№ 165
гр. Б., 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ц.Х.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело №
20221810200053 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
КР. Д. Д. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.Б., ул.”***” №** чрез
адв.С.З. от САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление
№*** от ***г., издадено от Началник група към ОДМВР – София, сектор
пътна полиция ОДМВР - София, упълномощен със заповед № *** от ***г. на
МВР, с което за нарушение на чл.58, т.3 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000лева както и наказание
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3месеца. В жалбата се
излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и се
иска да бъде отменено изцяло, със законните последици.
В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция,
жалбоподателят не се явява а се представлява от упълномощените от него
адв.С.З. и адв.Е.Ш. от САК, които поддържат жалбата срещу
горепосоченото наказателно постановление и молят да бъде уважена,
съобразно изложените доводи в същата.
Въззивната страна – ОДМВР - София, редовно призована, не изпраща
1
представител в съдебно заседание, а в писмена защита изразява становище по
жалбата – сочи че е неоснователна и претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение.
Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:
АУАН №***/*** г.; касов бон; фиш за спешна медицинска помощ на КР. Д.
Д.; касов бон; договор за правна защита и съдействие; НП №***/*** г.;
картон на НП №***/***г.; АУАН №***/***г.; възражение; докладна записка;
справка от КАТ за промяна регистрация и собственици на МПС; заповед №
***/***г.; справка за нарушител/водач - заверени копия , както и флаш
памет и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите: ПЛ.
П. К. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор” в сектор Пътна
полиция при ОДМВР-София, Т. В. Д. и М.И.К. се установява:
На ***г. около 17.05ч. на АМ „Хемус” в участъка на 45 км.
жалбоподателят КР. Д. Д. управлявал лек автомобил м.”Шкода Фабия” с рег.
№***, като се движел в аварийната лента на платното за движение в посока
гр.София. По това време свидетелите ПЛ. П. К. и Т. В. Д. – полицейски
служители при ОДМВР- София били на работа и изпълнявали задълженията
си по контрол на пътното движение в този участък със служебен автомобил.
Тогава свидетелите К. и Д. видели, че Д. управлява горецитирания автомобил
в аварийната лента, при което бил спрян за проверка. Св.К., попитал Д., дали
е налице повреда по автомобила или влошено здравословно състояние на
някой от пътуващите в него и след като получил отрицателен отговор,
съставил АУАН №***/***г. на жалбоподателя в присъствието на св.Д.,
който му бил предявен за запознаване със съдържанието и същият го
подписал без възражения. Актосъставителят квалифицирал деянието на
жалбоподателя като нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП. Въз основа на
съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №***
от ***г.. на Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция
ОДМВР - София.
По делото е приета като веществено доказателство флашка,
2
представена от жалбоподателя, като след извършен оглед се установи, че не
съдържа никакви изображения.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите К. и Д., от съставения АУАН, докладна записка,
както и частично от показанията на свидетеля М.И.К..
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от
легитимирано лице в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като
видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно
заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от
компетентен служител. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя.
Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати
в хода на административно-наказателното производство.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства – свидетелските
показания на свидетелите К. и Д., и от съставения АУАН, се доказа, че Д. е
осъществил посоченото по-горе нарушение на ЗДвП. Съдът възприема
показанията на св.К. и св.Д. като категорични, последователни и логични,
кореспондиращи с изготвената докладна записка по случая. На следващо
място съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретният
случай не са налице доказателства по делото, с които да се опровергава
изложеното в АУАН, поради което съдът счита, че актът е редовно съставен и
има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него.
Съдът не кредитира показанията на поискания за разпит от страна на
жалбоподателя свидетел – М.И.К., в частта им, в която твърдят, че Д. на
процесните дата и място не е управлявал цитирания по-горе автомобил в
аварийната лента на автомагистралата, а се е движил в ускорителната лента
след бензиностанция „Авия“. В показанията си св.К. излага и твърдения, че
на процесната дата са пътували, заедно с жалбоподателя с управлявания от
него автомобил като на последния му било влошено здравословното
състояние. Съдът не кредитира показанията на К. в цитираните по горе части,
3
като намира, че същите са дадени от лице заинтересовано от изхода на
делото, като приятел на жалбоподателя и че същите, в частта им относно
наличието на влошено здравословно състояние не са обективни. Съдът не
кредитира показанията на К. в посочените по-горе части и с оглед на това, че
същите противоречат на показанията на свидетелите К. и Д., които заявяват,
че са забелязали движението на управлявания от жалбоподателя автомобил в
аварийната лента, като това се е случило на няколко стотин метра след края
на ускорителната лента, на излизане от бензиностанция „Авия“. Съдът
кредитира показанията на св.К. единствено в частта им, че на посочените в
АУАН и НП именно жалбоподателят е управлявал цитирания по-горе
автомобил.
С оглед на това, съдът намира, че не следва да кредитира показанията
на свидетеля К., като такива с които се установява, че е било налице
основателна причина /влошено здравословно състояние на водача/ на
процесната дата Д. да управлява автомобила в лентата за принудително
спиране.
Правилно административно-наказващия орган е приел, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.58, т.3 от Закона за движение
по пътищата, тъй като на посочените в НП дата и място, е управлявал
автомобила по автомагистрала, като се е движел в лентата за принудително
спиране /аварийната лента/ без да е било налице повреда на пътното превозно
средство и без да има здравословни проблеми или такива да са налице за
пътниците в превозното средство.
Правилно за гореописаното нарушение, на основание чл.178ж, ал.1 пр.1
от ЗДвП, АНО е наложил на Д. наказанията „глоба” в размер на 1000лева
както и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3месеца,
които са и фиксирани като вид и размер за същото.
Предвид гореизложеното съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено
изцяло, като законосъобразно и правилно.
С оглед решението за потвърждение на НП и направеното искане от
страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне
на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се
приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на
4
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна
сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО – ОДМВР-
София следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
С оглед горното съдът, намира, че следва да постанови, приобщеното по
делото веществено доказателство – флашка /флаш-памет, след влизане в сила
на решението да бъде върната на собственика й КР. Д. Д..
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.9 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №*** от ***г., издадено
от Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР -
София, упълномощен със заповед № *** от ***г. на МВР против КР. Д. Д. с
ЕГН**********, с постоянен адрес гр.Б., ул.”***” №** като законосъобразно
и правилно.
ОСЪЖДА КР. Д. Д. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.Б.,
ул.”***” **да заплати на ОДМВР- София сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по настоящото
дело –АНД №53/22г. на БРС.
Постановява след влизане в сила на решението, приобщеното по делото
веществено доказателство – флашка /флаш-памет/ да бъде върнато на
собственика й КР. Д. Д..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
5
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6