О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№……………..…/25.02.2021г., гр. София
Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 27
състав, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 805
по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** 19, с която са предявени искове с правно
основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр.чл.430 от ТЗ и чл.86
ал.1 от ЗЗД, срещу М.А.С., ЕГН ***********, с адрес: гр.
Гданск, Полша, код 80-241, Алея ***********адрес по месторабота в ***********.
Гданск, Полша, в качеството му на наследник на А. Е. С. /кредитополучател/, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимите по Договор за ипотечен
кредит от 04.04.2006г. суми, обективирани
в приложеното извлечение от счетоводни книги, а именно: главница в размер на
67 978,61 евро, договорна възнаградителна лихва
в размер на 14 278,80 евро за периода от 13.10.2017г. до 20.01.2020г.,
обезщетение за забава в размер на 177,54 евро за периода от 05.12.2018г. до
20.01.2020г., заемни такси/управление/ в размер на 48 евро, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.01.2020г. до окончателното погасяване на
задължението.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника по делото, чрез
пълномощника му – адв. А.С. от САК, като е направено
възражение за недопустимост на предявения иск, поради липсата на международна
компетентност на българския съд. Поддържа се, че ответникът, който е син на починалия
кредитополучател А. Е. С., страна по Договор за ипотечен кредит, сключен на 04.04.2006г. с „Б.Д.“ ЕАД, се явява потребител по смисъла на пар.1 т.20 от Закона за кредити за жилищни недвижими имоти,
чл.4 т.1 от Директива 2014/17/ЕС и Регламент/ЕС/ № 1093/2010. Ответникът сочи,
че за определянето на компетентността на националните власти по отношение на
правния спор са приложими разпоредбите на раздел ІV „Компетентност при
потребителски договори“ от Регламент/ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и
на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела,
като се позовава на чл.18 пар.2 от Регламента, според
който другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в
съдилищата на държавата-членка, където има местоживеене потребителят. Твърди
се, че ответникът е полски гражданин, чиито местоживеене и месторабота са в гр.
Гданск, Република Полша, поради което и искът е недопустим, като се прави
искане за прекратяване на производството по настоящото дело.
Съдът, като
съобрази изложеното от страните и след запознаване с представените от тях
доказателства, намира следното:
За своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо от това
дали тази компетентност се урежда от регламент
на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна
конвенция или от КМЧП, който намира приложение
само ако не са приложими
други международни актове, като в случая, в отговора на искова молба се съдържа и изрично възражение
по отношение на международната компетентност на българския съд да разгледа
предявения иск от „Б.Д.“ ЕАД.
Настоящият
съдебен състав намира, че предявените искове попадат в приложното поле на
Регламент/ЕС/ № 1215/2012г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решение по граждански и търговски дела.
Съгласно
общата разпоредба на чл.4 от Регламента, искове срещу лица, които имат
местоживеене в държава-членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват
пред съдилищата на тази държава – членка, като чл.5 от Регламента предвижда, че
срещу такива лица могат да бъдат предявявани искове в съдилища на друга държава-членка
само при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2-7 от глава ІІ.
Съгласно
чл.17.1. от Регламента, по отношение на дела във връзка с договор, сключен от
лице-потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска
дейност или професия, компетентността се определя съгласно раздел ІV от Регламента, ако се отнася до договор за
заем, изплатим на вноски, или за всяка друга форма на кредит, предоставен за
финансиране на продажбата на стоки.
В случая, правоотношението
между „Б.Д.“ ЕАД и праводателя на
ответника М.А.С. – А. Е. С., полски гражданин, починал на 10.09.2014г., е възникнало по повод
сключен на 04.04.2006г. Договор за кредит за покупка на недвижим имот –
масивна жилищна сграда в гр. Созопол, по силата на който банката му е
предоставила паричен заем в размер на 87 800 евро за срок от 300 месеца, считано от датата на
усвояването, като кредитът е обезпечен с ипотека.
Въз основа именно на процесния договор следва да се прецени
налице ли е особената компетентност по раздел ІV от Регламента и по-конкретно дали ответникът – син
на кредитополучателя, има качеството „потребител” по смисъла на същия.
Настоящият
съдебен състав намира, че договорът за кредит попада в хипотезата на чл.17 т.1 б.„б” от Регламента, а
ответникът се явява потребител, на когото е предоставена финансова услуга –
кредит, обезпечен с ипотека, като кредитът не е предназначен за извършване на
търговска или професионална дейност.
Съгласно
чл.18 от Регламента, другата страна по потребителски договор може да предяви
иск срещу потребител само в съдилищата на държавата-членка, където има
местоживеене потребителят.
При
определяне дали една страна има местоживеене в държава-членка съдът прилага
вътрешното си право – чл.62 от Регламента. Нормата на чл.48 ал.7 от КМЧП определя като обичайно местопребиваване
на физическо лице мястото, в което то се
е установило преимуществено
да живее, без това да
е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, като за определянето
на това място
трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или
професионален характер, които произтичат от трайни връзки
на лицето с това място или
от намерението му да създаде
такива връзки.
От
удостоверението, издадено от Столична община, район „Красно село“ /лист 38 от
делото/, приложено към исковата молба, се установява, че ответникът е полски
гражданин, както и че няма разрешение за пребиваване в Република България или
издаден от българските власти единен граждански номер, а в представения от
ищеца Акт за удостоверяване на
наследство, изготвен от полски нотариус /листи 39-42 от делото/ е вписано, че
адреса на ответника е в гр. Гданск код 80-241, Алея ***********посочен
като адрес за призоваване на ответника в исковата молба. В същата ищецът „Б.Д.“
ЕАД е вписал и друг адрес за ответника, отново намиращ се извън пределите на
страната, в Република Полша, а именно – адрес по месторабота на ответника: ***********.
Гданск, Полша.
С оглед
представените доказателства и обстоятелството, че самият ищец е посочил адрес
за призоваване на ответника в гр. Гданск, Полша, където са му били връчени
съдебните книжа, видно от върнатата по делото обратна разписка, с която те са
били изпратени по местоработата на ответника, съдът намира, че местожителството
на ответника е извън пределите на Република България.
Предвид
изложеното, съдът счита, че разпоредбите на чл.17 и чл.18 от Регламент/ЕС/ №
1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г.
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, цитирани по-горе, не могат да бъдат дерогирани, доколкото не е налице споразумение между
страните, съответстващо на изискванията на чл.19 от същия, или пророгация на компетентност съгласно чл.25 или чл.26 от Регламента.
Напротив, още с отговора на искова молба ответникът изрично е оспорил
компетентността на българския съд и в случая не е налице изключителна
компетентност по силата на чл. 24 от Регламента.
Ето защо и в
съответствие с посочените като приложими към спорните вземания разпоредби на
Регламент /ЕС/ № 1215/2012г. следва да се приеме, че международно компетентен
да разреши спора е полският съд, поради което и производството по настоящото
дело следва да бъде прекратено.
Воден от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 805/2020г.
по описа на СГС, I-27 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: