Р Е Ш Е Н И Е
№ 365
22.05.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №506 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на И.М.А. ***, подадена чрез пълномощник адвокат В.К.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис **, против Решение №1012-26-89-1 от 03.05.2018 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) – Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ против Разпореждане №**********/2140-26-181/28.02.2018 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се твърди, че решението било неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Неправилно с него заеманите от жалбоподателката длъжности за периода от 20.03.1984 г. до 31.12.1999 г. не били зачетени като труд, полаган при условията на втора категория труд. Обжалваното решение било постановено при неизяснени правнозначими факти относно вида и капацитета на обслужваните от жалбоподателката телефонни централи в РУ „Далекосъобщения“ – Хасково. Обстоятелството, че в разплащателните ведомости не било „упоменато“, че жалбоподателката е обслужвала 100 и повече поста, не било относим критерий, при положение, че за никоя друга сходна длъжност нямало нарочни отбелязвания за броя на обслужваните телефонни поста. При постановяване на решението не била извършена проверка относно техническата обезпеченост и капацитет на използваните за процесния период телефонни централи. Административният орган абдикирал от задължението си да прилага правилно и еднакво разпоредбите на материалното право. Излага се довода, че при правилно зачитане на трудовия стаж за положен при условията на втора категория труд, към датата на заявлението щяло да е придобито право на ЛПОСВ от жалбоподателката. Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, ведно с потвърденото с него разпореждане, като преписката се върне на ТП на НОИ – Хасково с указание за нова преценка относно правото на ЛПОСВ на жалбоподателката.
Ответникът, чрез процесуалния си представител по делото и в писмен отговор по жалбата, изразява становище за неоснователност на оспорването, като приема обжалвания административен акт за законосъобразен.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх.№2113-26-2280/01.11.2017 г., подадено до Директора на ТП
на НОИ – Хасково, И.М.А. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст (ЛПОСВ), като е представила документи за осигурителен стаж под
опис.
Във връзка с подаденото заявление,
Ръководителят на „ПО“ с писмо изх.№2113-26-2280-4/10.11.2017 г. изисква от
Началника на Сектор „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ – Хасково сведения
относно това колко поста е обслужвала А. за периода от 01.01.1993 г. до
31.12.1999 г., предвид приложената към заявлението ѝ трудова книжка, със
заверен стаж към РСС гр.Хасково от 20.03.1984 г. до 15.01.2008 г. на длъжност
„телефонист МТН“, и изисква копия на трудови договори, заповеди за назначаване,
преназначаване и др. от личното ѝ досие. Със същото писмо се указва на И.М.А.
да представи в ТП на НОИ – Хасково документи, касаещи преценката на категорията
труд, ако съхранява такива.
В отговор е получено писмо
изх.№1042-26-2573-1/22.11.2017 г., в което е посочено на какви длъжности И.М.А.
се открива в предадените от осигурителя разплащателни документи – фишове,
съответно по отделни периоди за времето от м.01.1993 г. до м.12.1999 г., както
и че в предадените от осигурителя в ТП на НОИ – Хасково заповеди, свързани с
трудовата дейност, липсва информация за лицето.
С писмо изх.№2113-26-2280-2/10.11.2017 г. на И.М.А.
е указано, че за преценка на категорията труд за периода от 20.03.1984 г. до
01.01.1993 г., по която да се зачете стажа, следва да представи обр.УП-3, като
осигурителят впише колко поста е обслужвала.
В административната преписка се съдържа и
писмо изх.№4609/11.12.2017 г., от Ръководителя на „Български пощи“ ЕАД, РУ – П.,
ОПС – Хасково, с което се уведомява Директора на ТП на НОИ – Хасково, във
връзка с постъпило питане относно категория труд, че след проверка по
разплащателни ведомости „не е упоменато лицето И.М.А. да е обслужвало 100 и
повече поста за периода 20.03.1984 до 31.12.1992 г.“.
С Разпореждане №**********/2140-26-181 от 28.02.2018 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.68, ал.1-3 от КСО и чл.69б, ал.1-2 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на И.М.А. по подаденото от нея заявление. Според разпореждането, осигурителният стаж на А. на длъжности „телефонистка“ и „телефонист МТН“ за периода от 20.03.1984 г. до 01.01.1993 г., и осигурителният ѝ стаж на длъжности „телефонист МТН“ и „телефонист вътрешни съобщения“ за периода от 01.01.1993 г. до 31.12.1999 г., е зачетен от трета категория труд, предвид липсата на доказателства, че попада в т.56 от отм.ПКТП. Изложени са мотиви, че според писмото на „Български пощи“ ЕАД гр.Хасково, по разплащателните ведомости за първия период не е упоменато И.М.А. да е обслужвала 100 и повече поста, а в предадените от осигурителя в ТП на НОИ Хасково разплащателни документи и заповеди, свързани с трудовата дейност за втория посочен период, няма информация колко поста е обслужвало лицето. Посочено е също, че осигурителният стаж на А. от 3 категория труд (съответно общ осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат към 3 категория труд) е 34 г., 10 м. и 27 дни, а възрастта на лицето към 01.11.2017 г. е 54 г. 03 м. и 19 дни. Изложено е, че същата не попада в изискванията за отпускане на пенсия съгласно разпоредбите на чл.68, ал.1-2 и ал.3 от КСО, тъй като няма придобит изискуемия осигурителен стаж и навършена възраст 61, съответно 66 години. Посочено е, че на А. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст и по условията на първа или втора категория, съгласно чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО.
Видно от Известието за доставяне, Разпореждането е получено от И.М.А. на 22.03.2018 г.
Под вх.№1012-26-89/05.04.2018 г. И.М.А. е подала до Директора на ТП на НОИ – Хасково жалба срещу Разпореждане №**********/2140-26-181 от 28.02.2018 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково. В жалбата твърди, че неправилно положеният от нея труд за периода от 20.03.1984 г. до 31.12.1999 г., на длъжностите „телефонистка“, „телефонист МНТ“ и „телефонист вътрешни съобщения“, не е зачетен като положен при условията на т.56 от ПКТП (отм.), т.е. от втора категория.
С Решение №1012-26-89-1/03.05.2018 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково се е произнесъл на основание чл.117, ал.3 от КСО и е отхвърлил жалбата на И.М.А. с вх.№1012-26-89/05.04.2018 г.
Решението е съобщено
на жалбоподателката на 08.05.2018 г., съгласно Известие за доставяне с баркод ИД PS 6300 00UHHQ 8 и обжалвано по съдебен ред с депозирана на 09.05.2018 г. жалба.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за
оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Предмет на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, постановено по реда и при условията на чл.117, ал.1, т.2, б.„а“ от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Спазена е изискуемата писмена форма на индивидуалния административен акт, същият е подписан от издателя си, а в жалбата не са повдигнати възражения по валидността на оспорения акт, нито са наведени конкретни доводи за нарушаване на административнопроизводствени правила при неговото постановяване.
При преценка съответствието на решението с материалния закон следва да се отбележи, че в жалбата не се оспорва размера на зачетения от пенсионния орган стаж на И.М.А., както и липсва спор между страните относно обстоятелството, че за периода от 20.03.1984 г. до 31.12.1999 г. жалбоподателката е заемала последователно длъжностите „телефонист“, „телефонист МТН“, „телефонист вътрешни съобщения“ в структура на РУ „Далекосъобщения“ – Хасково, съгласно заверката в трудовата ѝ книжка и справката от Осигурителен архив при ТП на НОИ – Хасково.
Единственият повдигнат по делото спорен въпрос е дали полаганият от нея труд на тези длъжности (по-нататък посочвани само като „телефонист“) следва да се зачете като труд от втора категория, при условията на т.56 от ПКТП (отм.), така както се твърди в жалбата.
Доколкото към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия – 01.11.2017 г., И.М.А. няма навършена възраст от 61, съответно 66 години, само на това основание същата не отговаря на изискванията за придобиване право на пенсия по чл.68, ал.1, вр. ал.2, и ал.3 от КСО.
Съгласно обсъдената от пенсионния орган разпоредба на чл.69б, ал.2 от КСО (изм.ДВ, бр.99/2017 г., в сила от 01.01.2018 г.), лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: (т.1) навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Според т.2 на същата разпоредба, от 31 декември 2015 г. възрастта по т.1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.
В оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково е посочено, че за 2017 г. изискуемата възраст за придобиване право на пенсия по този ред е 53 и 04 месеца за втора категория за жените, като жалбоподателката има навършена възраст от 54 г. 03 м. и 19 дни. Прието е, че И.М.А. отговаря на изискването за възраст, но няма осигурителен стаж, положен при условията на втора категория, тъй като не се установяват данни относно това дали в претендирания от нея период на длъжност телефонист жалбоподателката е обслужвала 100 и повече поста.
С Постановление №75 на Министерския съвет от 31.03.1998 г. за отменяне на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), приет с ПМС №60/1967 г., е приета разпоредбата на § 2 от Заключителните разпоредби, съгласно която „трудовият стаж при пенсиониране на работници и служители, придобит до 31.12.1999 година включително, се зачита за съответната категория по действащия до този дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране”.
Съгласно т.56 от ПКТП (отм.), от втора категория е трудът на: телефонисти, обслужващи 100 и повече поста в т. п. станции и българските държавни железници.
За преценка твърденията на жалбоподателката, че полаганият от нея труд като телефонист за периода от 20.03.1984 г. до 31.12.1999 г. попада в приложното поле на т.56 от ПКТП (отм.), по делото беше изслушано и прието заключение на назначената съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещо лице инж.С.Ч..
В Заключението са обективирани констатации относно предмета на дейност и организационната структура на ТР Далекосъобщения – Хасково в спорния период. Посочено е, че предприятието е осъществявало своята дейност през годините като Окръжно предприятие на съобщенията – Хасково (1986 – май 1987 г.); Стопански комбинат по съобщенията – Хасково (юни 1987 – 1990); Териториално управление на съобщенията – Хасково (1990 – септ.1992) и Териториално поделение „Далекосъобщения“ – Хасково (от окт.1992 до 2004). Посочено е, че Окръжно предприятие на съобщенията – Хасково предоставя съобщителни услуги, предоставяне срещу заплащане на съоръжения, канали и връзки, разпространяване на печата и др., и обхваща 9 селищни системи и 122 пощенски технологични и телеграфни станции, обособени в 6 Районни станции на съобщенията, между които и РСС – Хасково. От проверка на архивните документи вещото лице е установило, че за процесния период в ТР Далекосъобщения (в сградата на Централна поща – Хасково) е била монтирана аналогова автоматична телефонна Централа (АТЦ) – А29, производство на Siemens. Тази централа е от електро-механичен тип и е изградена с десетични стъпкови комутатори, притежава сложна схемотехника и е съставена от множество релета, с голямо количество контакти, въртящо изкачващи контактни съоръжения и т.н. Основното ѝ предназначение е било автоматичното свързване два абоната за провеждане на телефонен разговор и последващото му таксуване. Тези централи са били инсталирани предимно в големите градове и селища на България, и до края на деветдесетте години са били основната част от телекомуникационните съоръжения в БТК. Далекосъобщителните услуги се предоставят от районната АТЦ – Хасково и изнесените телефонни централи по населените места. Според заключението, АТЦ в ТР Далекосъобщения – Хасково, ведно с инсталираните към нея съоръжения, е обезпечавала възможност (капацитет) за предоставяне на гласова телефонна услуга на над 30 000 телефонни поста. В края на 1977 г. капацитетът на централата е 30 955 номера, а броят на телефонните постове е общо 30 096. През 1996 г. в Хасково е пусната в експлоатация Цифрова Междуселищна централа (ЦАМТЦ). Към 2005 г. броят на телефонните постове в Хасково е 82 964 и статистически се установява тенденция на нарастване на броя на телефонните постове в Хасково, в периода от 1977 г. до 2005 г., които телефонни постове при всички случаи са били многократно над 100 (сто).
Според експертното заключение, И.М.А. е изпълнявала трудовите си задължения в междуселищен телефонен номератор. Междуселищният телефонен номератор представлява комплекс от съоръжения за осъществяване на комутация (свързване по дадено направление) между телефонни постове, с цел осъществяване на междуселищен телефонен разговор между абонати от различни населени места. Комутационните устройства на „телефонен номератор“ са били обслужвани от телефонисти. Функцията на телефониста е била ръчното осъществяване на връзки посредством свързването на абонатни линии чрез шнурови двойки, завършващи с щепсели, с цел осъществяването на междуселищни телефонни разговори между абонати. Работните места на всички телефонисти са унифицирани и се състоят от телефонна шайба, слушалка, лични станции/линии и т.нар. „multiple“ (многочислени, паралелни, кратни) станции/линии. Броят на личните станции на работното място на всеки телефонист е 10 (десет). Броят на т.нар. „multiple“ (многочислени, паралелни, кратни) станции, които са изнесени на панел, стоящ фронтално срещу телефониста, е равен на сбора от всички лични станции на останалите телефонисти. По този организационен алгоритъм на работа, всеки телефонист има достъп и на практика едновременно обслужва всичките инсталирани телефонни линии. Междуселищният телефонен номератор е поддържал междуселищните връзки в ТР Далекосъобщения – Хасково в непрекъснат целогодишен 24-часов режим на работа. Всички абонати (телефонни постове) са имали равнопоставен достъп до услугата осъществяване на междуселищни разговори. С цел обезпечаване на нуждите на над 30 000 (тридесет хиляди) телефонни поста/абонати е било необходимо обособяването на голям брой работни места за телефонисти. Непрекъснатата работа на междуселищния телефонен номератор е била обезпечавана от телефонисти, работещи на смени по график според законодателството, включително нощна смяна. Според информация от ДА „Архиви“ – Хасково, а именно документ „Производствен щат за 1988 г.“ на Стопански комбинат по съобщенията Хасково, щатният състав на предприятието, работещ нощен труд през 1988 г. е 49 служители, от които 47 работници – Приложение 2 към Заключението.
При изслушването му в съдебно заседание вещото лице инж.С.Ч. пояснява по фиг.2 на стр.4 от заключението, че на същата е изобразено примерно работно место на телефонист на междуселищен телефонен номератор, като това, на което е работила жалбоподателката в процесния период. Поддържа заключението си, като сочи, че работещото на това работно място лице е обслужвало всички абонати на ТР „Далекосъобщения“, които са ползвали услугата, и тези обслужвани телефонни постове във всеки случай са над 100. Обяснява, че при статистически установени над 30000 телефонни постове (абоната) за ОУС (Окръжно управление на съобщенията) – Хасково в периода, и съхранена архивна информация за 49 човека по щат в РУД – Хасково, 47 от които работници, т.е. били на смени за тази длъжност, то при всички положения обслужваните от едно лице постове са над 100. Вещото лице е категорично, че „всяко работно место е обслужвало повече от 100 телефонни поста“.
По делото бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Д. С. Д., която от 1983 г. е работила като телефонистка в „Далекосъобщения“ Хасково и от тази година до около 2008 г. е била колежка с жалбоподателката И.А.. Свидетелката обяснява, че и двете са работили като телефонистки на номератор свръзка между селищата и международни свръзки, намиращ се в сградата на днешната поща в гр.Хасково. Сочи, че същият е разполагал с 14 работни места, плюс „Услуги“, „Поръчки“ и „Покани“, като към 1983 г. в една смяна са работили различен брой, но около 14-15 човека. Свид.Д. обяснява как е изглеждало работното място на телефониста и в какво се е изразявала неговата работа, като твърди, че на работното си място всеки от тях е можел да поема който и да е разговор от всички според нея 163 работни поста, а при нощните смени всички постове се обслужвали само от две телефонистки.
Съдът възприема изцяло като компетентно изготвено експертното заключение на вещото лице инж.С.Ч., което е прието по делото без оспорване, и изводите в което се подкрепят от събраните гласни доказателства. Въз основа на това заключение приема за безспорно установено, че за спорния период като телефонист И.М.А. е обслужвала повече от 100 поста, поради което има основание да ползва при пенсиониране категорията труд, определена за телефонисти, обслужващи 100 и повече поста в т. п. станции, а трудът ѝ за периода от 20.03.1984 г. до 31.12.1999 г. е следвало да бъде зачетен като такъв от втора категория съгласно т.56 от ПКТП (отм.). Длъжностното лице по пенсионното осигуряване неправилно не е зачело труда на жалбоподателката в спорния период като такъв от втора категория.
Същевременно по своя краен резултат обжалваното Решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е потвърдено разпореждането за отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката, се явява правилно и съобразено със закона.
За да бъде придобито право на пенсия по чл.69б, ал.2 от КСО, редакцията на нормата, действаща към датата на постановяване на Решение №1012-26-89-1/03.05.2018 г. въвежда няколко кумулативни условия: 1.) лицата да са работили 15 години при условията на втора категория труд; 2.) жените да са навършили възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца, която от първия ден на всяка следваща календарна година се увеличава с по 4 месеца съгласно чл.69б, ал.2, т.2 от КСО и 3.) да имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените.
При възприетото от административния орган, че И.А. има навършена изискуемата по тази разпоредба възраст към 2017 г., и доколкото периода от 20.03.1984 г. до 31.12.1999 г. надвишава 15 години, то следва да бъде установено и наличието на третата предпоставка, а именно жалбоподателката да има сбор от осигурителен стаж и възраст 94.
За установяването на това обстоятелство по делото беше назначена съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Е.Ж.Д., със задача да изчисли сбора от възраст и осигурителен стаж на жалбоподателката И.М.А. при осигурителен стаж в размера, зачетен от пенсионния орган, в случай, че част от този стаж, а именно положеният за периода от 20.03.1984 г. до 31.12.1999 г. труд бъде приет за такъв от втора категория.
Вещото лице дава заключение, че осигурителният стаж за периода от 20.03.1984 г. до 31.12.1999 г. в размер на 15 години, 09 месеца и 11 дни, превърнат от втора към трета категория, е в размер на 19 години, 08 месеца и 22 дни. Включвайки този стаж (в табличен вид) към зачетения от пенсионния орган стаж по представените документи, вещото лице е изчислило общ осигурителен стаж от 38 години, 10 месеца и 1 ден, и общ сбор от осигурителен стаж и възраст – 93 години, 01 месеца и 20 дни.
Това заключение също е прието по делото без оспорване от страните. Въз основа на него се установява несъмнено, че жалбоподателката няма сбор от осигурителен стаж и възраст 94, което означава, че не отговаря на законовото изискване за придобиване право на пенсия и по чл.69б, ал.2 от КСО. Жалбоподателката не е имала право на ЛПОСВ както към момента на подаване на заявлението, към момента на постановяване на Разпореждането, с което ѝ е отказано, така и към датата на постановяване на обжалваното Решение. Тъй като съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, то като е потвърдил разпореждането на Ръководител „ПО“, отказващо отпускането на ЛПОСВ на жалбоподателката, Директорът на ТП на НОИ – Хасково е постановил един материално законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден. Дали по-късно във времето жалбоподателката вече е придобила право на пенсия, и от кой момент, е въпрос, който следва да бъде преценен и разрешен в ново административно производство пред пенсионния орган.
Обжалваното решение е прието при спазване на изискуемата форма и административнопроизводствените правила, при правилно приложение на закона и в съответствие с неговата цел, поради което подадената срещу него жалба подлежи на отхвърляне като неоснователна.
При този изход на спора, на основание чл.143, ал.3, предл.първо от АПК, ответникът има право на поисканите и действително направени по делото разноски – 80 лева възнаграждение за вещо лице, платими от жалбоподателя. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010 г. по т.д. №5/2009 г. на ВАС, основателна е и претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.М.А. ***, против Решение №1012-26-89-1 от 03.05.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ против Разпореждане №**********/2140-26-181/28.02.2018 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА И.М.А., ЕГН **********,***, да заплати на НОИ, Териториално
поделение – Хасково, разноски по делото в размер на 180 (сто и осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: