Решение по дело №353/2018 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 239
Дата: 13 ноември 2018 г.
Съдия: Зорница Маринова Ангелова
Дело: 20184300500353
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р     Е    Ш     Е     Н     И     Е

 

 

№………

 

гр. Ловеч, 13.11.2018 година

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание на дванайсети октомври през две хиляди и осемнайсдета година  в  състав:

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА,

                             ЧЛЕНОВЕ:                      ТАТЯНА МИТЕВА,

                                                                      ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,

 

 

при секретаря ХРИСТИНА  ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелова в.гр.д.№ 353/2018г., за да се произнесе съобрази:

 

 

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК ,във връзка с 108 от ЗС. 

 

 

С Решение № 118/27.06.2018г.,пост.по гр.д.№504/2018г. РС-Т. е отхвърлили, като неоснователен и недоказан, предявения от Р.И.И. ***,О.И.А. ***, Я.И.М. *** И.И.А. ***, иск с правно основание чл.108 от ЗС, срещу М.И.М. и С.А.М.,***, за признаване правото им на собственост върху УПИ ІХ-62 в кв.12 по ПУП на с.Г., с площ от 358 кв.м., при граници М.И.М., Н.С.А., С. А. И., В.С.ов А. *** за осъждане на ответниците да им предадат владението върху 200 кв.м. от имота, завзет от тях. Като неоснователен и недоказан е отхвърлен и искът на Р.И.И., О.И.А., Я.И.М. и И.И.А. , с правно основание чл.45 от ЗЗД, срещу М.И.М. и С.А.М., за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 621.25 лева,ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. Р.И.И., О.И.А., Я.И.М. и И.И.А. са осъдени да заплатят на  М.И.М. и С.А.М. направени разноски по делото в размер на 550лева.

Постъпила е жалба от Р.И.И., О.И.А., Я.И.М. и И.И.А. против решението. Обжалват го с твърдения,че съдът неправилно е тълкувал събраните по делото доказателства, неправилно е приложил материалният закон и е стигнал до неправилни правни изводи. Решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Молят да се отмени изцяло и се постанови ново, с което се уважат предявените искове по чл.108 от ЗС и чл.45 от ЗЗД и се присъдят направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Считат,че правилно са установени фактите по делото по отношение наследственото правоприемство, отразяването на спорния имот в регулационния план на с.Г.. От приложената скица № 04-01-114/07.2017г., издадена от Общинска администрация Т., се установява , че част от имот с пл.№ 62, участва в УПИ /парцел/ IX-62 в квартал 12 по ПУЛ на с.Г. от 1964г., за землището на селото не е одобрена кадастрална карта. Този УПИ IX-62 в квартал 12 е урегулиран от следните имоти : 50 кв.м. от имот с пл.№ 65, 136 кв.м. от имот с пл.№ 62, и 174 кв.м. от имот -общински. Площа на УПИ № 62 по скица е 358 кв.м., а по заключението на вещото лице 379 кв.м. На 22.03.2018г., в хода на делото, е съставен Нотариален акт № 177/2018г. на Нотариус с per.№ 306 в НК, за признаване правото на собственост върху недвижим имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка, съгласно който ищците са признати за собственици на поземлен имот, заснет с пл.№ 62. в кв.12, с площ от 136 кв.м., и поземлен имот заснет с пл.№ 65 в кв.12, с площ от 50 кв.м.,включени в УПИ IX-62 в кв.12 по плана на селото от 1964г., към който се придават 174 кв.м. от общински имот без планоснимачен номер.

В разписния лист към регулационният план на с.Г. от 1964г., като собственик на имот с пл.№ 61 е била записана А.М.С.. На 09.03.2017г. е сключен договор за покупко-продажба, с който А.С.продава на ответника М.И.М. поземлен имот с площ от 392 кв.м., заснет с пл.№ 61, включен за урегулиране на имот Х-61 в кв.12, по ПУЛ на селото от 1964 година, целият с площ от 445 кв.м. Имотът е придобит от ответника по време на брака му с С.А.М.. От заключението на съдебно - техническата експертиза се установява, че площта на УПИ Х-61 в кв.12 е образувана от следните имоти: имот с пл.№ 61- 228кв.м., имот с пл.№ 62 - 145 кв.м. имот без пл.№ -общински - 73 кв.м.

На 19.07.2017г. е сключен договор за продажба на недвижим имот -частна общинска собственост, с който Община Т. е продала на ответника М.И.М. придаваемото място. Твърдят,че след закупуването на имота и неговото трасиране, отв.М.М. е премахнал съществуващата ограда между УПИ IX-62 и УПИIX-61 в кв. 12 по плана на селото, очевидно поставена по имотните граници между УПИ с пл № 62 и УПИ с пл.№ 61, както и плодни дръвчета, унищожил и кошара ползвана от ищците и чешма. Твърдят,че от гласните доказателства се установява, че до момента на закупуването на имота от ответника М. през м.март 2017г., придаваемата част от 145 кв.м. от имот с пл.№ към УПИ IX-61 в кв.12 по плана на селото е била ползвана от ищците по делото, като в същата са се намирали и отсечените плодни дървета. Съдът приемайки за безспорно всичко изложено по-горе прави и правилни правни изводи, че от събраните по делото доказателства не се установявало ответниците да владеят или държат претендираните 200.кв., представляващи част от този урегулиран поземлен имот, тъй като ответниците в отговора на исковата молба, заявяват, че нямат претенции и не оспорват собствеността на ищците имено върху УПИ IX-62 в кв. 12 по ПУП на селото.

От заключението на вещото лице Костадинов и показанията на свидетелите се установявало , че реално спорът е за придаваемите се по регулационния план на с.Г. от 1964г. 145 кв.м. от имот с пл.№ 62 за урегулиране на УПИ IX-61 в кв.12 по плана на селото. От писмените доказателства - писмо изх.№ 1823/001­30.05.2018г. на Община Т. се установява, че няма данни за уреждане на придаваемите по регулация части от имот с пл.№ 62 към УПИ в размер на 168 кв.м. Според заключението на съдебно-техническата експертиза площта на придаваемите части е 145 кв.м. Като тези спорни 145 кв.м. до м. март 2017г- са владяни от ищците по делото.

Първоинстанционният съд е приел,че по делото липсват данни след влизане в сила на ПУП на селото от 1964г. да са изпълнени условията за заемане на частите от имота на ищците, които са отразени като придаващи се към имота на ответниците. Развиват,че за да е налице приложен план, съобразно ЗТСУ/отм/, действащ по време на плана от 1964г., е необходимо да е извършено плащане на регулационните сметки или фактическо заемане на придаваемите части по законния ред и владеене на същите повече от 10 години. Съобразно разпоредбата на §22 от ПРЗУТ регулацията се счита за приложена, когато са налице и трите предпоставки :1.Да са изплатени дължимите суми по сключените между съсобствениците договори, 2.Имотът да е нанесен в кадастъра, 3.Извършеното прехвърляне на части от имотите да е вписано в имотния регистър. След завършване на сложния фактически състав , правото на собственост върху придаваемите части ще премине върху преобретателя и същия ще се легитимира като собственик на УПИ и ще може да извършва валидни разпоредителни сделки с него . Възразяват,че в случая няма данни за изкупени придаваеми места или заемането им по законен ред, за да намери приложение разпоредбата на чл.ЗЗ от ЗТСУ/отм/ до изплащане на стойността и до завземане на имота - регулационният план не е приложен. При бъдещи изменения на плана, ако регулацията не е била приложена, правото на собственост върху придаден имот се възстановява в лицето на предишния собственик. Когато придадения по дворищна регулация недвижим имот не е бил заплатен и не е бил зает от новите собственици към момента на заснемане на кадастралната основана следващия регулационен план, отчуждителното действие на преходната регулация не е настъпило-собственикът на придаваемия имот е запазил правото си на собственост върху него в старите кадастрални граници. За установяване последователния и регулационен статус на процесиите имоти в хода на производството е назначена съдебно- техническа експертиза, заключението на която е прието без оспорване от страните. Според обясненията на вещото лице, след като е изискал административната преписка за оценка и заплащане на придаваемите 145 кв.м. от имота на ищците към имота на ответниците, такава не му била предоставена. От цитираното писмо на Община Т. се установява, че няма данни за уреждане на регулационните отношения.

Считат,че съдът прави правилни изводи, но постановява неправилно и незаконосъобразно решение,противоречащо на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е приел също, че тъй като ищците не били оспорили отбелязването на актуалната скица на ответниците, че имотът им е с уредени регулационни отношения, това отбелязване отразява вярно действителното фактическо положение, че сметките между съсобствениците на процесиите два поземлени имоти във връзка с отчуждаване и придаване на част от имотна ищците към този на ответника, са били уредени. Тези изводи на съда противоречат на приетото от съда за безспорно установено от фактическа страна.

Не са съгласни и с извода на РС-Т.,че придаваемите 145 кв.м. не се включват в предметният обхват на иска чл.108 от ЗС. В доклада по делото, направен в последното заседание, съдът е приел, че е сезиран с иск по чл.108 от ЗС, а в решението си счита, че придаваемите 145 кв.м. не се включват в предметният обхват на иска чл.108 от ЗС. Считата,че е налице противоречие между квалификацията на иска, приета от съда в доклада и заключението му,че искът не е в обхвата на чл.108 от ЗС, което е довело до постановяване на противоречиво решение. Сочат,че съгласно съдебната практика - съдът е длъжен да посочи правната квалификация на иска, въз основа на всички събрани доказателства. При твърдения на страната, че е собственик на процесния имот и че той се ползва без основание от ответника, правният интерес от предявяването на иска е налице. Ищецът винаги има правен интерес да ревандикира частта от собствения си имот, която се владее без основание от ответника,в подкрепа на което цитират съдебна практика-Опр.№73/10.02.2016г. по гр.д.№6216/2015г. на ВКС,І-во ГО, Опр. №147/10.03.2016г. по гр.д.№310/2016г. на ВКС.

Излагат,че е допустима защита на вещни права чрез предявяването на частичен петиторен иск, респективно допустим е ревандикационен иск, предявен като частичен (Реш.№35/27.02.2015г. по гр.д.№6594/2014г. на ВКС). Защитата на ограниченото вещно право с ревандикационен иск предпоставя безусловното установяване, че 1.ищецът е титуляр на вещното право, чиято защита се търси по делото, 2. фактическата власт по отношение на вещта се упражнява от ответника и 3./ тази фактическа власт се упражнява без наличие на правно основание за това (Реш.№14/20.03.2015г. по гр.д.№5426/2014г. на ВКС.)

Твърдят,че са допуснати и нарушения на процесуалните правила - докладът на делото е изготвен в последното заседание по делото, тогава е разпределена и доказателствената тежест на страните.

По втория иск  сочат,че от събраните по делото доказателства се е доказало по безспорен начин, че е налице непозволено увреждане и причинени имуществени вреди в размер на 888.75 лева, съгласно заключението на вещото лице.След като бъде уважен главният иск по чл.108 от ЗС,то следва да бъде уважен и искът по чл. 45 от ЗЗД.

В срока по чл.263 от ГПК отговор от въззиваемите не е представен.

В съдебно заседание въззивниците се явяват лично и с адв.Карабова-ЛАК, като поддържат въззивната жалба и молят да се уважи. Пълномощникът представя писмена защита.

Въззиваемите се явяват лично и с адв.Христов-ЛАК и молят  въззивната жалба да се остави без уважение.

От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№ 504/2017г. на РС-Т., преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я прие за редовна.

При проверката си по реда на чл.270  от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност,както и до недопустимост.

С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.

По същество.

Не се спори по делото,че ищците са наследници на И.А.И.(И. А. ***. Последният е син на общия наследодател А.И.Д., б.ж. на с.Г.,поч.на 11.01.1962г.

Видно от представения от Община Т. Разписен лист, общият наследодател А.И.Д. е вписан като собственик на поземлен имот с №62 ,в кв.12 съгласно регулационния план на с.Г..

Ищците твърдят,че правото им на собственост се основава на придобИ.е от прекия им наследодател И.А.И., в резултат на доброволна делба, на УПИ ІХ-62. Като доказателства представят копие от искова молба, подадена на 16.01.1987г.пред РС-Т.,с искане за допускане на делба на имот ІХ-62-дворно място. Като съделители се откриват част от наследниците на А.И.Д.,но тъй като представеното копие е непълно, това не може да се приеме с категоричност. Представена е и молба от съделителите за спиране на делото по реда на чл.182б.”а” от ГПК,с мотив,че са в преговори за спогодба. Няма данни какъв е изходът по този съдебен процес. Не се представя и обективирана  доброволна делба, за което твърдят ищците и се споменава от част от свидетелите. Ищците твърдят,че са владели този имот, построили са жилищна сграда,демонстрирали са владението си пред останалите сънаследници, декларирали са правата си и са заплащали местни данъци. Определят владението си над 30 години.

От своя страна ответниците легитимират собствеността си с Договор за покупко-продажба на недвижим имот,обективиран в Нотариален акт с № 95,т.І, рег.№522,д.№65 от 09.03.2017г.,с който са закупили от А.С.продава  Поземлен имот с площ от 392 кв.м.,заснет с пл.№61,включен за урегулиране на имот Х-61 в кв.12 по ПУП на с.Г. от 1964г., целият с площ от 445 кв.м. Имотът е придобит от М.И.М. по време на брака му с отв.С.А.М. (Акт 4/22.07.1984г. на Кметство с.Г.). В разписния лист към регулационния план на с.Г. от 1964г. имот пл.№61 е бил записан на А.М.С.. Представен е и титулът за собственост на продавача- Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу гледане с №79, т.ІV, д. №1105/07.04.1975г. Ответниците са сключили Договор за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост №31/19.07.2017г.,с който са закупили от Община-Т. площ от 63кв.м., предвидена в регулационния план като придаваема към техния парцел. Не се спори, че при извършеното трасиране отв.М. е премахнал съществуваща ограда между УПИ ІХ-62 и УПИ Х-61 в кв.12 по ПУП на селото Г., поставена по имотните граници между имоти пл.№61 и пл.№62,съгласно заключението на СТЕ.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза на в.л.инж. К.Костадинов,който установява,че единственият и последен регулационен план на с.Г. и от 1964г. и в него са нанесени УПИ ІХ-62 и Х-61. Планът не е изменян. В разписния лист за поземлен имот №61 като собственик е вписана А.М.С.. За имот №62 е бил вписан А.И.Д.,но е задраскан и са вписани Н.С.А.-п.V,в кв.12, н-ци на С. А. И.-п.Х,кв.12,С.А.Ш.-п.Х,кв.12,И. А. И.-п.Х,кв.12,Ф.А.А.и други-за п.Х,кв.12. Съгласно предвижданията на регулационния план УПИ Х-61 е образуван от следните имоти: пл.№61-228 кв.м., пл.№62-145 кв.м.,без пл.№-общинско-73 кв.м. От изисканата справка от Община Т. се установява,че за УПИ ІХ-62 е предвидена площ от 360кв.м.,образувана от –от пл.№ 62- 136кв.м., от пл.№ 65 -50 кв.м. и без пл.№ общинско-174 кв.м. Въпреки отразяванията в представените по делото скици на двата парцела „уредени регулационни отношения”, в справката Община Т. сочи,че с изключение на закупената с Договор №31/19.07.2017г. площ, няма данни за уреждане на други предвидени с регулационния план отношения.

Експертът сочи,че площа на УПИ Іх-62 е 379кв.м.,а на УПИ Х-61- 446кв.м. При огледа е установил, че спорът между страните е за предвижданите по регулационния план като придаваеми от имот №62 145кв.м. към УПИ Х-61 на ответниците. След трасирането на закупения от ответниците УПИ оградата между УПИХ-61 и ІХ-62 е поставена съгласно регулационните предвиждания. Експертът е изготвил комбинирана скица на имотните и границите съгласно регулационния план. Категоричен е,че при проверката си не е открил данни за уреждане на регулационните отношения.

Назначена е и СТЕ за определяне на стойността на унищожените плодни дървета,плодни храсти и ограда, съгласно предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД. Експертът дава заключение съгласно претенцията на ищците-на стойност общо 888.75лв. и съгласно констатациите му на место-621.25лв.

Съдът приема заключенията на съдебните експертизи като компетентни и обективни и гради изводите си на тях.

По делото са разпитани свидетели, ангажирани от страните.

Свидетелите са единни,че спорното място-предвиждано като придаваемо от имот 62 към УПИ Х-61 от 145кв.м., е ползвано от ищците до  заявяване на претенциите от ответниците, когато последните преместили оградата съгласно регулацията и отсекли плодните дървета,храсти,насаждения с лук. Свидетелите сочат,че ищците,а преди това и прекият им наследодател,са владели имот и като граници сочат главно съществувалата преди ограда, поставена съгласно имотните граници между им.61 и им.62. Потвърждават,че между наследниците на Д. е извършена делба,като св.Н.А. сочи,че имот 62 и бил разделен на два парцела- „..разделили са се по братски, половината както е разделено на две парцели,ние оставаме към улицата с моя баща,а те остават И. А. остава към главния път…От както съм се запомнил,от около 56 години помня,че тоя имот си го владее чичо ми,до март месец си го владееха те и една част от него господата тука нарушиха насила,навлязоха  там и взеха част от него.” При предявяване на скицата свидетелят сочи,че неговият имот е п.V-62,а на ищците п.ІХ и части от Х.,така както са регулационните предвиждания. Свидетелят К.А.-също говори за извършена делба и трайно установяване – „Всичко е разпределено,всеки си има парцела..преди повече от 20 години..”. Свидетелката Ф.Ш. също сочи,че наследодателят и ищците са построили къща и продължават да живеят в имота на А. Д..

Въпреки предявяването на свидетелите на изготвената скица,те са затруднени и не могат да определят конкретните териториални предели,в които ищците са владели.Единствено св.Н.А. сочи,че и че неговият имот е п.V-62,а на ищците п.ІХ и части от Х.Останалите определят като категорична граница съществувалата ограда по границата между имотите №62 и №61.

Свидетелите потвърждават ,че в спорното място ищците са били насадили и отглеждали плодни дървета,храсти,насаждения. Сочат,че е имало и чешма и кошара,които ответниците разрушили през м.март 2017г.

Съдът  приема,че показанията на свидетелите са обективни,но недостатъчни за установяване на фактите и обстоятелствата,за които са ангажирани.

В хода на процеса пред първата инстанция е съставен и представен по делото Нотариален акт №177,т.І,рег.№818,д.102 от 22.03.2018г., на Нотариус с рег.№305 в НК,с който по реда на чл.587 от ГПК- чрез извършване на обстоятелствена проверка, ищците са признати за собственици на Поземлен имот,заснет с пл.№62 от кв.12, с площ от 136 кв.м. и Поземлен имот ,заснет с пл.№65 от кв.12 с площ от 50 кв.м.,включени в УПИ ІХ-62 в кв.12 по плана на село Г. от 1964г,към който се придават и 174 кв.м. от общински имот без планоснимачен номер. Ищците представят също и доказателства за заплащани местни данъци за имот –„земя и сграда” в с.Г.,ул.”И. В.”№**

При така изложените факти съставът приема,че е сезиран с ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Ищците твърдят ,че са собственици на УПИ ІХ-62,в кв.12 по регулационния план на с.Г.. И.А.И.(И. А. И.). Твърдят,че ответниците са завзели без основание част от територията им-200кв.м.

Предявили са и иск с правно основание чл.45 от ЗЗД,с твърдения,че в завладяната част ответниците са унищожили плодни дървета, храсти, насаждения и изградената кошара и ограда, като търсят обезщетение за причинените им имуществени вреди, чрез заплащане на стойността на унищоженото,определена в размер на 621.25лв.

По иска с правно основание чл.108 от ЗС.

С оглед претенцията на ищците за признаване на правото им на собственост върху урегулиран поземлен имот, то проверката следва да се започне от предвижданията на регулационния план за спорния имот.

От назначената по делото СТЕ и от представените документи от Община Т. категорично се установи,че съгласно последния регулационен план от 1964г. е предвидено УПИ ІХ-62,в кв.12,с площ от 360 кв.м., да бъде образуван от пл.№62-136 кв.м.,от пл.№ 65- 50 кв.м. и от имот без пл.№-общински- 174кв.м. По отношение на УПИ Х-61 е предвидено,че е с площ 392 кв.м. и се образува от  пл.№60- 4 кв.м., от №61- 220 кв.м. и от пл.№62- 168 кв.м., от пл.без №-общинско- 63 кв.м. За придаваемото от пл.№62 към УПИ Х-61 място експертът по СТЕ дава заключение,че реално е с площ от 145 кв.м. Това е и спорното между страните място.

Експертът е категоричен, потвърждава се и от представените документи от Община Т., че няма данни за уреждане на регулационните отношения,така както е предвидено регулирането на парцелите, съгласно плана от 1964г. Тук първоинстанционният съд е направил изключително подробен анализ на хронологията на правната уредба на отношенията във връзка с регулационните отреждания и легитимиране на собствеността, с който настоящият състав се съгласява и споделя по реда на чл.272 от ГПК. Налага се категорично извод, че въпреки предвижданите в хронология възможности, съгласно ЗТСУ(отм.), съгл.ЗУТ, вкл. и ЗКИР за приложение на предвижданията в регулационния план, те не са осъществени. С изключение на закупеното от ответниците с Договора №31/19.07.2017г. придаваемо место от 63 кв.м., уреждане на други регулационни отношения не е извършено. Няма данни страните да са се възползвали от регламентираните възможности за приложение на плана и легитимиране на собствеността им съгласно регулационните отреждания. С оглед на това правилно РС-Т. приема,че регулационният план от 1964г. на с.Г. не е приложен, не е настъпило отчуждителното му действие с последица трансформация на собствеността в предвидените УПИ. Като последица ответниците не биха могли да се легитимират като собственици на придаваемата от имот №62 площ от 145 кв.м.,собствеността върху която се запазва за собственика на имот №62.

На следващо място се поставя въпросът чия собственост е поземлен имот №62. Като доказателства по делото са ангажирани вписвания в разписната книга към плана,където е отразен общият наследодател А.И.Д.. Ищците са ангажирали свидетели,които потвърждават,че семейството са живеели в наследствено от Д. място, както и че е имало доброволна делба. По делото, обаче не са представени доказателства за уговорките на доброволната делба и  изобщо дали такава е извършена. Никой от свидетелите не установява с категоричност кога е извършена подялбата,при какви условия и най-вече къде се разполага место, отредено за дела на прекия наследодател на ищците. В опита да го определи по представената скица св.Н.А. сочи,че имот 62 и бил разделен на два парцела- „..разделили са се по братски, половината както е разделено на две парцели,ние оставаме към улицата с моя баща,а те остават И. А. остава към главния път…моят имот е п.V-62,а на ищците п.ІХ и части от Х…”. Или- свидетелства за упражнено владение съгласно регулационните отреждания. Последното, обаче влиза в противоречие с тезата на ищците,че са собственици освен на УПИ ІХ-62 и на спорните 145 кв.м.,които са предвидени  към УПИ Х-61. Дори и да се съобрази тази формулировка на претенцията им,това насочва към владение съгласно имотните граници-конкретно между пл. №62 и пл.№61,с оглед констатациите за съществувалата и разрушена след това ограда. Тук,обаче също липсват доказателства за подобно владение. Останалите разпитани свидетели също не установиха с категоричност какви са точно пространствените предели,в които ищците са упражнявали владението си върху наследственото от Д. място-ПИ №62. Ищците не представят никакви други доказателства,които да насочат и макар и частично да ситуират пределите на упражняваното от тях владение,за да може да се приеме,че в тяхна полза е налице придобИ.е по реда на упражнено давностно владение, съгласно чл.79 от ЗС. Говорят- видно е и от скицата,че в УПИ ІХ-62 има построена сграда,но не представят никакви строителни книжа кога и че е изградена от тях. Легитимиране на собствеността им е извършено едва в хода на процеса и то с нотариален акт по реда на чл.587 от ГПК,който както е известно не се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост-в случая върху поземлен имот №62.

По изложените съображения съставът изцяло се съгласява с извода на първоинстанционния съд за недоказаност на претенцията на ищците с правно основание чл.108 от Зс върху УХИ ІХ-62 ,в кв.12 съгл.регулационния план на с.Г..

По иска с правно основание чл.45 от ЗЗД.

С оглед изхода на спора по ревандикационния иск, където се установи, че спорните 145 кв.м. не се намират в обособения УПИ ІХ-62, както и при липсата на доказателства ищците да са придобили по силата на давностно владение имот №62, където видно от изготвената скица се намира спорната площ, отново се налага извода,че ищците не биха могли да се легитимират като собственици,чието имущество е унищожено. От друга страна-при съобразяване на придобивния акт на ответниците става ясно,че действията им по трасиране на место и така премахване на откритата в имота им ограда, не са лишени от правно основание. В тази насока и свидетелските показания, макар и да са подробни за вида унищожени дървета и храсти, не стигат до нужната конкретизация къде точно са се намирали.

По изложените съображения съставът се съгласява с извода на РС-Т.,че и тази претенция е неоснователна.

При горните аргументи съставът намира,че атакуваното Решение №118/27.06.2018г.,пост.по гр.д.№504/2017г.на РС-Т. е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди изцяло. Изводите на съда са подробни, мотивирани, логични и изцяло основани на ангажирани от страните доказателства. Неоснователно е твърдението за противоречие по отношение правната квалификация на ревандикационния иск- ясно е че тезата на съда е,че спорните 145 кв.м. не се установява да са включени в УПИ ІХ-62,за който ищците претендират да са собственици.

По разноските.

С оглед изхода на спора въззивниците следва да се осъдят да заплатят на въззиваемите направените разноски в размер на 500лв.,съгласно представения Договор за правна защита и съдействие,с отбелязване,че този разход е реално извършен.

По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК Ловешкият окръжен съд,

 

 Р      Е      Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №118/27.06.2018г.,пост.по гр.д. №504/2017г. по описа на РС-Т., като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Р.И.И. с ЕГН ********** ***, О.И.А. с ЕГН ********** ***, Я.И.М. с ЕГН ********** *** и И.И.А. с ЕГН ********** от с.Г., да заплатят на  М.И.М. с ЕГН ********** и С.А.М. с ЕГН **********,двамата от с.Г., сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща направени разноски в производството.

Решението може да се обжалва пред ВКС по реда на чл.280,ал.2 от ГПК, в 1-месечен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

 

                                              ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                    2.