РЕШЕНИЕ
№ 197
гр.
Русе, 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в
публично заседание на 7 юли, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН
ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ
АГУШ |
|
|
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА |
при секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 145
по описа за 2021 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Логистик Давид
Драйв“ ЕООД, със седалище гр. Русе, против Решение № 73 от 26.03.2021 г.,
постановено по АНД № 130/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 38-0002304 от 11.12.2020 г. на директора
на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на касатора на основание чл. 96г,
ал. 1, пр. 2 от ЗАвПр за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от същия закон е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000
лева. Като касационно основание се сочат допуснати нарушения на материалния
закон. По подробно изложените в жалбата оплаквания се иска отмяната на
обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – РД „Автомобилна
администрация“ – Русе оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението на РС -
Русе.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна,
срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във вр. с чл.63,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Неоснователни са оплакванията в касационната жалба.
Видно от състава, по който е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора – чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от
ЗАвПр, извършеното нарушение представлява предвиден в закона (вж. чл.10 от ЗАНН) случай на допустителство и е от категорията на продължените нарушения
като се осъществява чрез бездействие посредством допускането от наказаното лице
да бъде осъществяван международен обществен превоз на товари от водач, който
през определен период не е притежавал валидно удостоверение за психологическа
годност.
Не е налице твърдяното неправилно приложение на
материалния закон – чл. 7, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр. Текстът на последната
разпоредба, в относимите му части, изисква лицензираните превозвачи, какъвто е
и касаторът, да осъществява превоз на товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и
чл. 152, ал.1, т. 2 от ЗДвП.
Касационната инстанция намира, че не съставлява
процесуално нарушение липсата на препращане към Наредба № 11 от 31.10.2002 г.
за международен автомобилен превоз на пътници и товари (наредбата по чл. 7, ал.
3 от ЗАвПр) и Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на
МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания (наредбата по чл. 152,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП) при описанието на нарушението в наказателното
постановление.
Според чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002
г., лицето по чл. 2, ал. 1 (т.е. лицензираният превозвач) допуска до управление
на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи,
които са психологически годни, а според чл. 58, ал. 1, т. 3 от същата наредба
тази годност се доказва от водачите чрез притежаването на валидно удостоверение
за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Начинът на издаване и реквизитите на това удостоверение са регламентирани
в глава шеста от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. Следователно, за да е надлежно
описано нарушението, е достатъчно в наказателното постановление да бъде
посочено, че лицензираният превозвач е допуснал извършването на международен
обществен превоз на товари от водач, който не притежава удостоверение за
психологическа годност, без да е необходимо да се препраща към конкретни
разпоредби от посочените две наредби, които уреждат реда за неговото издаване и
преповтарят задължението на превозвача, което е уредено в самия закон – чл. 7а,
ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр.
На последно място, районният съд е изложил
убедителни мотиви защо нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, които се споделят напълно от настоящата
инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2, изр. ІІ/второ/ от АПК вр. чл.63 от ЗАНН ги възприема като свои.
По изложените съображения следва да се приеме, че районният
съд не е допуснал нарушения на материалния закон и процесуалните правила и е
постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 73
от 26.03.2021 г., постановено по АНД № 130/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.