№ 788
гр. Велико Търново , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110100449 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Р. ХР. Т. срещу О. В. Т., с която се
иска осъждането на ответника за сумата от 6 000.00 лева - обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от нахапване от
бездомно куче, както и за сумата от 80.00 лева – обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи в заплатена такса за преглед.
Ищцата твърди, че на 27.9.2020 г., около 16:20 часа, в с. Шереметя е нахапана от
бездомно куче, като в резултат от нападението са й причинени редица наранявания. Заявява,
че в рамките на последвалото лечение са извършени множество медицински манипулации,
всички свързани с разход на средства, болки и неудобства. Счита, че кметът на О. В. Т. е
имал задължение да осигури настаняването на безстопанствени кучета в приюти, а самата
Община е била длъжна да вземе мерки за предотвратяване на агресивното поведение на
кучетата към хората.
Ответникът оспорва претенцията. Заявява, че липсват доказателства за механизма на
твърдяното увреждане, както и че при справка в личните досиета на заловените
безстопанствени кучета за м. септември 2020 г. е установено, че в отдел „Околна среда” не е
постъпвал сигнал за агресивно безстопанствено куче с даденото от ищцата описание. Счита,
че липсва противоправно деяние, довело до увреждане на ищцата, респ. причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилото увреждане.
С определение от 8.3.2021 г. като трето лице-помагач на ответника е конституиран ЕТ.
"П..
1
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявения иск и
моли за неговото уважаване, а процесуалният представител на ответника поддържа
заявеното оспорване.
Трето лице-помагач, редовно призовано, не изпраща представител и не взема
становище по молбата.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са осъдителни искове по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Oт представеното съдебномедицинско удостоверение е видно, че при извършен на
1.10.2020 г. преглед на ищцата са установени разкъсно-контузни рани в областта на дясната
мишница и дясната лакътна става с оток на меките тъкани, както и множество охлузвания
по предно-външната част на дясната предмишница. Съдебният медик е заключил, че
причинените увреждания могат да са получени в резултат от нападение на куче, като същите
са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота и съпроводено с болки и
страдания по време на възстановителния процес. От представения фискален бон от
22.10.2020 г. се установява, че за издаване на горепосоченото удостоверение ищцата е
заплатила сумата от 80.00 лева.
По делото не е спорно, а се установява от договор от 11.3.2020 г., сключен между
Община В.Търново и ЕТ. "П. на основание чл. 112, ал. 1 ЗОП, вр. чл. 68, ал. 1 ППЗОП, че
ответникът е възложил на третото лице-помагач да организира залавянето,
транспортирането до кастрационен център или приют и връщането по местата на залавяне
(при необходимост) и други услуги, свързани с намаляване популацията на
безстопанствените кучета. Изпълнителят е следвало да извършва възложената му дейност
ежедневно в гр. Велико Търново, а в другите населени места на територията на О. В. Т. –
при необходимост след възлагане, при заявка на кметовете/кметските наместници.
По делото са представени в табличен вид личните досиета на заловените
безстопанствени кучета на територията на О. В. Т. в периода 1.9.2020 г. – 30.9.2020 г., от
които се установява техния цвят, мястото и датата на залавяне, извършените ветиринаро-
медицински манипулации и мястото, на което са върнати.
От заключението по изслушаната съдебно-медицинска експертиза се установява, че
срокът за лечение и възстановяване при ищцата е продължил около 20 дни, като към датата
на изготвяне на заключението са налице оплаквания от поносима преходна болка в дясната
мишница, лакът и рамо. Отразено е, че в областта на дясната мишница все още са налице
два белега от зараснали рани от ухапвания с козметичен характер, които вероятно ще
останат за цял живот с тенденция за частично избледняване при допълнително лечение.
2
В съдебно заседание вещото лице по съдебномедицинската експертиза заявява, че
механизмът на уврежданията е този, посочен в исковата молба – действие на предмет с
изразен връх или ръб, каквито са кучешките зъби.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Христо Христов,
в който последният заявява, че е пристигнал при ищцата, след като нападението над
последната вече е било приключило. Описва, че в момента на пристигането му доведената
му дъщеря е била с лице към улично куче, като дясната й ръка е била ожулена и в кръв, а
самата Радослава е била в шок. Заявява, че е изгонил кучето, след което с ищцата са
тръгнали за Бърза помощ, като междувременно е подал сигнал на тел. 112.
При така установената фактическа обстановка съдът намира иска за доказан по
своето основание.
Ищцата претендира от ответната страна да й заплати обезщетение за претърпените от
нея имуществени и неимуществени вреди вследствие от ухапване от безстопанствено куче
на територията на Община В. Търново.
За да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя в
хипотезата на граждански деликт, ищцата следваше да установи събитието, от което е
настъпило увреждане на здравето й, противоправността му, настъпилите вреди и техния
размер, причинно-следствената връзка между деянието и вредите, както и обстоятелствата,
водещи до ангажиране на отговорността на възложителя – възлагане на работа на
деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й.
Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗЗЖ, Министерският съвет по предложение на министъра на
земеделието, храните и горите приема Национална програма за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на Република България, а съгласно ал.
2, министърът на земеделието, храните и горите издава наредба за прилагане на
националната програма и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на
финансиране и отчетност. Съгласно ал. 3, общинските съвети приемат програма за
изпълнение на националната програма и план за действие на съответната община, които
отговарят на изискванията на наредбата по ал. 2, а съгласно ал. 4, кметовете на общини
организират изпълнението на програмата и плана по ал. 3 и ежегодно до 1 март внасят отчет
за изпълнението на програмата до изпълнителния директор на Българската агенция по
безопасност на храните. Според чл. 47 ал. 3 ЗЗЖ, кучетата, за които не се явяват лица по ал.
2 (желаещи да ги отглеждат) се маркират и се настаняват във временни приюти, определени
от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети. Тези кучета са
под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животни или други лица,
които са подписали декларация за спазване на изискванията на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗЖ.
Съгласно чл. 59 ал. 3 ЗЗЖ, органите на местната власт осъществяват контрол за изоставяне
на животни на територията на общината, за идентификация и регистрация на кучета, върху
3
кучетата, настанени във временни приюти, определени от съответния общински съвет или
върнати по местата, от които са взети. Съгласно §5 от ПЗР на Закона за защита на
животните, в тригодишен срок от влизането в сила на закона (31.1.2008 г.) общинските
съвети и кметовете на общини осигуряват настаняването на безстопанствените животни в
приюти. От всичко изложеното до тук следва, че по силата на закона ответната община има
задължение да осъществява надзор над безстопанствените кучета на нейна територия,
поради което е материално-правно легитимирана да отговаря по предявените срещу нея
искове за обезвреда. В сега действащия закон – ЗЗЖ, за разлика от отменения Закон за
ветиринарномедицинската дейност, липсва легална дефиниция на понятието
„безстопанствени животни” респ. „безстопанствени кучета”. Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗВМД
(отм.), безстопанствени животни са тези родени като такива, загубени, или изоставени от
собствениците, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място. Съдът
намира, че и към настоящият момент преценката дали едно куче е безстопанствено следва да
почива на горните критерии.
В случая от приложеното съдебномедицинско удостоверение, от заключението на
допуснатата съдебномедицинска експертиза и от показанията на св. Христов безспорно се
установява, че ищцата е получила травматични увреждания, които са причинени от ухапване
на куче. Съдът намира за установен и фактът, че кучето, нахапало ищцата, е било бездомно,
като за да достигне до този извод, съобразява показанията на св. Христов, който заявява, че
кучето е било без каишка или наморник, без конкретна порода и белези, че е на някое лице,
както и че след като същото е било върнато в с. Шереметя вече е било с поставена марка.
Самият факт, че кучето се е придвижвало свободно, без каишка и без придружаващо го лице
е достатъчен, за да се направи извод, че същото е безстопанствено. На свой ред, ответникът
не са ангажирани насрещни доказателства за установяване, че кучето не е безстопанствено,
като представената таблична справка не може да установи това обстоятелство. Напротив, от
приложената справка е видно, че ден след сочения инцидент в с. Шереметя е било заловено
безстопанствено куче, отговарящо на описанието на св. Христов. От друга страна, дори да
беше безспорно установен фактът, че в този период в с. Шереметя няма заловени
безстопанствени кучета (или кучета с описанието на св. Христов), това не води до извод, че
кучето, нападнало ищцата, не е безстопанствено, най-малкото поради факта, че е напълно
възможно кучето да се е придвижило извън населеното място или просто третото лице-
помагач на ответника да не е изпълнило задължението си по залавянето му.
Обстоятелството, че според писмата на РУ – Велико Търново на 27-ми или 28.9.2020 г.
служители на управлението не са посещавали сигнал на тел. 112 относно безстопанствено
куче, нахапало гражданин в с. Шереметя, по никакъв начин не може да промени горния
извод, доколкото дали такъв сигнал е посетен от полицейски служители, или не, както и
дали сигнал въобще е бил подаден, не променя факта, че по делото е установено нахапване
от безстопанствено куче.
Предвид приетото в предходния абзац, че безстопанствените кучета са под надзора на
4
ответната община, последната носи отговорността за причинените на ищцата вреди. Същите
са установени по своя вид, характер интензитет, като съдът приема за безспорно установени
както физическите, така и психическите болки и страдания, за които са събрани гласни и
писмени доказателства и е прието заключение по допусната съдебномедицинска експертиза.
За да бъде определен размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
следва да се изходи от принципа на справедливостта с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
както и от установените по делото вредни последици. Дължи се обезвреда на телесните и
психическите увреждания на пострадалия и претърпените във връзка с тях болки, страдания,
негативни емоции и дискомфорт. Въведеният от закона критерий е детерминиран от редица
обективно съществуващи обстоятелства, сред които актуалната икономическа ситуация в
страната, общественото възприемане на справедливостта, характерът на уврежданията,
възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяване, времето, изминало от увреждането,
положените от пострадалия усилия за преодоляване на последиците и др. Затова в тежест на
пострадалия е да установи претърпените от него болки и страдания, като доказването им не
е ограничено и може да бъде постигнато с всички доказателствени средства предвидени в
ГПК.
В настоящия случай на ищцата са причинени разкъсно-контузни рани в областта на
дясната мишница и дясната лакътна става с оток на меките тъкани, както и множество
охлузвания по предно-външната част на дясната предмишница, като според заключението
на съдебномедицинската експертиза срокът за лечение и възстановяване е продължил около
20 дни. През този период ищцата несъмнено е изпитвала затруднения в бита при
използването на дясната си ръка, като без съмнение при нея са били налични негативни
емоции и дискомфорт, дължащи се на изпитваната физическа болка. При определяне
размера на обезщетението съдът съобразява още и обстоятелството, че в резултат от раните
са налични два белега, които, макар и с козметичен характер, вероятно ще останат за цял
живот, както и претърпения емоционален стрес, дължащ се на изпитаната уплаха. С оглед
на така установеното, съдът намира, че справедлив размер за обезщетяване на претърпените
от ищцата неимуществени вреди се явява сумата от 3 500.00 лева. При определяне размера
на обезщетението съдът съобразява и обстоятелството, че възстановяването на ищцата все
пак е минало без усложнения, като се очаква субективните болки от преходна болка да
отшумят напълно, т.е. че здравословното й състояние е възстановено в пълен обем и по
отношение на същото не се очакват негативни последици. С оглед на това, за разликата до
пълния предявен размер от 6 000.00 лева претенцията се явява неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Ответникът следва да заплати на ищцата и сумата от 80.00 лева за претърпените от
последната имуществени вреди, изразяващи се в разходи за преглед и издаване на
съдебномедицинско удостоверение.
По разноските.
5
Предвид изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 851.85
лева за направените от последната разноски за заплатена държавна такса, депозит за вещо
лице и адвокатски хонорар съразмерно с уважената част от исковете.
На основание, чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част на исковете, а именно сумата от 123.36 лева, представляваща част от
определеното юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. В. Т., представлявана от ***, да заплати на Р. ХР. Т., ЕГН **********
сумата от 3 500.00 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от нахапване от бездомно куче, сумата от 80.00 лева –
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи в заплатена такса за преглед и за издаване
на съдебномедицинско удостоверение, както и сумата от 851.85 лева - направени разноски
съразмерно с уважената част от исковете, като отхвърля иска за неимуществени вреди за
разликата до пълния размер от 6 000.00 лева.
ОСЪЖДА Р. ХР. Т., ЕГН ********** да заплати на О. В. Т., представлявана от ***,
сумата от 123.36 лева - юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6