№ 205
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Снежана Бакалова
Рени Ковачка
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело №
20251001000026 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивни жалби на всички
страни в производството срещу Решение № 517/05.04.2024г. по т.д. №
2116/2021г. по описа на СГС, с което е признато за установено, че
"Понсстройинженеринг" АД (в несъстоятелност), ЕИК ********* дължи на
Община Враца, Булстат ********* - на основание чл.79 вр. чл. 82 ЗЗД сумата
от 33 868,94 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
вреди от неизпълнението на Договор № С220/05.12.2012 г., изразяващо се в
заплащане на стойността на превъзложените за изпълнение СМР по фактура
№********** от 28.10.2016 г. и фактура №********** от 09.12.2016 г., което
вземане е ред на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т. 8 ТЗ, като отхвърля
исковете за разликата до пълния предявен размер от 41 372,16 лева, както и
исковете, както следва:
- с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 694, ал. 2,
т. 1 от ТЗ за сумата от 1 149 806,04 лева без ДДС – връщане на неусвоената
част от аванса по прекратения Договор № С- 220/05.12.2012 г.;
- с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 69 307,75 лева -
1
законна лихва за забава върху вземането за връщане на неусвоената част от
аванса за периода 25.09.2019 г. - 24.04.2020 г.;
- с правно основание чл.79 ЗЗД за сумата от 8 205,19 лева - за ел. енергия
потребена от ответника за изпълнение на възложените СМР;
- с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 9 926,84 лева - законна
лихва за забава за периода 16.07.2019 г - 01.11.2021 от плащането на
главниците от 41 372,16 лева и от 8 205,19 лева;
-с правно основание чл.82 ал.1 ЗЗД за сумата от 55 500 лева -
обезщетение за вредите от неизпълнението на договора за СМР, изразяващи се
в направата на допълнителни разходи за възнаграждение за надзор на обекта;
с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 863 982,06 лева - законна
лихва за забава върху вземането за неустойка в размер на 3 366 163,87 лева
съгласно Договор № С220/05.12.2012 г. за периода от 22.04.2019 г. до
29.10.2021 г. и са присъдени разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 51319/02.05.2024г. от длъжника
„Понсстройинеженеринг“ АД /н./, подадена чрез синдика Р. М., срещу
постановеното решение в частта, в която е уважен иска за сумата от 33 868,94
лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца вреди от
неизпълнението на Договор № С- 220/05.12.2012 г., изразяващо се в заплащане
на стойността на превъзложените за изпълнение СМР по фактура
№********** от 28.10.2016 г. и фактура №********** от 09.12.2016 г. В
жалбата си твърди, че счита, че претенцията е била недоказана в тази част и е
следвало да бъде отхвърлена. Излага съображения. Моли да бъде отменено
решението в тази част и посоченият иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Постъпил е в срок отговор от Община Враца, в който се оспорва жалбата
и се иска потвърждаване на решението.
В същия срок е постъпила и насрещна въззивна жалба от Община Враца,
вх. № 75558/02.07.2024г. срещу решението в частта му, в която е отхвърлен
посочения над размера от 33 868,94 лева до 41 372,16 лева, в частта, в която е
са отхвърлени исковете за сумата 474,48 с ДДС на основание чл. 79 във вр. чл.
82 от ЗЗД; сумата 6 170,08лв за ел. енергия потребена от ответника за
изпълнение на възложените СМР, както и в частта за законна лихва за забава
върху посочените суми за периода 16.07.2019 г - 01.11.2021г. Излагат се
2
съображения за неправилност на решението в тази му част. Твърди се, че е
ангажирал доказателства за вида и размера на всяка от претенциите и че от
събраните доказателства се установява, че те са изискуеми. Моли да бъде
отменено решението в тези му части и да бъдат уважени исковете.
Подадена е въззивна жалба вх. № 58494/22.05.2024г. от Община Враца
срещу постановеното решение в частта му, в която е отхвърлен иска за сумата
от 863 982,06 лева - законна лихва за забава върху вземането за неустойка в
размер на 3 366 163,87 лева, съгласно Договор № С-220/05.12.2012 г. за
периода от 22.04.2019 г. до 29.10.2021 г. моли да бъде отменено решението в
тази част и постановено ново, с което бъдат уважени исковете. Твърди се, че
съдът неправилно е преценил събраните доказателства, като е приел, че
вземането за неустойка не е било поискано от ответника. Счита, че следва да
бъде взето предвид, че това вземане е възникнало по-рано и ответника е
платил доброволно част от него до момента, в който не е отправил изявление
за разваляне на договора. Твърди, че след този момент, от представеното от
ищеца писмо от 22.04.2019г. следва да се направи еднозначен извод, че
остатъка от вземането за неустойка е поискано от ответника и от този момент
той е изпаднал в забава. Твърди, че съдът не е обсъдил твърдението на ищеца,
че се касае за вреди, които е претърпял ищеца, състоящи се в това, че му е
било отказано възстановяване на сумата в размер на неустойката от ОУ на
ОПОС по сключения договор за безвъзмездна финансова помощ, в
изпълнение на който бил реализиран проекта по Договор С-220/05.12.2012г.,
сключен с изпълнителя. Твърди, че от този факт, вземането за неустойка се е
видоизменило във вземане за обезщетение за причинена имуществена вреда, в
който случай длъжникът е в забава и без изрична покана. Моли да бъде
отменено решението в тази му част и да бъде уважен иска.
Подадена е и въззивна жалба вх. 75372/02.07.2024г., с отстранени
нередовности с вх. № 82546/22.07.2024г. от Р. М., като синдик на
„Понсстройинеженеринг“ срещу решението в уважителната му част. От
въззивната инстанция се иска неговата отмяна, като се твърди, че искът не е
доказан по основание и размер от събраните пред първата инстанция
доказателства.
В срок е постъпил отговор от Община Враца, в който се иска отхвърляне
на жалбата.
3
Постановеното решение е влязло в сила, като необжалвано (не са
подадени в срок жалби) в частите, в които са отхвърлени предявените искове,
както следва: с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 694,
ал. 2, т. 1 от ТЗ за сумата от 1 149 806,04 лева без ДДС – връщане на
неусвоената част от аванса по прекратения Договор № С- 220/05.12.2012 г.; по
иска - с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 69 307,75 лева - законна
лихва за забава върху вземането за връщане на неусвоената част от аванса за
периода 25.09.2019 г. - 24.04.2020 и по иска с правно основание чл. 55, ал. 1,
пред. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за сумата от 1 149 806,04 лева
без ДДС – връщане на неусвоената част от аванса по прекратения Договор №
С- 220/05.12.2012 г.
След подаването на жалбата от "Понсстройинженеринг" АД (н.) срещу
решението в частта, в която е уважен предявения иск на основание чл.79 вр.
чл. 82 ЗЗД до размера от 33 868,94 лева, в срок е постъпила насрещна въззивна
жалба от Община Враца, в която се твърди, че се обжалва решението в частта,
в която е отхвърлен иска над размера от 33 868,94 лева до 41 372,16 лева, в
частта, в която са отхвърлени исковете за сумата 474,48 с ДДС на основание
чл. 79 във вр. чл. 82 от ЗЗД; сумата 6 170,08лв за ел. енергия потребена от
ответника за изпълнение на възложените СМР, както и в частта за законна
лихва за забава върху посочените суми за периода 16.07.2019 г - 01.11.2021г.
Насрещната жалба, подадена от Община Враца срещу решението в тези
му части е допустима и възстановява висящността на спора по тези искове,
тъй като съдебната практика (ч.г.д.№422/2020г. на І г.о.; ч.г.д.№739/2014г. на І
т.о.; ч.г.д.№2460/2021г. на ІV г.о.; ч.г.д.№2906/2016г., І г.о. и др.), приема, че
предметът на насрещната въззивна жалба не е ограничен от законодателя в
прилагането му спрямо онази част от предмета на спора, разгледан от
първоинстанционния съд, въведена и като предмет на въззивното
производство, чрез жалбата на насрещната страна.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на наведените с въззивната жалба основание за неговата
неправилност в обжалваната част, намира следното:
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
4
След процедура по проведена обществена поръчка Община Враца като
възложител сключва с ответното дружество "Понсстройинженеринг" АД
Договор № С-220/05.12.2012 г. за изпълнение на СМР за „Реконструкция на
водопроводна мрежа и реконструкция и удължаване на канализационна мрежа
на гр. Враца - Етап II“ на обща стойност по договора 21 436 034,66 лева с
ДДС, финансирането, по който е осигурено със средства по Оперативна
програма „ Околна среда – 2009-2014". Предмет на възлагане е изпълнението
на строителни, инженерни и рехабилитационни дейности, подробно описани
по вид, количество и стойност в техническото предложение към договора, към
който са приложими Общи условия (ОУ) и Специфични условия (СУ).
Със СУ страните уговарят: срок за започване и приключване на
работите (т. 8.1 и т. 14.9), ред и начин за отчитане и разплащане на
извършената работа (т. 14, в т.ч. т. 14.9 и т. 14.10). Неразделна част от договора
е техническото предложение на участника за изпълнение на поръчката, което
включва приложение №1 - линеен график, приложение № 2 - строителна
програма и приложение № 3- диаграма на работната ръка и диаграма на
механизацията. Извършените СМР по договора е предвидено да се приемат
със сертификат за изпълнение, одобрен и подписан от инженера на обекта,
който изпълнява функциите на строителен надзор по смисъла на ЗУТ и е
избран с договор по ЗОП. Към договора по съгласие на страните са
приложими и нормите на FIDIC, първо издание, 1999 г., издадено от
Българска асоциация на архитектите и инженерите консултанти, както и
Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството, издадена от Министъра на МРРБ.
Поради забавата на изпълнителя за приключване на строителството по
договора в уговорения срок, в т.ч. Етап 1 и по Етап 2, Възложителят налага
неустойка за неизпълнение по подклауза 8.2 „Време за завършване“ и
подклауза 8.7 „Неустойка за закъснение“ в максималния предвиден в договора
размер - 20 %, или сумата от 3 572 672,44 лева. Размерът и предпоставките за
същата са констатирани с протокол за обезщетение за забава (неустойка за
закъснение) №1/16.12.2015г., подписан от представители на двете страни. В
същия е уговорено, че сумата ще бъде заплатена на вноски, чрез удръжки от
дължимите суми от Община Враца на "Понсстройинженеринг" АД по
сертификатите за плащане. На същата дата ответникът е издал в полза на
ищеца запис на заповед за сумата 3 572 672,44 лева, съвпадаща по размер с
5
дължимата неустойка.
Не е спорно между страните, че от същата са извършени три междинни
прихващания на дължими плащания към „Понсстройинженеринг" АД /н/.
След извършените прихващания остава непогасен остатък в размер на 3 366
163,87 лева, в който размер е прието вземане и включено в списъка на приети
вземания в производството по несъстоятелност на „Понсстройинженеринг“
АД по т.д. № 4510/2016 г. по описа на СГС, VI-11 състав, с основание –
неустойка за забавено изпълнение. Вземането е било отказано първоначално
да бъде прието, а впоследствие е включено в списъка с определение №
264874/15.10.2021г. по т.д.н. № 4510/16 на СГС, видно от извършената
служебна справка.
Искането на ищеца за включване в списъка на приети вземания на
лихвата за забава върху вземането за неустойка за периода от 22.04.2019 г. до
29.10.2021г. е оставено без уважение. Определението е обявено в ТРРЮЛНЦ
на 25.10.2021г.
„Понсстройинженеринг“ АД /н/ е отправило предизвестие до ищеца за
прекратяване на договора през м. март. 2019г.
В отговор, от ищеца е изпратено писмо изх. № 2600-1335/22.04.2019, .
(л.203-204, том I първоинстанционното дело), в което е посочено, че ако
ответника смята договора за развален, то той има изброени задължения към
Община Враца, към момента на писмото, между които в т. 3 е посочено,
неудържана от Община Враца неустойка за закъснение в размер на
3 366 163,87лв., представляваща разликата между определената неустойка по
протокол №1/16.12.2015г. и удържаните с протоколи №№ 1,2,3 суми.
На 11.09.2019 г., Община Враца изпраща предизвестие за прекратяване
на договора.
С писмо изх. № 0800609/21.04.2017г., (л.195-196, том I
първоинстанционното дело) директорът на ГД ОПОС е уведомил ищеца, че
няма да верифицира сумата 3 482 672,44лв., тъй като същата представлява
неустойка за забавено изпълнение, която не е събрана от Община Враца от
ответника, а е дължима заради забавеното изпълнение.
В чл.11 от споразумение от 05.12.2012г.(л.198-202, том I
първоинстанционното дело) към Договор С-220/05.12.2012г е уговорено, че
ако след датата на подписването на споразумението на възложителя бъдат
6
наложени по надлежен ред глоби или санкции от УО на ОПОС, вследствие на
виновно неизпълнение от страна на изпълнителя, възложителят следва да
уведоми изпълнителя за това и има право да удължи сумите от дължимите
плащания към изпълнителя.
От заключението на изслушаната пред първата инстанция съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че размерът на мораторната лихва за
забава върху сумата 3 572 672,44 лева за периода от 22.04.2019 г. до 29.10.2021
е в размер на 863 982,06лв.
От събраните по делото пред първата инстанция доказателства се
установява, че ищецът като възложител по договор № С-220/05.12.2012г е
уведомен от инженера за констатирани от него с инструкции съгласно
подклауза 7.5 от общите условия на договора, с номера: 2.294/03.10.2016г
(л.393 и л.732, I инст. дело), 2.295/04.10.16 (л.393 и л. 733 I инст. дело), с-220-
LT-061/2016 (л.392 и л. 731 I инст. дело) и 2600- 2687/05.10.2016г.
неизпълнени СМР, касаещи полагането на обратен насип на главен колектор 4
около РШ148 и РШ 149 при пресичането на бул. Васил Кънчов и ул. Борис
Коцев, свлечени водопроводи, отклонения в размерите на шахтите и техните
дъна. Въпреки дадените инструкции на инженера и определения от него срок
СМР не са изпълнени и с писмо на възложителя № 2600-2685/05.10.16 (л.394
и л. 734 I инст. дело) е предявен иск по подклауза 2.5 от общите условия за
тяхното изпълнение в допълнителен срок до 06.10.2016. В последствие поради
бездействието на изпълнителя с писмо от №2600-3139/21.11.2016г (л.381 и
л.736 I инст. дело) последният е уведомен, че общината превъзлага
изпълнението на тези дейности на трето лице. С писмо на кмета за възлагане
№ 2600-3159/24.11.2016 (л.735 I инст. дело) дейностите по изпълнение на
неизпълнените от ответника СМР са превъзложени на „Гарант-90-Ц. и Сие“
ООД. А съгласно акт обр.19 от 03.12.2016 (л.557, л.738 I инст. дело) съставен
между общината като възложител и „Гарант-90-Ц. и Сие“ ООД като
изпълнител, се предават, респ. приемат от Община Враца извършените от
„Гарант-90-Ц. и СИЕ“ ООД дейности на обща стойност 21 001,24 лева с ДДС
лева съгласно фактура № ********** от 09.12.2016 г., която сума съгласно
заключението на ССЕ е надлежно заплатена.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът като
възложител по договор № С-220/05.12.2012г е уведомен от инженера за
констатираната от него с инструкции съгласно подклауза 7.5 от общите
условия на договора, с номера: ЕТ2.269/10.08.2016 г. (л.401-402 I инст. дело) и
ЕТ2.280/08.09.2016 г. (повторна инструкция) за възстановяване на асфалтови
настилки и тротоарни плочи на по ул. Братя Миладинови, ул. Владимир
Заимов, ул. Цвета Табакова и ул. Райко Алексиев; ул. С. Врачански, ул. Антим
I, ул. Генерал Леонов, ул. Тодорини кукли . Въпреки дадените инструкции на
инженера и определения от него срок СМР не са изпълнени и с писмо на
възложителя писмо на кмета на общината изх. № Z-850/10.10.2016 г. до
директор на дирекция „СИ“ в Община Враца за възлагане на изпълнението на
посочените СМР (л.394, л.396 I инст. дело) и възлагателно писмо възлага
7
отстраняването им на „Гарант-90-Ц. и СИЕ“ ООД. Възложителят е уведомен
за превъзлагането на 17.09.2016г с писмо с изх. № 2600-2500/17.09.2016 г. А
съгласно акт обр.19 от 28.10.2016г съставен между общината като възложител
и „Гарант-90-Ц. и Сие“ ООД като изпълнител, се предават, респ. приемат от
Община Враца извършените от „Гарант-90-Ц. и СИЕ“ ООД дейности на обща
стойност 12 862,70 лева с ДДС лева съгласно фактура №********** от
28.10.2016 г., която сума съгласно заключението на ССЕ е надлежно заплатена.
На 24.02.2017 г. граждани на община Видин сигнализират последната, че
канализацията на ул. „Срацин“ в гр. Враца връща отходни води в домовете на
гражданите. Причините довели до връщането на отходни води от сградно-
канализационното отклонение не са установени по делото, нито с инструкция
на инженера съгласно подклауза 7.5, с която да е указано в какво се състои
дефекта, нито в кореспонденция между възложителя и изпълнителя, нито с
други доказателства. Не са представени доказателства, че изпълнителя е
уведомен за некачествено извършена работа, нито че му е определен срок да
отстрани констатиран недостатък. На „Гарант-90-Ц. и сие“ ООД са възложени
с писма на Дирекция „Строителство и инфраструктура“ от 22.03.2017 г. и
приети с протокол от 23.03.2017 г. СМР по поправка на стойност 474,48 лева с
ДДС, съгласно фактурата на 24.03.2017 г., която е заплатена.
Съгласно под-клауза 4-19 /Електричество, вода, газ/ от ФИДИК -Червена
Книга издание 1999 г. изпълнителят по Договор №С-220/05.12.2012 с предмет
„Реконструкция на водопроводната мрежа и реконструкция и удължаване на
канализационната мрежа на гр. Враца- етап II“ заплаща на възложителя
използваната на обекта електроенергия, като количествата и дължимите суми
следва да бъдат индивидуално уговорени или определени от инженера в
съответствие с подклауза 2.5 искове на възложителя и под клауза 3.5 решения.
А съгласно подклауза 3.5 към решенията, инженерът представя и
подкрепящите го документи. От събраните по делото доказателства - фактури
за електро енергия и писма до изпълнителя, както и от изслушаното пред СГС
заключение на ССЕ се установяват начислените задължения за електроенергия
на община Враца към „ЧЕЗ Електро България“ АД за обект: гр. Враца, ж.к.
„Бистрец“, канализационна помпена станция на обща стойност 6 170,04 лева с
ДДС. По делото, обаче, няма представени доказателства за постигнато
съгласие между страните, че тази сума за електроенергия е дължима от
ответника като използвана от него за изпълнението на договора. Няма
представения и такива решения съгласно подклауза 3.5 на инженера.
Горните фактически констатации по отношение на предмета на
въззивното обжалване, се установяват от събраните пред първата инстанция
доказателства.
На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД във вр. чл. 694 ал.2
т. 1 от ТЗ за присъждане на законната лихва за забава върху дължимото
вземане за неустойка.
Искът е допустим, тъй като ищецът, в качеството на кредитор е
8
предявил вземането си в срок пред съда по несъстоятелността и то не било
прието. Предявен е в преклузивния срок по чл. 694 ал.6 от ТЗ. В хода на
производството е допуснато увеличаване на исковата претенция по размер.
Искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Присъждането на обезщетение за забавено изпълнение на паричното
задължение за заплащане на неустойка е допустимо. Както е прието в
Решение № 73 от 29.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 683/2010 г., I т. о., ТК, при
положение, че е налице паричен дълг, макар и под формата на неустойка, то
няма основание да се отрече възможността при неизпълнението му на падежа,
да се търси обезщетение и под формата на законна лихва в рамките на
допустимите от законодателството предели. Доколкото неустойката е
предвидена в самия договор, очевидно е, че тя съставлява договорно
задължение за страната, в чиято тежест е вменена. А когато е уговорена като
парична сума, неизпълнението на задължението за плащане на неустойка ще
бъде неизпълнение на парично задължението по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
пораждащо санкция за присъждане на обезщетение в размер на законната
лихва. Санкционният характер на неустойката не препятства приложимостта
на цитираната норма, тъй като задължението за неустойка е самостоятелно и
независимо от задължението за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на
договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а
задължението за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД се поражда от неизпълнението на вече породено и
неизпълнено задължение за неустойка. /Решение № 1418/3.10.2002 г. по гр. д.
№ 2313/2001 г. V г. о. на ВКС; Решение № 597/6.06.2005 г. по т. д. № 914/2004
г. на ВКС, ТК, II т. о./.
В обжалвания акт, СГС не е отрекъл дължимостта по принцип на
обезщетението по чл. 86 от ЗЗД, но е приел, че тъй като се касае за задължение
с падеж, който не е определен, страната следва да бъде поканена да изпълни и
от тази дата ще се дължи мораторната лихва за забава.
Настоящата инстанция не споделя този извод и счита, че от събраните
доказателства се установява, че ответника е поканен да заплати дължимата
неустойка, която се претендира в настоящото производство. Това е така, тъй
като размерът и дължимостта на неустойката са били приети за установени и
безспорни между страните по договора и страни в настоящото производство,
още с подписването на протокол №1/16.12.2015г. В него е определен размера
на неустойката като максималния по договора за дните на забава – 20%, както
и е уговорено разсрочено плащане на задължението за неустойка чрез
прихващане на суми от дължимите от Община Враца плащания по договора.
Това задължение е било изпълнявано от ответника и е намалило размера на
дължимата неустойка до момента, в който ответника е заявил, че прекратява
едностранно договора. След неговото изявление, възложителят с писмо изх.
№ 2600-1335/22.04.2019г. е уведомил изпълнителя, че след развалянето на
договора му дължи посочени суми, между които е изброена и неустойката в
размер, намален с вече платените вноски. От получаването на писмото на
9
23.04.2019г. ответникът е поставен в забава по отношение на процесното
задължение.
Тъй като задължението за неустойка е било прието в производството по
несъстоятелност на ответника, не следва да се обсъжда в настоящото
производство неговата дължимост.
По повод възражението на Община Враца във въззивната жалба, че
съдът не е обсъдил нейното твърдение, че сумата 3 482 672,44лв. има
характер на вреда от неизпълнението по чл. 82 от ЗЗД, тъй като ОУ на ОПОС е
отказал да възстанови тази сума на ищеца, съответно лихва върху нея се
дължи без покана, следва да се отбележи, че съдът е обвързан от основанието
на приетото вземане (неустойка за забавено изпълнение), тъй като то е било
предявено и прието, като такова. В този смисъл правилно първата инстанция
не е обсъждала тези твърдения на страната.
С оглед изложеното и тъй като правните изводи на настоящата
инстанция по отношение на основателността на този иск не съвпадат с тези на
СГС, следва се отмени решението в тази част и да се постанови ново, с което
бъде признато съществуването на вземане за сумата от 863 982,06 лева -
законна лихва за забава върху вземането за неустойка в размер на 3 366 163,87
лева, съгласно Договор № С220/05.12.2012 г. , за периода от 22.04.2019 г. до
29.10.2021 г. Решението следва да бъде отменено и в частта за присъдената
държавна такса по този иск, или общо над размера от 13 071,56 лв.(
дължимата държавна такса за иска на основание чл. 694 ал.7 от ТЗ е в размер
на 8 639,82лв.).
По отношение на предявените искове с правно основание чл.79 вр. чл.
82 ЗЗД във р. чл. 694 ал.2 т.1 от ТЗ сумата от 33 868,94 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца вреди от неизпълнението на Договор
№ С220/05.12.2012 г., изразяващо се в заплащане на стойността на
превъзложените за изпълнение СМР по фактура №********** от 28.10.2016 г.
и фактура №********** от 09.12.2016 г.
Исковете са доказани по основание и размер. По отношение на тяхната
основателност, настоящата инстанция споделя изцяло изводите на СГС
поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Във въззивните жалби на длъжника, подадена чрез представителя му по
закон и на синдика са изложени едни и същи съображения относно
недоказаност на претенциите. От събраните доказателства се установява по
безспорен начин, че неизпълнените от ответника дейности по инструкциите на
инженера представляват за възложителя вреда от неточното в количествено
отношение изпълнение на договора. На основание чл. чл.79, ал. ,1, пред. 2
ЗЗД, ответникът дължи компенсаторно обезщетение в размер равен на
направените от кредитора разходи за отстраняване на последиците от
неизпълнението. Същите са доказани по размер, чрез депозираното
заключение от вещото лице, което установява тяхната дължимост и съответно
факта на заплащането от страна на възложителя на третото лице.
Законосъобразен е и изводът на съда, че претнедираната законна лихва
10
за забава върху сумите не се дължи, тъй като не са представени доказателства
от ищеца, че е поискал същите от ответника и съответно го е поставил в
забава. Не може да се приеме за покана писмо изх. № 2600-2461/24.07.2019г.
стр. 459-460 от том I на първоинстанционото дело,(каквото е твърдението във
въззивната жалба) тъй като в него не са посочени конкретно претендираните
суми във връзка с неизвършени СМР, нито конкретното основание за тях. С
посоченото писмо се заявява прекратяване на договора и се претендират други
суми.
Изводите на въззивната инстанция относно основателността на този иск
съвпадат с тези на първата инстанция, поради което и решението по този иск
следва да бъде потвърдено.
По насрещната жалба относно с правно основание чл. 79 ЗЗД във р. чл.
694 ал.2 т.1 от ТЗ за заплащане на използваната за изпълнението на договора
от ответника електрическа енергия в размер на сумата от 8 205,19 лева и
лихва за забава върху главницата от 8 205,19 лева за периода 16.07.2019 г. до
01.11.2021 г. в размер на 1914,54 лева.
От събраните доказателства не се установява по безспорен начин, че
това количество електроенергия е била използвана за съответното
предназначение. Установяването на това обстоятелство е предвидено да бъде
извършено по определен начин в чл. 2.5 от ОУ към договора във вр. чл. 4.19 от
същите изпълнителят следва да заплаща на възложителя използваната на
обекта електроенергия, като количествата и дължимите суми следва да бъдат
индивидуално уговорени или определени от инженера , като към решенията,
инженерът представя и съответните документи.
Не са представен доказателства за изпълнението на това договорно
задължение, поради което и недоказана остава връзката на изразходваното
количество електроенергия с дейността по договора.
Поради неоснователността на главния иск се явява неоснователна и
претенцията за обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в
размер на мораторната лихва.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция по този иск
съвпадат с тези на СГС, следва да бъде потвърдено решението в тази му част.
По отношение на претенцията за некачествено изпълнени СМР по
сградно-канализационно отклонение на ул. „Срацин“ в жилищна сграда
„Албена 2“.
Съгласно общите условия към Договор № С-220/05.12.2012гчл. 7.6
инженерът може да нареди на изпълнителя да премахне и изпълни повторно
всяка работа, която не отговаря на договора или изпълни всяка работа, която
спешно е необходима за сигурността на обекта, било поради злополука,
непредвидено събитие или поради друго обстоятелство. Изпълнителят трябва
да се придържа към нареждането, като дефектът или неизпълнените дейности
следва да се отстранят/извършат в рамките на разумен срок, определен в
нареждането или незабавно, ако случаят е спешен съгласно нареждането на
11
инженера. А ако не изпълни нареждането, възложителят получава правото да
наеме и заплати на друго лице да изпълни работата на риск и за сметка на
изпълнителя.
Съгласно чл. 7.5 от ОУ към договора, лицето което следва констатира
това несъответствие или некачествено изпълнение на работите по договора е
инженера.
Не са представени доказателства от ищеца, който носи тежестта на
доказване за това обстоятелство, че е издадена инструкция на инженера
съгласно чл.7.5 от договора, не са представени никакви други допустими и
относими доказателства за установяване на твърдението за скрити дефекти.
Дори да се приеме, че връщането на отходните води съставлява некачествено
изпълнение на СМР от страна на ответника и че те са скрити, по делото не се
установява за тяхното настъпване той да е уведомен от възложителя и
инженера незабавно след откриването на дефекта. Следователно дори и да е
налице установено от възложителя некачествено изпълнение на възложени с
договора СМР, последният не е заявил претенции пред изпълнителя за
тяхното отстраняване. За тяхното отстраняване в последствие възложителя не
може да претендира обезщетение. Отделно от това, по делото не са
представени и доказателства, че на изпълнителя е даден срок за тяхното
отстраняване, преди да се премине към възлагането им на трето лице.
Поради неоснователността на главния иск се явява неоснователна и
претенцията за обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в
размер на мораторната лихва.
По изложените съображения следва да бъде потвърдено решението и в
тази му част.
Съобразно изхода на въззивното производство на жалбоподателя –ищец
Община Враца се дължат направените разноски за първата инстанция
съразмерно на уважения иск и съразмерно на уважената част от жалбата в
размер на общо 25 069лв.
Жалбоподателят-ответник и синдика не са претендирали разноски.
На основание чл. 694 ал.7 от ТЗ, "Понсстройинженеринг" АД (в
несъстоятелност) дължи държавна такса върху уважения иск за първата
инстанция в размер на 8 639,82лв.; за въззивното производство в размер на
4 319,91лв. върху уважената част от жалбата и 169.34 лв. върху отхвърлената
жалба, подадена от него.
Жалбоподателят Община Враца дължи държавна такса върху
отхвърлената част от нейните жалби в размер на 78,54лв.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
12
ОТМЕНЯ Решение № 517/05.04.2024г. по т.д. № 2116/2021г. по описа
на СГС, в частта, в която е отхвърлен предявения от Община Враца, Булстат
********* срещу "Понсстройинженеринг" АД (в несъстоятелност), ЕИК
********* иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД във вр. чл. 694 ал.2 т.1 от ТЗ
признаване за установено вземане на ищеца за сумата от 863 982,06 лева -
законна лихва за забава върху вземането за неустойка в размер на 3 366 163,87
лева съгласно Договор № С220/05.12.2012 г. за периода от 22.04.2019 г. до
29.10.2021 г., както и в частта, с която е осъдена Община Враца да запрати
държавна такса на Софийски градски съд над размера от 13 071,56лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че "Понсстройинженеринг" АД
(в несъстоятелност), ЕИК ********* дължи на Община Враца, Булстат
********* на основание чл. 86 от ЗЗД във вр. чл. 694 ал.2 т.1 от ТЗ сумата от
863 982,06 лева - законна лихва за забава върху вземането за неустойка в
размер на 3 366 163,87 лева съгласно Договор № С220/05.12.2012 г. за периода
от 22.04.2019 г. до 29.10.2021 г., като вземането е с ред на удовлетворяване чл.
722 ал.1 т.8 от ТЗ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 517/05.04.2024г. по т.д. № 2116/2021г. по
описа на СГС в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА "Понсстройинженеринг" АД (в несъстоятелност), ЕИК
********* да заплати на Община Враца, Булстат ********* за сметка на
масата на несъстоятелността разноски за двете инстанции в размер на
25 069лв.
ОСЪЖДА "Понсстройинженеринг" АД (в несъстоятелност), ЕИК
********* да заплати на Апелативен съд – София, на основание чл. 694 ал.7
от ТЗ, държавна такса върху уважения иск за първата инстанция в размер на
8 639,82лв.; за въззивното производство в размер на 4 319,91лв. върху
уважената част от жалбата и 169.34 лв. върху отхвърлената жалба, подадена от
него.
ОСЪЖДА Община Враца Булстат ********* да заплати Апелативен
съд – София държавна такса в размер на 78,54лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14