О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.София, .2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание, в
състав:
Председател: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
Членове:
ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА
СТОЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Стоева ч.гр.д. № 2073/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл. 435, ал. 5 ГПК.
Подадена е жалба от трето за
изпълнението лице-„Ф.” АД, против действия на ЧСИ Г.Н., с район на действие
СГС, по изп. д. № 20199230400361, обективирани в протокол от 08.01.2020г.
Жалбоподателят твърди, че от
05.10.2009г. владее и ползва имота, предмет на принудително изпълнение по
чл.522 ГПК на валидно и действащо правно основание, противопоставимо на
взискателя Изпълнителното дело било образувано по изпълнителен лист от
21.10.2019г., издаден по заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК, въз основа
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 28.08.2019г., с
който продавачът и длъжник по изпълнителното дело „В.2.” ООД се задължил да
предаде имота на купувача и взискател по изпълнението Г.М.. Изпълнителният
титул нямал действие срещу жалбоподателя, който бил трето за договора лице. По
тези съображения иска съдът да отмени въвода във владение по протокол от
08.01.2020г. на съдебния изпълнител и да спре изпълнението срещу него.
Длъжникът „В.2.” ООД оспорва
жалбата по съображения, че жалбоподателят не разполага с валидно правно
основание да се намира в процесния имот, тъй като договорът, по силата на който
упражнява фактическата власт, бил прекратен още през 2015г. В същото време „Ф.”
АД отказвал да предаде имота на законния му собственик, а с подаването на
различни жалби и възражения целял единствено забавяне на изпълнителното
производство.
Взискателят Г.Д.М.счита жалбата
за недопустима, тъй като въвод във владение реално не е извършван, а по
същество за неоснователна, защото посоченото от жалбоподателя правно основание
да се намира в имота го прави държател, а не владелец. Допълнително навежда, че
дори и да е имало основание за ползването, то е било прекратено с полученото от
жалбоподателя на 10.02.2015г. изявление на собственика за прекратяване на
безвъзмездното ползване на имота и за заплащане на наем от 01.01.2015г.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.
С изпълнителен лист от
21.10.2019г., издаден по гр.д.№53630/2019г. по описа на СРС, 175 състав, „В.2.“
ООД е осъдено да предаде на Г.Д.М.владението върху следния недвижим имот: офис
№ 3 с площ от 109.59 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор
68134.4081.9512.1.103, находящ се в гр. София, район „Младост”, ул. „*****,
сграда № 1, ет. 1, заедно с прилежащите към обекта идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е
построена същата, както и да заплати разноски от 6288.15лв.
По молба на кредитора е
образувано изп.д.№ 20197810400752 по
описа на ЧСИ Г.Д., а впоследствие по негово заявление изпълнението прехвърлено
на ЧСИ Г.Н. с образувано изп.д.№ 20199230400361.
Съдебният изпълнител
насрочил въвод във владение на взискателя в имота за 17.12.2019г., който не е
бил осъществен. Не е спорно към този момент
жалбоподателят „Ф.“ АД да се е намирал в имота и да е упражнявал фактическа
власт върху него. Видно от изготвения протокол /стр.11 от приложеното
изпълнително дело/ причина за неосъществяване на въвода е, че съдебният изпълнител не е намерил лице,
което да осигури достъп /да отвори вратата/, поради което насрочил нова дата за
въвод на 08.01.2020г. На тази дата е било извършено повторно посещение на имота
/стр.22-24/, като видно от съставения протокол упълномощен представител на
жалбоподателя заявил, че дружеството ползва имота от 2009г. по силата на
сключен с „ЕСТ“ АД договор, съставляващо валидно правно основание за
упражняване фактическата власт, и заплаща консумативите и разходите за поддръжка
на общите части на сградата. При тези сведения съдебният изпълнител приел, че
имота се държи от трето лице, което оспорва правата на взискателя, и на
основание чл.523, ал.2 ГПК отложил изпълнението на въвода и указал на трето
лице възможността в 3-дневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението.
„Ф.“ АД депозирало на 10.01.2020г. молба
по чл.524 ГПК до СРС /стр.38-41/ при липса на данни към този момент за
произнасяне от съда по нея.
В чл.435, ал.1-ал.5 ГПК изчерпателно
са посочени лицата, легитимирани да обжалват действията на съдебния изпълнител,
кои действия могат да бъдат предмет на жалба и основанията за това. Защитата чрез жалба по чл.435 ГПК обаче може да бъде осъществена само
спрямо действие на органа по изпълнението, което е извършено. В случая,
независимо от това дали жалбоподателят разполага с легитимацията по чл.435,
ал.5 ГПК, не е налице предмет на обжалване, защото въвод във владение в имота не
е бил извършен. Видно от съставения протокол от 08.01.2020г. съдебният
изпълнител е отложил изпълнението по въвод
и указал правната възможност на жалбоподателя, като трето за
изпълнението лице, да поиска спиране по чл.523, ал.2 ГПК, от която последният
се е възползвал. Неизвършено от съдебния изпълнител действие не е годен обект на
съдебен контрол за законосъобразност, поради което жалбата е процесуално
недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното Софийски градски
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „Ф.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление ***, против действия на
ЧСИ Г.Н., с район на действие СГС, по изп.д. № 20199230400361, обективирани в
протокол от 08.01.2020г.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на
препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.