Р Е Ш Е Н И Е № 260023
град Шумен,
04.02.2021г.
Шуменски окръжен съд в закрито заседание на
четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова 2. мл. с. Соня Стефанова
Като разгледа докладваното от младши съдия
Стефанова в.гр.дело № 13 по описа за 2021 година на Шуменски окръжен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба вх. № 261493/ 30.11.2020
год. (пощ. клеймо от 27.11.2020 год.) от „Драгоево“ ЕООД, ЕИК: , със седалище и
адрес на управление: гр. Т..., представлявано от управителя П.Д.А.срещу
Постановление изх. № 12928, изготвено от ЧСИ Р.Р., с рег. № *по НК, с район на
действие ШОС по изп. дело № 2018*0411291, с което съдебният изпълнител е
отказал прекратяване на изпълнението по посоченото изпълнително дело на осн.
чл. 433, ал. 1, т.1 от ГПК и е пристъпил към събиране на паричната
равностойност на роторна трошачка тип „Макрум 4098“, определена в размер на
307200 лева. Жалбоподателят навежда твърдение, че атакуваното постановление е
неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че е налице влязло в сила съдебно решение
на АС при БТПП, с което било установено, че фактическата власт върху процесната
моторна трошачка тип „Макрум 4098“ е предадена на 09.03.2015 год. на
взискателя. Счита, че посоченото съдебно решение има характер на документ по
чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което съдебният изпълнител е следвало да
прекрати изпълнителното производство. Излага, че съдебният изпълнител
незаконосъобразно е отказал първо да установи местонахождението на процесната
машина, преди да пристъпи към приложението на чл. 521, ал. 2 от ГПК.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят
“ЕВРОТУР – Т” ЕООД, представлявано от О.Л.Т.- управител е депозирал писмено
възражение по жалбата, в което излага становище за нейната недопустимост, в
условие на евентуалност - неоснователност. Сочи, че е налице влязло в сила
съдебно решение по предходна жалба с идентично съдържание, поради което намира,
че е налице СПН по този въпрос, а повторна жалба е недопустима. В условие на
евентуалност, счита, че хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК не е налице,
тъй като в случая производството е образувано за изпълнение на непарично
вземане – предаване на движима вещ.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ Р.Р. е
изложил мотиви по отношение на обжалваното постановление, в които излага доводи
за недопустимост на жалбата, поради просрочие. В условие на евентуалност, счита
същата за неоснователна. Навежда твърдения за липса на основания за
прекратяване на делото.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, при наличието на правен интерес.
След
като се запозна с материалите по делото, настоящата инстанция съобрази от
фактическа страна следното:
Приложеното изп.д.№ 2018*0411291, по описа на
ЧСИ Р.Р., с рег. № *с район на действие ШОС, е образувано първоначално под №
2015*0400919 по описа на ЧСИ А.Т. с рег. № *, по молба от 01.10.2015г. от
„Евротур-Т“ ЕООД гр.Е., представлявано от управителя О.Л.Т., против „Драгоево“
ЕООД с. Д.представлявано от управителя П.Д.А., с приложен към него изпълнителен
лист от 25.07.2012 г. по ч.гр.д. № 414/2010 г. на ВПРС, с който длъжникът е
осъден да предаде на кредитора следната движима вещ, обременена със залог:
роторна трошачка „Макрум 4098“, инв. № 103/89, с пазарна цена 307200лв.с ДДС,
както и разноски по делото в размер на 6144лв. държавна такса и сумата 6000 лв.
адвокатско възнаграждение. Изпълнителният лист е издаден след влизане в сила на
решение № 61/ 20.04.2012 год., постановено по гр.д.№ 538/2010 г. на ШОС, с
което е признато за установено, че настоящият взискател има вземане срещу
длъжника за предаване на процесната роторна трошачка.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят на осн. чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ е овластил съдебният изпълнител да прави справки, да бъде пазач на описаното имущество и да предприеме всички необходими действия за обезпечаване и събиране на вземането, в случая – за демонтаж, транспортиране и предаване на процесната машина.
На длъжника неколкократно са връчвани
уведомления за насрочено предаване на движимата вещ на взискателя „Евротур-Т“
ЕООД, но до предаване на вещта така и не се е стигнало. Междувременно
изпълнителното производство е било спряно, съгласно обезпечителна заповед по
ч.гр.д. 572/2015 г. по описа са РС – Велики Преслав, с която е допуснато
обезпечение на бъдещ отрицателен установителен иск, предявим от длъжника в
изпълнителното производство срещу взискателя. От приложеното решение №
69/20.06.2017 г. по т.д. № 107/2016 г.
по описа на Софийски окръжен съд, влязло в законна сила на 14.05.2020 г.
се установява, че е отхвърлен предявеният от „Драгоево“ ЕООД, срещу „Евротур-Т“
ЕООД отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 и 2 от ГПК, за признаване за
установено по отношение на ответника, че
„Драгоево“ ЕООД не дължи на „Евротур- Т“ ЕООД връщане /предаване на
владението/ на следната движима вещ – роторна трошачка тип „Макрум 4098“,
предмет на сключен между страните договор за оперативен лизинг на движимо
имущество от 17.03.2008 г. с цена на вещта 307200лв. с вкл. ДДС, за което е
издаден в полза на „Евротур- Т“ ЕООД изпълнителен лист по ч.гр.д. № 414/2010 г.
на ВПРС, въз основа на който е образувано и се води настоящото изпълнително
производство. На това основание с определение № 358/ 02.06.2020 год. по ч.гр.д.
№ 572/ 2015 год. по описа на РС – Велики Преслав, влязло в законна сила на
18.06.2020 г., е отменено допуснатото обезпечение чрез спиране на изпълнението
по настоящото изпълнително дело.
Изготвена е покана за принудително
изпълнение, връчена на длъжника на 18.09.2020 г. при отказ да бъде
получена.
На 05.10.2020 г. е депозирана молба от длъжника с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК, към която е приложен приемо-предавателен протокол от 09.03.2015 г. С Постановление от 06.10.2020 г. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство. Постановлението е атакувано от длъжника като на настоящия съдебен състав е служебно известно, че с постановеното Решение № 260063 от 26.11.2020 г. по в.гр.д. №433 по описа за 2020 г. на ШОС жалбата е оставена без уважение.
На 09.11.2020 год. е подадена нова молба от
длъжника с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл.433, ал.1, т.1 ГПК, към която е приложено влязло в сила Решение на АС при
БТПП по ВАД 12/18 от 09.03.2020 год. С атакуваното в настоящия случай
постановление изх. № 12928/ 11.11.2020 год. (л. 450 от ИД) частният съдебен
изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство като е приел, че
представеното решение на АС при БТПП по ВАД 12/18 не може да се характеризира
като документ, годен да доведе до прекратяване на производството нито на осн.
чл. 433, ал.1, т. 1, нито на осн. чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Видно от представеното Решение на АС при БТПП
по ВАД 12/18 от 09.03.2020 год., влязло в сила на същата дата, е отхвърлен предявеният
от взискателя срещу длъжника иск с пр. осн. чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 347,
ал. 2 от ТЗ за осъждане на последния да заплати на ищеца сумата от 94500 лева
(частичен иск от общо 164300 лева), представляваща обезщетение за неоснователно
задържане и ползване на Роторна трошачка тип „Макрум 4098“ за периода от
01.06.2015 год. до 31.12.2017 год., предадена на ответника по силата на Договор
за оперативен лизинг на движимо имущество от 17.03.2008 год., подлежаща на
връщане на ищеца, поради разваляне на договора.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
На първо място, настоящият съдебен състав намира, че жалбата не е просрочена, каквито твърдения навежда частният съдебен изпълнител в становището си. С разпоредбата на чл. 436, ал. 1 от ГПК е предвиден срок, в който може надлежно да се упражни правото да се обжалва акт или действие на съдебния изпълнител на основание чл. 435 от ГПК. Съгласно чл. 436, ал.1 от ГПК срокът за обжалване на съответното изпълнително действие, предмет на жалбата, е двуседмичен от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. В случая е налице хипотезата на съобщаване на издаденото постановление, но не може да се достигне до извод, че това съобщаване е извършено надлежно на 12.11.2020 год. с предоставяне на копие от атакуваното постановление от лицето С.П.(л.451 от ИД). Действително, същата е упълномощена от П.Д.А.в качеството му на управител и представител на „Драгоево“ АД да представлява дружеството пред различни държавни и общински органи и институции, в това число пред съдебно - изпълнителна служба, като пълномощното не е ограничено със срок, а липсват данни последното да е оттеглено от упълномощителя или пълномощникът да се е отказал от дадените му пълномощия. По делото липсват данни, обаче, законният представител на дружеството да е упълномощил С.П.да приема книжа и съобщения за дружеството със задължение да му ги предаде. Няма и молба до съдебния изпълнител, изходяща от П.А., в която последният да е поискал книжата по делото да се предоставят на С.П.със задължение да ги доведе до знанието му. Предвид изложеното, не може да се приеме, че след като на 12.11.2020 год. С.П.е получила копие от постановлението, на същата дата е уведомено и дружеството длъжник. Ето защо, доколкото липсват доказателства атакуваното постановление да е изпратено и получено от законния представител на дружеството длъжник, настоящият съдебен състав приема, че настоящата жалба е депозирана в срок.
Не е основателно и релевираното от взискателя възражение за недопустимост на жалбата, поради наличието на предходно произнасяне на съда по идентично постановление на съдебния изпълнител, с което било отказано прекратяване на изпълнението на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. В случая се касае за жалба срещу ново постановление на съдебния изпълнител, различно от това, по което съдът вече се е произнесъл. То подлежи на обжалване на общо основание по начина и в сроковете, указани в процесуалния закон, а обстоятелството, че съдът се е произнесъл по друго постановление, с което също е отказано прекратяване на изпълнителното производство, не рефлектира върху допустимостта на жалбата.
Въпреки
гореизложеното, жалбата в частта, в която се атакува пристъпването към събиране
на паричната равностойност на роторна трошачка тип „Макрум 4098“, определена в
размер на 307200 лева, е процесуално недопустима и като такава следва да бъде
оставена без разглеждане. Изложените твърденията за допуснати от ЧСИ нарушения не
могат да бъдат подведени под никое от изчерпателно посочените основания в чл.
435, ал.3 от ГПК
за обжалване. Настоящата жалба в тази си част няма характер и на
жалба по чл. 521, ал. 3 от ГПК. По този ред се обжалва постановлението, с което
съдебният изпълнител сам (след изслушване на страните, а при необходимост – и
след разпит на свидетели и вещо лице) е определил равностойността на вещта,
която не е намерена у длъжника или е развалена. В случая равностойността на
процесната машина е посочена в изпълнителния лист и същата стойност е отразена
в атакуваното постановление.
В частта, в която се обжалва отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т.1 от ГПК, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва конкретно и лимитативно изброени изпълнителни действия на съдебния изпълнител, между които е отказът му да прекрати изпълнително дело на някои от основанията, предвидени в чл. 433, ал. 1 от ГПК.
Съгласно нормата на чл. 433, ал. 1 от ГПК, която изчерпателно урежда хипотезите на прекратяване на изпълнителното производство, право да искат такова имат взискателят - по чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК и длъжникът - по т. 1 и т. 3 – 8 на същия член. Нормата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК гласи, че съдебният изпълнител прекратява изпълнителното производство, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена, или внесена за взискателя, преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска.
Видно от материалите по делото, длъжникът е
депозирал молба вх. № 10485/09.11.2020 год. за прекратяване на производството,
поради наличието на влязло в сила Решение на АС при БТПП по ВАД 12/18, в
мотивите на което било прието, че дружеството длъжник е върнало процесната
машина на взискателя на 09.03.2015 год. Излага, че предвид обвързващата сила на
мотивите на посоченото решение, следва да се приеме, че е изпълнил задължението
си и е върнал вещта на взискателя още на 09.03.2015 год., преди възобновяването
на изпълнителното дело. С допълнителна молба вх. № 10580/ 11.11.2020 год. законният
представител на дружеството длъжник е уточнил, че моли изпълнителното дело да
бъде прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Следва да се отбележи, че цитираната норма касае единствено изпълнението на парично вземане, не и изпълнението на задължение за предаване владението на движима вещ, какъвто е настоящият случай, поради което същата е неприложима. Жалбоподателя не релевира наличието на друго от лимитативно изброените основания за прекратяване на изпълнителното производство, а и от приложените по делото доказателства е видно, че такова не е налице.
С оглед изложеното, жалба с вх. № 261493/ 30.11.2020 год. (пощ. клеймо 27.11.2020 год.), в частта й, в която се атакува пристъпването към събиране на паричната равностойност на роторна трошачка тип „Макрум 4098“, определена в размер на 307200 лева, е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Жалбата в частта, в която се атакува отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Шуменски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалба вх. № 261493/ 30.11.2020 год., депозирана от „Драгоево“ ЕООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. Т..., представлявано от управителя П.Д.А.срещу Постановление изх. № 12928/ 11.11.2020 год., изготвено от ЧСИ Р.Р., с рег. № *по НК, с район на действие ШОС по изп. дело № 2018*0411291, в частта, в която се атакува пристъпването към събиране на паричната равностойност на роторна трошачка тип „Макрум 4098“, определена в размер на 307200 лева и ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 13 по описа за 2021 год. на Шуменски окръжен съд, в тази част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 261493/ 30.11.2020 год., депозирана от „Драгоево“ ЕООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. Т..., представлявано от управителя П.Д.А.срещу Постановление изх. № 12928/ 11.11.2020 год., изготвено от ЧСИ Р.Р., с рег. № *по НК, с район на действие ШОС по изп. дело № 2018*0411291, в частта, в която се атакува отказът на частния съдебен изпълнител да прекрати изпълнителното производство по горепосоченото изпълнително дело на осн. чл. 433, ал. 1, т.1 от ГПК.
На осн. чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ГПК решението, имащо характер на определение, в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, подлежи на обжалване през Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му, а в частта, с която жалбата е оставена без уважение, решението е окончателно, съгласно чл. 437, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.