подс.К. и като такива
те не нарушават правни забрани. Обв.К. ясно е заявил, че става въпрос за
нескопосан опит и че документите са нищожни. С тях не може да бъде извършено
престъпление. Тази оценка е резултат от мисловните процеси и анализ на факти,
които е направил в качеството му на тъжител и главен обвинител по НЧХД №
660/2018 г. по описа на РС – С. Налице е съждение, умозаключение, функция от
правото на свободно изразяване на гражданите. За разлика от фактите и
обстоятелствата, които имат обективно изражение в действителността, мнението и
оценката на фактите и обстоятелствата не подлежат на възражение за истинността
или не. Следователно, те не могат да бъдат средство за осъществяване на
изпълнителното деяние на престъплението „клевета“ и не са елемент от неговият
състав.
За разлика от мненията и оценките изложени в съдържанието
на инкриминираната тъжба, позорящите факти и обстоятелства, и приписаните
престъпления е необходимо обективно да са заявени като реално съществуващи, за
да се преценят, а не да се извеждат като форма на субективна психическа дейност
на лицето, което ги е разгласило. Още повече, че инкриминираният израз е
изречен от подс.К. в открито съдебно заседание с цел поддържане, обосноваване и
доказване на обвинението си. Те представляват мисловен израз за лична оценка и
собствена позиция в обсега на свободата на правото на изразяване на личността,
поради което не представляват клеветнически твърдения. С оглед гореизложените
факти, съгласно практиката на ВКС, налице е несъставомерност на престъплението
по чл. 147 от НК. За да е осъществен съставът на предявеното с тъжбата
престъпление от обективна страна е следвало да разглася по отношение на
пострадалия позорно обстоятелство и да му припиша престъпление, каквото в
случая не е налице. Необходимо е да се отбележи, че в решението си от
25.06.1992 г. по делото Торгенсон срещу Исландия, ЕС по правата на човека
припомня прогласен в практиката си
принцип, че „свободата на словото е една от основите на демократичното общество
и се отнася и за информация, идеи, които обиждат, шокират или смущават.
Свободата на изразяване така, както е закрепена в Европейската Конвенция за правата
на човека е подчинена на редица изключения, които обаче следва да се тълкуват
ограничително и необходимостта от всяко ограничение следва да бъде убедително
установена.”
От субективна страна, същественият въпрос е дали обв.К. е
имал обективна увереност за наклеветяване при изнасяне на това съждение в
пледоарията си. Няма доказателства, а и изобщо данни, че е имал такова намерение,
поради което и съда приема, че не е наклеветил тъжителя К.Щ., изразявайки мнението
си. В случая става ясно, че тъжителя Щ. и подс.К. са две отделни страни в един
наказателен процес, съответно главен обвинител и подсъдим и коментирайки
доказателствата търсят начин да защитят и докажат своите твърдения. Пледирайки
в съдебно заседание, обв.К. е изразил мнението си с цел да защити интересите си
на главен обвинител по делото, а не да наклевети частния тъжител Щ.. Не е
налице нито пряк, нито евентуален умисъл за извършване на инкриминираното
деяние, тъй като у него не се съдържат представи за позорен характер на
прогласяваните обстоятелства или за приписване на престъпление.
Престъплението „клевета“ може да бъде извършено само при
пряк или евентуален умисъл. Тук не се предвижда възможността, престъплението да
бъде извършено при формата на вина непредпазливост. Когато клеветата се
извършва при пряк умисъл, деецът е сигурен, че позорното обстоятелство е
неистинско. Когато клеветата се извършва с косвен, евентуален умисъл, деецът
може да не е сигурен в действителното положение, но въпреки това да прави
съответното твърдение. Умисълът за клевета се изключва, когато съществува
обосноваване на обективни факти, увереност в истиността на разгласяваното
позорно обстоятелство. В тази връзка са налице множество писмени доказателства.
Както от обясненията на подс.К., така и в останалите писмени доказателства
става ясно по безпорен начин, че подсъдимия по време на пледоарията си по НЧХД
№ 660/2018г. по описа на РС-С е бил убеден по категоричен за него начин, че изнесеното
от него като информация е истина. В подсъдимия е съществувала безспорна увереност
за всички изложени в пледоарията му твърдения. Съобразно обширната съдебна
практика умисъл ще липсва в случаите, когато деецът, в съответната форма,
изнася определени факти, обективно основани на неговата увереност за
истинността им.
Разграничителният критерий между съставите по чл. 146 и
чл. 147 НК е характерът на информацията, отнасяща се до пострадалия. В първия
случай деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под
формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание
засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се
обективират с такава цел. При клеветата не се дава личностна оценка на
пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта му, които не
са истински или му се преписва престъпление, което не е извършил. В разглеждания
случай характерът на информацията по адрес на тъжителя Щ. от страна на
подсъдимия не сочи за подобни действия.
И не на последно място, подс.К. качеството му на главен
обвинител по наказателно дело от частен характер, която функция се приравнява с
тази на прокурора при наказателни дела от общ характер, предполага повдигане и
защита на повдигнатото обвинение, както и неговото доказване и обосноваване до
произнасянето на решаващия съд с присъда. Това предполага наличието на свобода
на изразяване от страна на главния обвинител, което да гарантира задължението
му равностойно да защитава интересите си и да не бъде повлиян от страха за
евентуална санкция. Ето защо, в конкретния случай, подс.К. в качеството му на
тъжител по НЧХД № 660/2018г. по описа на РС-С е упражнил права гарантирани му
от Конституцията на Р България и НПК, а именно да прави съждения по отношение
на фактите и да изразява мнението си във фазата на съдебните прения по делото с
цел защита на правата и интересите си на главен обвинител. По този начин,
реализирайки тези свои права и интереси, той не може да осъществи нито от
обективна, нито от субективна страна състава на престъплението „клевета“. В
този смисъл е и Решение № 272/28.08.2015 г. на ВКС, Трето нак. отделение по НД
№ 596/2015 г., което се отнася до защитника в нак. производство, но по аргумент
на по-силното, същият извод важи и по отношение на главния обвинител т.е.
тъжителя в едно наказателно от частен характер производство.
Признаването на подсъдим за виновен чрез присъда може да
се базира само и единствено на твърди и непоколебими доказателства и една
присъда изградена върху предположения се явява от своя страна порочен съдебен
акт. И тъй като обвинението не се доказа по безсъмнен и категоричен начин, съда
призна подс. К. за невинен в извършването на престъплението по чл.148 ал.1 т.1
във вр.с чл.146 ал.1 от НК и по чл.148 ал.2 предл.1 във вр.с чл.148 ал.1 т.1 и
чл.147 ал.1 от НК за които беше обвинен от тъжителят К.Щ.. Съобразно изхода на делото –
признатата невинност на подсъдимия, съдът отхвърли предявения граждански иск
като неоснователен, необоснован и недоказан.
Предвид разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК съдът осъди
тъжителят Щ. да заплати на подс. К. сумата от 1 650 / хиляда шестстотин и
петдесет / лева, представляващи направени от последния разноски за защитник-
адвокат и пътни разходи в настоящето наказателно производство.
Съдът счита, че в този вид и размер присъдата в този си
вид ще изиграе своята възпираща, превантивна и възпитателна роля.
Водим от тези
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:……………….
/
М. ХРИСТОВ /