РЕШЕНИЕ
№ 425
Велико Търново, 10.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми
административен състав, в открито съдебно
заседание на девети декември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря С.Ф.
в
присъствието на прокурора ………………………………………………..............
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 435/2021г.
по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на
чл. 118, ал.3 от Кодекс за социално осигуряване КСО/, във вр. с чл.68 от с.к.
Образувано по жалба,
вх.№ 3314/15.07.2021г. в АСВТ, подадена от Д.С.Г. ***, действаща чрез
упълномощения адвокат.
Оспорва се Решение
№ 1040-04-5/ 21.06.2021г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което
е отхвърлена жалбата на същото лице срещу Разпореждане № 2113-04-1068#2/ 17.09.2019г.
на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при същото териториално поделение на
НОИ, с което на Д. Г. е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ПОСВ/.
Жалбоподателката намира Решението на ТП на НОИ за неправилно. Това е поредния отказ да й бъде отпусната пенсия,
поради неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Съмненията на адм. орган/АО/ за неистинност
на документите, доказващи осигурителен стаж не могат да са основание за
постановения отказ, т.к. същите не са посочени конкретно и не са изложени
мотиви за това. Липсата на мотиви е основание за отмяна на оспорения акт, т.к.
ограничава възможността й да се защити. Освен това, АО не посочва и
доказателствата, които го водят до тези съмнения. Образуваното досъдебно
производство през 2017г. не е приключило вече 4 години. Няма резултат извън
това, че се ограничава правото й на пенсия. По изложените съображения
жалбоподателката иска от съда да бъде постановена отмяна на оспореното Решение.
В съдебно заседание, оспорващата не се явява лично. Жалбата
се поддържа от упълномощения адвокат, който пледира същата да бъде уважена.
Акцентира, че заявеното оспорване на процесните официални удостоверителни
документи е неуспешно. ПП счита, че истинността на УП-та се подкрепя от всички
събрани доказателства, в т.ч. отразявянето им в трудовите книжки и от
материалите по досъдебното производство/ДП/. Намира, че щом съмненията на АО не
са доказани, то доверителката й не може да бъде лишена от правото на пенсия. Претендира
за възстановяване на сторените разноски.
Ответникът по оспорването
- директорът на ТП на НОИ - гр.Велико Търново, действащ чрез упълномощения
процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и недоказана като
препарща към мотивите, изложени в оспореното Решение. Изтъква, че направеното
оспорване на документите за трудов и осигурителен стаж е доказано. В тази
връзка излага допълнителни съображения в писмена защита. Поради това счита, че
не са налице материално правните предпоставки за отпускане на ПОСВ на лицето. Претендира
за юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на адвокатското
такова.
Съдът установи, че жалбата, поставила началото на
съдебното производството е допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок
по чл. 118, ал. 1 КСО. Оспореното Решение е получено на 24.06.2021 г., видно от
ИД на л.9, а жалбата е подадена на 08.07.2021г. по е-поща, чрез ТП на НОИ,
къдео е входирана с № 2103-04-31/09.07.2021г. Оспорващата е надлежна страна, притежаваща
правен интерес от обжалването, т.к. е адресат на акта, който засяга неблагоприятно правната й сфера, т.к. е
отказано отпускането на пенсия за ОСВ.
Издаденият
индивидуален административен акт /ИАА/ представлява годен обект на съдебен
контрол, съгласно изричната разпоредба на специалния закон - чл. 118, ал.1
от КСО. Съгласно правомощията си по чл. 97, ал.1
от АПК, извън посочените в чл. 117, ал.3
от КСО, директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата. С това на
практика е потвърдил разрешението на спорния материално правен въпрос,
предложено с оспореното пред него Разпореждане. На основание чл.97, ал.1 от АПК, мотивите на Решението стават мотиви на Разпореждането. Специалната норма
на чл. 118, ал.1
от КСО, само в отклонение от общите правила на АПК, превръща в
предмет на съдебен контрол решението на горестоящия административен орган.
Делото е подсъдно на АСВТ
по правилата на родовата и местна подсъдност.
Разгледана по същество жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически
и правни съображения.
С
Разпореждане от 16.07.2021г. съдът направи доклад и предвид постановения отказ
на АО, указа на жалбоподателя, че на основание чл.170, ал.2 от АПК, вр. с
чл.118, ал.3 от КСО, следва да докаже,
че са били налице условията за издаване на акт с положително за него съдържание,
т.е. да установи кумулативното наличие на всички необходими предпоставки по
смисъла на чл.68 от КСО за отпускане на ПОСВ.
Делото е основано
изключително на писмени доказателства. Представено е з.к. от административната
преписка. С Молба вх.№ 4160/23.09.2021г. ПП на ответника оспори конкретно
посочени документи за трудов и осигулителен стаж – Удостоверения УП-2, УП-3 и
Трудова книжка № 1324/вж. л.180 от делото/. В първото о.с.з. по делото е
открито производство по реда на чл.193 от ГПК за проверка на автентичността и
достоверността на съдържанието им. Същите са официални удостоверителни
документи, поради което доказателствената тежест в това производство е указана
върху оспорващата страна, т.е. АО ответник. Резултата от същото съдът ще обсъди
по-долу. Ответникът поиска Справка от НБД”Население” и представи данин за движението на
досъдебното производство, образувано по повод съмнението за неистинност на
документите за осигурителен стаж.
В хода на съдебното
следствие жалбоподателят ангажира нови доказателства. Представи ТК №4, в
оригинал, а ТК№1324 и УП-тата в копие. Изискани
бяха копия от ДП на протоколите за разпит като свидетели на представляващите
дружествата осигурители по оспорените УП-та/вж. л.236 и сл./.
Спорно между страните е
обстоятелството дали с представените УП-та и 2 бр. ТК е доказано наличието на
трудов и осигурителен стаж, необходим за възникване на правото на пенсия или
същите не отразяват действително осъществили се факти, свързани с
осигуряването. Тоест, положен ли е такъв труд от лицето на посочените длъжности
изобщо.
Съдът разгледа
оплакванията в жалбата в светлината на всички събрани по делото доказателства.
Прецени последните поотделно и в тяхната съвкупност, воден от своето вътрешно
убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК. На основание чл. 168, ал.1 от АПК, във вр. с
чл. 118, ал.3 от КСО, служебно провери законосъобразността на обжалвания
административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК. При това,
намира за установено следното:
1. На 05.07.2019 г. жалбоподателката подава поредното Заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, с
вх.№ 2113-04-1068#2.
1.1.Към същото не е приложила документи за трудов и осигурителен
стаж. Представените при предходно
производство същите са изпратени на Районна прокуратура В. Търново по
компетентност. Поради това, пенсионните органи се произнасят по
копия на тези, представени преди към заявление с вх. № 2113-04-147/10.02.2017г.
1.2. При доклад от пенсионното
досие на лицето се обсъждат следните документи: три броя трудови книжки с № 0032, № 1324 и № 004, както и удостоверения, обр.УП-3 и УП-2, както следва:
а/ Удостоверение образец УП-3 с
изх. № XIV-12 от 07.01.1992г., издадено от работодателя/осигурител Жлезопътен
завод гр.София за периодите 07.10.1975
г.-10.11.1976 г., 18.09.1978 г. -31.01.1979 г., 29.08.1979 г.-15.10.1979 г.,
21.11.1980 г. – 08.04.1981 г./л.14/;
б/ Удостоверение образец УП-3 с
изх. № XIV-13 от 07.01.1992г., издадено от Железопътен
завод София за периодите от 05.09.1984
г.-24.04.1985 г., -16.09.1989 г.-21.12.1991 г./л.15/;
в/ Удостоверение образец УП-2 с
изх. № 128-3 от 11.08.1998г., издадено от
работодателя/осигурителя ДФ “Строймашинженеринг“- СМИ „Строймашремонт“ – София
за периода 01.01.1992 г—31.07.1998 г./л.16/;
г/ Удостоверение, обр.УП-2, с изх. №
128-2 от 11.08.1998г., издадено от ДФ “Строймашинженеринг“-
за периода 01.01.1992 г. -31.12.1994 г. и 01.01.1997 г. – 31.07.1998 г./л.17/
2. Предвид служебно известна информация
за рискови осигурители ПО изискват допълнителна информация/още през 2017г./. От
„Обединен осигурителен архив” с. Невестино към ТП-Кюстендил на НОИ е постъпил
отговор, че е приета разплащателна и трудовоправна документация на ДФ
„Строймашинженеринг” гр. София, но в наличните ведомости липсват данни за
лицето Д.С.Г./Б. за посочените в УП периоди.
2.1. Във връзка с производството по
оспорване на документи, ответникът представи Писмо вх. №
1040-04-5#7/12.10.2021г. на „ООА” при ТП Кюстендил на НОИ. Извършена е повторна
проверка в документацията на ДФ”Строймашинженеринг”. За периода м.01/1992г. до
м.07/1998г. данни за Д.Г. с посоченото ЕГН не са открити. Уточнено е и това, че
са приети в Архива ведомости за заплати на осигурителя „Рейлом”ЕАД гр.
софия/”Железопътен завод „Георги Димитров” София”/ с ПППротокол
0 662/14.05.2009г., които ес отнасят за периодите 01.11.1994г.до
31.12.1994г. и от 01.01.2000г. до 30.06.2009г. Поради което проверка за
периодите на 1975, 1976,1978,1979,1980, 1981,1984, 1985, 1989 и до м.12 на
1991г. не може да бъде извършена.
3. Сезирана е Районна прокуратура В.
Търново, за което е образувано досъдебно
производство №ЗМ 86/2017г. Във връзка с това административното производство е
спирано два пъти. Разпоредените спирания са отменени от съда с определения,
постановени по АД № 379/2017г. и АД №615/2017г. и двете по описа на АСВТ.
Преписката е върната с указания за произнасяне по същество. Постановено е
Разпореждане за отказ №2113-04-147#8/06.12.2017г. Жалбата срещу същото е
отхвърлена с Решение № 1012-04-107#1/12.01.2018г. на директора на ТП на НОИ В.
Търново, необжалвано.
4. Последвало е ново Заявление вх.№
2113-04-1068 от 05.07.2019г. По което е
постановено процесното Разпореждане № 2113-04-1068#2/ 17.09.2019г. на
Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“, с което е отказано отпускането на лична ПОСВ. Същото е
обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ. Жалбата е оставена без разглеждане
като недопустима. Постановеното Решение № 1012-04-107#8/10.12.2019г. на
директора на ТП на НОИ В. Търново е отменено с Определение №80/26.02.2020г. по
АД № 125/2020г. на АСВТ. Последното е влязло в сила на 21.04.2021г. като
потвърдено от ВАС. Преписката е върната на АО за произнасяне по съществото на
спора. Постановено е оспореното пред настоящия съд Решение № 1040-04-5/ 21.06.2021г. на Директора на ТП на НОИ
Велико Търново.
5. От мотивите на
оспорените актове е видно, че лицето има ЕГН - **********, т.е. навършило е към
момента на подаване на заявлението/05.07.2019г./ 64 години, два месеца и 04
дни. Органите на ПО зачитат на лицето
осигурителен стаж от трета категория 16 години 11 месеца и 01 дни. Всъщност
пенсионните органи не признават стажът отразен, в посочен в т.1.2. от
настоящото удостоверителни документи: УП-3 с изх. № XIV-12 от 07.01.1992г. и УП-3 с изх. № XIV-13 от
07.01.1992г. на Жлезопътен
завод гр.София, както и УП-2 с изх. № 128-3
от 11.08.1998г. и УП-2,
с изх. № 128-2 от 11.08.1998г. на ДФ
“Строймашинженеринг“. АО приема, че ведомостите на тези работодатели
съществуват и са предадени на съхранение, но лицето не фигурира в тях.
6. Предвид горното,
ръководителят на ТП на НОИ В. Търново отхвърлил
жалбата срещу Разпореждането, с което е отказано отпускането на лична ПОСВ,
т.к. Д.Г. не притежава изискуемия осигурителен стаж – 35г. и 8 месеца по чл.68,
ал.1-2 от КСО, нито възраст по чл.68, ал.3 от кодекса.
7. Недоволна от постановения
отказ Д. Г. го обжалва пред АСВТ, за което е образувано настоящото дело.
8. В хода на съдебното следствие жалбоподателката
представи ТК №004, в оригинал, копия на посочените ТК № 1324 и УП-та/л.206 и сл./ и протоколи за
разпит/л.236 и сл./ от посоченото ДП № ЗМ 86/2017г. по описа на ОДМВР В.
Търново. Последното е образувано срещу виновно лице затова, че на 10.02.2017г.
в гр. Велико Търново съзнателно се е ползвало от неистински официални
документи/посочени са цитираните по-горе УП/, като от същото лице за самото
съставяне на документите не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, във вр. с чл.308 от НК. Същото е спирано два пъти, т.к. извършителят на престъплението
не е открит. И понастоящем е възобновено, но все още не е привлечено конкретно
обвиняемо лице.
8.1. Д.Г. сочи, че е получила документие
за пенсиониране от г-н Щ., който бил директор на завода, по онова време вече
преименуван на „Строймашинженеринг”. От Протокола за разпит от 08.06.2017г. на свидетеля
Щ. Щ. е видно, че същият е изпълнявал длъжността директор на ДФ
„Строймашинженеринг” до неговата ликвидация през 2012г., но върху представените
документи не разпознава свой подпис. Не е бил ръководител на Железопътен завод
София, нито е заемал длъжност там и не знае дали е предадена документацията им
в НОИ. Тази на ДФ „Строймашинженеринг”/разплащателна и трудова/ е предадена в
НОИ, но част от архива все още съхрянава в дома си.
8.2. При разпита на 18.08.2017г. св. Щ.
посочва, че не е представял, нито подписвал посочените УП-та на името на Д.Г..
Спомня си същата като служителка, но е сигурен, че не подписвал тези документи.
Всички ведомости , в които фигурира името на Д. Г. като служител на „Строймашинеженеринг” са
налични и чака разпореждане от НОИ да им ги предаде. Възможно било да липсват
документи.
8.3. Предвид посоченото при разпита на
св. Щ. е разпитан и св. Г.Х., който е бил назначен през 1997г. за временен синдик на ДФ”Строймашинженеринг”,
а „Строймашремонт” бил поделение на тази ДФ. Като синдик не е издавал документи
за пенсиониране. Документацията ан фирмата била унищожена. По-късно били
намерени ведомости, които са прити от тогавашния гл. счетоводител.
9. В съдебна фаза на производството ПП
на ответника представи Писмо за повторна проверка в „ООА” на НОИ Кюстендил. От
същото е видно, че в наличните документи на ДФ”Строймашинженеринг” за лицето Д.
Г. няма данни. А за „Железопътен завод”София документи за периодите, посочени в
предтавените от Г. ТК и УП не са предадени. В тази връзка е представен Протокол
от 14.12.1999г./от държавен архив/, че в резултат на пожар, станал на 09.12
срещу 10.12.1999г. са напълно унищожени
ведомости, служебни картони, БЛ и други документи, в т.ч. ведомостите,
които са относими към настоящото - тези на цех „Леярен” от 1953г. до 1999г. и
цех „Чугунолеярен” от 1953 до 1976г./вж. л.198/.
9.1. По искане на ответика бе изготвена
справка от НБД”Население” на ГРАО и бе установено, че първото дете на Д.Г. е
родено на ***г. в гр. Варна/вж.
л.223/, а се сочи, че потова време лицето е работило като. Установената
бременност и раждане по това време са обстоятелства, които не кореспондира с
условията на труд и вредностите в леярен цех на ЖПЗавод-София.
9.2. Жалбоподателката не
представи доказателства за обучение и квалификация за леяр, смесоподготвител в леярен
цех или оператор на автоматична формовъчна линия, нито за инструктаж. Но от
това не настъпват последиците на чл.161 от ГПК.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните изводи по
правото:
Директорът на ТП на НОИ,
съгл. чл.97, ал.1 от АПК е отхвърлил жалбата на Д.Г.. Постановил е диспозитив,
с който установява, че законосъобразно с разпореждането от 17.09.2019г. на ръководителя
на „Пенсионно осигуряване” на жалбоподателката е отказано опускането на пенсия
за ОСВ.
Изнесените в жалбата
твърдения за факти и тези, посочени в акта на администрацията, разкриват правен
спор с административно естество, който
има за свой централен предмет въпроса има ли жалбоподателката право да получи лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поради това, приложим материален закон
при разглеждане на жалбата е Кодекса за социално осигуряване/КСО/, а
процесуален АПК.
При дължимата
служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК
съдът следва да прецени дали при издаването на административните актове са
спазени изискванията за законосъобразност - наличието на компетентност на
органа, постановил съответния акт, изискването за писмена форма и реквизити –
мотивиране на акта, спазване на процесуалните правила при издаването им,
съответствието им с материалния закон и съобразено ли е с целта на закона.
Съгласно специалната
разпоредба на чл. 118, ал.
1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт
по чл. 117, ал.
3 от КСО, поради което същото е предмет на съдебното оспорване. При
това, настоящият състав на съда намира, че обжалваното Решение на директора на
ТП на НОИ – гр. Велико Търново е валиден акт, издаден от компетентен
административен орган и в пределите на неговата власт, съобразно установеното в
чл. 117, ал.
1, т. 2, б.“а”,
вр. ал. 3 от КСО.
Спазени са изискванията
за форма на разглежданите административни актове съгласно чл. 59 от АПК.
Не се наблюдават пороци във формата или реда за издаване на оспореното решение.
Изложени са фактическите основания – фактите, поради които е счетено от
административния орган, че не е налице основание за отпускане на заявената
пенсия ОСВ. Не се установи да са допуснати и съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на
оспореното Решение на това основание.
Настоящият съдебен състав намери, че административният
орган е приложил правилно материалния
закон. Аргументите за този извод са следните:
Актът на
администрацията е основан от фактическа страна на обстоятелството, че жалбоподателката
не отговаря на едно от кумулативните условия по чл.68, ал.1-2 от КСО, т.к. няма
осигурителен стаж от 35години и 8 месеца. Зачетен е такъв от 16г. 11м. и 01
ден.
Спорно по делото е
обстоятелството дали Д.Г. е полагала труд при посочените в удостоверенията
работодатели на същите длъжности. Тъй като матералноправната норма на чл.68,
ал.1 от КСО поставя две предпоставки за възникване на правото – възраст и
осигурителен стаж. По отношение на първото условие не е налице спор. Спорът е от
правен характер и касае преценката на представените документи за осигурителен
стаж и в частност тези на Железопътен завод и ДФ „Строймашинженеринг”.
След съвкупната преценка на всички
представени по делото доказателства, както поотделно така и в тяхната взаимна
връзка, съдът достигна до същия извода, че не са налице доказателства, които да
удостоверят по несъмнен начин, че Д.Г. е работила в посочените две предприятия
на визираните длъжности в УП и ТК.
В съдебното производство ПП на ответника
оспори по реда на чл.193 от ГПК представените от Д. Г. Удостоверения и ТК №
1324 в цялост, а именно:
Удостоверение УП-3 с изх. № XIV-12 от
07.01.1992г., издадено от Железопътен
завод гр.София;
Удостоверение образец УП-3 с изх. № XIV-13 от
07.01.1992г., издадено от Железопътен завод София;
Удостоверение образец УП-2 с изх. № 128-3 от
11.08.1998г., издадено от ДФ “Строймашинженеринг“;
Удостоверение, обр.УП-2, с изх. № 128-2 от
11.08.1998г., издадено от ДФ “Строймашинженеринг“
ТК № 1324 в цялост, за вписаните периоди:
А/ за труд, положен в Железопътен завод
София
от 07.10.1975 г.-10.11.1976 г.;
от 18.09.1978 г. -31.01.1979 г.;
от 29.08.1979 г.-14.10.1979 г.;
от 21.11.1980 г. – 08.04.1981 г.;
от 05.11.1984 г.-24.04.1985 г.;
от 16.09.1989 г.-31.12.1989г.;
от 01.01.1990г. - 31.12.1990 г.;
от 01.01.1991г. – 31.12.1991г.
Б/ за труд положен в ДФ“Строймашинженеринг“
за периода 01.01.1993 г. - 31.07.1998 г.
В рамките на откритото производство за
проверка на тяхната автентичност и вярност на съдържанието ответникът ангажира и
други писмени доказателства. Съдът съобразно с правилото на чл.194, ал.1 от ГПК
сравни оспорените документи с другите безспорни такива и установи, че не е
доказано записите в оспораните документи да се отнасят до действително положен
труд при тези работодатели от жалбоподателката в посочените периоди.
Съображенията за този извод са следните:
Според Писмо от ООА при ТП Кюстендил на
НОИ, ведомостите за заплати на ДФ „Строймашинженеринг” са предадени в архива,
но данни за лицето Д.Г. с посоченото ЕГН не се отркиват. Тоест наличните
първични документи, от които следва да са извлечени данните в представените ТК
и УП не съдържат такива записи. Което на свой ред прави тези в УП и ТК
небосоновани. Тяхната истинност като съдържание е разколебана и от обстоятелството,
че разпитан като свидетел Щ. Щ. не намира тези документи да съдържат негов
подпис. Въпреки, че не оспорва, че е бил ръководител на това предприятие в този
период. Отрича обаче, да е подписвал тези документи и да ги е предал на Г.,
както твърди последната. В показанията си последната сочи общи и непроверими
данни. Липсват конкретни данни за самата работа и колегите, с които е работила.
По изложените съображения, съдът на основание чл.194, ал.2 от ГПК признава
документите за неистински и изключва от доказателствата по делото УП-2 с изх. № 128-3 от
11.08.1998г. иУП-2, с изх. № 128-2 от 11.08.1998г. и двете издадени
от ДФ “Строймашинженеринг“, както и записът в ТК № 1324 за за периода 01.01.1993
г. - 31.07.1998 г. Не е необходимо тези документи да бъдат изпращани на
прокуратурата, т.к. същата вече е сезирана с този въпрос.
До същия извод докладчикът достигна и
относно съдържанието на УП-3 с
изх. № XIV-12 от 07.01.1992г. и УП-3 с изх. №
XIV-13 от 07.01.1992г., издадени от Железопътен завод гр.София,
както и записите в ТК № 1324 за съответстващите им периоди, а именно: от 07.10.1975
г.-10.11.1976 г.; от 18.09.1978 г. -31.01.1979 г.; от 29.08.1979 г.-14.10.1979
г.; от 21.11.1980 г. – 08.04.1981 г.; от 05.11.1984 г.-24.04.1985 г.; от 16.09.1989
г.-31.12.1989г.; от 01.01.1990г. - 31.12.1990 г.; от 01.01.1991г. –
31.12.1991г. Посочените
в тези документи обстоятелства не отговарят на обективната действителност.
Защото:
Видно е, че ТК № 0032 и ТК №
1324 съдържат паралелни вписвания за едни и същи времеви периоди, като ТК №
1324 е последваща, издадена без първата да е изгубена, унищожена или
приключена. Освен това първото вписване в ТК № 0032 приключва до 06.10.1975г.,
а това в ТК № 1324 е от 07.10.1975г. Второто вписване в ТК № 0032 започва от
11.11.1976г. и съвпада с края на вписването в ТК № 1324. Налага се извода, че с
трудовия стаж в ТК № 1324 се запълва недостигащия стаж в ТК № 0032. Воденето на
две ТК за едни и същи периоди е недопустимо, т.к. нарушава установения ред на
тяхното издаване и задължителните вписвания в тях. При това работникът може
избирателно да представя различни ТК на различните работодатели. В случая прави
впечатление обстоятелството, че вписванията „случайно съвпадат” с периодите, за
които ведомостите на цех леярен са унищожени при пожар. Това е твърде удобно
доколкото е невъзможна проверка по ведомостите за заплати. Обстоятелството,
което дава превес на съмнението над доверието в тези документи е това, че
първата рожба на д.Г. е родена на ***г. А в периода от 07.10.1975 г.-10.11.1976 г. лицето, според записите
в ТК № 1324 и УП-3 с изх. № XIV-12 от
07.01.1992г. на ЖПЗ следва да е полагало труд в леярен цех като
смесоподготвител. Дребна подробност при това е, че лицето не представя
доказателства за придобита квалификация в тази връзка или инструктаж.
Невъзможно е за съда да повярва, че лицето в
напреднала бременност е работило в тези тежки и вредни условия на труд
по време на бременотта и непосредствено след това. Каквито и да са
икономическите стимули няма ръководител по онзи период от време, който да
позволи това. За този етап от политическото и икономическо развити ен
адържавата ни е ноторно спазването на трудовите права и прокламирането им като държавна политика.
Поради това, съдът намира, че записите в посочените ТК и УП, свързани с ЖПЗ са
неистински. Те не отразяват действително положен от лицето труд на тази позиция
в това предприятие към тези времеви отрязъци. Като приема оспорването и на тези
документи за успешно, съдът ги определя като
неистински и ги изключва от доказателствата по делото.
Предвид
данните за пожара, при който са погинали ведомостите за заплати, лицето
разполага с възможност да защити правата си пред гражданския съд по реда на
Закона за установяване на трудов стаж по съдебен ред с установителен иск. Но в
рамките на това производство не са налице основания този стаж - при ЖПЗ София да бъде зачетен от органите на
НОИ.
Доколкото материалната доказателствена
сила на ТК по чл.347 от КТ и тази на Удостоверенията е оборена, то същите не
обвързват съда. Нещо повече, същите са квалифицирани като неистински в
съдържателно отношение документи, поради което са изключени от доказателствения
материал. При постановен отказ за отпскане на пенсия върху заявителя лежи
доказателствената тежест да установи, че е полагал труд при тези работодатели
на посочените длъжности. Ведомости или др. документи не бяха представени. Не се
направи искане и за съдебна експертиза,
която да провери констатациите на АО. Поради това, съдът приема, че
жалбоподателката ен доказа предпостваките, с които законът свързва възникването
на правото на пенсия за ОСВ.
При разглеждането на заявлението за отпускане на пенсия действа Наредба
за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/. Според чл.40, ал.1 от същата Наредба,
осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Същите
документи според ал.3 на същата разпоредба се издават въз основа на ведомостите
за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на
труд.
Практиката на ВАС, в т.ч. относно тези
двама работодатели е ориентирана към стриктни проверки за установяване на
правнозначимите факти, предвид установените множество злоупотреби. На тази
основа следва да се настои, че първичният
документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са
изплащателните ведомости, а трудовите и служебни книжки, и други документи по
утвърден образец, включително УП-та, са вторични документи, които следва да отразяват
вече направените записвания в изплащателните ведомости. Следователно,
първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на
лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки
са вторичен документ. При наличие на противоречиви данни в различните документи
следва да се даде приоритет на отразеното в изплащателните ведомости. Щом не са
установени такива записи, то правилно пенсионните органи са изключили от
преценката за осигурителния стаж на лицето процесните производни доказателства
- оспорените пред съда ТК и УП, т.к. същите са лишени от доказателствена сила.
С това са приложили материалния закон според точния му смисъл, който представя
осигурителната система като солидарна, но основана на личния пирнос чрез
внасяне на ОВ, съобразно полученото за положения труд възнаграждение.
С оглед изложеното
съдът стигна до решаващ правен извод, че оспореното Решение на директора на ТП
на НОИ – гр. Велико Търново и потвърденото
с него Разпореждане на ръководител "ПО" се явяват законосъобразни, а жалбата е неоснователна.
Следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора разноски се присъждат на ответинка, на основание
чл.143, ал.3 от АПК. Като прецени фактическата и правна сложност на делото и
положените процесуални усилия, съдът на основание чл.24 от НЗПП определя
размера на ЮКВ на 150,00лв.
Воден от горните
мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предложение последно, VII-ми адм. състав на
АСВТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването, заявено по жалба на Д.С.Г., срещу Решение № 1040-04-5/ 21.06.2021г. на директора
на ТП на НОИ Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане № 2113-04-1068#2/
17.09.2019г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при същото поделение на
НОИ, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
ОСЪЖДА Д.С.Г. с ЕГН ********** *** на
Национален осигурителен институт разноски за производството в размер на
150,00лв./сто и петдесет лева/.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на Република България, в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено като касационната жалба се подава чрез АСВТ.
За постановеното
решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: