№ 192
гр. Варна, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Георги Йовчев
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20253001000162 по описа за 2025 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на ЗК „Лев Инс“ АД
със седалище гр.София срещу решение № 217 от 02.12.2024г. по гр.дело №
353/23г. по описа на Окръжен съд – Разград, в частта му, с която
застрахователното дружество е осъдено да заплати на С. З. С. от с.Ловско,
община Лозница, обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП
настъпило на 18.12.2018г., причинено от С Ф Х при управление на МПС –
товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег.№ Х ХХХХ ХХ и прикрепено
към него полуремарке марка „Флиген“ с рег.№ Х ХХХХ ХХ, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ за разликата над 120 000лв. до
присъдените 240 000лв., ведно със законната лихва.
Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди на
първо място неправилно приложение на принципа за справедливост по чл.52
от ЗЗД и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в завишен
размер. На второ място се оспорва извода на съда за липса на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.
Оспорва приетия от съда за справедлив размер на обезщетението за
1
търпените от ищеца неимуществени вреди 240 000лв, като твърди че същото е
завишено, прекомерно и в нарушение на принципа на справедливост. Същото
не съответства на съдебната практика формирана относно събития по сходни
случаи от посочения период и за подобни травми. Твърди, че същото не
кореспондира на фактите, установени по отношение на проявлението на
травмите и на доказаното по отношение естеството на заявените вреди.
Твърди, че събрани по делото доказателства, които да обосноват
присъждането на обезщетение в толкова значителен размер, няма. Твърди, че
не е установено, че по причина от естеството на травмите при ищеца са
настъпили заявените състояния. Твърди, че присъдената парична сума е
прекомерна и не съответства с установеното при съдебното дирене и на
доказаното по отношение на заявените като правопораждащи твърдения,
съотнесено към обективните критерии, определящи прилагането на принципа
на справедливост, въведен от чл.52 от ЗЗД. Сочи, че присъденото обезщетение
е завишено. Твърди, че не са отчетени икономическите условия в страната при
определяне на размера на обезщетението. Излага, че определеният размер не
съответства на посочените в Постановление № 4 на Пленума на ВКС
критерии и конкретни съществуващи обстоятелства, които следва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението. Твърди, че
първоинстанционният съд не е направил задълбочена преценка нито на
общите, нито на специфичните критерии.
Оспорва извода на съда за неоснователност на възражението за
съпричиняване от страна на пострадалия. Твърди, че пострадалият С. е бил
пътник в лекия автомобил и не е бил с правилно поставен обезопасителен
колан и с това си поведение е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Твърди, че приносът му е съществен и го определя в размер на 50 %.
Твърди, че е налице принос, защото с поведението си пострадалият е
спомогнал за собственото си увреждане, респективно за увеличаване на
размера на вредата.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му части и да постанови друго, с което искът за неимуществени
вреди за разликата над 120 000лв. следва да бъде отхвърлен. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски. В депозирана за съдебно
заседание молба от процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда
2
да я уважи.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата С. З. С.
от с.Ловско, община Лозница, не е депозиран писмен отговор. В съдебно
заседание, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да
потвърди обжалваното решение. Претендира адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗА.
Третото лице помагач на страната на въззивника Агенция „Пътна
инфраструктура“ не е изразила становище по жалбата. В съдебно заседание,
редовно призовани, не се явява представител, не изразява становище по
жалбата.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предмет на въззивно производство е предявен иск с правно основание
чл.432 от КЗ от С. З. С. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 240 000лв., претърпени в
резултат на пътно-транспортно произшествие на 18.12.2018г., причинено
виновно от С Ф Х при управление на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с
рег.№ Х ХХХХ ХХ и прикрепено към него полуремарке марка „Флиген“ с рег.
№ Х ХХХХ ХХ, при сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва. Предмет на
въззивно производство е решението на първоинстанционния съд, в частта му,
с която застрахователят е осъден да заплати обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 120 000лв. до 240 000лв. В частта му, с която е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата
120 000лв. първоинстанционното решение е влязло в сила.
С оглед влязлата в сила осъдителна част на първоинстанционното
решение и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд
намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-
транспортното произшествие на 18.12.2018г. и вината на водача С Ф Х. Не е
спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила,
с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”,
действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива
3
отговорността на застрахователя за причинени от Христов вреди при
управлението на товарния автомобил.
Спорни пред въззивния съд са само размерът на обезщетението за
неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
От заключението на съдебно- медицинската експертиза, прието от
първата инстанция и кредитирано от въззивния съд изцяло като обективно и
компетентно дадени, въззивният съда приема за установеното, че при пътно-
транспортното произшествие пострадалият С. е получил множество телесни
увреждания: на главата - кома с потиснати рефлекси на черепно-мозъчните
нерви, контузия на мозъка в дясно теменно-тилно, кръвоизлив под твърда
мозъчна обвивка в дясно, травматичен кръвоизлив под мека мозъчна обвивка,
мозъчен оток, остра дихателна недостатъчност, наложила апаратна
вентилация и временна трахеостомия, фрактура на черепната база,
пневмоенцефалия, исхемично огнище в дясна теменна област, течна колекция
с хидроаерично ниво във фронталния синус, порезна рана на челото; на
гърдите: фрактура на трето, четвърто, пето и шесто ребро в ляво по задна
мишнична линия, хемоторкс в ляво, подкожен емфизем в ляво; на корема –
разкъсване на слезката с последващо оперативно отстраняване и
хемоперитонеум, както и впоследствие развило се усложнение флебит и
тромбофлебит на дълбоките съдове на лява подбедрица.
Приет е в първоначално в ОАИЛ на МБАЛ – Разград, в тежко общо
състояние, в кома, включен на апаратна вентилация. Поради диагностициран
хемоперитонеум е извършена операция под обща анестезия и е отстранена
лезирана слезка. Извършени са му три оперативни интервенции. В коматозно
състояние е преведен в хирургично отделение на болницата, където остава за
периода от 21.12.2018г. до 24.01.2029г. Извършена му е оперативна
интервенция поради установено закрито счупване на основата на черепа.
Поради настъпили усложнения – установен флебит и тромбофлебит на други
дълбоки съдове на долните крайници и лекуван в отделение на болницата и за
периода от 25.01.2019г. до 01.02.2019г.
Посочено е от експерта, че предвид тежестта на травматичните
увреждания оздравителният период е приключил в рамките на 6 – 12 месеца,
4
но към момента са налице късни последици от преживяната черепно-мозъчна
травма – изразен постконтузионен синдром, който инвалидизира С. и е
необратимо състояние, като не се изключва то да прогресира. По време на
прегледа комуникацията е била много затруднена поради изразено
неспокойство, липса на концентрация, напрегнатост, ограничения във
възприятията. Съобщил е, че често го боли глава, понякога корем, ляво рамо и
ляв крак, има чувство, че не му стига въздух, вие му се свят и има
необходимост да седне, не може да работи почти нищо, много бързо се
изморява. При прегледа са установени множество следи от оперативни и
други белези от нараняванията по цялото тяло – глава, шия, коремна област,
лява гръдна половина.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза, обективно и компетентно дадено,
неоспорено от страните и кредитирано от въззивния съд изцяло, въззивният
съд приема за установено, че при С. са налице достатъчно клинико-
диагностични критерии за поставяна на диагностично-експертна оценка за
наличие на органично разстройство на личността, постконтузионен синдром
/травмена болест на мозъка, травмена енцефалопатия, психоорганичен
синдром с характеропатия. Заболяването представлява органично мозъчно
страдание, последица от прекараната тежка черепно-мозъчна травма.
Посочено е от експерта, че установените у С. спадат към късните последици
на черепно-мозъчната травма и включват промени на няколко нива. На
клинично ниво са налице промени засягащи предимно мисловната и
емоциалналната сфера, мисловния процес като цяло е беден, снижен праг на
дразнимост, прояви несъответни на дразнителя на фона на силно скъсен и
нерационален самоконтрол. Налице са и несистематизирани редица
вегетативни и соматични симптоми – главоболие, световъртеж, уморяемост,
безсъние, намалена поносимост към стрес, емоционална възбуда или алкохол,
които описват постконтузионния синдром. На психологично ниво се
проявяват промени в темпа и динамиката на психичните процеси, отчетено е
интелектуално снижение, снижаване на интересите и ценностите до
равнището на непосредствените потребности от битовото ежедневие,
скъсяване на регистъра на емоционалните преживявания по типа на
огрубяването, егоцентричното и примитивно доминиране на първичните
желания, изразяването на потребности и подтици става без съобразяване с
5
последствията или социалните норми, поведенческият репертоар е ограничен,
поведенческите отговори са на равнището на спонтанното, импулсивно и
стереотипно действие, неустойчив и с риск за неадаптивни поведенчески
реакции, с дефицити на годностите за преценка на сложните ситуации, както и
да прогнозира и оценява неблагоприятните последици от собственото
поведение, вкл. и неговото ощетяване. Посочено е от експерта, че описаната
симптоматика на социално ниво причинява на С. субективен дискомфорт и
снижавайки адаптивните му възможности за справяне, обуславя социална
дезадаптация. Установените характерови промени са трайни във времето и не
се очаква значителна корекция. Останалата смптоматика е функция на
множество фактори. Липсата за момента на неврологични усложнения,
младата възраст с все още големи компенсаторни възможности и подкрепяща
микросреда са благоприятни фактори за последващо отслабване и отзвучаване
на оплакванията. От друга страна обаче налице и риск от влошаване и
развитие на късни последици от претърпяната ЧМТ /припадъчно заболяване,
психоза, деменция и т.н.
От показанията на разпитаните по делото свидетели З А А – майка на
въззиваемия и Л Ю А и Б Х А, кредитирани от въззивния съд изцяло, тези на
майката при условията на чл.172 от ГПК, като преки, непосредствени,
депозирани непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, съставът
на въззивния съд приема за установено, че С. след комата, продължила 25 дни,
е останал в хирургическото отделение, придружаван от майка си.
Първоначално е бил неподвижен, на памперс, когато е започнал да говори е
говорел несвързано. Постоянно се е оплаквал от силни болки в цялото тяло,
давали са му обезболяващи и успокоителни. След като са го изписали е
продължил да бъде на легло, наложило се е да ползва тоалетен стол и
декубитален дюшек, не е можел да стои седнал. Това състояние е продължило
около 4 месеца. Имал е постоянни силни болки, не е могъл да спи, оплаквал се
е, викал и охкал. Когато е започнал да ходи, често му се е случвало да му се
завие свят и да падне. По-късно е започнал да излиза от вкъщи, но не винаги
разбира какво се иска от него, забравя, не разсъждава. През цялото време
майка му се е грижила за него, като и към момента не смее да го остави сам и
постоянно гледа да е с него. От показанията на свидетелите А и А, се
установява, че преди катастрофата С. е бил умно, уважително и общително
дете, енергичен и позитивен, готов да помага на всеки, искал да научи всичко,
6
да работи с различни уреди, изкарал е шофьорски курсове, като е взел книжка
от първия път. Често е посещавал семейството на свидетелката А в дома им и
в птицефармата, която семейството и има, като е работил почасово да им
помага. Сега не може да работи, не може да се изразява както преди, не може
да подреди две изречения, неадекватен е като реакции. Започнал е да пие и да
пуши. Не излиза с приятели, стои сам, не иска да общува. Продължава да се
оплаква от болки, има проблеми със съня.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента
на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото
доказателства, въззивният съд определя сумата 240 0000лв., като паричен
еквивалент на всички понесени от С. емоционални, физически и психически
болки, неудобства и сътресения, които е преживял и ще продължава да търпи
в резултат на пътно-транспортното произшествие от 18.12.2018г. пътно-
транспортно произшествие. Към момента на ПТП ищецът е бил на 18 години.
За да определи този размер съдът изхожда от получените тежки травми –
загуба на слезка, коматозно състояние, множество тежки черепно-мозъчни
травми и фрактура, остра дихателна недостатъчност, наложила апаратна
вентилация и временна трахеостомия, трайно затруднение движението на
снагата от счупванията на трето, четвърто, пето и шесто ребро в ляво,
впоследствие развило се усложнение флебит и тромбофлебит на дълбоките
съдове на лява подбедрица. Съдът съобрази и установеното при С. към
момента органично разстройство на личността, постконтузионен синдром
/травмена болест на мозъка, травмена енцефалопатия, психоорганичен
синдром с характеропатия, представляващо органично мозъчно страдание,
последица от прекараната тежка черепно-мозъчна травма. Установените
характерови промени са трайни във времето и не се очаква значителна
корекция. Постконтузионен синдром инвалидизира С. и е необратимо
състояние, като не се изключва то да прогресира. Безспорно е установена по
делото негативната и необратима промяна, която е настъпила в живата на 18
годишното момче след катастрофата. Съдът отчита и датата на
произшествието – 18.12.2018г., и обществено-икономическата конюнктура в
7
страната към този момент. С оглед на така изложеното, въззивният съд
намира, че така определеният от него размер 240 000лв., обезщетява
пострадалия за всички болки и страдания, физически и психически, които е
търпял, и които ще търпи занапред в резултат на получените при ПТП травми.
По възражението за съпричиняване:
Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се
твърди, че пострадалият С. е допринесъл за собственото си увреждане тъй
като е пътувал без правилно поставен обезопасителен колан. В тежест на
застрахователното дружество е да докаже при условията на главно и пълно
доказване, поведението на пострадалия, допринесло за настъпване на
вредоносния резултат.
Не е спорно пред въззивна инстанция, че пострадалият С. е бил пътник в
лек автомобил „Мазда“ с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, пътувал на предна дясна
седалка. От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, въззивният съд приема за установено, че независимо, че в
медицинските документи, съставени при приемането на С. в лечебно
заведение, да не са описани „коланни“ травми, липсата на визуализация, не
винаги означава, че не е използван обезопасителен колан. Според
заключението на съдебния експерт, по изяснения механизъм на протичане на
ПТП, ако С. не е използвал колан, травмите биха били много по-тежки,
преимуществено разположени в областта на главата и опорно-двигателния
апарат, включително и несъвместими с живота. Поради което и от експерта, е
дадено заключение, че вероятно при настъпването на ПТП С. е бил с правилно
поставен обезопасителен колан.
Предвид на това и съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес, съставът на въззивния съд
намира направеното от застрахователя възражение за съпричиняване за
недоказано.
С оглед на така изложеното и предвид определения от въззивната
инстанция справедлив размер на обезщетението за претърпените от
пострадалия неимуществени вреди - 240 000лв., предявеният иск е доказан и
основателен изцяло, а решението в обжалваната му осъдителна част за
разликата над 120 000лв. до 240 000лв. следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 от ЗА, направеното искане и с
8
оглед изхода на спора в полза на процесуалния представител на въззиваемия
С. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. По отношение на
размера на възнаграждението, което следва да бъде присъдено, следва да бъде
съобразено даденото тълкуване в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024г.
по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС. Съобразно
приетото, размерите, посочени Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа, могат да служат единствено като ориентир при определяне
служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Съдът
определи размерът съобразно видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото. За въззивна инстанция предвид предмета на спора,
извършените процесуални действия, фактическата и правна сложност, съдът
намира, че дължимото възнаграждение следва да е в размер на сумата 5 000лв.
с ДДС, която следва да бъде възложена на застрахователя.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 217 от 02.12.2024г. по гр.дело № 353/23г.
по описа на Окръжен съд – Разград, в частта му, с която ЗК „Лев Инс“ АД със
седалище гр.София е осъдено да заплати на С. З. С. от с.Ловско, община
Лозница, обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП
настъпило на 18.12.2018г., причинено от С Ф Х при управление на МПС –
товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег.№ Х ХХХХ ХХ и прикрепено
към него полуремарке марка „Флиген“ с рег.№ Х ХХХХ ХХ, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ за разликата над 120 000лв. до
присъдените 240 000лв., ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, ул.“Симеоновско шосе“ № 67А, ЕИК *********, да
заплати на адвокат К. К. К. от АК - Русе сумата 5 000лв. /пет хиляди лева/ с
ДДС, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция за процесуално представителство на С. З. С..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10