РЕШЕНИЕ № 3291
гр. Пловдив, 05.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански
състав, в публичното заседание на пети
юли две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря
Петя Карабиберова, като разгледа докладваното
гр. дело № 3075 по описа за
2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени
от “Състейнъбъл бизнес солюшонс” АД против Р.Д. Г.и Н.Д.Д. – в качеството им на
наследници на Л.Б.Д., п. на 22.06.2018 г., пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 143 ЗЗД и чл.
200 ЗЗД за установяване
на вземането, обективирано в Заповед №
9140/29.09.2017 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 15232/2017 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, XIV граждански състав, за сумата от
по 15, 10 лв. – ½ наследствена
част от сумата
31, 50 лв., представляваща незаплатена от наследодателя на страните - Л.Б.Д., цена по договор за
продажба на изплащане № ****г., платена от „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД на основание договор
за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от постъпване
на заявлението в съда – 28.09.2017 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди,
че наследодателят на ответните страни
е сключил с „Мобилтел“ ЕАД,
договор за продажба на изплащане
от 27.09.2016 г., по силата на който
закупила и станала собственик на устройство
Myki Watch blue със сериен номер ****, като поела задължение да заплати цена
по погасителен план на 23 равни
месечни вноски от 1, 50 лв. и
една вноска, дължима при подписване
на договора. Последната заплатила единствено вноските за периода месец
октомври и месец ноември 2016 г., поради което с нешлащане на две месечни
вноски договорът бил прекратен предсрочно
на основание т. 12.3 от Договора на
07.04.2017 г., когато настъпила
предсрочната изискуемост. Месечните вноски до края на
срока на договора – 21 вноски, не били заплатени
от длъжника, въпреки че станали
изискуеми, поради което ищцовото дружество, в качеството му на поръчител
по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., заплатило останалите 21 месечни вноски по 1,50
лв., съобразно погасителния план, дължими и незаплатени от наследодателя на ответниците, за периода м. 12.2016 г. – м. 08.2018 г. в общ
размер на 31,50 лв. Твърди, че на основание чл. 143 ЗЗД и чл. 2.2.4 от Договора „Състейнъбъл
бизснес солюшънс“ АД в качеството си на
поръчител уведомил длъжника, че ще
изпълни вместо него задълженията му към „Мобилтел“
АД. Поради липса на доброволно плащане
от страна на длъжника заплатил
на „Мобилтел“ на 16.08.2017 г. сумата от 31,50 лв. Предвид изложеното
поддържа, че в качеството си на
поръчител има изискуемо и ликвидно вземане към ответните
страни в качеството им на наследници
на главния длъжник в размер на 31,50 лв.,
представляваща незаплатени месечни вноски по Договор за
продажба на изплащане № ****г.
Ответните страни - Р.Д. Г.и
Н.Д.Д., конституирани на основание чл. 227, ал. 1 ГПК с
Определение от 16.11.2018
г. в качеството им на наследници на
Л.Б.Д., не са депозирали в законоустановения за това срок
отговор на исковата молба. В първото по делото
съдебно заседание се явява ответната
страна Р. Г., която при изясняване на фактическата страна на правния
спор заявява, че знаела, че
майка й взела нещо на изплащане,
както и че сумите явно не
били платени и трябвало да се
плати. Не сочи доказателства
и няма доказателствени искания.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 143 ЗЗД и чл. 200 ЗЗД.
Производството е по
реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани
в Заповед № 9140/29.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 15232/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV
граждански състав, а именно сумата от 31, 50 лв. – главница, представляваща
непогасено задължение по договор за продажба на изплащане от 27.09.2016 г.,
сключен между Л.Б.Д. и „Мобилтел“ ЕАД, която сума е платена от „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД,
съгласно договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 28.09.2017 г.
до окончателното погасяване и разноски. Заповедта за изпълнение е издадена
против длъжника Л.Б.Д. и е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, чрез
залепване на уведомление на постоянния й адрес, поради което и на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е указал на ищеца да предяви установителен иск
относно вземането си.
Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал.
4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.
В хода на
производството по делото е п. ответната страна Л.Б.Д. (п. на 22.06.2018 г.), поради което и
на основание чл. 227 ГПК с Определение № 11942/16.11.2018 г. съдът е
конституирал като страни в процеса нейните наследници - Р.Д.Г. и Н.Д.Д..
От представения по
делото Договор за продажба на изплащане № ***. се установява валидно възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба между “Мобилтел” ЕАД
(понастоящем - “А1 България” ЕАД) и Л.
Б.Д., по силата на който мобилният оператор е продал на ответната страна
“часовник ***”, със сериен номер ****, срещу насрещното
задължение на купувача да заплати да заплати сумата от 36 лв., както следва
първоначална вноска в размер на 1, 50 лв. и 23 равни месечни вноски. Дължимосттта и размера на всяка погасителна вноска са
посочени, в приложения към договора погасителен план. В т. 12.3. от Договора е
установено, че при неплащане на две последователни месечни вноски от купувача,
всички вноски до пълната стойност на апарата стават изискуеми, като
изискуемостта настъпвала след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа на
купувача до мобилните услуги, предоставени от оператора, във връзка с който
договор е възникнало и продажбеното правоотношение.
В договора страните
са уговорили възможността за обезпечаване на задълженията на купувача, когато
последният е физическо лице, с поръчителство от трето за правоотношението лице
- т. 9.1.2 от Договора. Страните са уговорили, че в случай на плащане на
просрочените задължения от поръчител, то последният има право на регрес към
купувача за платената главница, ведно с лихва за забава от деня на плащането,
ако поръчителят е уведомил длъжника за намерението да плати по направено от
продавача искане за това - т. 15 от договора.
По силата на
представения по делото Договор от 07.11.2014 г., сключен между ищеца и
“Мобилтел” ЕАД, ищцовото дружество е поело задължение
да обезпечи като поръчител задълженията на абонати на оператора - физически
лица, по подписани договори за продажба на вещи, като е установена и
процедурата, изпълнението на която гарантира, че поръчителят действително е
поел ангажимент да обезпечи конкретно вземане - кредитна оценка на потребителя
от ищеца, одобряване на клиента за сключване на договор, подадено уведомление
от оператора за просрочени задължения на одобрения потребител, представляващо
същевременно и покана за плащане в качеството му на поръчител. Действието на
договорът за поръчителство е продължавано чрез сключване на анекси към
последния, като същият е бил валиден и към датата на сключване на договора с наследодателаката на ответните страни.
Представен е приемо-предавателен
протокол № ***г., подписан между страните по договора за поръчителство,
съдържащ списък на лицата, сключили договори с “Мобилтел” ЕАД за закупуване на
вещ, задълженията по които са просрочени от потребителите и които са обезпечени
от поръчителя. Наследодателката на ответните страни е
посочена в списъка – на стр. 1, ред първи.
С уведомление от
ищеца, като поръчител по договора за продажба, до наследодателката на ответните
страни - като купувач по договора и длъжник за цената по него, последната е
уведомена, че са налице просрочия на месечните
вноски, за които ищецът е получил искане от продавача да плати, което
възнамерявал да направи при непогасяване на дълга от страна на потребителя до
14.07.2017 г. В последното е посочено, че вземането по договора за продажба на
изплащане е станало предсрочно изискуемо. Уведомлението е надлежно поучено от
купувача на 21.06.2017 г.
Приложено е
платежно нареждане от 16.08.2017 г., с което поръчителят е заплатил дълга по
описаните в протокола задължения до размера на сумата от 27 177, 77 лв. , в
които е включена и сумата 31, 50 лв. по договора за продажба с Л.Д., видно от
приложения по делото приемо-предавателен протокол по
договора за поръчителство № ***г.
С уведомление изх.
№ 8800/25.08.2017 г., продавачът “Мобилтел” ЕАД е потвърдил спрямо поръчителя -
ищец извършеното от последния плащане на 16.08.2017 г. на сумата от 31, 50 лв.
по процесния договор за продажба.
Пловдивският
районен съд, като взе предвид данните по делото, събраните доказателства и
доводите и възраженията на страните, намира следното от правна страна:
Между
наследодателката на ответните страни Л.Б.Д. и “Мобилтел” ЕАД е възникнало
валидно облигаторно правоотношение по договор за
продажба на изплащане № ****г., по силата на който продавачът е поел задължение
да прехвърли собствеността върху следната движима вещ “часовник ***”, със сериен номер ****, срещу насрещното задължение
на купувача да заплати продажната цена от 36 лв., както следва: първоначална
вноска при подписване на договора в размер на 1, 50 лв. и 23 равни месечни вноски
от по 1, 50 лв.
Установява се, че
предметът на договора е бил предаден на купувача, видно от обективирания
в договора приемо-предавателен протокол от 27.09.2016
г. - подписан от купувача, поради което е настъпила изискуемостта на вземането
на продавача да получи продажната цена, което обаче е било разсрочено на вноски
по съгласие между страните.
Наследодателката на ответните страни не е заплатила две
последователни месечни вноски, поради което вземането по договора е станало
предсрочно изискуемо с обявяването му на последната, получила лично
уведомлението за това на 21.06.2017 г. Обективните предпоставки на предсрочната
изискуемост са настъпили към момента на издаване на фактурата за тези суми – арг. т. 12.3 от Договора, която се издава на датата, определена
за издаване на месечните фактури, след изтичане на 125 дни от спиране на
достъпа на купувача до мрежата.
По делото е
представена от “А1 България” ЕАД (с предишно наименование “Мобилтел” ЕАД)
фактура № ********** от 17.05.2017 г., издадена от “Мобилтел” ЕАД, като към
този момент и съгласно уговориките между страните
следва да се приеме, че са настъпили обективните предпоставки на предсрочната изикуемост. Във фактурата е посочено, че дължимите вноски
за часовник *** са в размер на
сумата от 24 лв., с включени такси
и данъци. В този
смисъл е и изявлението на третото неучастващо
по делото лице - “А1
България” ЕАД (с предишно наименование “Мобилтел” ЕАД) в съпроводителното
писмо, с което представя изисканата от съда фактура на основание чл. 192 ГПК, в което посочва, че представя
фактура, в която са начислени станалите предсрочно изискуеми вноски по договор
за продажба на изплащане № ****г., сключен с Л.Б.Д. с предмет часовник Myki със сериен номер ****.
Вземането на
продавача по договора е било обезпечено с поръчителство от страна на ищеца по
силата на договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен с продавача, чието
правно действие е било продължено с Анекс от 15.03.2016 г. за срок от една
година, считано от 07.11.2016 г.
Договорът за
поръчителство се сключва в писмена форма и представлява съглашение между
кредитора и поръчителя, по силата на което последният поема задължение спрямо
кредитора да отговаря за изпълнението на чуждо задължение – това на главния
длъжник спрямо кредитора, чрез поемане на лично обезпечение на дълга. В
процесния случай вземането на кредитора към наследодателката на ищците е било
надлежно обезпечено със сключване на процесния договор за поръчителство, макар
към момента на сключването му последното да не е било възникнало. Това е така,
тъй като законът с разпоредбата на чл. 138, ал. 2 ЗЗД допуска да се поеме
обезпечение и по отношение на бъдещо задължение, като в процесния договор е
изрично установено, че с подписването му поръчителят обезпечава всички
задължения, породени от договори за продажба на изплащане – раздел II, т. 1 от Договора, какъвто е настоящия случай.
Вземането е индивидуализирано в приложения към приемо-предавателния
протокол от 07.06.2017 г. списък на абонатите и размера на просрочените
задължения.
Съгласно чл. 143 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника
главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за
предявения срещу него иск.
Установява се, че
ищецът е платил сумата от 31, 50 лв., част от посочените в списъка към приемо предавателния протокол от 07.06.2017 г., задължения
на наследодателката на ищците към “Мобилтел” ЕАД, която сума е била дължима по
силата на договор за продажба на изплащане от 27.09.2016 г. Установява се
обаче, че действителният размер на задължението на купувача към продавача –
“Мобилтел” ЕАД, е в размер на сумата от 24 лв., формирана от всички предсрочно
изискуеми вноски по сключения договор за поръчителство, доколкото и съгласно
уговорките на договора, това е сумата, посочена в издадената от продавача на
основание т. 12.3 от Договора фактура. До този размер е основателен предявеният
установителен иск, тъй като отговорността на поръчителя е обусловена от тази на
главния длъжник по договора и последния отговоря спрямо поръчителя, встъпил в
правата на удовлетворения кредитор на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД, до
действителния размер на неговото задължение. За платеното в повече поръчителят
разполага с вземане спрямо неоснователно обогатилия се удовлетворен кредитор.
Обстоятелството, че
възникналото от процесния договор за продажба парично задължение е изпълнено,
подлежи на пълно и главно доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Този правен извод се извежда от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора
разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и
добросъвестно изпълнение на своето правно задължение. В настоящото съдебно
производство този правнорелевантен факт не бе установен.
Съобразно
наследствените квоти на ответните страни, последните дължат на ищцвото дружество сумата от по 12 лв. или в общ размер от
24 лв., като над тази сума, до пълния предявен размер от 15, 75 лв. или в общ
размер от 31, 50 лв.
С оглед изхода на
правния спор в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в
производството по делото разноски. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на
ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Присъдените със заповедта за
изпълнение разноски не се включват
в предмета на установителния иск по чл. 422
ГПК, а представляват законна
последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като
съдът, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да разпредели
отговорността за разноски по издаване
на заповедта за изпълнение, като съдът се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство
Предвид така
изложеното и с оглед изхода на правния спор, съобразно уважената част от иска,
на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД, в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 293, 33 лв. – разноски в заповедното производство от сторените в
размер на 360 лв. за адвокатско възнаграждение и 25 лв. за държавна такса,
както и сумата от 293, 33 лв. – разноски в първоинстанционното
производство от сторените в размер на 360 лв. за адвокатско възнаграждение и 25
лв. за държавна такса.
Разноски в полза на
ответните страни не следва да бъдат присъждани, доколкото такива не са сторени
в хода на разглеждане на производството по делото.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 143 ЗЗД и
чл. 200, ал. 1 ЗЗД, че Р.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** – наследник на
Л.Б.Д., п. на 22.06.2018 г., дължи
на "Състейнъбъл
Бизнес Солюшънс" АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" № 81, вх.
Б, ет. 1, сумата от 12 лв., представляваща ½
наследствена част от сумата от 31, 50 лв., представляваща незаплатена от
наследодателя й Л.Б.Д. цена по договор за продажба на изплащане № ****г., която
сума е платена от „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД, съгласно договор за поръчителство от
07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 28.09.2017 г., до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния му предявен размер от 15, 75 лв.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 143 ЗЗД и чл. 200, ал. 1 ЗЗД, че Н.Д.Д., ЕГН
**********, с адрес *** – наследник на Л.Б.Д., п. на 22.06.2018 г., дължи на "Състейнъбъл Бизнес Солюшънс"
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"България" № 81, вх. Б, ет. 1, сумата
от 12 лв., представляваща ½
наследствена част от сумата от 31, 50 лв., представляваща незаплатена от
наследодателя й Л.Б.Д. цена по договор за продажба на изплащане № ****г., която
сума е платена от „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД, съгласно договор за поръчителство от
07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 28.09.2017 г., до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния му предявен размер от 15, 75 лв.
ОСЪЖДА Р.Д.Г.
и Н.Д.Д. да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на "Състейнъбъл
Бизнес Солюшънс" АД сумата от 293, 33 лв. – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 15232/2017 г. на Районен съд – Пловдив, XIV граждански състав, и сумата от сумата от 293, 33 лв. – разноски в първоинстанционното производство по гр.д. 3075/2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ПК