№ 1561
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20221000501274 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №266948/15.12.2021г., постановено по гр.д.№7264/2019г., СГС е
- ОСЪДИЛ М. Х. В., ЕГН**********, Г. Н. К., ЕГН********** и Е. Б. Ф.,
ЕГН********** да заплатят на „Финанс Холд България“ООД, ЕИК200735614 солидарно
сумата 44 000лв. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД, представляваща главница по
договор за заем от 01.02.2013 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-
03.06.2019 г. до изплащането.
- ОТХВЪРЛИЛ иска на „Финанс Холд България“ООД, ЕИК200735614 против М.
Х. В., ЕГН**********, Г. Н. К., ЕГН********** и Е. Б. Ф., ЕГН********** за сумата 32
120лв. с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. т. 7, изр. последно от договор за заем от 01.02.2013
г., представляваща неустойка за забава за периода 03.06.2016 г. -03.06.2017 г.
Срещу решението в частта, в която ответникът М.В. е бил осъден да заплати на
„Финанс Холд“АД солидарно с другите двама ответница главница в размер на 22 000лв.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, е постъпила жалба от
М.В., в която се правят оплаквания за неговата недопустимост и неправилност.Същият не е
бил надлежно уведомен за исковото производство е и бил представляван от лице, което не е
разполагало с нужната представителна власт, което е основание за обезсилване на
обжалваното решение и прекратяване на производството по делото.В условията на
1
евентуалност се привежда аргументация за неговата неправилност.От съдържанието на
сключения между страните договор за паричен заем се установява, че в случай на просрочие
на плащането на две поредни месечни вноски, главницата и изтеклите, но неплатени
възнаградителни лихви, стават автоматично предсрочно изискуеми.Съгласно ТР№3/2017г.
на ОСГТК на ВКС, при настъпила предсрочна изискуемост на главницата, след датата на
настъпване на изискуемостта кредиторът може да претендира само непогасената главница,
ведно със законната лихва върху същата, но не и предвидената занапред възнаградителна
лихва.По твърдения на ищеца единственото плащане по договора за заем в размер на
1 760лв. е било извършено на 17.04.2013г., което означава, че към момента на извършване
на последващото частично погасяване на дълга в размер на 22 000лв. - на 06.03.2014г. и
07.03.2014г., изискуеми са били 2-ра и 3-та вноска за договорна лихва, както и на главница в
размер на 44 000лв.Недължими се явяват пък вноските за договорна лихва от 4-та до 13-та
включително.Ако се следва поредността на погасяване по чл.76 от ЗЗД, за погасени следва
да се считат 2 изискуеми вноски за договорна лихва, а с останалата част трябва да се погаси
частично предсрочно изискуемата главница.Моли съда да отмени решението в обжалваната
му част и постанови друго по същество, с което да отхвърли предявения иск за заплащане на
главница за разликата над 22 000лв.
В срок е постъпил отговор от ищеца „Финанс Холд“АД, в който се изразява
становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на решението в
обжалваната му част.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Подадената жалба е в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.
Разгледана по същество е неоснователна.
Неоснователни са оплакванията, които са свързани с допустимостта на решението в
обжалваната му част.Евентуалните процесуални нарушения, които е допуснал съда във
връзка с надлежното уведомяване на ответника за образуваното срещу него исково
производство не могат да обусловят недопустимост на постановеното решение.Същите биха
довели до ограничаване правото му на защита в производството пред първоинстанционния
съд, което би му позволило да заяви пред въззивната инстанция за първи път защитни
средства, които не е могъл да предяви поради допуснати от съда нарушения.В случая
ответникът М.В. е бил представляван от двама процесуални представители, единият от
които е получил и препис от исковата молба и доказателствата, до приключване на устните
състезания пред СГС не е бил поставян въпроса за липсата на представителна власт на
двамата пълномощника, поради което следва да се приеме, че лицето е било надлежно
уведомено и представлявано по делото.
Не е спорно, а се установява от представените по делото доказателства, че на
01.02.2013г. е сключен Договор за заем №158 между „Финанс Холд“АД и М. В., Е. Ф. и Г.
К., по силата на който дружеството е предоставило на последните заем в размер на
44 000лв., която сума е следвало да се върне за срок от 24 месеца, ведно с възнаградителна
2
лихва в размер на 4% месечно върху непогасената част от главницата.В чл.8 от договора е
било предвидено, че в случай на просрочие на плащането на две поредни месечни вноски,
главницата и изтеклите, но неплатени възнаградителни лихви, стават автоматично
предсрочно изискуеми от момента на забавата на втората неплатена вноска.
От заключението по допуснатата пред първоинстанционния съд ССЕ, кредитирано от
съда като обективно и компетентно дадено се установява, че на 06.03.2014г. заемателят Г.К.
е внесъл в касата на „Финанс Холд България“ООД сума в размер на 10 000лв., за което му е
бил издаден ПКО от същата дата, като основанието на извършеното плащане е било
„просрочени вноски по договор за заем №158“.Получената сума е осчетоводена в
счетоводството на дружеството, като са увеличени средствата в касата, както и на
приходите от лихви.На 07.03.2014г. Г.К. внася на каса по сметка на кредитора в
„КТБ“АД/н./. сумата от 12 000лв., като основанието за плащане е било „Договор за заем
0158“.Плащането е било осчетоводено по идентичен начин.
Страните не спорят, че заемателите са заплатили през 2013г. сумата от 1 760лв., а
останалите плащания по договора са били осъществени през м.03.2014г., което означава, че
са изпаднали в забава по отношение на задължението си да заплащат уговорените месечни
погасителни вноски. Тъй като просрочието е било по отношение на повече от две месечни
вноски, то в полза на кредитора е възникнало правото да обяви цялото задължение за
предсрочно изискуемо.Предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за
потребление по чл. 240 ЗЗД представлява преобразуващо право на кредитора за изменение
на договора, което се упражнява с едностранно волеизявление. Волеизявлението следва да
достигне до насрещната страна и поражда действие, ако са били налице обективните
предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в
закона.Страните не могат предварително да уговорят, че при неплащане или настъпването
на други обективни обстоятелства целият заем става предсрочно изискуем, без да е
необходимо волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост/
Решение № 200 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 665/2018 г., I т. о., ТК/.
В случая кредиторът не е упражнил правото си да направи цялото задължение за
предсрочно изискуемо, което означава, че към 06/07.03.2014г. е настъпил падежа на 12
погасителни вноски, включващи редовна главница и договорна лихва/с първото плащане е
погасено вземането за лихва за м.03.2013г./.Извършеното от един от солидарните длъжници
плащане не е било достатъчно да погаси цялото задължение, поради което погасяването на
задълженията е следва да бъде по указания в разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД ред, което
означава, че първо се погасяват лихвите, а след това главницата.В процесния случай
получената сума е била отнесена за погасяване на вноските за договорна лихва от 2-ра до 13-
та, както и частично 14-та вноска.Задължението за главница е останало изцяло непогасено.
От горното следва, че предявеният иск за заплащане на главницата по сключения
между страните договор за заем е изцяло основателен.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
3
поради което решението в обжалваната му част като правилно следва да бъде потвърдено.
В полза на ищеца следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция
разноски, които са в размер на 1 200лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №266948/15.12.2021г., постановено по гр.д.№7264
/2019г. на СГС в частта, в която М. Х. В., ЕГН********** е бил осъден солидарно с Г. Н.
К., ЕГН********** и Е. Б. Ф., ЕГН********** да заплати на „Финанс Холд България“ООД,
ЕИК200735614, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД, главница по договор за заем
от 01.02.2013 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-03.06.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата за разликата от 22 000/двадесет и две хиляди/лв. до
44 000/четиридесет и четири хиляди/лв.
ОСЪЖДА М. Х. В., ЕГН********** да заплати на „Финанс Холд България“ООД,
ЕИК200735614 сумата от 1 200/хиляда и двеста/лв., представляваща направените пред
въззивната инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4