Р Е Ш Е Н И Е
№ 502
гр. Велико Търново, 23.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Велико Търново, четвърти състав, в съдебно заседание на единадесети декември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
при участието на секретаря В.Г., изслуша докладваното от съдия Тонева адм. дело № 546 по описа на АСВТ за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр.
с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Б.И.С. ***, против принудителна административна мярка – преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач, по отношение на собствения му лек автомобил „Пежо“ с рег. № ***, наложена от служител
на „Организация на движението, паркинги и гаражи” /ОДПГ/ ЕООД – Велико
Търново на основание
чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП
и обективирана в Констативен протокол № 003427/06.09.2019 г.
В жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваната ПАМ. Счита, че административният
акт е постановен в при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на чл.
99, ал. 2 и чл. 167, ал. 2, т.1 от ЗДвП и Наредба за
реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията
на град Велико Търново. Твърди, че служителят на ОДПГ побързал да
блокира задно ляво колело на автомобила му, след като той е бил в близост.
Казал му, че е нарушил знак В 27 и една като се върнал назад го видял. Знакът
се намирал в клоните на дърво, а пред него имало стълб за осветление, които му
попречили да го види. Моли
съда да отмени обжалваната принудителна мярка и да разпореди възстановяване на
заплатената парична сума за освобождаване на автомобила.
В съдебно заседание
жалбоподателят лично поддържа жалбата. Допълнително сочи, че репатриращият
автомобил не е автомобил със специален режим на действие, че служителите
участващи в екипа, извършващ репатрирането на автомобилите не са разполагали
със светлоотразителни жилетки и не са използвали предпазни колани, спрели са в
активна лента за движение по пътищата. Твърди, че знак В27 не бил съобразен с
изискванията на Наредба № 18 от 2001г. за сигнализацията на пътищата с пътни
знаци на МРРБ.
Ответникът по жалбата -
Инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД гр.Велико Търново, чрез процесуалния си
представител ***. Й.Хр. от ВТАК, заема становище за неоснователност и недоказаност на така
подадената жалба. Оспорваната ПАМ не страда от пороците, посочени в подадената
жалба. Тя е правилна и законосъобразна, наложена от лице, което има конкретно оправомощаване
и при съобразяване на законовите разпоредби. Счита, че жалбоподателят не само, че не
отрича да е извършил установеното нарушение на правилата за движение, въведени
със ЗДвП, но и сам заявява, че не е видял поставения знак. Противно на твърденията
в жалбата, знак В 27 е съобразен с изискванията на Наредба Н18 от 2001г. за сигнализацията
на пътищата с пътни знаци на МРРБ и от доказателствата по делото се установява,
че позвалява да се възприемеи от участниците в движението, така че същите да се
съобразят с въведената с него забрана. Поради това е неоснователно
твърдението в жалбата за материална незаконосъобразност на ПАМ. Подробни
съображения представя в писмена защита. Претендира заплащане на разноски в
производството, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК.
Съдът, като прецени оспорвания
административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства се
установява, че на 06.09.2019 г., в 14,55 часа по нареждане на Ив.К.П.– инспектор „ПНП ППС“ при
„ОДПГ“ ЕООД гр. Велико Търново е създадена организация /блокиране на колелото/ за натоварване лек
автомобил марка „Пежо“ с рег. № ***, собственост на жалбоподателя, който е
бил паркиран на ул. „Христо Караминков“ в гр. Вели Търново в нарушение на правилата за
престой и паркиране при наличието на пътен знак В 27 и допълнителна табела Т
17, което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, във
вр. с чл. 25, ал. 1, т. 5 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на
ППС на територията на гр. Велико Търново. На основание чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП за това нарушение
е разпоредено принудителното преместване на лекия автомобил. За предприетите действия и
констатираното нарушение е съставен Констативен протокол № 003427/06.09.2019 г. и 4 бр. снимки към него,
удостоверяващи мястото, на което е бил паркиран процесния автомобил. Не се стигнало до
натоварване на автомобила на жалбоподателя и до неговото откарване на
наказателен паркинг, тъй като водачът се явил на мястото на нарушението,
заплатил половината от разходите по репатрирането в размер на 21 лв. и
автомобилът бил освободен, преди да бъде вдигнат от пътното платно. Тези
действия са извършени в съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Наредба
за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на град Велико Търново. Срещу така наложената ПАМ е била подадена жалба вх. № 4011/19.09.2019 г. по
описа на Административен
съд – велико Търново, въз
основа на която е образувано и настоящето дело.
Като писмени доказателства по
делото са приети документите,
съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалвания акт,
изпратени с писмо изх. № АСД-02-303/29.10.9.2019 г. по описа на „ОДПГ“ ЕООД гр. Велико Търново, включващи Заповед № РД 22-1490/17.09.2014 г.
издадена на основание чл. 44, ал.2 от ЗМСМА, чл.167, ал.2, т.1 и т.2 от Закон
за движение по пътищата и във връзка с Решение № 141/7.06.2000 г. на
Общински съвет Велико Търново, с която „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД
е определена като служба за контрол по смисъла на чл. 167, ал.2, т. 1 и т.2 от ЗДвП, считано от 17.09.2014 г.
За доказване компетентността на органа наложил ПАМ освен горепосочената заповед
е представена и Заповед № РД 22-1906/09.11.2018 г. на Кмета на Община Велико Търново, с която Ив.К.П.- инспектор звено „ПНП ППС“ е
определен за длъжностно лице, което
да прилага или нарежда прилагането на ПАМ - преместване на паркирано пътно превозно средство
без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато в
т.2 изрично е записано, че се касае за МПС паркирано в нарушение на правилата
за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудителното преместване на паркирано МПС. Като доказателства са събрани и
трудов договор № РД 07-75/28.09.2017 г. между „ОДПГ“ ЕООД и И.П., длъжностна характеристика на
длъжността „Инспектор в звено ПНП ППС“, както и докладна записка на последния от 23.10.2019 г. във връзка с подадената жалба на издателя на
ПАМ. Представена е и действащата Наредба за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на град Велико Търново.
Служебно е изискана от Община Велико Търново схема за
актуално състояние на вертикалната сигнализация на улица „Христо Караминков“.
По искане на жалбоподателя съдът е допуснал гласни доказателства. От
показанията на свидетеля М.Ст.Д. се установява, че лекият автомобил е бил
паркиран от дясната страна на ул. „Христо Караминков“, на около 15 метра от
сградата на МДТ, късето имало отбивка. Престоял около 10 минути. Бил с
блокирано задно ляво колело. Служителите на „ОДПГ“ ЕООД били с униформи,
а инспекторът имал бадж. Изчакали служители на КАТ, които мерили знака. Имало знак В 27, пред който имало
метален стълб за улично осветление. Клоните на дърво закривали част от знака.
Автомобилът бил спрян след знака. Твърди, че автомобилът бил вдигнат от служителите на „ОДПГ“ ЕООД. Съдът кредитира
като логични, безпристрастни и достоверни показанията на св. Д., с изключение
на показанията в частта, в която сочи, че клоните на дърво закривали част от
знака и че автомобилът бил вдигнат. В тази част показанията на св. Д. се
опровергават по несъмнен и безспорен начин от останалите събрани по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът намира жалбата срещу принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП, за процесуално
допустима. Събраните по делото доказателства сочат на наличие на основание за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, за която в
закона не е предвидена писмена форма. При условие, че ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП е неформален
акт, в случая наличието на издадена такава мярка не се спори от страните по
делото, както и се обосновава от събраните по делото доказателства –
съставеният Констативен протокол № 003427/06.09.2019 г., докладна записка от инспектор „ПНПППС“ и приложеният снимков
материал.
Подадената жалба е процесуално недопустима
в частта й, в която се претендира възстановяване на платена без правно
основание парична сума за освобождаване на автомобила в размер на 21 лв. Така направеното искане за присъждане на вреди
или получени без правно основание суми от „ОДПГ” ЕООД в настоящето производство
не може да бъде разгледано. Същото е недопустимо, тъй като на първо място
„ОДПГ” ЕООД е търговско дружество, юридическо лице, и като такова същото не
може да бъде ответник по дела от административен характер. Посоченото дружество
не може да бъде и ответник в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като не
е сред лицата, посочени в този текст, които следва да носят отговорност по реда
на този закон. Всички други спорове относно причинени вреди, пропуснати ползи и
неоснователно обогатяване са от гражданско-правен характер, поради което е
недопустимо разглеждането на искането в тази му част в административните
съдилища. Ето защо жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане,
а производството по делото да се прекрати.
В останалата си част, по отношение на
оспорването на наложената ПАМ, жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, пряко засегнато от действието на акта, при наличие на правен
интерес от оспорване, при което съдът е редовно сезиран и дължи произнасяне по
съществото на повдигнатия правен спор.
След служебно извършената на основание чл.
168 от АПК проверка, настоящият състав намира, че оспорената ПАМ е наложена от
компетентен орган. Административният орган, оправомощен да приложи ПАМ от вида
на процесната, трябва да е от кръга на субектите, визирани в чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която такава компетентност е
предоставена на определени от министъра
на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни
лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя.
Смисълът на последно цитираната норма е на всеки един от посочените в нея
субекти да бъде предоставена възможност да определя и оправомощава съответните
длъжностни лица, които да налагат ПАМ. В аналогичен смисъл е и разпоредбата на
чл. 9, ал. 6 от Закона за пътищата /ЗП/, сочеща, че контролът на организацията
на движението се осъществява от оправомощени длъжностни лица от службите за
контрол на МВР и на собственика на пътя /улицата, която едновременно е участък
от републикански или общински път/, и на администрацията управляваща пътя, в
съответствие с изискванията, определени с наредбата по чл. 3, ал. 3 от ЗДвП.
Тоест всеки собственик или администрация, управляваща път по смисъла на § 6, т.
1 от ДР на ЗДвП, има законова възможност да оправомощи лица, които да налагат
съответните принудителни мерки. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗП, републиканските
пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“, общинските пътища от
кметовете на съответните общини, частните пътища от техните собственици. Няма
спор, че в случая автомобилът на оспорващия е бил паркиран на улица, която
представлява „път“ според посочената дефинитивна норма и въпросният път се
управлява от кмета на Община Велико Търново.
От приложените по делото писмени
доказателства се установява, че в случая принудителната мярка е разпоредена от И.П.,
който към него момент е заемал длъжността „инспектор“ в „Организация на
движението, паркинги и гаражи“ ЕООД гр. Велико
Търново. Не е спорно и че процесната ПАМ е наложена с устно разпореждане на П.,
като това обстоятелство се установява и от Констативен
протокол № 003427/06.09.2019 г., съставен от същото лице, неговата докладна записка
до управителя на „ОДПГ“ ЕООД и издадения от дружеството фискален бон. Съгласно
Заповед № РД 22-1490/17.09.2014 г. на кмета на Община Велико Търново е определено „ОДПГ” ЕООД за служба за контрол
по смисъла на Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни
превозни средства на територията на град Велико Търново и ЗДвП. Със Заповед № РД 22-1906/09.11.2018 г. на заместник - кмета на общината е
възложено на служители от дружеството, сред които е и И.П. - инспектор звено „ПНП ППС“, да
прилагат или нареждат прилагането на принудителни административни мерки по чл.
171, т. 5, б. „а“, „б“ и „г“ от ЗДвП. Предвид
изложеното репатриралият автомобила служител може валидно да бъде натоварен с
административни правомощия за осъществяване на контрол за спазване на правилата
за движение по ЗДвП. Ето защо, съдът приема, че по делото се доказва
материалната компетентност на длъжностното лице, издало разпореждането за
принудителното преместване на лекия автомобил, собственост на жалбоподателя.
След като лицата са посочени изрично от Кмета и овластени да издават ПАМ, то
настоящата инстанция намира, че ПАМ е наложена от компетентен орган.
Настоящият състав не споделя възражението
за формална и процесуална незаконосъобразност на обжалвания акт. Нормата на чл.
59, ал. 2 от АПК предвижда задължителните реквизити на административните
актове, издадени в писмена форма за действителност, но същевременно с ал. 3 на
същата разпоредба законодателят допуска актове да бъдат издавани и в устна
форма, когато това е предвидено в закон. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
изброените там ПАМ се прилагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите
на службите по контрол. Доколкото в цитираната правна норма не е спомената
хипотезата на чл. 171, ал. 1, т. 5, буква „б“ от ЗДвП и по аргумент на
противното, следва да се приеме, че ПАМ в тази хипотеза може да се приложи с
устно нареждане на съответните оправомощени лица. Отделно от това, съобразно
предвидената в чл. 64, ал. 2 от ЗМВР възможност за издаване на устни разпореждания
от полицейските органи, не съществува пречка мярката да бъде приложена с устно
разпореждане. Тоест, процесното устно разпореждане съставлява волеизявление,
имащо характеристиките на индивидуален административен акт за прилагане на ПАМ,
с което предвидената от закона форма е спазена.
Независимо обаче от факта, че
административният акт е в устна форма не се изключва изискването за неговото
мотивиране и за доказване на фактическите основания за неговото издаване. В
този смисъл съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест за
фактическите основания, въз основа на които е издаден административният акт, е
на административния орган. В случая съществуването на фактическите основания,
послужили за реализирането на обжалвания акт и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му се установява от приложените в преписката писмени
и веществени доказателства, както и от обясненията на инспектор П. /докладна
записка на л.21 от делото/. С
оглед на изложеното във фактическата част на решението съдът намира, че
оспорваната ПАМ съдържа мотиви: посочените са обстоятелствата, тяхната правна
квалификация както и съответните доказателства.
В хода на
производството не са били нарушени процесуалните правила. В хипотезата на ПАМ,
правилата за издаване на административните актове по аргумент на чл. 22 АПК
не се следва да се прилагат, включително тези за задължителното уведомяване на
заинтересованите лица за започналото производство.
В този смисъл е и
постоянната практика на съда - адм. дело №
2301/2007 г. на 5-чл. състав на ВАС, адм. дело № 9382/2012 г.
на 5-чл. състав на ВАС, Решение № 2511 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 4349/2014 г.
По отношение на материалната законосъобразност
на акта съдът намира следното: Съгласно цитирания по-горе текст на чл. 171, т. 5, б. „б”
от ЗДвП, в първата разглеждана в него хипотеза, прилагането на ПАМ -
преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач е допустимо, когато МПС е
паркирано в нарушение на правилата за движение и това е осъществено на място обозначено с неподвижен
пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство. В
настоящия случай от анализа на приложения към административната преписка Констативен
протокол № 003427/06.09.2019 г. се установява, че ответникът
е приел именно наличието на тази първа хипотеза на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, за да постанови оспорената ПАМ, тъй като в протокола, като констатация е
вписано обстоятелството, че МПС-то е паркирано в зоната на действие на пътен
знак В27, като мястото е обозначено с табела за принудително отстраняване на
нарушителите.
Видно от приложения по делото снимков
материал на 06.09.2019 г. моторното превозно средство - лек автомобил „Пежо“ с рег. № ***, е било паркирано в
зоната на пътен знак B 27 „Забранен престой и паркиране“ и допълнителна табела
Т 17, предупреждаваща за принудително преместване на паркирано превозно
средство, които са
ясно видими, независимо от наличието на метален електрически стълб и дърво. Това се установява и от горецитираната
докладна записка на ответника, според която автомобилът е бил паркиран в зоната
на знак В 27, придружен с допълнителна
табела Т 17, като това изцяло кореспондира със снимковия материал. Наличието на
поставени знаци се установява и от представената схема на организация на
движението с обозначената вертикална сигнализация по ул. „Христо Караминков“.
Знаци В 27 и Т 17 са поставени в
съответствие с изискванията на чл.40, ал.1 от ЗДвП – от дясната страна на пътя
срещу посоката на движението така, че да бъде лесно разпознавани и своевременно
възприемани от участниците в движението, както и в съответствие с изискванията
на Наредба № 18 от 2001г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци на МРРБ. Недоказано
и противоречиво е твърдението на жалбоподателя, че знак В 27 не бил съобразен с
изискванията на цитираната Наредба. В жалбата се твърди, че служителите на КАТ
след извършените измервания отговорили, че знакът е само с 5 см извън нормите
за поставянето му, а втори път в съдебно заседание се твърди, че знакът бил с
20-25 см от нормата. Не са събрани доказателства, че знакът не е поставен в съответствие с
разпоредбата на чл.16, ал.5 от Наредба № 18 от 2001г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци, а
именно разстоянието от настилката на
тротоара до най-ниско разположената точка на пътния знак или допълнителната
табела, поставени отстрани на платното за движение, да е не по-малко от 2,25
m и не повече от 3,30 m.
С оглед на така установеното по делото е
безспорно, че моторното превозно средство е
било паркирано в нарушение на правилата за движение, чрез който е осъществен
състава на ПАМ по чл.171, т.5, б. „б” от ЗДвП.
При така изложеното, съдът приема, че по
безспорен начин ответникът доказа причината за принудителното преместване на
МПС, а тя е между тези, визирани в ЗДвП – чл. 171, т.5, б. „б“, предл. първо от ЗДвП – МПС е паркирано в нарушение на правилата на движение на място, което се
намира в зоната на действие на пътен знак В 27 и наличие на табела Т 17,
предупреждаваща за принудително преместване на паркирано превозно средство. Това
прави оспорената ПАМ законосъобразна и съответна на целта на закона да се
премества принудително ППС, паркирано на място, където противоречи на
организацията на движението.
Оплакванията на жалбоподателя, че
репатриращият автомобил не е автомобил със специален режим на действие, че
служителите участващи в екипа, извършващ репатрирането на автомобилите не са
разполагали със светлоотразителни жилетки и не са използвали предпазни колани,
спрели са в активна лента за движение по пътищата не опорочават от формална
страна нито съставомерността на извършеното от жалбоподателя нарушение на правилата за движение, нито
процеса по налагане на ПАМ. Нито ЗДвП, нито друг специален закон предвижда, че
репатриращите автомобили трябва непременно да представляват МПС със специален
режим на действие.
При извършената служебна проверка съдът не
констатира пороци, обуславящи незаконосъобразност на оспорения административен
акт. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в жалбата основания
за неговата отмяна. Ето защо, жалбата се явява неоснователна и следва да се
отхвърли.
С оглед на изхода от спора и на основание
чл. 143, ал. 4 от АПК съдът следва да осъди Б.И.С.
да заплати на „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД –
юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по
делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, представляват
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. съгласно договор
за правна защита и съдействие № 0*********.
Като своевременно
заявени и доказани по размер, същите следва да бъдат възложени в тежест на
оспорващия.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, четвърти състав на Административен съд –
Велико Търново
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б.И.С., ЕГН **********, с адрес *** като недопустима в частта й, в която се
претендира възстановяване на заплатена
без правно основание парична сума за освобождаване на автомобила в размер на 21 лв.
ПРEКРАТЯВА производството по адм. дело № 546/2019 г. по описа на Административен съд – Велико
Търново в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на Б.И.С., ЕГН **********, с адрес *** срещу принудителна административна
мярка – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач, по отношение на
собствения му лек автомобил „Пежо“ с рег. № ***, наложена от служител на „Организация на движението,
паркинги и гаражи” /ОДПГ/ ЕООД – Велико Търново на основание чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП и обективирана в Констативен протокол № 003427/06.09.2019 г.
ОСЪЖДА Б.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на общинско дружество
“Организация на движението паркинги и гаражи“ ЕООД Велико Търново сумата от 300 лв. /триста лева/,
представляваща разноски на страната за заплатеното адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която е оставен без
разглеждане подадената жалба, може да се обжалва с частна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в седмодневен срок то съобщаването
му. В останалата си част решението е окончателно и не подлежи на обжалване по
арг. от чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
Административен
съдия: