Р Е Ш Е Н И Е
№………./……….06.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при секретар Петя Петрова ,
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско дело № 570 по описа за
2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба вх.№ 3610/ 16.01.2020г. на Д.Р.Д., ЕГН ********** с адрес ***, чрез процесуалния им
представител адв. Г.Я. ***
против Решение № 5827 от 17.12.2019г., постановено по гр.д. №
3465/2017г. на РС-гр.В.,19 св., с която
съда е ИЗВЪРШИЛ съдебна делба,
като е ПОСТАВИЛ В ДЯЛ на Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес *** дял ПЪРВИ от допуснатите до делба: Проектен имот № 0.1, с проектна площ 1,505дка,
при съседи: 0.1,15.213 и складова база - склад, с №10135.2623.886.5 по КК на
гр. Варна, с площ от 15 кв.м., находяща се в поземлен имот с № 10135.2623.886,
гр. В., район „П.”, с.о. ”Г.т.”, местност „К.т.“, на
основание чл. 353 от ГПК.
Общата
пазарна стойност на целия дял е 2421лева.
ПОСТАВИЛ В ДЯЛ на Ц.К.Д., ЕГН **********, К.С.Д.,
ЕГН ********** и Н.С.Д. ЕГН ********** ***, дял ВТОРИ от допуснатите до делба: Проектен имот № 0.2, с проектна площ 1,505дка, при съседи: 0.1,15.213 и
селскостопанска сграда с № 10135.2623.886.4 по КК на гр. Варна, с площ от 22
кв.м., находяща се в поземлен имот с №10135.2623.886, гр. В., район „П.”, с.о.
”Г.т.”, местност „К.т.“, на основание чл. 353 от ГПК.
Общата пазарна
стойност на целия дял е 5493лева.
ОСЪДИЛ Ц.К.Д., ЕГН **********, К.С.Д., ЕГН **********
и Н.С.Д. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.Р.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от общо 1536лева /хиляда петстотин
тридесет и шест лв./, представляваща сума за уравнение на дяловете.
Считайки обжалваното решение за
неправилно и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с
което съдебната делба да бъде извършена по реда на чл. 353 от ГПК чрез
разпределение, като в изключителен дял и собственост на Д.Р.Д., ЕГН **********, се възложат двете складови помещения,
съответно с идентификатори 10135.2623.886.4
по КК на гр. Варна и 10135.2623.886.5 по КК на гр. Варна, а в общ дял и
съсобственост на ответниците се възложи цялата овощна градина, като се присъдят
дължимите суми за уравняване на дяловете.
Твърди, че доколкото с влязло в сила
съдебно решение по гр.дело № 11334/2013г. по описа на ВРС е извършена делба на
основната сграда и на него е възложен
първия етаж, то двете стопански постройки, които са функционално свързани
следва да се поставят в негов дял. Излага, че освен свързани помежду си, те са
функционално свързани и с първия етаж на сградата, като в обекта с
идентификатор 10135.2623.886.4 е разположена тоалетна обслужваща ползвания
от него етаж. Навеждат се аргументи, че при разпределението следва да се вземе
предвид , че ответниците обитават втория етаж и разпределянето на ползването
между него и въззиваемите би създало бъдещи неудобства.
В съдебно
заседание по същество въззивникът лично и чрез процесуален представител
поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Представя писмени бележки, в които се излагат
твърдения, че в поземления имот/който не е обект на настоящото произнасяне/ има
изграден гараж за две коли, маза и още едно складово помещение, функционално
свързано с гаража и втория жилищен етаж. При разпределението съда е следвало да
съобрази, че ответниците – въззиваеми като наследници на С.Р.Д. притежават
гараж, маза и други складови помещения в двора, различни от тези допуснати до
делба по настоящото производство. Следва да се отчете и факта, че Д.Д. не
притежава собственост върху земята, респ.други второстепенни постройки в двора,
а вече изградените предмет на делбата са
спомагателни към основната сграда и функционално свързани с първия етаж,
собственост на въззивника.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от К.С.Д., ЕГН ********** чрез процесуален представител, в
който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Изложени са
твърдения, че при постановяване на обжалваното решение съдът е съобразил разпоредбата на чл. 69 ал.2 от ЗН, както и
установеното по делото, че обект с идентификатор 10135.2623.886.4 е селскостопанска постройка, а обект с обекта с
идентификатор 10135.2623.886.5 /склад/
е свързан с врата към първия етаж, поставен в дял на въззивника. Оспорва
изложеното, че тоалетната на първия етаж е разположен в обект с обекта с
идентификатор 10135.2623.886.4. Моли за потвърждаване на решението и
присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК от Ц.К.Д., ЕГН ********** и Н.С.Д. ЕГН **********
не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемите,
редовно призовани –явява се лично само К.Д., чрез процесуален представител
оспорват жалбата, поддържат отговора, претендират потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на разноски , съобразно предоставения
списък.
За
да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред
ВРС е за делба във фазата на извършване.
С влязло в законна сила решение №
2664/07.06.2018г. постановено по гр.д. №3465/2017г., по описа на ВРС, съдът е
допуснал до делба между съделителите Д.Р.Д., ЕГН **********, К.С.Д., ЕГН **********,
Ц.К.Д., ЕГН: ********** и Н.С.Д., ЕГН **********, следните съсобствени
между тях недвижими имоти, а именно: 1/
Овощна градина, находяща се в землището на с. Ц., общ. Д., в местността „Д.”, с
площ от 3,005 дка, трета категория, парцел № 107, масив 15, имот № 015107 по
плана за земеразделяне, при граници: № 015108, № 000007, № 015106, № 000005; 2/
Складова база, склад, с № 10135.2623.886.5 по КК на гр. Варна, с площ от 15
кв.м., находяща се в поземлен имот с № 10135.2623.886, гр. В., район „П.”, с.о.
”Г.т.”, местност „К.т.“; 3/ Селскостопанска сграда с № 10135.2623.886.4 по КК
на гр. Варна, с площ от 22 кв.м., находяща се в поземлен имот с №
10135.2623.886, гр. В., район „П.”, с.о. ”Г.т.”, местност „К.т.“, при КВОТИ: по ½ ид. част за Д.Р.Д. и
½ ид. част общо за съделителите К.С.Д., Ц.К.Д., и Н.С.Д., на основание
чл. 34 от ЗС.
В хода по същество и двете насрещни в делбеното
производство страни претендират съда да
извърши делбата на основание чл. 353 от ГПК, като подели имотите на четири реални дяла.
Ищцовата страна желае разпределение в нейн дял на двете спомагателни постройки
към основната сграда, а именно складова база - склад /навес/ и селскостопанска
сграда, тъй като и двете постройки били функционално свързани с първи /или
полуприземен/ жилищен етаж, който същият обитава /безспорен между страните
факт/. Предлага разпределение в полза на ответната страна на овощната градина,
с уравнение на дяловете. Ответната страна желае разпределение в неин дял на
складова база - склад /навес/, който има самостоятелен вход от външна страна,
респ. селскостопанската сграда да бъде разпределена в дял на ищеца, а овощната
градина, като поделяем имот между страните съобразно квотите в съсобствеността.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа
инстанция доказателства, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
По делото няма спор относно фактите. Формираната
и изложена в мотивите на решението на ВРС фактическа обстановка е пълна и правилна и кореспондира със събраните
по делото доказателства, поради което същата не следва да бъде преповтаряна.
Предмет на извършване на делбата са съсобствените
на страните обекти, а именно: 1/ Овощна градина, находяща се в
землището на с. Ц., общ. Д., в местността „Д.”, с площ от 3,005 дка, трета
категория, парцел № 107, масив 15, имот № 015107 по плана за земеразделяне, при
граници: № 015108, № 000007, № 015106, № 000005; 2/ Складова база, склад, с №
10135.2623.886.5 по КК на гр. В., с площ от 15 кв.м., находяща се в поземлен
имот с № 10135.2623.886, гр. В., район „П.”, с.о. ”Г.т.”, местност „К.т.“; 3/
Селскостопанска сграда с № 10135.2623.886.4 по КК на гр. Варна, с площ от 22
кв.м., находяща се в поземлен имот с № 10135.2623.886, гр. В., район „П.”, с.о.
”Г.т.”, местност „К.т.“, при КВОТИ: по ½ ид. част за Д.Р.Д. и ½
ид. част общо за съделителите К.С.Д., Ц.К.Д. и Н.С.Д., съгласно влязло в законна сила Решение №
2664/07.06.2018г. постановено по гр.д. №3465/2017г., по описа на ВРС.
Между страните не е налице
спор и относно начина на извършване на делбата,
като и ищеца и ответниците са заявили желание това да бъде способа предвиден
в чл. 353 от ГПК - чрез разпределяне на
имотите. Настоящия съдебен състав счита, че приложения способ за ликвидиране на
собствеността е законосъобразен, т.к. по този начин е спазен основния принцип
при извършване на делбата, а именно всеки съделител да получи реален дял в съответствие на квотата му в собствеността.
Спорно по делото е
формирането на дяловете.
Основното възражение на
въззивника е, че допуснатите до делба - складова
база, склад, с № 10135.2623.886.5 по КК на гр. Варна, с площ от 15 кв.м.,
находяща се в поземлен имот с № 10135.2623.886, гр. В. и Селскостопанска сграда с № 10135.2623.886.4
по КК на гр. Варна, с площ от 22 кв.м., находяща се в поземлен имот с №
10135.2623.886, са както функционално
свързани помежду си, така и с неговата собственост, а именно първи етаж от
намиращата се в поземления имот сграда, както и, че в обекта с идентификатор 10135.2623.886.4 е разположена тоалетна
обслужваща ползвания от него първи етаж.
Възраженията
на въззивника са неоснователни.
От заключението на приета и неоспорената по делото СТхЕ , която съда кредитира са
установява, че: 1/ ПИ 78519.15.107/овощна градина/ е реално поделяем на два самостоятелни дяла, съобразно
броя на допуснатите до делба дялове и квотите в съсобствеността, както следва: проектен имот № 0.1, с проектна площ
1,505дка, при съседи :0.1,15.213 с пазарна стойност 1181лв. и проектен имот №
0.2, с проектна площ 1,505дка, при съседи:0.1,15.213 с пазарна стойност 1179лв;
2/ имот, представляващ складова база склад /навес/, с
№10135.2623.886.5 по КК на гр. Варна по
КК на гр. Варна, с площ от 15 кв.м., находяща се в поземлен имот с №
10135.2623.886, гр. Варна, район „П.”, с.о. ”Г.т.”, местност „К.т.“, е
неподеляем; Същият е с пазарна стойност 1240лв.
3/ имот, представляващ селскостопанска сграда с №
10135.2623.886.4 по КК на гр. Варна, с
площ от 22 кв.м., находяща се в поземлен имот с №10135.2623.886, гр. Варна,
район „П.”, с.о. ”Г.т.”, местност „К.т.“, е неподеляем. Същият е с
пазарна стойност 4314лв.
Видно от събраните по делото
доказателства, дори и да се приеме , че в обект с идентификатор 10135.2623.886.4 е разположена тоалетна обслужваща ползвания
от въззивника етаж, то същото не би
могло да бъде основание за възлагане на обекта в негов дял, доколкото безспорно
от събраните по делото доказателства / Решение № 2984/01.07.2019г. по гр.дело №
11334 /2013 г. по описа на ВРС , 18 св., влязло в законна сила на 25.07.2019г./
в дяла на ищеца –въззивник е поставен първи етаж от двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 10135.2623.886.3…включващ антре, дневна – кухня, баня –тоалет,
две спални и лятна кухня.
Възраженията
на въззивника, относно собствеността на поземления имот, както и, че в същия
има изградени други постройки собственост на ответниците –въззиваеми като
наследници на С.Р.Д., а именно гараж, маза и други складови помещения в двора,
различни от процесните е ирелевантно към
предмета на настоящото произнасяне.
Правилно
съда е приел, че имот,
представляващ селскостопанска сграда с № 10135.2623.886.4 по КК на гр. Варна, с площ от 22 кв.м.,следва
да бъде поставен в дял на ответниците, доколкото в него съгласно заключението
на вещото лице по СТхЕ има отделен вход, а
имот представляващ складова база склад /навес/, с
№10135.2623.886.5 по КК на гр. Варна по
КК на гр. Варна, с площ от 15 кв.м. е функционално свързан с първия етаж
собственост на въззивника.Видно от заключението на вещото лице двете помещения
са функционално свързани/преходни/, но за всяко от тях има отделен вход както
беше посочено по-горе,съответно от първия етаж и от двора.
Касателно ПИ 78519.15.107/овощна градина/, доколкото
същия е реално поделяем на два самостоятелни дяла, правилно и
законосъобразно съда е разпределил реален дял в собственост за всека от страните. Извършено е и съответното уравнение на дяловете.
Предвид изложеното,
съдът намира, че в случая способа за
ликвидиране на собствеността между страните е правилно приложен и
разпределението на процесните недвижими
имоти е законосъобразно, поради което
въззивната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважавана, а обжалваното
решение, като правилно следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и направеното искане на въззиваемия К.С.Д. следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция, в размер на 500.00 лева , съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им, на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 5827 от
17.12.2019г., постановено по гр.д.
№ 3465/2017г. на РС-гр.Варна,19 св., с която
съда е ИЗВЪРШИЛ съдебна делба,
като е ПОСТАВИЛ В ДЯЛ на Д.Р.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** дял ПЪРВИ от допуснатите до делба: Проектен имот № 0.1, с
проектна площ 1,505дка, при съседи: 0.1,15.213 и складова база - склад, с
№10135.2623.886.5 по КК на гр. Варна, с площ от 15 кв.м., находяща се в
поземлен имот с № 10135.2623.886, гр. Варна, район „П.”, с.о. ”Г.т.”, местност
„К.т.“, на основание чл. 353 от ГПК.
Общата
пазарна стойност на целия дял е 2421лева.
ПОСТАВИЛ В ДЯЛ на Ц.К.Д., ЕГН **********, К.С.Д.,
ЕГН ********** и Н.С.Д. ЕГН ********** ***, дял ВТОРИ от допуснатите до делба: Проектен имот № 0.2, с проектна площ 1,505дка, при съседи: 0.1,15.213 и
селскостопанска сграда с № 10135.2623.886.4 по КК на гр. Варна, с площ от 22
кв.м., находяща се в поземлен имот с №10135.2623.886, гр. Варна, район „П.”,
с.о. ”Г.т.”, местност „К.т.“, на основание чл. 353 от ГПК.
Общата пазарна
стойност на целия дял е 5493лева.
ОСЪДИЛ Ц.К.Д., ЕГН **********, К.С.Д., ЕГН **********
и Н.С.Д. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.Р.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от общо 1536лева /хиляда петстотин
тридесет и шест лв./, представляваща сума за уравнение на дяловете.
ОСЪЖДА Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на К.С.Д., ЕГН **********, сумата от 500.00/петстотин/лева ,
представляваща направени във въззивното производство разноски на основание
чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от съобщението му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: